ПОЕТИЧНА ОДА: ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

 .

 Ивайло Балабанов обкръжен от почитателки

.

В програмата на Петия Международен поетичен фестивал "Славянска прегръдка" във Варна бе представен поетът Ивайло Балабанов, носител на голямата награда "Летящо перо".

След като четците в препълнената зала на Кукления театър завършиха рецитациите по неговите стихове, почитателите му го обградиха и стояха чинно на колене пред мъдреца на словото. А той, от години все така неподвижен, им даваше своите скромни съвети. Тогава ми хрумна идеята да облека в картини и облея с мелодични звуци героичната му ода, която всички дълбоко ни развълнува. И чрез You tube стиховете като ято бели гълъби да летят надалече, надалече в ефира на интернет и безпир да разказват за българския, поетично пресъздаден по балабановски                                                                                                                                                                                                                         

 ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

.

Цар Иван Шишман

.

  Европа – млада и непохитена,четеше своя рицарски роман,

когато във зора незазорена загина рицарят Иван Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,Европа възклицаваше по Бах,

а с вълчи вой в тракийските полета вървяха глутниците на Аллах.

Когато, обкръжена от слугини,тя плуваше в охолство и разкош,

във Солун на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош.

Когато тя строеше катедралии замъци – във зимния Балкан

скърбяха тънки липови кавалии плачеха за Алтънлъ Стоян;

въздигаха се кървави калета,градени със отрязани глави

и всъщност си остана непревзета Страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма, широка колкото следа от лъв,

но стана страшна вълча яма,покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклия пушка, с проста сопа,със камък и стрела

от бучиниш дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж.

 .


Стиховете на Ивайло Балабанов и поместения по-долу видео филм ме върнаха години назад, когато като студент в Софийския университет разработвах курсовата си работа "Непресъхващите извори на народната душевност". Там бях отбелязал, че народната памет е съхранила вълнуваща песен, посветена на цар Иван Шишман : "От кога се е зора, зазорила". Цитирах и изследване на проф. Симеон Русакиев. В началото на ХХ век той е записал в село Гьобел предание за заточените в Анадола бойци - юнаци и за битката между двама водачи на войските, от изхода на която ще зависи съдбата на българите-християни. Ако единият победи:"Черкови жа са затворят, попови жа са разпопят, не деца жа са кръщават, не булки жа са венчават".


За изхода на двубоя научаваме и от други две народни песни:

"И търти народа да бяга от тия мръсни читаци"...

.

"Русанка от чешма вода налива,

налива и със сълзи я долива,

че дълъг робски път я чака".

.

.

Вещият изследовател на българския фолклор твърди, че песните напомнят за последната битка, която цар Иван Шишман води в Софийско поле срещу турските орди на султан Баязид. Друговерецът побеждава и поробва България, но този ожесточен военен сблъсък обезсилва османската армия и когато продължава своя завоевателен поход и стига до Виена, там тя търпи поражение в битката срещу обединените войски на Средна Европа.

Тези свои спомени неволно свързах с проникновеното стихотворение "Принос към европейската история" на Ивайло Балабанов. 

 А сега, за да добиете визуална представа за мощта на армията на цар Шишман, пустнете следващия видио филм и чуйте народното предание.

От кога се е зора зазорила,

от тогаз се е войска провървяла.
Кон до коня, юнак до юнака.
Бой да правят за Христова вяра,
сам ги води цар Иван Шишман.

.

   

.

Автор: Николай Увалиев

.

Към Декларация на участниците

в Поетичен фестивал "Славянска прегръдка" 

 

 

 

Web Analytics