ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ИСПАНИЯ - продължение

Начало на статията:http://www.portal-bg1.ning.com/profile/AsociaciyanablgaritevIspaniya?xg_source=profiles_memberList

.

Конференцията започна с етюда „Аз съм учител”, представен от учениците от театрално студио „Ние, врабчетата” при българско училище „Свети Иван Рилски” – град Хатива. Това емоционално начало даде успешен и ползотворен старт на работата на участниците.

Програмата на форума беше структурирана в три сесии. В първата сесия бяха разгледани три теми.

.

По първата тема «Българското училище в Испания: организация, опит, трудности” гжа Петя Цанева – директор на ПБНУ „Св. Иван Рилски", Мадрид, се спря на основните моменти от създаването, развитието и днешния ден на българското неделно училище в Испания. Тя посочи, че тази дейност е започнала с едно училище в Мадрид с 9 деца през 2003 г.; през 2007‐2008 учебна година училище „Св. Иван Рилски” към посолството на Република България вече има 7 филиала и 270 ученици, за да се стигне до 2010‐2011 г., когато училищата са 27 – 14 към посолството и 13 към откритото във Валенсия генерално консулство. В настоящия момент в тях учат общо 1200 ученици. Г‐жа Цанева цитира данни на Националния институт по статистика на Испания, че понастоящем в страната живеят близо 23 000 български граждани на ученическа възраст и изтъкна, че те имат права според Конституцията на Република България, чийто чл. 36 определя, че „изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани”, а чл. 26 гласи: „гражданите на Република България, където и да се намират, имат право и задължение по тази Конституция”. Тя зададе въпроса къде са останалите 22 000 деца на ученическа възраст и какво трябва да се направи, за да не забравят те своя език и култура.

Г‐жа Цанева фокусира вниманието на участниците във форума върху един зараждащ се проблем – невъзможността на класическите методи на преподаване в училищата да задържат интереса на обучаваните от едно поколение, което е уникално по рода си и чийто стил на учене е коренно различен от този на предхождащите го, а именно – т. нар. „Нет поколение”, уникално, тъй като е първото, израснало с цифрови технологии. Компютърните игри, интернет и телевизията са развили у нашите ученици визуално‐кинетичен стил на учене, несъвместим с академичния стил на преподаване, при който обучението е с бавно темпо, линейно, логически последователно, а усилията не се възнаграждават.

.

По втората тема: „Българското училище в Испания: образователен процес” експозе направи гжа Ваня Пенчева – директор на ПБНУ „Св. Иван Рилски", Хатива. Г‐жа Пенчева коментира основните особености от организацията на този процес – работа с деца билингви; по‐голямо усилие и трудоспособност от учениците, които посещават редовно испанско училище през седмицата; естествената приемственост от клас в клас, която е основна предпоставка за успеваемост, в много случаи е прекъсната и това допълнително възпрепятства процеса; наличието на слети паралелки, които не гарантират качествен учебно‐възпитателен процес; различна степен на владеене на български език; в много училища материално‐ техническата база не позволява ефективна учебна дейност. Необходимо е да се изтъкне фактът, че учителите в чужбина полагат неимоверни усилия, за да обработят учебното съдържание и да го поднесат в облекчен за възприемане вариант. За децата, израстващи в България и разполагащи с богат речников запас, учебният материал е достъпен. За българчетата в чужбина материалът, залегнал в тези учебници, е изключително труден. Адаптирани, а не съкратени учебни програми са изключително нужни на учителите и учениците зад граница. Българските учители в чужбина могат със собствения си методически опит, със своята дългогодишна практика в училища зад граница да участват в авторски колективи за изготвяне на нови учебници и методически помагала, подчерта г‐жа Пенчева.

Един от особено важните проблеми е полагането на матура. Изрази се становище държавата да подкрепи провеждането на матура по български език в училищата ни. Тя предложи по‐широко използване на интерактивните техники на обучение.

.

По третата тема: „Българското училище в чужбина: посланик за разпространяване на българската култура по света извънкласна дейност”, бе направена аудиовизуална презентация от гжа Камелия Митева, ПБНУ „Св. Иван Рилски", Хатива, и гжа Ваня Топузова, ПБНУ „Св. Иван Рилски", Енгера.

