Анотация на "Психология на истината"

 

Без обективната, пълната, цялата истина няма свобода, права, справедливост, задължения, ред, отговорност, нормално общество, правова демокрация, адекватно правосъдие, ефективно управление на държавата.


 

Платон, който е живял през V в., преди. н. е., отделя душата от тялото, разделя нещата (т. нар. ДИХОТОМИЯ) и поставя началото на едностранни, погрeшни, пристрастни монизми в учението за познанието. Обявява душата за безсмъртна идея, нематериална сила и същност.

От Платон започва заблудата, че видимият, сетивният свят е призрачен свят, свят на сенки, а в същото време той надценява интелектуалното, мисловно познание. Други философи (Анаксагор, Демокрит ) обявяват, че атомите, материята са началото на всичко. Така философията започва да се формира като едностранна наука, която започва или от материалното или от духовното начало и се разклонява в различни субективни и обективни монизми. По този метод всичко в науката, философията, психологията, обшеството, живота се насочва еднопосочно, половинчато, невярно, популистко, монокаузално.

Философията на Аристотел се обяви за единство на тялото и душата и постави в своята основа формулата за материята и формата. Аристотел, схваща формата като качество на материята, като особен ейдос, духовна същност, която задвижва материята. Формата на нещата при Аристотел е само едно качество, само едно присъщо на материята свойство и не е универсално, общовалидно качество, което може да служа като обективен принцип, основа и критерий за нещата в познанието. Ето защо учението на Аристотел по-късно бе схващано от мнозина като един едностранен монизъм, който бе използван по най-различен и произволен начин. То претърпя различни монистични метаморфози и направления през вековете в философската наука, включително в многообразни видове психологии и религиозни монизми.

Въпреки това, в историята на цивилизацията Аристотел присъства вече над 24 столетия. В почти всички периоди от историята на АРИСТОТЕЛИЗМА то е оказвало много важно влияние върху кардиналните проблеми на философската мисъл. В нашата теория за обективната истина, ключовата формула е ЕДИНСТВО НА МАТЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ, ВРОДЕНО И ЗАУЧЕНО, ТЯЛО И СРЕДА, ЧОВЕК И ДУША, СИЛА, ДУХ.

Тук знанието, познанието е жизнената и човешка духовна сила, душа, дух. Материя и информация винаги са дадени в единство, като по-общовалидна парадигма на познанието. Всяко нещо в природата, обществото и човека като жива или мъртва материя носи в себе си информация, познание, знание. Материя и информация са две коренно различни неща, защото нито материята може да възникне от информацията, нито информацията може да произлезе от материята.

Двете коренно различни неща винаги са дадени в единство като материя и информация. Така е в генетичните продукти, така е във всяко нещо. Материята, нещата - живите и неживите, носят информация за техните собственици, за себе си, за своите качества, количества, форма, големина, място, тежест, структура, елементи, предмети, природа, среда, неща, които съществуват и са действителни, действат и понасят въздействие, притежават стойност, цена; живата материя има начало и край, наименование, причина, стимул, сигнал за билатерални, интегрални, едновременно душевни и телесни реакции. Живите неща са душевно-телесни индивиди и притежават сила и дух...

Информацията, присъща на нещата, както на живата, така и на мъртвата материя, винаги означава знание, което няма цвят, тежест, миризма, вкус, има смисъл, значение, предупреждение, функция, защото нещата привличат и отблъскват живите организми според тяхната полза, сладост, горчивина или вредност и обуславят движението на индивидите към благата, предметите, които имат стойност, цена.

Ето защо говорим още за материя и функция, индивид и среда. Обективната истина е самата вечна, реална действителност, която съществува, която не подлежи на отричане. Изучавайки функциите на мозъка при здрави и болни хора и тяхното поведение повече от полин век, имам основание да считам, че всичко в живата природа, човека и обществото има бинарен, интегрален, душевно-телесен характер като двете страни на всяко нещо, началото и краят на живата природа винаги са дадени в единство, взаимозависимост и взаимодействие. Нищо в природата, човека и обществото не е независимо, откъснато едно от друго. Не може и не е възможно ключови формули за философията, познанието и действителността да са материя и образ, материя и отражение, материя и символ, материя и знак, материя и съдържание, материя и отношение поради голямата възможност за тяхното субективно, произволно разбиране.

Не може да е критерий за познанието също само сетивното първосигнално познание без интелектуалното, мисловно второсигнално, словесно познание. Трагичното и комичното, величието и падението на човечеството, са свързани с начина на мислене, познанието, речта и дейността и обективните критерии за тях. Големите злини за човека идват от изкривеното, изопачено, субективно, едностранчиво, пристрастно, предубедено мислене, реч и поведение.

От тех произлизат неадекватните и деформираните действия на човешките индивиди. Не е нормално човек да вижда и разпознава нещата в реалния, действителен, физичен и психофизичен свят едностранчиво, само от своята гледна точка, от своето субективно, пристрастно, своеволно знание, от своя мироглед и манталитет, с каквито думи и текстове са изпълнени в значителна част, учебниците по психология, философия, печата, радиото, телевизията.

Останали от старата психология, тези познания днес подлежат на осъвременяване, съобразно принципите на кибернетиката, която според Н. Винер е наука за комуникация, управление и контрол на машините, живите организми и обществото, чрез връзки. Това налага задължителна замяна на стария, едноплановия модел, с нов обективен, модел на билатерален монизъм, от интегрални преки и обратни връзки, с реципрочен и паралелен характер и самоконтрол.

Ето защо считам, че днешната философия и психология са твърде виртуални и се нуждаят от приземяване. Живият свят винаги е бил и ще бъде двустранно съществуващ: материя и информация, материя и дух, материя и движение, структура и информация, организъм и среда, положително и отрицателно, права и отговорности, личен и обществен интерес, доволство и недоволство, вярва и невяра, отговорност и безотговорност, единство и многообразие, дадени в единство.

Глобализацията не може да има бъдеще, ако взема предвид само едната страна, общото, без единичното, специфичното. ХХ век бе век на невежество, век на лъжи, измами, агресия, войни, разруха.

Затова ХХІ век, следва да бъде, век на истината, век на съзиданието, век на човешката мъдрост, век на психологичното и социалното равновесие на системите и човека, век на печелившето производство и страведливо разпределение на потреблението, защото само добронамереното сътрудничество прави силата.

 

 

Новата книга на акад. проф. Никола Узунов 

 

ЕДИНСТВО НА МАТЕРИЯ И ИНФОРМАЦИЯ - 

ФИЛОСОФИЯ НА ПСИХОФИЗИЧНАТА,

ОБЕКТИВНА ИСТИНА

 

***

 

В ТЪРСЕНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА

ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕ



Web Analytics