ДВОРЦОВ ПРИЕМ ПО СЛУЧАЙ НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ 1908 Г.


.

След постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на  българската дипломация се насочват към постигане на жадуваната  от целия български народ независимост. 

 .

 В Двореца Евксиноград внимателно следят международната обстановка. В  това съдбовно време към личния секретар на княза и началник на тайния му кабинет  Димитър Станчов са привлечени военните съветници ген. Данаил Николаев и ген. Кирил Ботйов - адютант на  княза, другите лични секретари граф Робер дьо Бурбулон и граф Паулде Шеверман. Провеждат се спешни разговори и посещения на добра  воля в Париж, Берлин, Виена и Москва.

Благоприятни условия настъпват през септември 1908 година: изостря се френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, в Истанбул младотурците извършват преврат, а служителите от Източните железници Одрин-Белово обявяват стачка. Княз Фердинанд напълно одобрява мнението на своя таен кабинет - „Сега или никога!”, заявяват те. Следват решителни действия. Правителство на Александър Малинов конфискува жп-линията, а на 22 септември 1908 година  в църквата "Свети Свети Четиридесет мъченици" в столицата на Второто българско царство Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифест, с което официално се обявява Независимостта на България.

.

Снимка Надежда Чипева:  Манифестът на Независимосттана България

 .

  На заплахите с война отстрана на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е нарушен от София и от Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война, вниманието се насочва към дипломатически решения. С помощта на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 година европейските правителства признават независимостта на България..

- Това е уникално събитие, извършено по такъв цивилизован и зрял начин, почтителен към Европа и в същото време е решителен акт на достоен народ. Младият български княз Фердинанд години преди това се подготвя и с тънък усет го осъществява. Често е обвиняван след Първата световна война, но не бива да забравяме неговият звезден миг –Независимостта на България- заключава проф. Андрей Пантев.

.




-Цар Фердинанд е личността, която с амбиция и дипломация довежда до край независимостта на България. Той е владетелят, който превръща страната ни от османска изостанала и бедна провинция в европейска  държава, първа на Балканите - категоричен е друг авторитетен  историк проф. Георги Бакалов, директор на Държавния архив. Там пригледно са подбрани ценни сведения, които можете да потърсите на http://www.archives.government.bg/index.php?lang=bg&page=66 за българската дипломация и Независимостта.

 

 .

Една година след обявяването Независимостта на България - на 24 септември1909  година - в двореца Евксиноград събитието се отбелязва най–тържествено и завършва с бляскъв дворцов прием. За този далечен ден ще се постарая да ви разкажа с думи, картинии музика.

.

Тържествено посрещане на Княз Фердинанд в Евксинотград, ден след като на 22 септември 1908 година официално обяви Незавивидимостта на България

.

Всяко лято владетелят идва в средата на юли в имението Евксиноград, придружен от своя елитна гвардия и конвой. Заедно с него идва и част от военната и гражданската му свита: флигел-адютанти, хоф-маршал на двореца, шамбелан, тайни и лични секретари, съветници, камердинери, лейб-медици и обслужващ персонал. Младите князе Борис и Кирил имат адютанти, те и княгините Мария-Луиза и Надежда имат лични възпитатели. Майката и съпругата на монарха са придружена от изискани придворни дами с високо обществено положение.

Някои от дворцовите служители и придворни са чужденци.Другите дворцови длъжности се заемат от офицери, дипломати и учени.Всички те са високо ерудирани, получили образованието си в Европа. 

"Дворцовият живот в Евксиноград не отстъпва на редица европейски монархии. Тук Князът често кани гости и в непосредствено общуване обсъжда и нерешени въпроси на държавата"-пише граф Амедедьо Форас, оберхофмаршал на двореца. 

"Красотата на дворцовите приеми, празненствата и елегантността, които Княз Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал в германските княжески дворове. Те са негов стил и старание, подпомогнати от майка му Клементина-дъщеря на Краля Слънце Луи XIV. Недопустимо е да се прекрачи дворцовия праг на Евксиноград без спазването на дворцовата етикеция. А задължителното облекло е военна униформа, фрак и цилиндър" - прелистих страница, написана от граф Робер дьо Бурбулон – шамбелан при двора.
.

Всеки поканен мъж е задължен да закичи заслужените от него отличия. А забраната за ордените от Берлинския конгрес ловко бива заобиколена от княз Александър I, който създава орденна система в духа на европейските традиции. Тя е доразвита от княз Фердинанд I – един от капацитетите на своето време в областта  на фалеристиката. По красота и изящество на изработката българските ордени са сред най-добрите в Европа. 

