Панде Евтимов - големият българин

 

Дуаенът на българската общност в Македония Панде Евтимов   е първия носител на Международната награда "Вярност към род и татковина", учредена от независимата интернет медия „Общобългарският портал”. Той е почетен член на Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/. Подпредседател е на Върховния съвет на Асоциацията на българите по света.  


Панде Евтимов с гордост показва българския си паспорт,  получен през 2010 година.

.

Панде Ефтимов е роден през 1932 г. в сeло Претор край Преспанското езеро. Произхожда от стар род, известен с многобройните обществени и революционни дейци. Завършил е висше образование. Занимава се с просветна и журналистическа дейност. Пише поезия и изследва далечното и близкото минало на Македония. При написването на своите книги той свято спазва азбуката на татковината, която през вековете на премеждия и насилия е опазила българската самоличност. За това че употребява българска азбука, вместо установената в Македония разновидност на сръбската, бива осъден. 

Голямата е заслугата на Панде Евтимов при откриването на битолския надпис през 1956 година, който реално осветлява българската и балканската история. Става въпрос за известния каменен надпис от времето на цар Иван Владислав, племенник на Самуил, на който е написано, че "Иван Владислав е цар на българите и населението на Битоля е построило битолската крепост за защита на българското население". Когато открива този надпис, Панде Евтимов го снима и предава информацията в България, за което е осъден. За своите прояви, свързани с защита на българщината Панде Евтимов лежи общо седем години в затвори по време на съществуващата до неотдавна титова Югославия.


Публикации в пресата, които говорят за родолюбивата дейност на Панде Евтимов 

 - Преди няколко години ми бяха отпечатани две книги - споделя той по повод българската азбука. -  В стихосбирката "Заточение", която е със стихове от затворническия ми живот, няма нито една буква от македонската "караджица", или "коневицата". Вместо  j  употребявам дж, а вместо апострофа  за означаване на ъ, употребявам  ъ Това не е моя приумица. Свети Климент и възрожденците са си служели с тези букви. Книгата срещна яростна съпротива. Не била в съгласие с езиковите норми в "литературния македонски език". Да, но в моята Преспа говорим: път, кът, ръка, мъка, кътник, лък, а не: пат, кат, рака, мака, катник, лак. Длъжни сме пред младите поколения да покажем, че днешната писменост в Македония бе наложена през 1944 година. А ние си имаме азбука още от Свети Кирил и Свети Климент Охридски 

 .

"БЪЛГАРИН СЪМ, ТЪЙ СЕ КАЗВАМ, ПРЕД КОГОТО И ДА ЩЕШ..."


- Г-н Ефтимов, възприемате ли вашата съдба като символ на най-новата история на Македония?

