Дан Колов - борецът

 

Дан Колев е роден на 27.12.1892 г. в село Сенник, също в бедно семейство и също заминало рано-рано по света да гурбетчисйтва дава малкото си пари за да отиде и да гледа "бате си Никола" как побеждава най-силните мъже. Неговто име е Дончо Колев Данев. Очевидно е, че той е имал също тежко детство и труден живот, принудили го непълнолетен да замине отвъд океана. Там работещ като докер, миньор, железничар и всевъзможни тежки работи, той бързо прави впечатление с невиждана сила, с която извършвал работа за няколко човека и която бързо дала резултат в организираните от работниците борби, след което той се бори и в цирк "Виктория", а по-късно побеждава редица изтъкнати борци, като с един от тях, на име Збишко Циганевич се сприятеляват и той, харесал нашето момче, започва да го обучава в борбата, тъй като до този момент Дончо се състезава самоук!

На големия турнир в Париж побеждава световния, олимпийски и европейски шампион – французинът Анри Деглан, известен като "човекът с хилядата хватки", който физически е превъзхождал Дончо (дотук историята е толкова позната).

Покорява всички континенти, побеждавайки най-големите кечисти за онова време: Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис (човек, който по-късно умира, оставил зад гърба си около 6500 срещи за трийсет години и само 33 загуби), Джим Браунинг, тибетски майстори, първенецът на Китай Уан Фу и много други. Паметен момент е когато е удостоен с честта да се бори с идола на японските самурай, племенник на императора и смятан за божествен – жестокия Джики "Удушвача" Хиген, който до този момент не бил побеждаван, оставяйки зад себе си много осакатени и мъртви кечисти. Бил изестен със смъртоносна хватка, с която удушавал бикове. Борейки се с него, Дончо за пореден път успява да се измъкне от хватка, от която никой друг не успял, като от жестоката борба му била разкъсана кожата по врата, но той не само успява да избегне смъртноносните крака а Джики, но успява да го улови в захват, в който очевидци казват, че изглеждал безпомощен докато Дончо го прегънал, строшавайки гръбнака му. Публиката изпада в недоумение как "божественият" Джики може да лежи безжизнен и се втурва към Дончо, който бързо успява да се измъкне и добере до кораба си, като казва, че повече никога няма да се върне в тази недостойна страна (преди срещата си японците опитвали да го тровят с храна и дори от отсрещния прозорец с майсторска прецизност бил хвърлен нож по Дончо, който по същия начин успял да избегне за миг).

Дан Колов се връща в България след 30-годишно отсъствие с думите, оптравени към неговия близък приятел Хари Стоев: "Хари, да си идем в България, като нея никъде няма!" Самият Хари разказва: "На гара Драгoман митничарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които мислехме да пристиrнем инкогнито, се видяхме сред море от народ...
Посрещането в Севлиево и Сенник е още по-вълнуващо. Всеки иска да гo види с очи, да гo пипне, че само по вестниците гo бяха виждали. Данданията продължава близо два часа, а накрая околийският управител предлага файтон до Сенник.
- Пеш съм излязъл, пеш ще се върна - катеroричен е Дончо. И тpъгвa, а след нeгo и гoлемците от района и цялото множество, което не спира да подвиква "Да живей!"

Но най-радостна е срещата с майка му Яна."


В България той се прибира за да обърне погледа на света към нея, същевременно на родна земя продължава серията си от победи, но освен това започва да строи спортни зали, да дарява на хората от селата, като преди завръщането си в Бълагрия, той винаги е подпомагал българи по цял свят докато се устроят, нашите студенти, заминали в чужбина, като ги е насърчавал да се изучат. Купува първия самолет за родните пощи, подпомага училища и всякакви обществени дейности, подпомага изргаждането на ТЕЦ Марица. Отделил е много време в разговор с българи. А през 1933 г., още странстващ по света, дарява голяма сума за защитата на Георги Димитров в Лайпцигския процес. И не защото е комунист, а защото, както самият Дан Колов казва: "Аз съм българин и не мога да ocтaнa paвнодyшeн към съдбата на който и да е българин в опасност!"

София, октомври 1939 г. е последната среща от близо 30-годишен победен маратон по най–прочутите световни арени на САЩ, Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Близо 3000 победи (!), Дан Колов вече е доста засегнат от коварната туберколоза, на половин крачка от смърта, но докрай остава човек на честта и се бори с много по-младия от него световен шампион Ал Перейра, като отново побеждава.

"Дончо е знаел, че това е последната му песен, лебедовата, оная, дето само веднъж в живота се пее... всичко е хвърлил в тая среща с младия и силен португалец Ал Перейра. Това е бил неговия реванш със смъртта..."

На 26.03.1940 г. (едва пет месеца след последната му среща) Дончо умира в родната си къща също толкова беден, колкото се е родил – милионите, които е печелил е раздал до стотинка за благотворителност! В спомените на всички той остава като "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв" – великан по сила и дух, искрен и добродушен.

"Носеха го офицери от девети артилерийски пол в Севлиево, придружаваше го почетна рота на кон. В църковния двор всички не можаха да се поберат, младите накацаха по клоните на дърветата. Погребаха го нарочно срещу Балкана. Балкан срещу Балкан."

