Елате на розобер, добри гости!

ПРАЗНИК НА РОЗАТА В ПОДБАЛКАНСКОТО ПОЛЕ

*

17-годишната хореографка Габриела Генчева е Царица на розите

Снимка: Никола Спасов

По стародавна традиция в края на май, преди розобер, в подбалканските полета се избира най - личното момиче, което да съперничи по красота на царицата на цветята - розата. Така спазиха традицията и в Карлово. Претенциозното жури избра ученичката Габриела Генчева. Първа подгласничка стана Пламена Назарова от Сопот (вляво), а трета е Милена Богойска. Кметът на Карлово Найден Найденов награди победителките. Габриала си тръгна с голямата награда осигурена от Ротари клуб - Карлово, куп подаръци от спонсори и ангажимент да е главно действащо лице на ритуала “Розобер” навръх 29 май. Миналогодишната царица Николета Сотирова връчи статуетката “Златната Богиня” на наследничката си.

В уринта на 29 май започна кулминацията на Празника на розата в Карлово с пищно представление. В розовите градини се събраха хиляди хора, за да се насладят на благоуханните рози и да присъстват на тържеството по случей розобера. На ръце млади момци донесоха красивата Царица на розите и тя с венец от рози, обсипвана от дъжд от цветя, приветства гостите.

По традиция в розовите градини танцьори в национални носии , кукерски и певчески състави изпълниха характерни за този край фолклорни песни и танци. Танциьорите от ансамбъл „Розова долина” пресъздадоха ритуала „Розобер”.

След това празненството се пренесе на площада, където отново дойдоха хилядите граждани, излезли да се порадват на хубавото време и на изявите. Изненада бе появяването на Царицата на розите, спусната със специално за случая монтирано съоръжение от върха на хотела пред погледите на всички зрители. Пред откритата сцена я посрещна кметът на общината Найден Найденов, който й връчи златна роза и двамата откриха празничния концерт, изпълнен от ученически, читалищни състави, както и от танцьори от ансамбъл „Тракия”.

По – късно в двора на градския исторически музей се състоя демонстрация на варене на рози и производство на розова вода в оригинален меден гюлов казан, вече музейна ценност. Директорката Мария Деянова разказа историята на розоваренето в Карловско. На посетителите бе предоставена възможност да разгледат музейната експозиция, да опитат сладко от рози и гюлова ракия, да направят снимки.

Надвечер тържиството продължи на площада, където изяви имаха фолклорен колектив от Солун – Гърция, танцов колектив при културно-просветно дружество на каракачаните – Карлово и естрадните изпълнители Силвия и Теди Кацарови.

Земеделският министър Мирослав Найденов, който бе гост на празника, смята да покани американската попзвезда Джесика Симпсън в Розовата долина. Тази година певицата ще пусне на пазара своя парфюм "Фантастична нощ", в който е използван екстракт от българската маслодайна роза "Дамасцена". "Възнамерявам да отправя официална покана към нея, с цел наистина маркетинг и реклама. Ето, това би било добро за рекламата и за насочване на погледа към България”, заяви той. Роза дамасцена вирее единствено по нашите ширини.

Джесика Симпсън

*

-Дамаскената е най - маслена и ароматна в Казанлъшко и Карловско. Нийде другаде я няма! - казваше дядо ми, който е от този край. - Тази роза като всяка красива жена е глезена. Иска й се да е на плодна почва, от която черпи сили и мириз. Обича чист дъждец често да я къпе, да я милва и грее много слънце. Но най-вече иска грижи и добро чувство, за да я отгледаш. Настанат ли дните за розобер, на полето бяхме преди първи петли и беряхме цвят до към девет-десет часа, докато слънцето не е изпило влагата от гюла - с вълнение припомнеше си младините дядо.

