ФОЛКЛОР

.

Рубриката Фолтлор се води от известната българска етномузиколожка Румяна Цинцарска. Тя е завършила Музикалната академия „ П. Владигеров” в София. Четиридесет години работи в Българското национално радио. Създател е на музикалната редакция на Българската национална телевизия Незабравими ще останат съботните й предавания по студио „Народно творчество”. Автор е на над 40 фолклорни етнографски филма. Носител е на международни награди от конкурси и фестивали за фолклорни документални и късометражни филми. Автор е на единствения компактдиск с българска национална музика Ocona и на други компактдискове за международно разпространение. Консултант е на музикалните издатели Марсел Селие, Джо Боид , Франсис Каропато и други. Румяна Цинцарска изрази неотлъчната си подкрепа на идеята на редакцията да се организират конкурси за деца и ученици по надпяване, надсвърване и надиграване.

.

.

ШОПСКОТО ПЕЕНЕ Е ЗАВЕЩАНИЕ НА КОСМОСА

.

КЪМ ИВЕЛИНА И ТОНИКА АНДРЕЕВИ СПЕЧЕЛИХА НАГРАДАТА "ЗЛАТНАТА МОНЕТА"

.

.

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Коментар от Abagar Quartet на Юни 27, 2012 в 6:42pm

Честит рожден ден на една прекрасна дама !

И колкото по - минават годините, толкова по- ярко блести нейното човешко достолепие, a ние много повече се убеждаваме, колко е скъпо това в нашето не дотам човешко съвремие! Чудесно е, че все пак имаме допир с таланта й, мъдростта й и всичко, с което тя ни обгрижва ...Можем само да й благодарим и да й кажем, че много я обичаме ! Честит рожден ден г-жо Цинцарска !

Коментар от daniela borisova на Юни 5, 2012 в 6:37pm

sabiram pesni tanci i nosii na banatskite balgari

Коментар от Anka Mihova Lazarova на Януари 9, 2011 в 8:22pm
Браво на всички,които с песни и танци прославят името на България!!!
Коментар от Алекс.Ламбов журналист и писател на Октомври 25, 2010 в 9:41am
Уважаема г-жа Цинцарска,предлагам занапред да включвате и автентичен фолклор на гагаузи и помаци,които по същество са чисто български или умишлено променени.Нашият фолклор е могъщо оръжие за оцеляване,доказало се през вековете.Родолюбието не е само отбрана!
Коментар от Румяна Цинцарска на Април 3, 2010 в 12:56pm
Изписаните по -долу редове са израз на моята голяма благодарност към Оркестъра за народна музика на БНР
Румяна Цинцарска

Всеки от членовете на този оркестър е ярък солист със свой стил и репертоар. А всички заедно са образцов ансамбъл от български народни музикални инструменти, осъществил записи и концертни изпълнения на хиляди пиеси и песни от всички фолклорно-етнографски области на страната. Солират те, наравно с най-изявените български певци и инструменталисти, които им гостуват. Това е работата им – те създават музикална продукция предназначена за програмите на БНР и неговата фонотека, която има функцията на национална звукова съкровищница. Елементарна, случайна, безлична музика не може да попадне като нотен текст в ежедневната работа на оркестъра, още по-малко – в ежеседмичния запис на поне три до пет пиеси или песни, съпроводени от Оркестъра за народна музика на БНР. Със същите критерии са свирили своята музика първите, първични и необразовани народни музиканти, основатели на оркестъра през 1952 година. Второто поколение бяха наистина най -добрите инструменталисти на България – знакови, водещи, любими и затова известни в цялата страна солисти. На професионалното им равнище откликнаха плеада композитори, които им посветиха не творби, а дори цялостното си творчество. Коста Колев работи 20 години с тях и беше техният диригент, композитор, аранжьор. Той е музикантът, чието име е знак за компетентност, професионализъм, артистичност – абсолютен авторитет в областта на народната музика, инструментална и оркестрова. Традицията се оказа устойчива. Третото поколение на ОНМ на БНР намери своя диригент, композитор, аранжьор в лицето на академичния музикант, солист кларинетист – Христофор Раданов. Заедно работят вече 18 години и станаха творческо-изпълнителско цяло, което превърна традицията в процес. Както си е редно, но и както не се получава без приемственост, без да се усвояват и повтарят най-съществените ценности и най-ярките образци на традиционното творчество и изпълнителско изкуство. А те и до днес градят на основата на действително най-успешните постижения, които приеха от предшествениците си, чиито ученици са, а и с които се случи да работят няколко години заедно. Към усвоеното от тях, днешните оркестранти прибавиха и вече академичните си познания за традиционния музикален фолклор на българите. Още в младините си, тези мъже не се поддадоха на моди и влияния, а останаха предано отдадени на традиционната фолклорна музика. Вече академични музиканти, те имаха основание да опитат свои аранжименти на музиката от личния си репертоар или от фолклорно-етнографската област, която най-добре познават и й принадлежат семейно, родово – наследствено. Композитор от другите жанрове музика можеше да ги отдалечи от майчиния музикален език, който те владеят перфектно. И някои от тях успяха да аранжират песни, или своите най-свидни инструментални мелодии за изпълнение със съпровод на своя оркестър И със своите колеги и своя диригент да ги изсвирят най-близко до себе си. И се получиха художествени ценности, защото музиката в тези пиеси е стилна, искрена, своя, пожелана, намислена и споделена./1,2,4,5,6,7,8,12,14,16,17,19,20,21/ Всеки от солистите е пряк носител на репертоар и стил от определен фолклорно-етнографски район и солово изпълнява инструменталните и вокални мелодии най-близко до традиционния оригинал, при това виртуозно. А в съзвучие с оркестъра самобитните музикално-фолклорни образци са развити, разгърнати, обогатени, осъвременени, красиво професионализирани и естетизирани...

