Героичната отбрана на Шипка и нейното отражение у нас и в Европа

.

"Бой за Шипка", художник Димитър Гюдженов

.

Три деня младите дружини
как прохода бранят...

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват...

Идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат; българи, орловци,
кат лъвове тичат по страшний редут...

Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!...”

Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят...

Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там...

Из „Опълченците на Шипка,

11 август 1877” от Иван Вазов

.

„Иван Вазов разказва за голямата българска победа патетично и завладяващо, като използва умело стиловите възможности на одическия тип изображение... На тезата, че свободата ни е била дадена даром, се противопоставя един незабравим пример – боят на Шипка и гордостта, която неизбежно се поражда у всяко българско сърце при спомена за него... 
.
Като основен източник за „Опълченците на Шипка” Иван Вазов е използвал спомените на участника в събитията опълченеца Михаил Евтимов Манчев (1826-1934). Те са отпечатани през 1884 г. в Пловдив със заглавието „Единадесетий август 1877 г., или боят при Шипка”. Подзаглавието, което Вазов е дал на „Опълченците на Шипка” е „11 август 1877” и то също свидетелства, откъде поетът е почерпил историческия материал, за да го претвори в лирико-епическата си патетична творба.

В началото на спомените на Манчев е отбелязана речта, която генерал Николай Г. Столетов, командирът на Българското опълчение, е държал пред своите възпитаници, когато опълченските дружини напускат запаленото от турците село Шипка и се отправят към прохода. Столетов се обръща с „Братци, Уверен съм, ще докажете на проклетий враг, че сте достойни синове на българското отечество”.

Пак от спомените на Манчев Вазов е взел идеята да отрази мислите и чувствата, които са владеели опълченците по време на сражението. „Сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. „България цяла сега нази гледа…”, четем в одата.

.

За боя на Шипка, станал на 11 (23) август 1877 г., Михаил Манчев пише:

"В трудните мигове на 11 август защитниците на прохода не се отчаяха. Аз, вярвам и всеки от нас каза в себе си: „Дал съм клетва, че ще пролея и последната си капка кръв за освобождението на родината и аз ще я пролея, ако провидението е решило днес да сторя това! Устой, български сине! България те призовава да я защитиш”
Борбата се усилваше все повече и повече. Неприятелят гърми и върви напред, а защитникът и той гърми и го отблъсва. Часът до около два подир пладне нападенията не преставаха - усилваха се. А около два и полови-три неприятелят се появи от северната страна и куршумите му почнаха да летят. Бяхме вече обсадени и неприятелят господствува. Пътят за Габрово е вече в чужди ръце и турците вървят напред към наште позиции. Превзет пътят, вода нямаше вече кой да донесе, нито пък ранените кой да вземе и отнесе за превързвание на раните им. За помощ че иде, се разнесе слух, но нямаше я още. Те щом превзеха пътя, от четирите страни с по-голяма сила почнаха да нападат. Вървяха напред и викат: „Аллах”.

Часът около четири настанаха най-критичните минути. Изнемощели защитниците от тридневната борба отстъпиха първата позиция пред върха Св. Никола. Окуражен, врагат още повече насилваше да завземе и втората, но не сполучи. Защитниците предвид на грозящата участ, която ги преследваше, решени всичките да измрат, поискаха да нападнат купно неприятеля и да завземат пак първата позиция, но не можахме, защото, отслабнали физически, не бе възможно да надделеем над безбройний неприятел.

Застанали във вторите позиции, със силата на куршумите отблъснахме нападателя около час, но за голямо нещастие и тази сила - куршумите - се свършиха! Ами сега, питахме се  един други, какво ще правим? Да бягаме, казаха едни. Не бива, казваха други. Е да се предадем, казаха трети. Още по-лошо, казваха четвърти. Ами какво да правим, попитахме се общо пак. Да се бием! Нямаме с що, патроните свършиха. С камъни извикаха, тях бари бог е наспорил тука и когато ги свършим, ще видим.

