.

Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България, последното село на българското черноморие преди границата ни с Румъния.

.

.

Древна история

.

Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, изравнявайки го по археологическо значение с Варна, София, Караново (Сливенско),Градешница (Врачанско) с. Телиш,

които съществуват от епохата на ранния неолит. Тук археологическите находки са много богати.

Най-известните археологични проучвания в Дуранкулак започват през 1975 г. под ръководството на проф. Хенриета Тодорова (днес чл. кор. на БАН и професор). Направените открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Около Дуранкулак са проучени 12 000 праисторически погребения. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие - най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като "Българската Троя" поради тяхната възраст и изключителна значимост. Затова с основание научните специалисти определят

.

Дуранкулак, Варна и Девня като люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството

.

.

Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока юг, е имало няколко селища, като първото е особено старо - от около 7 хиляди години пр. Хр. (енеолит).  На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото. Тек се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.).

.

Крайезерният древен град

.

Поселенията в района са с различен произход - от новокаменната епоха през Първата българска държава до средновековието. Върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 - 10 век. Част от него е експонирана в музея на читалището в Дуранкулак. Сред интересните неща е фактът, че в селището е имало капище, чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена църква, което показва, че селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега. Изключително важни са и находките, свързани с древната българска история. През 1978 г. бе открит прабългарски календар - рабош от периода VII-Х век. Материали по въпроса се пазят в библиотеката на читалището в Дуранкулак.

На Големият остров има селищна могила с дебели културни напластявания. По цялата територия тук са разкрити основите на сгради изцяло от камък -изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000-6500 години. Къщите обикновено имат преддверие и 1 помещение с размери средно около 15 кв.м. В центъра са разположени останките на огромен за същата епоха дворец - над 300 кв.м.

На Големия остров, от източния бряг на 26 м навътре в скалния масив е изсечен древен Тракийски пещерен храм на богинята Земела ( 3 в. пр. н.е.). Светилището представлява две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност. То също има внушителни размери.

Източник: Уикипедия

.

ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 6000 ГОДИНИ

.

.

.

„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години...“

 Проф. Колин Ренфрю, Саутхамптън, Великобритания

.

   Думите на известния британски професор са истина. Но истина към далечната 1972 година, когато е открит Варненския енеолитен некропол. Седем години по-късно (1979 г.) на западния бряг на Дуранкулашкото езеро беше открит друг праисторически некропол. Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов – откриха в него 1 204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната медно-каменна епоха бяха открити много накити от злато, мед, спондилус и денталиум. Особен интерес представлява намерената в гроб №165 златна спирала – женска игла за коса – която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха.

А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. Тук е мястото да се каже, че земите на Западното черноморие са мястото, където възниква най-древната металургия в човешката история.

Затова специалистите с право казват, че тук в местната работилница е обработено най-старото злато в праисторическия свят.

 .

  Усвояването на металургията и металообработката на злато и мед изисква специални знания и умения. Това обуславя появата на първите истински майстори занаятчии и ковачи. Владеенето на знания, превръщащи парчето руда в сечиво или украшение, предполага и високата обществена репутация на занаятчиите, породена от умението им да владеят природните стихии – огън и вода.
  От дълбока древност металите са били събирани, използвани и обработвани като самородни, т. е. като природен продукт. За причините, които слагат началото на най-старата металургия все още може само да се гадае. Но едва ли е без значение обстоятелството, че находищата от самородни мед и злато са били рядкост, изчерпвали са се бързо, или пък са ставали недостъпни по някакви други причини.
  Впечатляващите предмети от мед и злато с голяма сигурност потвърждават   появата по това време в района на Западното черноморие добре организирани общности, стоящи високо над родовообщинната структура и намиращи се на прага на ранната държава и възникването на писмеността.

Очевидно става дума за нова обществена организация, непозната до момента, което е провокирало изследователи от ранга на Колин Ренфрю духовито да я номинират като „общество на вож

.

Най-старата улица на Европа в крайезерния град Дуранкулак, на възраст около 7000 години. Снимка: Издание "Раница.еu".

Източник: Исторически музей - Добрич