. .

В докладите си към презентациите г‐жа Митева и г‐жа Топузова обърнаха внимание на факта, че в условията, в които нашите деца живеят и учат, извънучилищната дейност е от голямо значение. Тя разширява и обогатява художествената култура на учениците, развива специфичните им потребности и интереси и допринася в голяма степен за запазване на българската идентичност. Учителките подробно представиха методологии за различни извънкласни дейности в българските училища в градовете Хатива и Енгера – заучаване на характерните за българския танцов фолклор неравноделни размери и по‐ сложни танцови елементи, разпознаване звученето на българските народни инструменти и богатото разнообразие от народни носии, формиране и развитие на музикалните способности и ориентиране в социалното предназначение на музиката.

Подчерта се, че извънкласните дейности трябва да включват откриване, подкрепа и развитие на умения у децата, които са от ключово значение за целите на българското училище зад граница – успешно съчетаване на богатството на новия свят със силата на родовата памет и култура. По време на обедната почивка участниците в конференцията разгледаха изложбата „Всички заедно за подобър свят – моята страна", включваща рисунки на деца от българските училища в Испания, след което бяха поздравени от детската фолклорна формация ПБНУ „Св. Иван Рилски", Мадрид

На втората сесия г-жа Снежина Мечева от УС на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на българското училище към посолството на Р. България, Лондон, Великобритания изнесе доклад на тема „Необходимост от взаимодействие и взаимопомощ между българските училища в чужбина и държавните институции – трудности и успехи”. В доклада си г‐жа Мечева представи днешното положение на българските училища в чужбина; ретроспекция на контактите и взаимодействието им с държавни институции като Държавната агенция за българите в чужбина и Министерството на образованието; зараждането, дейността и мисията на Асоциацията на българските училища в чужбина, чийто говорител е тя, без да пести градивни критики нито към институциите, нито към самите училища и другите участници в образователния процес зад граница.

След това гн Димитър Карарусинов – главен експерт в Държавната агенция за българите в чужбина, говори на тема „Българската общност – асоциации, образователни проекти и комуникационна мрежа” .

Г‐н Карарусинов, който е референт за Испания в ДАБЧ, отбеляза, че в Испания вече има 27 български училища, като нарече това „знаменателен факт”. Той подчерта, че всеобхватната дейност на българските асоциации и училища в Испания потиква българите да поемат по‐голям ангажимент към децата си. За темата „Специфика, резултати, перспективи на Националната програма „Роден език и култура зад граница” очаквахме да пристигне представител на МОМН, но останахме разочаровани, тъй като такъв не дойде. Все пак се осъществи разискване по темата и бяха дискутирани следните въпроси: Липса на уведомяване от страна на МОМН на няколко училища за срока и разпоредбите относно междинния отчет; Липса на потвърждение от страна на МОМН за получаване на отчетни документи, изпратени по програмата „Роден език и култура зад граница”;

Липса на инструкции за попълване и предаване на адаптиран бюджет; Несъответствия в отчетните финансови документи в различните страни.

Затруднения при изготвяне на договори учител ‐ организация бенефициент по програмата Предложи се създаването на работни групи, по отделни аспекти от програмата, с цел ефективност и облекчаване работата на междуведомствената комисия и бенефициентите.

Предложи се изготвянето на писмо до междуведомствената комисия с молба за признаването на пътните разходи на участниците в настоящата конференция,като разход по програмата.

Отчете се ползата от програмата за успешното развитие на българските неделни училища зад граница.Особено за училищата работили дълги години със собствени средства,без никаква подкрепа от държавата.

.

През втория ден от конференцията бе проведен открит урок на тема “Преподаване на литература в смесена паралелка” от гжа Ваня Пенчева – директор на ПБНУ „Св. Иван Рилски", Хатива, с ученици от 11 и 12 клас от ПБНУ „Св. Иван Рилски”, Мадрид и Хатива.

След обсъждането на открития урок бе направено представяне на проект за електронни учебници от Димитрина Ходжева – управляващ директор на Фондация "Димитър Бербатов” и Христо Стефанов от комуникационната компания е//маркетинг.