Така всичките задружно срещу неприятеля почнахме да бутаме и хвърляме камъни и сполучихме. Защото камъните убиваха повече турци, отколкото куршумите. Бутани от върха, удряха се в други и пръснати падаха въз врага и да не го умъртвяваха, причиняваха му рана, и тя му пречеше да върви напред и да напада....
Когато и камъните се вече свършиха, защитниците с труповете на избитите си другари почнахме да се браним, като ги хвърляхме безмилостно въз нападателите.

.

Пристигане на дълго чаканото спасително подкрепление, ръководено от генерал-лейтенант Фьодор Радецки - на снимката по-долу.

.

Най сетне от северната страна се чу радостното „ура”! Иде спасителната помощ, близо е на не повече от 800-900 разкрача. По трима-четворица стрелци на кон един на седлото, други отзади, трети и четвърти държат се за седлото, тичат с коня и вървят напред. На разстояние около 500—600 разкрача откриха огън срещу неприятеля, отблъснаха го и той, уплашен, побягна от северната страна. Стрелците дойдоха при нас. Първата тая помощ биде посрещната с жив и всеобщ възторг от изнемощелите защитници на върха...
Минута-две пристигна и друга, притече се помощ и от другите върхове и позиции. Щото връгът пак яростно напираше. Почна се още по-отчаяна борба. Но надделяхме и опасността за грозящата участ на България изчезна. Опълченецът, орловецът и брянецът тържествуваха. Всички, отчаяни преди, вече  се веселяха и с възхищение кряскат, прегръщат се един други, целуват се и си казваха: „Брате! Бихме се с камъни, хвърляхме и труповете на другарите си, но спасихме отечеството си. Ура! Да живее България!”. (Освобождението 1878 (спомени). С., 1989, 195-196).


В спомените си опълченецът Михаил Манчев нарича участниците в сражението при прохода Шипка войниците от Българското опълчение, от руския Орловски полк и от руския Брянски полк. Там на 11 август българите са около една трета от общия брой защитници на Шипка. Основната огнева мощ  са били руските батареи, но те са останали без боеприпаси. В разказа си той дава сборна картина на случилото се на 11 август 1877 година при отбраната на целия Шипченски проход.

.

Има запазени и спомените на Стефан Кисов – сражавал се по време на Руско-турската война в редовете на Българското опълчение. За станалото на 11 август той пише в книгата си „Българското опълчение в освободителната Руско-турска война 1877-1878” следното: „Стоманената и кръглата батареи престанаха да стрелят. Това беше часа към пет, пет и половина след обяд. Значи гранатите са свършили, а това именно чакаше противникът… Ето барабаните и тръбите пак екнаха. Въздуха се огласи с отвратителното „алла, алла”… Но що е това? Там над урвата и стоманената батарея се изви цял облак от камъни и части от счупени пушки, с които 4-та дружина опълченци и орловците срещнаха атаката.” (с. 327).
.

„Боят за Шипка през август 1877 г.”, художник Павел Ковалевски

.

Месец след събитията френското списание Le Monde Ilustre отразява битката за прохода Шипка

.

В брой 1068 от 29 септември (по нашия календар тогава е било 17 септември) на френското илюстровано седмично списание Le Monde Ilustre е отпечатана гравюра, озаглавена „Войната - Битката на Шипка”. В бележка е обяснено, че рисунката е дело на M. Vierge (мосю Виерг) и е направена по скица, изпратена от специалния пратеник на списанието М. Dick (мосю Дик). Става дума за г-н Даниел Виерг .(Daniel Vierge) и г-н Дик де Лонле (Dick de Lonlay).

Дик де Лонле е псевдоним на френския журналист Жорж Ардуен (Georges Hardouin). Бил е кореспондент на Балканите по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. и е пребивавав в щаба на руската армия. От мястото на събитията е изпращал актуални рисунки за френския илюстрован седмичник Le Monde Ilustre и статии за вестник Le Moniteur universel. Той е сред седете журналисти, които заедно с руските войски прехвърлят Балкана през суровата зима на 1877-1878 г. и посрещат сключването на мирния договор в Сан Стефано.

През 1888 г. Дик де Лонле публикува статиите и рисунките си в книгата „Руската армия във войната” (L`armee russe en champagne). В началото на глава VII, озаглавена „Голямата атака при Шипка на 23 август”, е поместена „скицата”, която де Лонле е изпратил и от която се е ползвал Виерг за рисунката си в Le Monde Ilustre през 1877 г.