- Моят живот премина в шест държави: Кралска Югославия, Италия, Албания, България, Социалистическа Югославия и Македония. Представете си как изглежда това за един човек, формиран в толкова държави, различни системи, манталитет, училищни програми и нрави...
През есента на 1944 г. Македония я окупираха сърбите начело с родоотстъпници "македонци", възпитавани и образовани в сръбските училища, активисти на сръбската комунистическа партия. Жестокият отпор против повторната окупация, провеждан чрез различни форми на съпротива от народа, предизвика невиждан терор от "освободителите". Затворите и концлагерите се препълниха с български патриоти, много от тях измряха в тях. Организираната антибългарска пропаганда потисна общественото мислене, пеенето на български патриотични песни, коментари, разказване на спомени от миналото, кореспонденция с роднините или приятелите в България, Америка и другите държави. И част от по-младото население беше югославянизирано от силната пропаганда.
- Какво е сегашното положение в независима Македония?
- Македония тъне в собствените си заблуди, недоизказаности, неопределеност, проблематична идентичност, страх за съществуването. Намесата на чуждите влияния, икономическата и политическата зависимост на просръбската посткомунистическа партия от Белград и преекспонирането на малцинствените права, особено на най-малакото малцинство, влашкото, съзнателно разделят македонското географско, историческо и национално единство.
Безболезненото отстъпване пред натиска на албанците от прокомунистическата партия от страх да не загуби властта превърна македонците в безжизнена изплашена маса и пасивни наблюдатели на собственото си пропадане. В условията на организиран грабеж и осиромашаване, неминуем е колапсът на стопанството и съществуването на хората.
- Къде е изходът от това положение?
- В укрепване на вътрешната стабилност и зачитане на законите и на личността, отворено и ясно дефинирано сътрудничество и взаимно уважение със съседите, приоритет в развитието на вътрешните резерви и ресурси, привличане на външни инвестиции с твърди гаранции за тяхната защита.
- А как виждате отношенията между Македония и България?
- В премахване на изкуствените бариери, създадени преди повече от осемдесет години. Да бъдем отворени и да се почитаме. Да има и по-голяма толерантност към различията.
Общото минало да служи за укрепване на сътрудничеството
Най-бързо свързване на железопътната мрежа между София и Скопие, на шосейната между Благоевград и Щип, между Петрич и Струмица. Без преводачи в общуването между брат с брат.
- Покойният публицист и общественик Коста Църнушанов писа за вас, че сте се декларирали като българин още като дете?
- Това се случи на брега на Преспанското езеро, в Претор, през април 1941 г. Коста Църношанов пристигна с два автомобила, придружаван от Атанас Разбойников. Тогава бях на 9 години. Издекламирах стихотворението, научено от майка ми: "Българин съм, тъй се казвам, пред когото и да щеш..." Македония и македонската нация са създадени след 1944 г. Този факт трябва да се отчита. За принадлежността на македонците говорят възрожденците. Те оставиха най-добри свидетелства за себе си и за народа, от който са произлезли.
- Кои са най-драстичните примери в преиначена история?
- Ами ако сегашните македонци са потомци на Александър Македонски, защо тогава да не са траки? Нали цялата долина на Брегалница, Струма и Места били населени с тракийски племена. Или защо тогава не са обявили за "македонец" и Спартак, нали е роден по Струма? Още един парадокс: Никола Вапцаров бил македонец, а отец Паисий Хилендарски, живял два века преди него, бил българин. Къде е логиката? И единият, и другият са банскалии.
- Преди десет години формирахте Движението за македоно-българско приятелство. Какво стана с него, каква е неговата дейност?
- Нашите добри желания и настойчивост бяха осуетени. Против движението се разгоря жестока кампания, в която се включи целият печат, с изключение на седмичника "Дело", радиото и телевизията. Движението не успя да заработи в нормални условия в съответствие със законовите разпореждания. Това най-добре пролича при представянето на неправителственото сдружение "Радко" преди четири години, когато бяха хвърлени бомби в тържествената зала. Единият от извършителите бе племенник на сръбския военнопрестъпник ген. Радко Младич.
- Не се ли страхувате от оспорване на вашите възгледи?
- Ни най-малко. Бих желал да се срещна с евентуалните опоненти, ако, наистина има такива, и да си защитят тезите. Особено бих бил щастлив, ако ми предложат национална програма и стратегия за дългогодишно развитие на Македония.
- В България почти няма информации за творческата дейност на македонските културни дейци. Дали това важи и в Македония по отношение на българската култура?
- Двустранната неинформираност за творческата дейност и 80-годишното затваряне на границите оставиха бели полета в съзнанието на хората и от двете страни. В Македония освен Христо Ботев друг български писател не се изучава. Ако не броим Никола Вапцаров, който в Македония, като вече казах, е обявен за македонски поет. И стара книжнина няма. През 1918 г. сърбите изгориха всички български книги в библиотеките. Това се повтори още веднъж през 1944 г. Освен това строгата цензура на граничните пунктове не позволяваше българска литература, грамофонни плочи, вестници, аудио- и видеокасети да преминават границата. Сега положението е доста по-добро. Но за съжаление и България също има неадекватна политика. Така например не знам по какви подбуди Държавната агенция за българите в чужбина спря подпомагането на разпространението на българската преса в Македония. Уверен съм, че скоро (поне както обеща Бранко Цървенковски в София) няма да има пречки за гостуване на ансамбли и други подобни прояви.

 .

НА МАКЕДОНСКА ЗЕМЯ ИМА НАД 400 ГРОБНИ МЕСТА НА БЪЛГАРСКИ ВОЙНИЦИ

  


- Г-н Евтимов искам да поговорим с Вас за боевете на Битоския фронт и по-важното - за това, което е останало от тях до днес. Говори ли се за тях в район, в който те са се състояли? 
- Историята на войните е жестока, особено в Македония. През Първата световна война Българската армия воюва на широк фронт и застава срещу една силна армия , съставена от много националности и на практика воюва срещу целия свят. На македонския фронт срещу нея са 1,2 милиона войници, които газят македонската земя и остават пустош. Българската армия е окопана на македонско-гръцката граница. Тя воюва на свой терен, на своя земя, в своя среда, където има еднакъв език, еднаква музика, еднакви гробища на дедите. Тава е силата й. Тя е придобила опит по време на войните – Сръбско-българската, Балканските войни.Това създава една стоманена военна система на опитни войници и офицери, които никога на бойното поле не са се научили на отстъпки, а винаги са знаели да кажат напред и са побеждавали или са загивали на бойното поле като герои. Както казва сръбският военен историк Опачич - „българският войник се е окопал в земята, като че ли ще воюва с години”.  А един френски офицер заявьвя „само през мъртъв български войник може да се премине демаркационната линия”.
 
