Легенда за мартеницата

Всеки носи дълбоко скътано в сърцето си своята легенда за уникалната българска мартееница. Ето и моята.

Първи март 1941 година. Бях в първо отделение и сутринта на този ден всички деца дойдохме на училище закичени с хубави и още по – хубави мартеници, които ни създаваха радостно, ведро настроение. Но странно защо нашата винаги усмихната, жизнерадостна учителка госпожа Попова влезе в час угрижена. По – късно разбрах, че на този ден България сключва договор с Германия, става участник във Втората световна война и ще не ще бива закичена с мартеница, в която белият цвят – символ на мира - липсва. А легендата за тая неповторима, българска мартеница и досега я пазя прилежно скътана в гънките на паметта ми и мисля, че е уместно в тия пролетни дни да я разкажа.

-Враг изненадващо нападнал и обсадил аула на прабългарите – разказваше ни госпожа Попова. – Защитниците били малко на брой и дълго нямало да издържат. Тогава те решили да пратят знак за помощ по бързокрил гълъб. Привързали вестта с бял конец за крачето на гълъба. Но вража стрела ранила самотния летец в небето. Едва занесъл тревожния зов, гълъбът издъхнал.Белият конец бил обагрен с кръв.

Оттогава за прабългарите усуканите бели и червени конци станали символ на мира и войната.и на надеждата. Поверие гласи: българската мартеница дарява здраве и дълголетие, носи радост и красота, зарежда с енергия и сила.

Николай Увалиев

<<<Обичаи 2 http://www.portal-bg1.ning.com/page/survakane-1?xg_source=activity
Web Analytics