*

ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА НА РОЗАТА

Празникът се празнува за първи път през 1903 година. Като център на розопроизводство и преработка на розовия цвят Карлово се слави далеч преди Освобождението. Дълги години това е само поминък, едва през 30-те години розовите градини, красивата природа и архитектура, местната розова индустрия са осъзнати като атракция и предизвикват интереса на български и чуждестранни туристи. Първоначално след реставрирането на родната къща на Левски в Карлово, дните 31 май и 1 юни (Петдесетница и Свети дух) се празнуват като Ден на Левски и в града се организира голям народен събор, в който участват много хора от цялата страна.

Любопитен момент от тържествата тогава ни представя в един свой пътепис от 1936 година Никола Станев: “През тия дни Карлово е най-красиво, тогава става и беритбата на розите. Карловското поле се вълнува като море, чиято повърхнина премята ту розови ниви, ту ментови градини… Въздухът е лек и препълнен с аромата на разни лечебни и полски цветя. Пътниците пристигат с влакове, коли в непрекъснати редици. Те се насочват веднага към църквите, Паметника на Апостола и към площада на пазара до градския часовник. Навред по улиците безкрайни венци от рози, окачени по стълбове, прозорци, порти и балкони, домовете са украсени както църквите и площадите. Пъргави момчета и момичета, облечени празнично, с венци на глави, държат в ръка големи кошници с разноцветни рози и засмяно подават безплатно на всеки гостенин, като го поздравяват с Добре дошли.”

След 1944 традицията в Карлово замира. През 1946 година село Розино - Карловско продължава този народен обичай. Интересен случай ни описват летописците на този край. През 1965 година на събора е поканен тогавашният първи държавник Тодор Живков,който в духа на тогавашните негови народни "сближавания" се качва на специално изографисана и пригодена каруца. За съжаление обаче конят се оказва твърде палав, непослушен и подплашен обръща каруцата с височайшият гост. След тази случка празникът в село Розино е забранен. През 1967 празникът на розата в Карлово се възобновява и две години след това се утвърждава като национален. С цел да не бъде пренебрегнат другият розопроизводителен район -Казанлъшкият, се взема решение: Карлово да е домакин на на четните години, а Казанлък на нечетните години. Праникътна най-красивото и уханно цвете – розата, започва с ритуала “Розобер” в розовите поля. Пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи се сливат с цветовете на гюловите храсти, ведрото синьо небе се оглася от народни песни и свирни.

От градините с рози празникът се пренася на централния площад на Карлово. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро. По традиция на този ден се открива художествена изложба, на която се връчва и призът от ежегодния конкурс “Цветна естетика”. На открито занаятчии и творци представят произведения на народните занаяти и приложното творчество, На следващият ден - неделяq празникът се пренася в Казанлък.

До 1939 година България е най - големия износител на розово масло в Европа. А по качество и аромат то е ненадминато.

В своята вековна практика нашите розопроизводители изобретяват двойната дестилация. увеличават добива на маслото, запазват финия му аромат и неповторимите качества. Така постепенно изместват на пазара кашмирската и арабската розова вода и масло. Розовото масло има своя единица за тегло, наречена мускал, който е приблизително 5 г. Продава се в стъклено флаконче, поставено в красива, изографисана дървена опаковка.

Известният търговец Ганю Сомов ги слага в пояса си и така ходи по панаири и изложения за да ги продава. През 1983 г. Алеко Константинов го среща на изложението в Чикаго и по-късно го използува за прототип при изграждане образа на Бай Ганьо.

Първи карловци започват да използват медни казани за добиване на розово масло. През 1852 г. в региона са произведени 300 000 мускала или 1 500 кг. За 1 кг. розово масло са необходими 3000-3500 кг. розов цвят. За 1 мускал розово масло са необходими до 15 000 розови цвята. За производство на 1 кг. розова вода се оползотворява 1 кг. цвят.

Подборка от карловски и столични издания,

Уйкипедия и родствени спомени

Николай Увалиев

Web Analytics