.

Мозайка от голямата аристократична Vila Urbana в Марцианопол. Алхив на Е`Библиотека Паметта на бъларите

.

ИМЕТО, ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ИСТОРИЧЕСКИ КАРТИ ОТ XVI-XIX ВЕК

.

Останките на древния Марцианопол лежат под основите на град Девня и носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) - сестра на император Марк Улпий Траян (98-117)¹. В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора - Ulpia Marcianopolis. 

-

След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковното деление то остава по традиция и днес. В ново време развалините край девненските извори стават известни чрез писмата на руския поет,“чиновник для особых порученiй”, Виктор Григориевич Тепляков, писани от България през 1829 г. по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.

Писмените извори от старогръцки, римски, готски и византийски за Марцианопол са откъслечни, но показват града като важен военен, административен и християнски център. Марцианопол се среща в Певтингеровата карта и в Пътеводителя на император Антонин. Дексип предава, че градът бил обграден със стени със зъбери и че според местните жители бил наречен по името на сестрата на император Траян. Същото пише и Амиан Марцелин. Според Теофилакт Симоката селището, гледано от Константинопол, било разположено наляво от Одесос и се намира в провинция Долна Мизия, като е бил главен град. 

.

Останки от Vila Urbana. Край тях е построен единственият у нас Музей на мозайките

.

За възстановителни работи по крепостните стени на Марцианопол по времето на император Юстиниан I (527-565) съобщава Прокопий Кесарийски, защото често е бил подложен на “варварските” нападения. 

В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове. Градът е бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Moesia Secunda, а по-късно на епархия Хемимонт, подчинена на Константинополския патриарх.

След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци като митрополитско седалище. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на Девино. Името на Марцианопол се среща и върху исторически карти от XVI-XIX век, посветени главно на римските провинции Долна Мизия, Тракия и Дакия и на европейските територии на Османската империя.

ИСТОРИЯ

.

 Фрагмент от картата на Херман Мол ( 1678-1732) 

.

Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война завършила през 106 г. от Марк Улпий Траян (98-117). Градът бил арена на значителни исторически събития. Сведенията за основаването му са епиграфски и литературни.

Най-ранното споменаване на града е в надпис от римския град Ламбезис (Lambaesis), провинция Нумидия (Numidia), на войник от III Августов легион, освободен от военна служба към края на управлението на император Хадриан (117-138) или на император Антонин Пий (138-161), който произхождал от Марцианопол.

Градът бил важен стратегически център. От основаването си до 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Philipopolis (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Tomis (Констанца).

Край на разцвета на Марцианопол сложили готските нашествия в средата на III век. През есента на 248 г. или началото на 249 г. готите, под предводителството на Аргаит и Гунтерих, в съюз с карпи, тайфали и вандали нападнали и обсадили града, но не могли да го превземат. Отбраната на Марцианопол била поверена на философа Максим (Maximus), образован гражданин от тракийски произход. Градът издържал на нападението, било поради липсата на стенобойни машини у готите и неумението им да водят обсада, било поради платен от жителите откуп.

Градът достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235). Той бил защитен с крепостна стена вероятно след нашествието на костобоките през 170 г., при управлението на императорите Марк Аврелий (161-180), Комод (180-192) или най-късно при Септимий Север (193-211). От Комод (180-192) до Филип II (247-249) градът сякъл и свои бронзови монети.

.

.

Вероятно Марцианопол издържал и на нападналите го през 214 г. карпи (или гети) и други варварски племена - събития, засвидетелствани в два надписа от Ескус и в един от Дионисополис и чрез монети на император Каракала (198-217), на които той е представен като победител.

По време на голямото нападение на карпите и готите, предвождани от Книва, при управлението на император Деций (249-251), крепостните стени на Марцианопол не издържали и той бил превзет и опожарен през късната есен на 250 г. Тогава било укрито и съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III век, открито случайно през ноември 1929 г.

Вероятно и през следващите години (253-254, 257-258, 262-264, 267) Марцианопол бил нападан от варварските племена, които се насочвали на юг към Тракия, Македония, Елада и Мала Азия на югоизток.

Името на Марцианопол се споменава и при следващото нападение на варварските племена през 269 г. по време на управлението на император Клавдий II Готски (268-270). Изглежда, че крепостните стени на града са били възстановени от разрушенията, понесени през 248 г. и 250 г., тъй като опитът на голямата армия от варварски племена - готи, херули, гепиди, бастарни и певки (според античните извори 320 000 души) - да превземе града бил неуспешен.

При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия. В края на III и първите десетилетия на IV век градът бил наново изграден из основи, като се запазва с малки промени съществуващата улична система.

През IV век значението на Марцианопол нараснало за сметка на Одесос като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята Константинопол. В 332 г. император Константин I (306-337) следил от Марцианопол сраженията на римските войски, ръководени от неговия син Константин, с варварите готи, тервинги и тайфали.

.

  Саркофаг от времето на древния Марцианопол

По време на Първата готска война (366-369) на император Валент (364-378) Марцианопол станал временна столица на източната част на империята и изходна база на римската армия. През тези години градът достигнал значителен разцвет. Не случайно един от античните автори споменава за Марцианопол като за “най-големия град в Тракия”. През IV век градът бил и важен епископски център, от това време датира и откритата през 1957 г. епископска базилика

През 376 г. голяма група вестготи, притиснати от движещите се на запад хуни, получили, със съгласието на източноримския император Валент, разрешение да преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития и Втора Мизия. Експлоатирани от местните административни и военни лица, те въстанали. Големи готски маси, водени от Фритигерн, опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г. станало на девет мили от Марцианопол. Римляните били разбити, но комесът на диоцеза Тракия Лупицин  успял да се скрие зад стените на града.

През V век Марцианопол продължил да бъде важен стратегически център и цел на варварските нападения. През 447 г., при голямото нападение на хуните начело с Атила, градът бил превзет и разрушен. Към 471 г. около Марцианопол се заселили като федерати остготи, предвождани от Теодорих, които останали тук до есента на 488 г. Градът имал известно значение и по времето на император Юстиниан I (527-565), когато били възстановени и крепостните му стени.

И нападенията на аварите през VI век не отминали Марцианопол. Той бил превзет през 586 г., но въпреки разрушенията градът и през следващите години продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи срещу аварите и славяните в района на долния Дунав.

Последното споменаване на Марцианопол е от 596 г. във връзка с похода на Петар, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен.

.

ИЛЮСТРАЦИИ

 План на Марцианопол (Marcianopolis) от Хайнрих Хартл, 1840-1903) - 1898 г.

. 

 Фрагмент от картата на Гийом Делил  (1675-1726)

.

© Анастас Ангелов 
============================= 
© Електронно списание LiterNet, № 2 (51)

.

Статията се публикува със съкращения

Следва: Римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол