.

 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде ".  Из Библията  (2:8)

 .

Дворецът Евксиноград - незнайна красота, разположена в извития като лък залив с каменен кей и фар протегнал лъчи към морето. Прозрачно море, където на дъното по пясъка между вълнитеясно се различават движенията на големите риби и раци" - кратко пише чехският изследовател на българската история Константин Иречек, който е бил секретар на княз Батенберг (На снимката в ляво).

Тези думи на Константин Иричек ме накараха да надникна в отминалото време. Събитията при изграждането на имението Евксиноград и живота в него се оказаха толкова забавни, поучителни и красиви, та звучат като приказка, която заслужава върховно усилие, за да бъде разказана.

И така имало едно време яка и цветуща византийска крепост на скалистия нос Совънлък, дето е на север от града Одесос. Зла орисия сполетяла крепостта Кастрици. Била разрушена до основи, хората пленени и всичко потънало в забвение.

Минали не сто, а няколко по сто години, докато настъпило според приказката онова чудодейно време, когато от морето се появил един княз - млад, снажен и хубав. Близките го наричали Сандро, за другите бил Александър ІІІ Батенберг - граф австрийски. Той имал една вълшебна идея, която превърнала обвеения в легенди скалист бряг в райско кътче, като не жалил нито свои средства, нито сили и умения. А поради личното си обаяние и благородство получава подкрепа от варненските общинари и монаси от близкия древен манастир да осъществи богоугодното си дело.  

.

  Княз Батенберг

Ето как според автора на "Строителите на България" Симеон Радев се появява вълшебникът. "Привечер в посолството ни в Цариград имаше бърза вечеря в чест на княза и към часа 9 през едно ужасно време (Черното море бе побесняло сякаш) той замина за Варна. На 24 юни часа 11 и половина пред обед княз Александър Батенберг стъпи на българска земя във Варна. В България князът бе очакван с нетърпение. Народът го бе обикнал, преди да го познава.

Чуло се бе, че той е млад и хубавец,че се е бил храбро в руските редове срещу турците, получил ордени, че е племенник на царя Освободителя.

Най-сетне той бе първият български княз и то бе достатъчно, за да пламнат въображенията. Цялата страна се готвешеда го посреща и се китеше заради него.

Шествието вървеше бавно към града посред виковете на множеството и тук-таме се спираше, за да чуе князът приветствията на разни депутации. Най-сетне той пристигна до квартирата, определена за августейшия гостенин.

Посрещането бе възторжено. Князът прелъсти всички. Със своята тържествующа младост, с малко женствената си красота, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията", документира писателят -  дипломат Симеон Радев.

Снимка: доц. Атанас Кънчев

.

Това изящно архитектурно творение на човешкия гений, събрало толкова естетика на едно място, е строено за лятна резиденция на княз Александър І Батенберг. От 4 до 22 август 1880 година той пребивава във Варна. Сред развлеченията и светските задължения, като аудиенции и официални вечери е лансирана идеята Варна да се утвърди като лятна столица на Княжеството. На 13 август 1880 г."Варненски вестник" отпечатва кратко съобщение: "От вярно място научаваме, че Н. В. Князът щял да си купи място на изток от града, край морето, за летен палат."

На 7 август 1881 година общинският съвет взема решение "да сеотстъпи празно място или да се купи такова за палат". Варненската община започва да откупува околните лозя, за да оформи парцела на бъдещата резиденция и наричат местността "Сандрово", за да се знае,че е подарък.

Според Александър Головин на 16.03.1881 г. гръцката община подарява доброволно манастира на княз Александър I, а той от своя страна й подарил 50 000 лева. Така манастирът "Св. Димитър" става официална резиденция на българския монарх. На 15 август 1882 година тържествено е положен основния камък на летния дворец. Датата 15 август, празникът "Свето Успение Богородично", е избрана в унисон с новостроящия се катедрален храм във Варна.

Набързо само ще отбележа, че княз Батенберг година преди това избира къде варненци да построят желания от тях катедрален храм - да е на лично място! И при голяма тържественост на 22 август 1880 година прави първата копка, като му е връчена сребърна лопата за тази цел. След водосвета гласно обявява, че е издал указ за помилване на всички затворници с малки присъди.

За да усетим макар и за кратко атмосферата на онова приказно време ще разлистим една страница от дневника на графиня Ербах, публикуван от историка Борислав Дряновски.

.

"Варна, 10 септември 1884 година.

Евксиноград, Незабравими дни, а вечерите - ето една от тях...

В седем часа бе сервирана вечерята, на която присъстваха поканените и всички от княжеската свита. През цялото време военен оркестър свиреше приятни мелодии. След това отидохме в едно красиво кътче точно над морето. В развълнуваната стихия имаше една лодка, в която блещукаше светлинка. Тази картина сравних със сегашния живот на Сандро.

Оркестърът продължи да оглася градината. В девет звучна тръба обяви часът за отбой. Всяка вечер се спазва тази проста и възвишена церемония. Изсвирваше се химна на България, след това всички войници високо казваха молитвата. Доколкото си спомням тя звучеше така:

Отче наш!
Да се свети Твоето име, 
да бъде Твоята воля, 
както на небето, тъй и на земята; 
насъщния ни хляб дай ни , 
и прости нам дълговете ни, 
както и ние прощаваме на нашите длъжници, 
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от злото и лукавия!

Амин. 

"Следваше черковно песнопеене и молитвата слушах с дълбоко вълнение. Накрая рапортуваха на Сандро. Никога няма да забравя тези вечерни часове,обсипаното с ярки звезди южно небе, красивия дворец, интелегентните гвардейци в красиви униформи, тъжното песнопеене, козируващите за почест офицери, потропващите ходила на коня на нощния пазач, обикалящ притихналото имение..."

Тези редове от дневника на графиня Ербах разпалиха у мене любопитството ми и понесени от крилете на въображението нека да се пренесем в далечното романтично време, като пуснем подготвения за това видеооткъс.

.

.

Съдбата на човека е пълна с щастливи и драматични събития. А владетелите са особенно подвластни на вътрешно - държавни интриги и на глобални международни интереси. Княз Батенбелг се оказва безсилен да им противостои.

Без да успее докрай да осъществи вълшебната си идея - граденето на двореца "Сандрово", след политическия преврат на 9 август 1886 година той е принуден да напусне България. Тогава Народното събрание гласува кредит, с който се откупват имотите му в България, включително и двореца „Сандрово“, а князът се обезщетява със сумата 1 милион и 400 хиляди златни лева.

.

..

Автор: Николай Увалиев

Следва: Евксиноград и Съединението на Източна Румелия и Княжество България

.