ПРОФ. ЦВЕТАН ЛАЗАРОВ - СЪЗДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКОТО САМОЛЕТОСТРОЕНЕ

.

.

"Лаз-7“ е самолет, разработен в Държавната самолетна фабрика - Ловеч по проект и под ръководството на главния инженер Цветан Лазаров (в средата на снимката). Предназначен е за обучение, тренировки и за високо спортно майсторство с изпълняване на фигури от висшия пилотаж без ограничение.

.

Проф. Цветан Лазаров е и основоположник на научните аеродинамични изследвания у нас. Автор е на 13 проекта за самолети, един проект за хеликоптер и един за безмоторен самолет. В най-голяма серия е произведен самолетът ЛАЗ-7, а бойният двуместен многоцелеви самолет Дар-10, произведен през 1940 г., е притежавал едни от най-добрите аеродинамични качества в своя клас в света по това време. 

.

Проф. Цветан Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в град Плевен. От дете е влюбен в техниката, която в първите години на нашия век бележи бурно и всестранно развитие. Особено се интересува от двигатели с вътрешно горене и авиация. За да следи новостите, учи упорито руски и френски език, защото на български рядко се среща литература по интересуващите го теми.
През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, работи като стажант монтьор на старото софийско летище, а когато избухва Балканската война, отива доброволец. Работи като механик на летщето В Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение.През 1916 г. Лазаров е приет в Школата за запасни офицери и през септември същата година вече е подпоручик и командва картечна рота на Южния фронт. Но пише рапорт след рапорт до командирите си с молба да бъде изпратен в авиацията. И успява!
На 1 септември 1918 г. е приет в Аеропланното училище в Божурище. Завършва пълния курс за пилот, но поради примирието не може да вземе участие във въздушните схватки. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран.

През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене в Немския изпитателен институт по въздухоплаване.
Като студент в Германия той се включва в студентското антифашистко движение. Заради тази му дейност е лишен от държавната стипендия, давана му от българското правителство. Влиза и в "черния списък" на неблагонадеждните, нещо което след години ще пречи доста на конструкторската му кариера. Останал без материална подкрепа, младежът е принуден да работи като чертожник и да следва. Разболява се сериозно поради тежките условия, при които живее. През пролетта на 1926 г. е дипломиран аероинженер, първият българин с тази специалност.
Назначен е в заводите на «Юнкерс» в Турция, но се прибира в родината и от 17 декември 1926 г. е инженер в конструктивния отдел на Държавна аеропланна работилница ДАР-Божурище. Работи там шест години. След това е изпратен в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък, където работи три години. После отново се връща в София и оглавява конструкторската работа в ДАР. От края на 1941 г. до 1 юни 1949 г. инж. Цветан Лазаров е главен инженер на Държавна самолетна фабрика - Ловеч. Едновременно е и главен конструктор на предприятието. По негово време са изработени 310 броя самолети ЛАЗ-7. За Полша са изнесени 100 броя, а за Египет - 50 броя.

От 1 юни 1949 г. проф. инж. Цветан Лазаров оглавява катедрата по самолетостроене при Държавната политехника - ВМЕИ, днес Технически университет в София. На 13 януари 1961 г. почива внезапно, като оставя незавършени много проекти на мечтани от него самолети, българско производство. На работната маса в дома му е намерен незавършен проект на двуместен учебно-тренировъчен реактивен самолет. Всички машини от серията „ЛАЗ“ носят името си в чест на своя създател, а абревиатурата LZ произлиза от инициалите на професора.

.

.

.
Web Analytics