Продължи:http://www.portal-bg1.ning.com/profile/RumyanaCincarska
Коментар от Ste Drazhev на Декември 3, 2009 в 7:56pm
Семейство Дражеви поздравява г-жа Цинцарска и я кани да се включи в електронното списание "Българска хореография" като един от редакторите"
Коментар от Румяна Цинцарска на Октомври 31, 2009 в 8:16pm

Вокален квартет Абагар е типичен пример на мост между поколенията
Коментар от Румяна Цинцарска на Октомври 31, 2009 в 8:00pm
МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА


За пети пореден път в Търговище ще се състои Националната фолклорна среща „Мост между поколения", организирана от община Търговище и фондация "Песенен фолклор - Елена". Това е форум, който е единствен по рода си в страната.
Срещата се провежда по повод Деня на народните будители. Тази година ще бъде на 6 и 7 ноември в залите на Младежкия дом. Целта й е да обедини и осъществи контакт между поколения изпълнители, педагози, фолклористи и фолклорни институции от България за опазване и съхраняване на традициите, за отдаване заслужено внимание, уважение и почит на майсторите - ветерани. Форумът се стреми още да спечели повече млади ценители и пазители на българските традиции.
Петата национална фолклорна среща ще събере в Търговище десетки млади и талантливи момичета и момчета - певци и инструменталисти, както и едни от най-добрите фолклорни изпълнители и музиканти. Те ще могат да обменят опит и знания, работейки заедно на сцена. По традиция участниците са около 100 - ученици от музикалните училища в Котел, Варна, Плевен и Пловдив, от музикалните паралелки на ІІ СОУ в града, както и студенти от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и от Шуменския университет.

Откриването е в 09.30 ч. на 6 ноември. Следват майсторски уроци по народно пеене и народни инструменти, по групи и на сцена, а също уроци по композиция. В 18.30 ч. започва Концертът на младите участници. Всяко училище ще се представи с 10 минутна програма.
Вторият ден продължава с майсторски уроци, надсвирване и надпяване между поколенията. Галаконцертът на майсторите започва в 18.30 ч.
Майстори обучители инструменталисти тази година ще бъдат Любомир Гешовски - гъдулка, Петьр Костадинов - гайда, Темелко Иванов - кавал, Димитър Христов -тамбура. Певиците, които ще споделят своя опит, са Галина Дурмушлийска - Добруджа, Нели Андреева - Родопи, Янка Рупкина - Странджа, Данислав Кехайов - Тракия, Кремена Станчева - Шоплук. Георги Андреев ще води уроци по композиция.Представител на фолклорна област "Странджа" ще бъде Калинка Згурова.
Лектори на предвидената конференция ще бъдат етномузиколозите Румяна Цинцарска и Лозанка Пейчева, както и фолклористът Милчо Василев. В галаконцерта ще участват също дует "Митеви и вокална формация "Дивна".

Източник: Дарик радио
Web Analytics