ВАРНЕНСКИЯТ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ Е НАЙ-ЗНАЧИМИЯТ ПАМЕТНИК НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ОТ ПРЕДИ 7800 ГОДИНИ

.

Варненското езеро и Варна. В самия край на територията на града, обозначена в червено, се намира Халколитния некропол. А в езерото се открити археологически находки

от потънали селища

Най-значимият паметник от това време е знаментият Варненски енеолитен /халколитен/ некропол, представен в три обособени експозиционни зали на Регионалния археологически музей - Варна. Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на морския град през 1972 г., Варненският некропол се превърна в сензационно научно откритие, чието значение променя значително праисторията на съвременна България и на света. В резултат на проучванията досега са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, а само в три е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните от другите видове находки.

Зооморфни апликации, злато,
гроб 36, късен енеолит

Огърлица от златни и минерални
маниста със златен амулет,  късен енеолит

Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите – символ на висша светска или духовна власт. Други три гроба  са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на особено характерните места от лицето – челото, очите, устата, ушите – са апликирани златни предмети.

.

Скиптър, камък и злато, гроб 4, късен енеолит

Модел на скиптър, злато, гроб36

В некропола 99 гроба съдържат скелети в изпънато положение по гръб. Повечето от тях принадлежат на мъже. От тях изпъква гроб на 45–50-годишен мъж – вероятно вожд или жрец, който е бил изключително богат или много уважаван, – там са открити над 1,5 кг златни предмети, много медни и каменни сечива, украшения и др.

.

Гроб с много находки: сакрални предмети от първото в света обработена злато с общо тегло 1.5 кр. Златният жезъл на вожда-жрец тук отбелязва края на матеархата и началото на патриархата в човешкото общество. 

.

Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от три хиляди с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително – над 38 различни вида. Много голямо е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; 90 са от камък и мрамор. Открити са и множество черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени над хиляда накита – гривни, мъниста и апликации. Керамиката е над 650 глинени съда и е често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.С наличието на жезъл и с видовете находки този гроб е с доста сходен по инвентар с най-богатия от символичните гробове – гроб № 4. В разкритите досега гробове в 67 има скелети в свито положение на едната страна – почти винаги на дясната. По този начин са погребвани предимно жени. В останалите гробове скелетите са силно разрушени и костите в тях са били разбъркани от по-късни причини.

.

.

Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит,
Варненски енеолитен некропол, гроб 4

  .             Съд, украсен със злато, керамика,
  .             късен енеолит

.

Находките като вид, разположение и количество; видовете гробове във Варненския некропол и големият комплекс от потънали селища, както и други факти дават основание да се приеме, че в района на Варненските езера през късната каменномедна епоха се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките златни праисторически находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Големият брой метални изделия от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са вече утилитарни изделия. А украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен показател за търговски контакти със Средиземноморието.

.

Гривна от мида денталиум, апликирана със злато

 .

Съдейки по археологическите находки от Варненско и съседните райони, може да се направи извода, че черноморското крайбрежие от делтата на Дунава до склоновете на Стара планина изживява икономически подем през втората половина на V хил. пр. Хр., свързан с развитието на металургията и търговския обмен. Изглежда, селищата край Варненските езера са били център на този регион. Гробовете от Варненския некропол илюстрират редица социални различия по отношение на материалното положение на погребаните. Вероятно това е свързано със зараждането на класи сред местното население.
В края на енеолита първобитното общество на Балканите започва да се разпада. Това е процес, свързан със значителни промени на климата на територията на цяла Европа, който спира и влиянието на късноенеолитната общност, създадена около днешния град Варна.

След времето на варненската цивилизация започват разместванията на значителни човешки маси, които се движат от изток на запад под натиска на степните племена, идващи на Балканския полуостров от североизток. Едно от ярките свидетелства за такива миграции е случайно открития край град Девня гроб от тази епоха, в който са намерени много върхове за стрели и копия, медни сечива, мъниста и 32 златни халки (може би от наниз, носен като гривна).

Маниста, карнеол, гроб 43

.

През бронзовата епоха, която обхваща времето от 3200 до 1100 г. пр. Хр.протича.

етногенезисът на траките

Те се обособяват от заобикалящите ги народи. Най-много находки от ранната бронзова епоха (3200–2500 г. пр. Хр.) от Варненско са открити в потъналите във Варненските езера селища. От керамиката това са кани с дръжки и скосени устия, чаши с високи дръжки и аскоси. В орнаментирането им преобладав врязаната и набодената украса. Изчезва напълно антропоморфната и зооморфната пластика, променя се формата на каменните брадви. В селищата са намерени и запазени дървени предмети.

Както през късния енеолит, така и през раннобронзовата епоха районът на Варненските езера очевидно е играел водеща роля в контактите между уседналото земеделско и номадското скотовъдно население. Свидетелство за това са откритите край село Езерово каменни паметници, схематично изобразяващи човешко тяло. Те се свързват с дошло от северночерноморските степи население и са били поставяни върху надгробните могили на неговите представители.

Средната бронзова епоха (2500–2100 г. пр. Хр.) почти не е представена с находки от Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преместване на населението и промяна на место обитаването му. Предметите от това време – предимно сечива от бронз – са много малко и представляват случайни находки.

Късната бронзова епоха (1600–1100 г. пр. Хр.) както във Варненско, така и почти в цялата страна, отново е свързана с движение на древните племена. Засвидетелствани са нови контакти и миграционни процеси. В този период се датират и колективните находки от бронзови сечива, открити край град Суворово. Тези съкровища бележат несигурността на времената, свързана с движението на човешки групи. От същата епоха датира и едноостър меч, намерен в землището на село Черковна. Формата му позволява той да се приеме за оръжие, произведено в района на северночерноморските степи.

Меч, село Черковна, късна бронзова епоха

.

Желязната епоха (І хил. пр. Хр.) етническото самоопределяне на траките вече е завършило и те трайно са се настанили на Балканския полуостров. Във Варненско се проучени няколко некропола от ранножелязната епоха като находките от тях – керамични съдове, бронзови и железни фибули, ножови и бойни брадви – свидетелстват за самобитността на тракийската култура и поддържането на активни връзки с древно гръцките колонисти, заселили се по Черноморското крайбрежие в края на VІІ – началото на VІ в. пр. Хр. и основали тук свои градове.

.


.

.
.
Специално за Е`Библиотека Паметта на българите
.

.

Web Analytics