Недялко Йорданов Художник Радко Мурзов

Някога, някога, толкова някога

ние с Рядко бяхме войници в Дупница и спяхме рамо до рамо в една палатка. Ние студентите филолози - той руска, аз българска. Той - от Карнобат, аз - от Бургас. Късно вечер понякога си споделяхме нещо лично и много интимно.

Покле станах учител в Малко Търново, той - учител в Казичене и Поморие. После отидох в театър "Адриана Будевска, а той хукна да учи в София. Какво? Вече се досещах. Не го оставяше вроденият му талант на художник, напираше у него страстта да изобразява с четка и молив, това което вижда наоколо. И така на стари ( цели 24 ) години той би приет от раз в Художествената академия и стана любим ученик на големия наш портретист проф. Илия Петров.

Виждал съм портретите на Радко, те са великолепни постижения на класическата живопис, такива, каквито правеха някога старите ни майстори, живи и естествени, хванати в мига на някакво съзерцание от страна на художника, рисувани от натура и затова пределно актуални по отношение на обекта...

В новата си изложба Радко Мурзов покорява с чистото  си, непокварено светоусещане, с детското съзерцание, изпълнено с възхищение и учудване.  

Бялата изложба е подчинена на една тема - преклонение пред красотата. Тези картини са своеобразни бели икони, в които жената е издигната на пиедистала на светица. Но странното е, че тази светица не е безплътна, макар рисунъкът да е толкова пестелив и ефимерен- без подробности и дори без особена индвидуализация. Жената в картините на Радко Мурзов е от плът  и кръв, колкото и да е стилизирана и идеализирана. Тя е жива и изразителна, тя има поглед и страст, има изящно, не кукленско, а магнетично, и дори еротично тяло. Всяка една картина, в която се повтаря мотивът за жената има свой различен смисъл - такива са символиките, които художникът е вложил в тях. белите птици, в адреса на митовете, в библейските легенди, в закодираното полурелигиозно послание на всяка една поотделно.

Тази изложба, толкова единна като тоналност и стил, обаче не е монотонна и повтаряща се. Няколкото чудесни рисунки, великолепният пейзаж,сухите цветя и последните по - абстрактни варианти на иконната женска поредица внасят разнообразие в търсенето на художника, показват неговата способност на бъде различен вътре в себе си.

Защото за нас ( за поетите включително ) няма нищо по-лесно да хванеш един шаблон и да го използваш цял живот. И това критиците често наричат неповторим почерк на художника. А това си е чиста манифактура.

Слава Богу, моят приятел Радко Мурзов се е опазил от този често срещан вирус сред творците и знам, че неговите търсения са най-разнообразни в различните форми на живописта, рисунката и портрета.

Накрая искам да уверя всички, че го ценя, обичам и уважавам и като човек и като творец. И му желая още по- значими творчески успехи.

На добър час, Радко!

  Недялко Йорданов