Участните в конференцията подчертаха необходимостта и съгласието си да участват в тематичното разработване на такъв вид учебници. Учениците, участвали в открития урок изразиха съжалението си, че завършват и че отдавна е трябвало образователните министерства да се погрижат за потребностите им. Горещо приветстваха идеята.

Г‐жа Петя Цанева информира, че в Испания от настоящата учебна година всички държавни училища са снабдени с дигитални "черни дъски" и учителите се прекфалифицират за работа с електронни методики. Обърна внимание, че нашите ученици през седмицата учат в испански училища, където не по късно от година ше се въведат масово използването цифровите технологии като метод на преподаване и визуално‐кинетичен стил на учене и акцентира да не се подценява този въпрос, защото чука и на нашата врата, и да се постараем да сме в крак с времето и потребностите на учениците ни. В противен случай сме изправени пред затваряне на училищата, защото няма да можем да привлечем нито един ученик.

По време на двудневната конференция – в докладите, експозетата и по време на дискусиите – участниците в конференцията очертаха следните основни теми, на които призоваваме МОМН да обърне особено внимание: Обучението и поддържането на българския език в чужбина е от изключително значение за запазването и възраждането на българското национално самосъзнание и е един от решаващите фактори за взимане на решение за завръщане в родината.

Българските училища в чужбина трябва да намерят място в новия закон за училищното образование в България; Членове 26 и 36 от конституцията представляват правно основание новият закон за училищното образование да осигури всички форми на обучение по български език зад граница;

.

Належащо е генерално разрешаване на въпроса с материалната база. На 26 юли т.г. бе подписана Спогодба за сътрудничество между правителството на Автономна област Валенсия и Република България за използване от български училища на класни стаи в учебни заведения на областта.

Това е изключителна заслуга на генералния консул на Р. България във Валенсия г‐н Костадин Коджабашев и похвален пример за българските дипломати за осигуряване на материална база за българските училища зад граница. В момента се водят преговори по същата тема с Автономна област Мадрид. Най‐доброто решение на въпроса с материалната база безспорно е сключването на междудържавна спогодба „Език и култура”, както това вече е направено от Португалия и Румъния с Испания като страни‐членки на ЕС.

Осъзнаване на необходимостта от мерки на държавно равнище за повишаване на мотивацията на българските граждани в чужбина за запазване и възраждане на българското национално самосъзнание. • Да се създадат адаптирани учебни програми и учебници към тях, съобразени със спецификата на учениците, които се обучават в чужбина. В състава на творческите колективи, които участват в създаването на учебниците и програмите за българските училища зад граница, да бъдат включени предимно учители, които преподават зад граница по съответните предмети. Това са учителите, които познават изискванията и спецификата на преподаваните от тях предмети.

• Поставя се пред МОМН въпросът за създаване на условия за провеждане на матура по български език и литература в българските училища в чужбина така, както се провежда тя в училищата в България.

• Предлагаме на българското правителството да направи постъпки пред министерствата на образованието на страните от ЕС и на други страни, в които има български училища, за включване на българския език сред матуритетните предмети на съответната държава, наравно с другите европейски езици.

• Смятаме, че е належащо МОМН да сформира отдел за българските училища в чужбина.

• Предлагаме на МОМН да открие длъжност „съветник по въпросите на образованието” към посолството на България в Кралство Испания.

• Необходимо е да се изготвят общи статистически данни, за да се види реалната картина на общия брой български деца на училищна възраст в чужбина, лишени от конституционното си право на изучаване и ползване на българския език. • Нужно е да се повиши квалификацията на учителите, за да могат да посрещнат предизвикателствата, свързани с обучението и образованието на поколенията, израснали в условията на информационното общество, така нареченото „нет‐поколение”.

Пълните текстове на представените доклади и експозета могат да се прочетат на: www.aibebalcan.com; www.abgschool.org, снимков и видео материал на facebook профила Aibe Balcan Конференцията премина при много активно участие и голям успех и бе отразена от няколко български медии.

.

.

Искрено се надяваме заключенията на този форум да са от полза за заинтересованите български институции, както и за колегите от всички български училища в чужбина.

Звънецът бие за начало на нашия час по народно дело. Да не закъсняваме!

.

Асоциацията на българи в Испания „Балкан”

Асоциацията на българските училища в чужбина

Web Analytics