.

Le Monde Ilustre, бр. 1068 от 29 септември 1877 г.

.

В статията за голямата атака се казва:

„Шепата хора, останали на върха, които от разсъмване се бият срещу десеторно по-големи сили, започват към 5 часа следобед да се оттеглят на малки групи, прибирайки и последните ранени. Офицерите в този отряд са почти всички ранени или убити. Ротите са се превърнали в малки смесени групи от руси и българи. В траншеите и при резерва загубите са еднакво големи поради кръстосания огън, на който позицията е била подложена в течение на дванадесет часа. Боят изглеждаше базвъзвратно загубен за русите. От българското опълчение три четвърти са извадени от строя. Съставите на Брянския и Орловския полк били намалени наполовина. Останалите живи са обезсърчени вече от страшната сеч и което е най-печалното — започват да не достигат боеприпаси. След тридневен артилерийски огън снарядите са почти свършени. Турците подновяват атаките си, а русите са принудени да пестят барута. Те стрелят рядко. Подкрепления не идват от никъде и един бог знае, кога ще пристигне Радецки.


Турците почват да надделяват от всички страии и заемат все повече изгодни позиции. Виждайки да намалява неприятелският огън, те засилват атаките. Сюлейман Паша смята, че успехът му е сигурен.

В пет часа е изтрелян последният руски снаряд. Остава само щикът, за да завърши героично денят. Батареите прекратяват огъня и защитниците се хвърлят в атака. Турците не издържат на напора им и отстъпват още веднъж. Но руските батареи мълчат след отстъплението им и те, вероятно се досещат за принудителното мълчание и отново разярено атакуват. Частите на Столетов, които са изтощени от тридневните непръкъснати боеве, без храна, без почивка и без патрони, нямат вече сили да издържат атаките на турците. Със сълзи на очи руските войници започват да се оттеглят, изоставайки позициите, оросени с тяхната кръв.

Окуражени от мълчанието на оръдията и пушките, турците атакуват с голяма дързост тази важна позиция и достигат вече върха. Тогава защитниците  излизат от окопите, хвърлят срещу тях огромни камъни и дънери, които отблъскват неприятеля към урвата, откъдето е тръгнал. Няколко смелчаци, които са успели да се изкачат на платото, са пронизани от щиковете. В продължение на един час руси и българи се защищават с тези огромни каменни „снаряди”. Когато и те свършват, те хвърлят счупени пушки, откъртени буци пръст, патронташи, напълнени със ситни камъни. Въпреки това низамите (1 справка по-долу), насърчавани от офицерите си, полагат максимални усилия и няколко пъти стигат до края на платото. Защитниците се хвърлят срещу тях и започват смъртоносни ръкопашни схватки, които са много редки в съвременните войни. Турците се залавят с крака и ръце за вдлъбнатините на скалите, докато русите ги „обработват” с приклада на пушките, щика и сабята.

Мнозина от атакуващите политат от върха на скалите и се разбиват долу, но другарите им не им обпръщат внимание и пак атакуват. Мюсюлманският войник не цени живота си и се бие с безпримерна упоритост. Когато някой добре се е закрепил, трима или четирима от другарите му се качват по раменете му и така с помощта на тази къса стълба се изкачват на върха. Хващат буквално гуша за гуша, бият с юмруци, с крака, дори разкъсват със зъби. Не един турчин, ранен смъртоносно, стиснал противника в сгърчените си ръце и с него полита от върха на скалата. Двадесетина низами успяват да се доберат до центъра на редута, но защитниците ги изхвърлят един след друг.

Вече е шест часът вечерта. В този момент боят малко позъглъхва, но русите не могат да се възползуват от това, тъй като всичките им резерви са хвърлени в боя. Изгорени от слънцето, гладни, жадни, частите са обезсилени. От три дни не е приготвяна храна, а водата изобщо липсва ( справка 2). Някои нещастни войници са се проснали задъхани върху голите скали, без да се интересуват от дъжда куршуми, които се сипе върху тях. Други се бият ожесточено върху скалите, принудени да отстъпват, но защищавайкн се яростно. Ехото донася от всички страни трумфалния вик на турците...