Според архивните източници 24 септември 1909-а е топъл есенен ден. Цар Фердинанд приема на закуска в 10 часа варненските кметове Иван Церов, Михаил Колони и Кръстю Мирски и митрополит Симеон. На лятната тераса на двореца царското семейство се явява, облечено в национални носии. На обяд е канил военни от варненския гарнизон и висши офицери, които почиват в града и околностите. А на тържествения дворцов прием по случай една година от обявяването   Независимостта на България, са присъствали премиерът, министри, генерали от военната свита, видни софийски и варненски общественици, седемте консули във Варна. Всички поканени са придружени от съпругите си.

.

Княз Фердинанд и Мария Луиза

.

Часовниковата кула на Двореца отмерва Часът  десет вечерта.

Музикален сигнал известява,че домакините на дворцовия прием Княз Фердинанд и Мария Луиза влизат в салона за гости. Всички с покслон уважително ги посрещат. Князът тържествено прочита Манифеста, с който във Велико Търново обявява независимостта на България:

 
“…Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо Българско царство и с народа Си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!"

И министър - председателят Александър Малинов произнася кратко слово. Последва изпълнението на "Многая лета", всички тихо припяват.

Започва музикалната програма, подготвена от  дворцовия капелмайстор -композиторът Добри Христов. За своето старание и  умение и той има щедри княжески отличия. За участие концерта са поканени най-известни наши изпълнители по това време. 

А началникът на Царските научни институти - акад. Иван Буреш - е потърсил по- спокойно място и във филма ще го видите в неговия кабинет - библиотека. 

"ФердинандI е изключително ерудирана  личност, орнитолог и ботаник от европейска величина - пише в мемоарите си акад. Буреш. - Той е един от авторитетите в  областта на фалеристиката. По негово време България се изграждакато модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктура".

На снимката по-долу е свитата на премиера АлександърМалинов:  министрите Никола Мушанов и Тодор Тодоров, генерал-адютанта ДанаилНиколаев и други членове на правителството. Патриархът на българската армия - както е наречен ген. Данаил Николаев-макар и на възраст от Варна пристига на кон. В спомените  си  той отбелязва, че силата на цар Фердинанд е в стратегическата му  дипломация. Там той няма загубена битка. Затова има звание "Почетен маршал" на германската, австро-унгарската и турската армии.

.

.

Вероятно и на вас впечатление ще направи краткия видео филм, където има снимки на княгиня Мария Луиза и на придворните дами. Там съпругата на ген. Петър Ганчев и графиня Грено -съпруга на дипломата Димитър Станчов - показват снимки на първородните си синове и с това предизвикват емоционални коментари. А генерал Ганчев се ползва с голямата симпатия на Фердинанд и със семейството си живее в двореца в София и Варна. След абдикацията на княза единствен от българските офицери го придружава  като адютант в Германия.

А Димитър Станчов е довереника на Фердинанд. Още като юноша е включен в дворцовата свита и расте под влиянието на монарха, което личи от снимката, където той с респект е застанал чинно пред седналия княз. Като началник на тайния му кабинет и посланик в Париж и Сант Петербург има голяма заслуга за признаването на независимостта на България. Във филма лесно ще го разпознаете по стройната му фигура и аристократичен вид. Жените от неговото  семейство са най -лични придворни дами.

.

Тези приеми помнят и една дворцова интрига: флиртът между княз Фердинанд и Султана - жената на ген. Рачо Петров. Никой нищо не доказва,но щом тя се появи, някои от придворните дами хапливо започват да шушукат.

Името Султана означава царица. В края на XIX и началото на ХХ век тя е звездата на дворцовия живот у нас. Красива е и образована,  владее няколко езика,  има певчески талант.  За едни е умна и хубава, а за други - интригантка. Всички се боят от острия й език.

.

Настъпва часът два в полунощ

.

.Домакинята на дворцовия  прием княгиня Елеонора-майката

.

Княгиня Елеонора дава знак и лакеи в стилни ливреи  носят сребърни табли и поднасят в кристални чаши прочутите евксиноградски вина. Князът от далечния край на залата приветства гостите, които са приели поканата му. Отпива гладка вино за тяхно здраве. Всички тихо отвръщат. Пожелава им приятна нощ и сбъдване на добрите им намерения за благото на България. Обръща се към майка си, която с царствен вид е седнала в широко кресло. покланя се и ласкаво на френски  изрича:"Маман,време е за нашето оттегляне от приема на скъпите ни гости". После подръка със съпругата си и с майка си пресичат залата. В шпалир мъжете почтително привеждат глави, жените леко приклякат.

Фанфари известяват края на тържествения дворцов прием по случай първата годишнина от обавяването Независимостта на България.

 

 

.

.

Автор: Николай Увалиев

Снимки: Държавна агенция Архиви

.

Към Паркът  Евксиноград

- европейски паметник на градинското изкуство

 

 



 

Web Analytics