Отец Саръев - Виртуална проповед за вярата

 

Благодарение на нашата вяра - Светото Православие, българският народ е оцелял през мрачните години на жестокото османско робство, обагрено с кръвта на невинни българи.
Заради стоицизмът на хилядите български мъченици, турците със страхопочитание наричат Православието "вярата българска", въпреки че под османско иго стенат и други православни народи.
*
Да си християнин не е лесна работа. Вярата е светоглед, състояние на духа!

 Живеем в много тежки времена на материален и най-вече на духовен недоимък. Чувства се остър дефицит на нравственост. Светът, за мое огромно съжаление, година из година става все по-материален. Хората все по-малко се интересуват от духовността, не се стремят да поддържат своята нравствена хигиена. Това никак не е добре. Съвременният човек все повече се отдалечава от Бога. И в крайна сметка от всичко това страда самият човек, става жертва на себе си.

 Бог проявява една безкрайна милост и снизхождение към падналото в грехове човечество. Иисус Христос дойде да изцели човечеството от неговите грехове. Слезе от небето, за да издигне човека в небесата. Това е една велика милост. Една безмерна мисия. Но за съжаление ние, хората, трудно прозираме, с мъка различаваме всичко това. Защото сме улисани във всекидневието, в празничната суетня. И така пропускаме духовната същност на религиозните празници. Коледа и Великден са превърнати в производство и търговия на подаръци. По тези празници се харчат милиарди левове, които често не ползват никого. А има човеци около нас, които се нуждаят от най-елементарна помощ, от съчувствие. Това са безброй страдащи, умиращи, бедни и гладни хора. Не разбирам защо е толкова трудно за човека да проумее, че вместо да купува за себе си безсмислени дрънкулки, може да помогне на някой нуждаещ се. Господ затова е дошъл – да донесе мир и любов между хората и се е възнесъл, за да изкупи греховете ни. Хората вече до такъв егоизъм са стигнали, че те разменят помежду си прескъпи и често ненужни дарове.
*
Дарявайте с добродетелни дела нуждаещите си в името на рожденика Богомладенец! 

Господ ни съветва да търсим царството Божие и неговата правда, а всичко останало ще ни се въздаде. Бог не е против това човек да има на трапезата си достатъчно храна, за да живее. Но не и да живее, за да се храни. За съжаление обаче човекът днес никак не се интересува от Божиите напътствия. Хората ламтят само за материални благополучия. Така Бог остава в необозримото далечно време и пространство и посланията му не се използват от човеците.
Голяма обща грижа на обществото ни трябва да е: българските деца да научат основните истини на Православието. Да изучат своята праотческа религия. Затова вероучението да стане задължителен предмет в училището. Преди повече от сто години Екзарх Йосиф е забелязал, че българското училище образова, но не възпитава. Днес вече нашето училище не само че не възпитава, но и не образова.

В нашето духовно убежище -  манастирът Успение на Пресвета Богородица - имаме училище по вероучение. Събираме деца от кварталите на Кърджали, но трябва да призная,че интересът е слаб. Смятам, че за това са виновни родителите. Те не са наясно, колко е страшно, че децата им растат бездуховни. От друга страна и всички свещеници в страната твърде са пасивни и не  привличат младите хора и въобще българите към Православието. Вината за това трябва да бъде поделена между Българската православна църква и хората. Това е двупосочен процес.

Слава всевишних Богу,

и на земле мир

в человецех благоволение!


Web Analytics