НА ГОСТИ В ДВОРЕЦА ЕВКСИНОГРАД

.

Преди да прекрачиш прага на Двореца, сведи глава пред миналото, за да прозреш настоящето и бъдещето

.

.

Архитектурният план на лятната резиденция е създаден от виенския архитект Виктор Румпелмайер във френски стил „Луи ХІІІ“ по  идея наКняз Александър ІІІ Батенберг. Модерният дворец и градините му са  завършени по времето на Княз Фердинанд.

.

Сградата е достроена през1890-те  години от швейцарския архитект Херман Майер с участието на  архитект Никола Лазаров. С решение на Народното сърание имението се предоставя на младия Княз Фердинанд, по времето на когото този  морски бряг се извисява до своето истинско величие.

В началото лятната резиденция се е наричала "Сандрово" на умилителното име на Княз Александър Трети Батенберг. Сегашното си название Евксиноград (от гръцкото име на Черно море- Euxenos pontos) получава през 1893 година от княгиня Мария Луиза. По  този повод младият княз Фердинанд Първи в телеграма до министър-председателя Стефан Стамболов пише:. "Като се  установявам в лятното си жилище, находящо се в местността на  манастира "Свети Димитър", реших по желанието на любимата си съпруга новият дворец  да се наименува занапред "Дворец Евксиноград при град  Варна". Името  идва от древногръцкото название на Черно море -Евксейнос понтос, което означава гостоприемно море. Така името на това прелестно имение може да се тълкува като

Гостоприемен град край Варна".

.

Салонът за гости

.

Дворцовата сграда е великолепно произведение на  архитектурата, което напомня френските ренесансови замъци от 18-ти век със своите елегантни мансардни покриви, часовникова кула, разположена  асиметрично спрямо централната ос, живописни фасади от червена тухла и бял камък, оформящ ъглите.

Резиденцията е изградена на три етажа. На първия са разположени приемните зали, музикалният салон и трапезарията. На втория етаж се намират покоите на височайшето семейство, а третият е  предназначен  за персонала. Храната на царските особи и на гостите им се е готвела извън двореца и са я поднасяли според етикета в шпалир на дълга и широка маса в трапезарията. Запазените и до днес мебели, с които са обзаведени просторните стаи, са изящно изработени от  орех и махагон. В една от залите - Огледалната, стените са покрити с огледала, които създават незабравим пространствен ефект.

.

-

Благородническият герб  на цар  Фердинанд краси бравите на част от вратите в  резиденцията. Музикалният салон има прекрасна акустика и е разделен на две части. А под капака на пианото с малко въображение можете да  дочуете ехо от камерните концерти, които често са били провеждани тук.В неделните дни и при гостуване на височайши гости вечер военен духов оркестър е огласял целия парк.

Силно впечатление прави огромният и тежък полилей, великолепно украсен със златни лилии и царска корона. Той е подарен на Фердинанд от неговите роднини от френския кралски род Бурбон, които по този начин го приветстват за дързостта му да стане български държавник.

.

.

Всеки предмет в двореца е подарък като тази изящна  статуетка, която е дар от австрийския император.

.

Особенно очарование излъчва старинният фронтон, вграден в подпорната стана на входната тераса. Скулптурата пренесен тук през1890 година на няколко части от покрива на френския замък Сентклу, построен през ХVІІ век, преди замъкът да бъде окончателно съборен след опожаряването му по време на Френско-Пруската война. Това ебило желание на майката на Фердинанд - княгиня Клементина, която дълго е живяла в този замък. Реставриран от опитни ръце, барелефът на Сен Клу изобразява герба на френския кралски двор. Той  и сега краси новия замък в далечните брегове на Черно море.

.

.

Изобщо цялото имение е пълно с хиляди предмети и детайли, всеки от които има своя ценност и история. Там можете да прекарате дни варед в съзерцание на изключителните цветни килими от живи цветя, редки растения, вековни дървета, свежи поляни, живописни мосчета и беседки. Плажът - защитен от трите страни с високи скалисти  брегове - има прекрасен ситен златист пясък, морето е кристално бистро.

През лятото въздухът е прохладен, през зимата топло течение  от Беломорието смекчава студовете. Есента, когато листата на дърветата се обагрят и гроздовете добият кихлебарен цвят, приказното  имение Евксиноград е най - красиво.

.

.

Ето как писателят Станимер Станимиров - учител на князете Симеон  и Кирил, описва в писмо един единствен час от живота си в имението.

"Часът бе 8 без 20. Реших да отида да се разходя преди чая. Облякох се и излязох. Времето е чудно хубаво. Не е ясно, но не  е и мрачно облачно. На изток тънки сиви облаци покриват слънцето, през  които лъчите, макар и доста отслабени проникват и разпространяват една особено сладка, мека светлина. Тихо е. Дотолкова тихо, че по  морето едвам се забелязват слаби бръчки, приблизително толкова  високи, колкото са високи и бръчките по моето чело. Ромолът му е толкова слаб, вълничките му тъй бавно се доближават до брега и тъй  излеко милват чистия пясък, щото ти се струва, че задрямалото от умора море се бои да не събуди сладко спящите обични нему брегове. Върнах се в 9 и 20, за да се подготвя за чая при цар Борис."

.

.

През 1906 година едновременно с изграждането на Варненското пристанище е изградено и пристанището при двореца Евксиноград и е укрепен ската на нос Сованлък. През 1928 година е издигнат фарът, светещ с постоянна червена светлина.

.

Така в продължение на много години дворецът, паркът, обслужващите сгради, лозята и зеленчуковите градини, разположени върху 850 декара плащ, създадени с много усилия и умения, се превръщат в неподражаема, стилна среда на живот.

.

.

.

Автор: Николай Увалиев

Снимки: доц. Атанас Кънчев

Следва: Дворцов прием по случай Независимостта на България 1908 г.

.

 

Web Analytics