Нов паралел между древни Индийски и Български богове - източник № 2 по темата

Пантеон на индийските богове

.

Подбор след редакция

.

източник: mitove-i-legendi.net

.

Агни – бог на огъня, бог на жреците. Негови изображения не се срещат в човешки облик. Той е прекрасен, чист, променя формата си, винаги се стреми да достигне небесата. Може да вижда с четири и с хиляди очи. Въоръжен е с лък и се вози на златна колесница.

Дакша – символизира необикновения ум и способности на боговете.

Вивасват – слънцето, което се появява на разсъмване. На стбг - виждам света.

Брахма – върховен бог в индуисткия пантеон и е в божествената триада – Тримурти, заедно с Вишну и Шива. Почита се като създател на Вселената. Родил се от яйце, плуващо в първичния океан. Разделил яйцето на две и така създал небето и земята, а след това и останалата част на видимия свят. Приемайки образа на гигантска риба, той спасил първия човек Ману по време на потопа.

Варуна – древно божество, свързано с небето. Облечен е в златен плащ, а голямото му око символизира слънцето. Освен това, той има хиляди малки очи-звезди. Понякога се изобразява с четири лица, символизиращи четирите посоки на света. Той наказва съгрешилите и опрощава разкаялите се.

Ваю – бог на вятъра. Той е невидим и месторождението му е неизвестно. Ваю е диханието на боговете. Той има хиляда очи и препуска на колесница, в която са впрегнати сто хиляди жребци (антилопи). Бърз е като мисълта и никога не си почива.

Вишну – върховно божество. В индуисткия пантеон, заедно с Брахма и Шива е част от божествената триада – Тримурти.

Дурга (Кали) – войнствената съпруга на Шива. Тя охранява божествения порядък и самите богове, ако са заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да победят нито Шива. Изобразявна е с десет ръце, възседнала тигър, с оръжие в ръка и с огърлица.

Дяус –  най-старият бог, “Баща на боговете” – синоним на “Небето”, съпруг на богинята на земята Притхиви. Негови атрибути са гърмотевицата и мълнията. Изобразява се или като червен, ревящ бик или като черен жребец, украсен с бисери.

Кали (Дурга) – жена на Шива. Страшна и войнствена богиня, унищожител на демоните, побеждаваща злото. Изобразявана е  облечена с кожа от пантера. Най-известният и подвиг е победата над демона-бивол Махиш, подчинил боговете. Отчаяни те отправили гореща молба към божествената триада – Брахма, Вишну и Шива, разказвайки им за своята участ. А те помолили Кали, въоръжена с божествено оръжие и възседнала лъв, Тя скочила върху гигантския бик и го приковала към земята с копието си.

Кама – бог на любовта.

Кришна – син на Васудева и Деваки.

Митра – приятел и помощник на Варуна. Външно прилича на него и изпълнява почти същите функции, но е по-милостив към хората и е склонен да прощава греховете им. Особено благосклонен е към селяните.

Парвати – жена на бог Шива. В началото Шива не обръщал внимание на предаността й. Веднаж обаче, към нея се приближил един брахман, който започнал да хули Шива. Разгневената Парвати се нахвърлила върху него, горещо защитавайки любимия бог. Брахманът обаче бил самият Шива, който искал да изпита любовта й.

Притхиви – древна богиня на земята.

.

Сарасвати – олицетворение на свещената арийска река. Жена на Брахма. Почитана е като богиня на мъдростта, красноречието, покровителка на науките и занаятите, и създателка на древноиндийския език “санскрит”.

.

Сурия – олицетворява слънцето. Има блестящи коси и излъчва седем лъча. Носи се в небето в златна колесница, теглена от седем коня, обгърнат от ослепителен огън. Сурия е космическо око – всевиждащо, наблюдаващо всички живи същества, отбелязвайки добрите и лошите им постъпки.

Шива – заедно с Брахма и Вишну, Той е върховен бог в индуистката митология – част от божествената триада-Тримурти. Закрилник е на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Почитан е като бог-разрушител, заради унищожаването на трите града, издигнати от демоните-асури. Шива се почита не само като бог-разрушител, но и като съзидател.

.

Изт. mitove-i-legendi.net

10.01.2020

.

Боговете на българите

.

Оригинал преди редакция

.

Изт. mitove-i-legendi.net.bg

По своята същност българските богове съответстват на боговете на другите индоевропейски народи. Също така като цяло, българският пантеон е много близък и до скандинавския пантеон.

“…В далечни времена,

когато на Земята още нямаше хора,

Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.

Първо създаде старшите алпи:

Слънцето, Луната и някои други.

От старшите алпи се родиха средните алпи…”

Както се вижда, в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название “алпи”.Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те саалпите-диви.

Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ се превъплъщават. Това са алпите Барс,Баран (Овен), Барадж (Змей), Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родилисредните алпи, които са всъщност хората от божествен произход.

БОГ ТАНГРА – върховен бог. Нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА.

Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на немски, и ТАНДРА на памирските езици.“Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия – TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски.

А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали“Бога-гръмовержец”: келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща).

За разлика от небесните светила и алпите-диви, Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.”

В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон. От дълго време в България и по света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра е тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа къмТангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичкоНебесният Отец.

СЕДЕМТЕ НЕБЕСНИ СВЕТИЛА – Единствените алпи-небесни светила са Слънцето и Месецът. Знае се обаче, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий,Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които съставляват Седемте небесни светила. “…Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето…” Този надпис отМурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU, JANCAIL, означаващи“главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деницаили Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул. За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката наТеофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява: “…А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората…” Омуртаг отговаря: ”…Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя…”

АЛПИТЕ-ДИВИ – Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Вероятно името на Хурса носи и град КУРСК в Русия. Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса е почитан и като Железният Баща (Демир Баба на турски). Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот.Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баща се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието. Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:

“…И Тангра повелил:

да вложи Хърса в хората

своя огнен дъх.

Така у хората

се е появила душата.

А тя е безсмъртна

и е главното в човека…”

Разказва се още как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:

“…Той бил неуморен ковач

и пребродил цялата Зема

в търсене на руда

за своята ковачница.

По неговите пътеки

и сега хората вървят,

и считат Хурса

за свой покровител.

Никой не може

да пресече пътя на Хурса,

иначе изчезва силата

на оръжеито му…”

Като Син на Слънцето, Хурса съответствува на индо-иранския богМитра, също и на скандинавския Фрей. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща, тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. Посред зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.

БАРС (СИВА) – бог на справедливостта, съдник между алпите.

“…Могъщият Алп Барс,

който в гнева си

може да убие само с поглед,

иначе беше добродушен див.

Имаше Алпът Барс,

който приличаше на барс,

две огромни очи

– всяко с големина на тас.

Можеха да лишават от сила,

да местят планини

и да изпепеляват

всичко живо с огън…”

.

БАРИН – бог на войната и победата. Името му означава“Победоносец”. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.

“…Когато неговите избранници

не разбирали знаците му,

търпели поражение,

но Барин ги спасявал.

В битките участвували

загиналите алпи.

Разделял ги на две войски

– тъмни и светли алпи.

Ако победят тъмните алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ги очаква поражение.

Ако победят светлите алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ще постигнат доблестна победа…”

Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите наБарин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “…Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания…” (35-ти отговор на папа Николай)

С тези си качества Барин съответствува на върховния скандинавски бог Один (Вотан).

“…Приемал той (Барин)

вид на прекрасен сив вълк,

в памет на Тун Бури

– своя загинал брат…”

Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Один също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. По своето име Алп Барин отговаря на славянския бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

КУБАР – бог-гръмовержец, син на Алп Барин. Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към скандинавския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Кбера носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден съответствува на келтския празник Лугназад.

БАРАН (ОВЕН) – брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния избягал надалеч.

ДЖИЛ – бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – богът, който вее. Джилдругарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.

СОКОЛ – отначало е бил страж на пътя към Севера, към островЧулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той разбил крилата си в нейното ждрело.

“…Пожалил Тангра Алп Сокол:

дал му нови крила

и нова служба.

Започнал Соколът да пренася

душите на мъртвите

на високото Небе,

в съда на Всевишния…”

БОГ-ЕЛЕН – неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като СЪРНЕН.Сърнен изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младияАвитохол – царският син, захвърлен в гората. Когато порастнал,Авитохол станал велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Сърнен.

БАРАДЖ – добър змей, покровител на Свещената БългарскаДинастия Дуло.

“…Решил Аудан,

че Всевишнияте посочил Барадж

като знак за своята милост

към българите.

Той помолил Барадж

да се засели в планината Урми в Есегел.

И заповядал да извезат на знаме

образа на Барадж…”

АРТИШ – богиня на домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до това на свещения храстарча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява сХестия – гръцката Богиня на домашното огнище.

САМАР – дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.

БОГИНЯТА-МАЙКА – тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взаимствали от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка. По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята и плодородието.

.

Изт. mitove-i-legendi.net.bg

 

.

Кутре अनामिका Без именен пръст на санскрит и стбг

.

Изт. atil.bg

Духът на речната и езерната вода Су-Анаса (ъ),  възприемана е във вид на лебед. Той е Духът на плодородието, урожая, приплода и благодатта Самар/Шумар/ или Гюлджимеш, ”цвете”-гюл и „плод”-джимеш. Той бил брат- близнак на Мардукан. Самар се възприемал като юноша с плитки-символи на класовете и мъжката сила.

.

***

В книгата „Шамбат - братът на Кубрат” д-р Светлозар Попов споменава за договора между Атила (хан на хуните и съюзниците им прабългари) с византийския император Теодосий II от 448 г., който гласи: ...”Земите над Хемус принадлежат на българите”.

.

.

Web Analytics