Поезия на Анна Мария

 

 

"Родена съм на Дунав - в Лом. Израснала съм в полите на Балкана - във Враца. Вечната, великата река и мощната планина ме тласнаха към широкия свят, за да величая страната си, малката, но смела и древна България. А  единството на изкуствата - танц, музика, кино, театър, поезия - определи съдбата ми. Всъщност аз съм плаха наследница на Орфей и Ботев" - казва Анна Мария, за да ни улесни в разгадаването й.

 

 

ЛУНА

Луната... Днес!
             Пълна е. 
                 Голяма.

Като майка е,
             Която гледа, 
                             Бди!

...Има лунна светлина...
Да... Аз съм!
            Гледай ме!
            Мисли ме!

Аз съм, която те следва 
            навсякъде по пътя ти.
Аз – която идва близо
           и после надалече бяга - 

ранена, невярваща...

Аз - уловена, наивна.
Аз – единстена, твоя само.
                              Завинаги.

Аз – лунна светлина!...
Анабел

 

Втора награда на Европейския конкурс за поезия и култура

гр. Лече, Италия, март 2007

- Аз давам една свежа нота с това наградено стихотворение, за което си дадох сметка, че получих наградата за него по време на лунното затъмнение на 1 март и че правя 30 години, откакто започнах да пиша стихове - споделя Анна Мария.


ТЕАТЪР
Кулиси, рампа...
Смях и сълзи неизбежни... 
Трепет, унес и цветя,
гръм на нестихващ салон, 
усмивки, докосване, близост
и пак самота...обреченост,труд...
Смелост да победиш злонамерени пажове,
лихи погледи, скрита ирония.
Дързост – да бъдеш, 
да те задъхва животът.
Вяра – в успеха, с мъка роден...

Но звънва душата там в залата тиха,

очите трескаво те следват,
пулсират редовете победени.
Това си ти, светът укротен е!
Анабел



КАН

Винаги е хубаво да си в Кан.
Животът е хубав.
Каквото и да правиш, в приказка си сякаш!

Всичките Не забравяш 
и спомените ти са само Да
от твоето дребнo съществуване.

Дишаш с пълни дробове
и всички липси конпенсираш,
поне на пръв поглед изглежда...

Правиш снимката на живота си 
с Брад Пит,
но после файлът е повреден...

Работиш честно, вдъхновено,
като мравчица в редица,
но червения килим го няма и на сън дори...

И тогава живей пълноценно живота си,
наслади се на тази илюзия, 
дишай свободно!
Стъпчи всичко останало
и жив остани
в твоята действителност,
изпълнена от вечните ти сънища
и живей, живей, живей!
                              Аннабел
София


МОЖЕ БИ ЕДИН ДЕН...

 

На О.Фалачи

 
Един ден 

бих искала да ме събуди
мисълта за мир,
за този наш измъчен,
       така очакван,
          окървавен, нечовешки,
              но...мир, никога вече война!
Кой знае,
дали някой ден ние -хората-
ще бъдем
       пораслите,
           мъдри,
               пълни с любов
към тази тук, където дишаме-
       смайваща,
            блестяща
               синя сфера,
                     нашата Майка Земя?
Кой знае?
Това е сън, очакващ свое рождение,
да бъде бранен още…
от хищния звяр в нас,
разглезените ù деца!
                       Кой ли знае?... 
                                  Ние само!...
                                              Аннабел 
21.10. 2007
Рим-София

Печели Първа награда на Европейския конкурс за поезия и култура –
в Лече, Италия , март 2010

 

И все пак, и все пак словесният портрет на Анна Мария остана недовършен. Довършете го вие. Още интересна информация за нея можете на намерите на страницата на Общобългарския портал поднаслов "Анна Мария мост между България и Европа": http://portal-bg1.ning.com/page/anna-mariya-gyuzeleva-most

и в нейните сайтове:

Уеб сайт

 

Ваш събеседник 

Николай Увалиев

 

Web Analytics