Много хора твърдят, че Дончо е отровен от френски лекари, което не е чудно, предвид отзивите, които французите дават за него и тяхната недостойна натура. Без значение каква е причината да умре – Дан Колов е неуязвима легенда. 

Ако някъде прочетете, че Дончо е имал загуби – вярно е. Когато е бил на смъртно легло и когато още се е борил самоук, т. е. в този смисъл всеки непобедим ще се окаже, че не е.

За разлика, от легендата на Киокушин Карате, Дончо не сменя никога националността си, макар да е бил приканван с огромни суми пари, той е отвръщал: "Чувствам се силен, защото съм българин." Интересна е историята му, когато той, излязъл на лов нелепо попада на мечка, която го напада и той се скрива зад дърво, където тя посяга с лапи към него, които той хваща и успява да удържи много дълго време, макар и с впитите й в ръцете му нокти. След което с умело премятане е хванал пушката си и я е убил. По лапите на мечката също остават следи от неговия жесток захват.

К. Янков, в. "Спорт": "... В лицето му има нещо свирепо, но в очите се забелязва оттенък на една непринудена доброта, присъща може би само на българския селянин. Дан Колов е скромен, любезен, спокоен, когато не се бори. Но когато се качи на тепиха става страшна промяна..."

Андре Марго, в. "Л'Ото": "Истина е, че той малко прилича на горила... Но след това първо впечатление запомняш симпатичен човек с благ поглед. Той ти стиска ръката с една скрита интимност на открита душа. В очите му има изражение на добряк и то не лъже."

Съдбите на тези двама велики борци си приличат изключително много. Всъщност те приличат на тези на редица други български герои и велики личности – родени в бедност, в тежко време и стигнали до величие единствено от обичта си към България и за това, че те са нейни деца. На пръв поглед те не са като Левски, Ботев, Раковски и всички други български революционери, но времето, в което са били родени не им е позволило да извършат дела, подобни на техните. За сметка на това им дава възможността да докажат, че те са готови и способни да ги направят, да помогнат на България и българите по достоен начин и също така дават нов тласък в един древен български спорт – борбата, тъй като техните последователи са завювали стотици медали и са запомнени като големи майстори на борбата. Ето ги почти всичките етнически българи, донесли ни над 600 медала за по-малко от век. Ето ги по титли: с европейски– Дан Колов, Кирил Петков, Байо Баев, Станчо Колев, Еньо Тодоров, Христо Трайков, Янчо Патриков, Иван Шавов, Иван Янков, Киркор Леонов, Огнян Николов, Дончо Жеков, Пано Желев, Иван Василев, Стоян Стоянов, Михо Дуков, Румен Йорданов, Недко Недев, Петър Иванов, Стефан Иванов, Тотьо Андонов, Рангел Геровски, Иван Гинов, Петър Балов, Камен Пенев, Георги Янчев, Александър Нанев, Георги Калчев, Мариан Недков, Илия Василев, Ивайло Йорданов, Албен Кумбаров, Петър Тенев, Николай Касабов, Румен Павлов, Иван Цонов, Стоян Добрев. С олимпийски – Дан Колов, Никола Станчев, Димитър Добрев, Еньо Вълчев, Боян Радев, Продан Гарджев, Петър Киров, Георги Мърков, Валентин Райчев, Георги Райков, Атанас Комшев, Валентин Йорданов. Със световни – Никола Петров, Дан Колов, Петко Сираков, Ангел Керезов, Иван Илиев, Петър Крумов, Руси Петров, Александър Томов, Иван Колев, Камен Лозанов, Никола Динев, Стоян Николов, Янко Шопов, Симеон Щерев, Андрей Димитров, Братан Ценов, Стоян Балов, Живко Вангелов, Емил Иванов, Серафим Бързаков, Николай Георгиев, Станка Златева, Радослав Великов, Явор Янакиев


"Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе."
 
За отечеството - славата, за нас - честта.

                  ***

Дан Колов борец и кечист
Роден е на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Отива в САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години. Дончо започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победите му на турнирите в цирк "Виктория". В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганьевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън "Удушвача", идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист, след която схватка тълпата прави яростен опит да го убие както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие и който Дончо майсторски избягва на косъм.

На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан "Човекът с хилядата хватки", европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс". Наричат го "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв".

Дан Колов покорява всички континенти, включително забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други.

В последната половин година, полумъртъв вече от коварната болест, "Балканският Лъв" се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи.

Изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че са над 2000 с неофициалните), като от тях губи само няколко (точният брой варира, но е под десет), които е важно да се отбележи, че са в началото на кариерата му, когато той все още изучава борбата и в края й, когато е тежко болен от туберкулоза.

И до днес Дан Колов е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства.

Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката му, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите й, където я е държал в жесток захват.

Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза, но остава вечна легенда и непобеден шампион. Погребват го срещу балкана умишлено - балкан срещу балкан.

Дан Колов е вдъхновение на редица български борци, достойни негови наследници запомнени като големи майстори, побеждавали наред.

Източник: Български 
националистически форум
0

 

Web Analytics