Изтървани думи за и от Турхан Расиев



"ЕпиДРАМИ" - те  НА ТУРХАН РАСИЕВ

 "Политическа джунгла" се наричат епиграмите на известния наш сатирик Турхан Расиев, които той събра и издаде в малка книжка. Че политиката е джунгла, няма съмнение. Но авторът е погледнал на проблема не със злоба и отрицание, а с усмивка, макар на места думите му да жилят.
Знае се, че литературната сатира е призвана да реагира на неправдите и човешките грешки. В случая те са с политически привкус, а предупреждението е недвусмислено: 
"Като се огледаме, 
май цялата ни нация
е за... рекламация!"
Защо ли? Отговорът е в рими.
"Борили се за светли идеали,
Пък от преяждане умряли!"...
Или:
"В името на Демокрацията
пожертваха... нацията!"
И каква е наградата?
"Наградиха ни с купата
"За духане на супата!..."
Човек, преживял метаморфозите на своето време и заякнал добре от последиците им (какъвто е случаят с Турхан Расиев), може да си направи категорични заключения. Направо да прогледне. 
"Които до вчера ми бяха кумири,
безлични са днес, изчезват без дири.
И расте в мен подозрението,
че не съм добре със зрението"
Турхан Расиев (1942) се вълнува от човешките страсти и пороци, а творбите му са призив към човечност. Автор е на още 8 книги - "Море до гуша", "Дезинфекция", "Смешен свят", "Врели-некипели" и други.
Автор: Донка Христова
В-к "Черно море"

 ИЗТЪРВАНИ ДУМИ ОТ ТУРХАН РАСИЕВ

 

 От древността до наши дни са давани най-различни дефиниции за афоризма и сентенцията, границата между които почти е заличена. Думата АФОРИЗЪМ има гръцки произход. В превод означава "ограничение, определяне". По своята същност афоризмът е стегнато изречение, което изразява значителна мисъл, дълбока мъдрост, сентенция. В съвременния афоризъм има още остроумие, ирония, злъч, подигравка, осмиване, снайперистка точност и ред други неща. Изискванията към афоризма все повече се увеличават.
Според Аристотел сентенцията е изявление, но не за отделни неща, а за общите. Френсис Бейкън пише, че афоризмите напомнят "шепа сол", която трябва да "поддържа апетита" на читателя, но не да го "засища". Фридрих Ницше счита, че афоризмът съдържа "шепа думи", приличащи на "зърна динамит", които избухват в мисленето на читателите, а те трябва да притежават умението да отгатват закодираната в тях мъдрост, да "дострояват" поднесеното в остроумието съдържание. Клийн Брук пък твърди, че писането на остроумия е не само личен стил, но и начин на живот, то е като защитна позиция и опасно оръжие.
Както и пословицата, афоризмът не доказва, не аргументира, а въздейства с оригиналната формулировка на мисълта. Обикновено афоризмът се състои от едно ясно и стегнато изречение. Например: "Бързай бавно!" (Октавиан Август), "Знанието е сила" (Франсис Бейкън). Афоризмите не са анонимни, тъй като принадлежат на известни в историята и литературата автори - писатели, поети, художници, композитори, учени, държавници, пълководци... В древността афоризми са писали Хипократ, Марк Аврелий, Сенека и др.
 С ПЕРО ОТ ПЕГАС

     Когато няма какво да кажа на хората, имам повече време за писане.
    От свободата на словото до слободията има само една храчка.
    Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.
    Мислите за свободата са отлежавали в затворите.
    Докато избирахме знаменосците си, изгубихме войната.
    За много поети и два живота не са достатъчни, за да станат безсмъртни.
    Мнозина търсят Дървото на познанието със секира в ръка.
    Мечтая за времето, когато правителствата ще си разменят само музикални ноти.
    Сивият поток не се изчервява от срам.
    Прекаленият светец на дявола се моли.
    Мнозина правят новелистика, а малцина – Нобелистика.
    Мъглата от думи е най-непрогледна.
    Айнщайн твърди, че хуморът създава равновесие. Тогава на сатирата не й остава нищо     друго, освен да ни изкара из релси.
    Бездарието без дарове не си отива.
    Има официални говорители и неофициални премълчители.
    Аз не съм за нестандартното мислене, а за надстандартното мислене.
    Когато нямаше гласност, по-добре си приказвахме.
    Бог е в нас, а ние сме в дявола.
    Каквото ни е било писано, това ще прочетем.
    Един патки пасе, друг лебедова песен слуша.
    Само сатириците се опитват да вържат тенекия за опашката на дявола.
    Краткостта е сестра на таланта. Аз съм баткото.


Към Сатиричната зона на Турхан Расиев и Сборника Българските фамилни имена от турски, арабски и персийски произход:  http://www.portal-bg1.ning.com/page/satirichna-zona-i-sbornik-na


Web Analytics