Двамата генерали Столетов и Дерожински са на върха. С далекогледа те оглеждаха с безпокойство пътя, който води към долината на река Янтра, покрит с храсталаци и тъмни скали. Изведнъж Столетов, обхванат от силно вълнение, извиква и хвана ръката на своя боен другар, насочвайки я към дъното на дефилето. Те виждат да се появява дълга черна колона, извиваща се по дължината на пътя... ” (Dick de Lonlay. L’armee russe en campagne, Paris 1888, с. 87-90; преводът е взет от „Репортажи за Освободителната война 1877-1878”. С, 1978, с. 179-181).

.

Имаме възможност да сравним рисунката в Le Monde Ilustre с подобно изображение от същото време – 29 септември 1877 г. (17 септември по нашия календар), отпечатано в бр. 1994 на английския илюстрован седмичник The Illustrated London News. И тук теренът, където се води битката, изглежда правдоподобен. 

.

The Illustrated London News бр. 1994 от 29 септември 1877 г.

.

Битката на "Орлово гнездо" през август 1877 година отразена от руски и български художник

През 1893 г. руският художник Алексей Н. Попов (1858 – 1917) рисува популярната днес картина, позната ни като „Защитата на Орлово гнездо”. Тя има внушителните размери 204 х 146 см. и се съхранява във Военно-историческия музей в Санкт Петербург, Русия. Копие на картината притежава Националният музей „Шипка-Бузлуджа”.

„Защитата на Орлово гнездо” се възприема като най-добрия живописен символ на Шипченската епопея – избран е същият момент от сраженията, който Иван Вазов чрез думи възпява в „Опълченците на Шипка” и подчертава участието на българите в събитията. Пълното наименование на картината на Попов обаче, е: „Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 г.” Вижда се, че в това заглавие не се визират въобще българските опълченци. Не само в текста, но и в изображението ги няма прословутите опълченски калпаци. Сражаващите се от билото на Орловото гнездо са само руски пехотинци, облечени в техните военни униформи с фуражки.

За достоверност тук е необходимо да припомним сведенията на кореспондинта на списание Le Monde Dick de Lonlay, който казва, че на Орлово гнездо: "От българското опълчение три четвърти са извадени от строя. Съставите на Брянския и Орловския полк са намалени наполовина". 

.

„Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 г.”, картина от Алексей Н. Попов, 1893 г.

.

"Българските опълченци в бой за Шипка", художник Димитър Гюдженов

.

.

Картината „Българските опълченци в бой за Шипка” на Димитър Гюдженов се появява вероятно като контрареплика на „Защитата на Орлово гнездо” на Алексий Попов. Там той е изключил опълченците от композицията си, а в платното на Гюдженов няма руски войници.

В книгата „Българското опълчение в Освободителната война 1877-1878 години”, издадена през 1935 г. от Военно-историческата комисия към щаба на армията се казва: „Турците и този път отстъпиха. Те се сринаха в пропаста, ужасени, увличащи задните редици. Само по-смелите от тях бяха намерили подслон зад скалите, и залегнаха там. Тогава опълченците започнаха да търкалят цели каменни блокове, да хвърлят върху неприятеля попадналите им под ръка камънаци, които летяха надолу, подскачаха, повличаха след себе си други, настигаха турците и образуваха пътеки от трупове в редовете им. Накрая със страшен шум се сриваха в пропаста.” (с. 45)

.
Накрая трябва да се отбележи, че всички опити да бъдат предадени моментите от Шипченската епопия отразяват епохалните и съдбоносни за България събития, независимо различните дребни отенъци.

.

 

.

БР 1: В кореспонденция на А. Форбс в „Дейли Нюз” се казва: „Турските войски, които участваха в сражението, са почти всичките низами - обучени редовни войници, които се бият удивително добре.” („Репортажи за Освободителната война 1877-1878. С, 1978, с. 170).

БР 2: Според сведения на участници в събитията, тогава температурата на Шипка е достигала 40 градуса на сянка.

.

Източник: nauka.bg/forum. Статията се публикува със съкращения.

Допълнителни данни, илюстрации и дизайн: Николай Увалиев 

.

Към Санстефанския мирен договор 

.

Web Analytics