В Македония и днес  Българската армия обаче живее в спомените, преданията, песните, преразказите, легендите. На македонска земя днес има над 400 гробни места, в които са поогребани български войници - в Битолско са в село Цапари, в Беранци, във Витол 
Тища, в Старавина... Също така военни гробища има в Преспа, Скопие,  Охридския край и т.н.  Важно е,че българските войници са били погребвани в гробища и в църковните дворове заедно с останалото местно население и духовници,  а и месни свещеници са участвали в траурната церемония. Докато руснаците и сърбите, въпреки че са православни, нямат гробове на селските гробища.

- Кои битки са били най  - големи, най - страшни?
Във войната няма щастие,  има юначество. Най-големите сражения за времето на Първата световна война, според мен, са на Дойранската позиция от генерал Вазов, след това жестока е битката  срещу Целия свят, ако мога да кажа така фигуративно на река Черна – при завоя на село Скочивир. След това на „Червената стена” на планина Пелистер над село Цапари Битолско, където Бдинската дивизия разбила две френски дивизии и един разширен гръцки полк. Ще кажа и борбата на 50-я полк на Българската армия на планина Галичица, на висината Томорос.
И днес след 90 и повече години има много песни за тези геройски подвизи. Например: „Край Битола в окопи млад войник кръжи” или песента за Томорос между двете езера – Преспанското и Охтридското „Няма вода, няма храна, но има само пустейлия и неприятел пред себе”. Войникът пее и когато умира. Той изказва своята мъка и тъга там.  В песента за Борис Дрангов певецът казва „Навсякъде врага победихме, сега се връщаме у дома, където нашите майки чакат, но някои майки не успяха да посрещнат своите синове”. 

- Изучават ли учениците в Македония в часовете по история поне нещо, за което говорите? 
- При нас историята не се създава на базата на документи, а въз основа на определена политическа платформа и от псевоисторици - родоотстъпници. Историята трябва да бъде чист кристал, такава каквато е!

 Радио Фокус 

29 януари 2011 г.



Доц. Пламен Панов:

 И днес в съседна Република Македония има български будители и тези хора никак не са малко. Аз не бих прекалявал с имената, тъй като трябва да спомена десетки имена, но не мога да не спомена имената на Панде Ефтимов, доайен на нашата общност в Македония. Това е човекът, който безрезевно устоява своята българска самоличност.


СЛОВО ЗА ГЕРОИЗМА НА ПОЛК. БОРИС ДРАНГОВ


Посолството на Р България в Скопие, съвместно с Българския културно-информационен център на 2 юни 2010 година отбеляза годишнината от смъртта на полк. Борис Дрангов. Слово произнесе Панде Ефтимов.

"Днешната панихида пред гроба на полк. Борис Дрангов е един малък юбилей: 20 години от първото свободно отбелязване на помена на Борис Дрангов, Мара Бунева, Тодор Александров, Черноземски и другите корифеи на македонската борба. По време на забраната скришно посещавахме гробовете и това, което трябваше да го кажем гласно, го казвахме мълчаливо с поклон пред мощите на героите.
Първото отбелязване от смъртта на полк. Борис Дрангов го направихме през 1991 година, на 26 май – деня, в който е убит, в църквата „Свети Георги” в Скопие, в която е кръстен. Комунистическата окупация в Македония създаде тенденция да заличи националния идентитет и патриотичните чувства; тя забраняваше отбелязването на годишнините. Но ние правихме всички обичайни религиозни обреди, за да отдадем нужното почитание на покойниците, които паднаха на бойното поле за честта на татковината.
Скопие е роден град  на Борис Дрангов Той завършва военното си обучение в София и Петроград като офицер с авторитетно реноме и се връща в Македония и става началник на Военното училище в Скопие, а по - късно геройски участва в Битолския фронт в редовете на Българската армия."
.
 Сайта на Панде Евтимов

 подготви Николай Увалиев

 

Web Analytics