Един от 500-те най - влиятелни учени в света за 2009

Защо на акад. Марин Деведжиев от вътре му идва да заплаче?

.

През декември 2009 година Американският биогрофичен институт включи един българин в своя сборник "500 най-влиятелни учени в света” за приноса му към развитието на съвременното общество. Това е докторът на географските науки, проф. и акад. Марин Деведжиев Ще се опитам с няколко щриха да съставя беглия му профил.

.

Роден е на 18 юни 1922 година в село Леденик, В.Търновско. През 1947 г. завършва Търговската академия в Свищов. Участва във Втората световна война като командир на рота. Оглавява опозиционния Академически земеделски съюз, заради което по-късно работи в Содовия завод в Девня. Реабилитиран. От 1986 г. е професор. Автор на над 50 книги. Специалист по геодемография, география на транспорта, география на селищата. Носител на редица български и международни награди.

Телефонният ни разговор бе кратък, но много сърдечен. Не бяхме се виждали и чували повече от четиридесет години. На следния ден във Велико Търново той ме чакаше на автогарата, подпрян с едната си ръка на бастунче, а с другата ми подаде цвете и кесийка със закуска. Последва емоционална прегръдка и каза:

- Ела по - скоро дапоседнем в кафето, че времето ти е малко, а има толкова неща да си кажем.

-Странно нещо са хората, отдадени на науката - припряно продължи той. - С годините много преживелици забравих, но книгите си до една помня: как и какво съм писал, как са били приети у нас и в чужбина. И най - важното: какво въздействие са оказали! След като съпругата ми се помина, сега най - вече с тях общувам. Скромното ми човешко щастие е, че макар и с малко съм променил към добро света около мен.

- Имам една стара, нерешена задача, която ми е като жива рана: Демографията! Що страници съм изписал по този съдбоносен за България въпрос, по медиите зовях, при научните прояви тръбях, няма и няма ги желаните закони и промени! Управници, глухи ли сте, слепи ли сте, не разбирате ли че не след дълго ще останем шепа народ?! Щом се сетя за този проблем, отвътре ми идва да заплача…

Можеш ли да си представиш, че през 1985 година населението на България беше 8,949 млн. души. А в началото на 2009 година се стопихме на 7 606 600 души. Боже мой, с 1 342 402 по-малко! Тези цифри ме стряскат денем и нощем. Ей, хора, осъзнайте се, че при този темп на намаление българите ще станат малцинство в собствената си държава. Говоря за българския етнос, тъй като циганският и турският отчитат прираст.

Вторият фактор, който тласка това намаление, е намалената раждаемост. У българите е три пъти по-ниска от ромите и 1,5 – 2 пъти, отколкото е при турците. Българското население намалява, защото възрастните измират. А няма раждаемост, няма и закони, които да стимулират раждаемостта. Стигнахме до положението, че делът на населението от 0 до 16-18 години е на половината на хората над 60 години.

- Ще ни наричат страна на старците -вметнах аз, за да му дам възможност да се съвземе от вълнението.

Беловласият мъдрец се извърна встрани и отрони две, ще ги нарека родолюбиви, сълзи.

.

.

Ето как от този разговор се роди новата, сакралната дискусия на Общобългарския портал „Демографията – сега нека изтърпим разходите, за да не плачем в бъдеще”. Диалогът граждани - научни специалисти - управници ще води уважаваният акад. Марин Деведжиев, който прие задължението си като завет.

.

Слушах го с внимание и си мислях: "Няма го вече онзи -познатият ми - енергичен, канара, барутлия мъж. Но сърцето му е все така горещо и отзивчиво към мъките на обществото. А умът му е същия - буден, гъвкъв, остър като бръснач".

Да, сетих се и за нещо друго. Както стана дума по-горе на млади години Марин Деведжиев бе пратен по политически причини на работа в девненския содов завод. Но това наказание се превърна в негов шанс в живота.Тогава именно узрява първата му гениална идея: в края на Белославското езеро и тресавището на река Провадийска да се изгради най – модерното у нас пристанище Варна – запад, а продукцията на девненските химически заводи чрез конвеер да се товари направо в корабите. Предвидени бяха жп и авто транспортни връзки и т.н

. Тогава бях редактор във варненския окръжен вестник Народно дело и той ми донесе статия с тази своя теоритична разработка. Впоследствие от разговорите с него аз така се впечатлих, че се включих в почина „Журналистът сменя професията си”. Една година работих като технически ръководител на шест водолазни катера и изградихме на 20-метрова дълбочина каменната основа на първия кей на неговото мечтано пристанище.

Ето че вече минаха четиридесет години. Време, в което акад. Марин Деведжиев написа 50 книги, оказа влияние да бъдат решени много проблеми в икономиката и в обществото. А още от рано заслужи названието си ерудит в областта на геополитиката.

.

Web Analytics