Богинята на светлината Сол, преследвана от вълка Скол, лети да се спаси при Варните. G. Vigvisson 1883 г. - стих и забележка в germanicmythology
.В арни на старогръцки Warnoi; на латински Varni, Varinna; на немски Warnen, Warnow) - древно българско племе, споменато в "Германската митология" - І част, отразяваща края на Бронзовата епоха (около 1000 г.пр.н.е.). Племето се настанило край река, която и сега е запазило древното си име Варна (Warnow) в района на Мекленбург. Там, вероятно, са намерили добър прием, защото местните хора са били готи - траки по произход и са почитали общи божества: Бога на Светлината Один (Един), на неговия син Ба(ъ)лдур - бог на Правдата и на съпругата му нимфата Нана. дъщеря на Бога на водата Санг-арий. Според унгарския учен Карол Керелий: "Нана е другото име на Великата Майка Кибела". Тя е почитана от всички арийски-тракийски племена и в Дуранкулашкия некропол, синхронен с Варненския халколитен некропол, има нейно скално светилище, а в Балчик има най-големия на Балканите храм, посветен на Понтийската майка Кибела.
Най-уважаваният немски теолог и хронист Адам фон Бремен (живее и работи до 1050 г) нарича племето, преселило се в древните германски земи, «Warna-bi» и му е отредил достойно място в своите изследвания Undersckningar i Germanisk Mythologie с наслова
.
"Достигането на истинския смисъл на тази теологична студия (осъвременена в 1994-1995 г) е трудно и бавно, поради редица забравени знания. Врата към нея отвори Виктор Ридберг (1828-1895 г.), един от най-големите шведски поети. В своя значителен опус Undersckningar i Germanisk Mythologie І том, (1886-89г), на английски език е наречен "Тевтонска митология", след леко редактиран пасаж се появява на стр.474:
"В" западните земи "на Ванахейм [дом на Ванир] обитава Billing [дух на вечерта, Codex Exoniensis, стр.320, 7), той е герой на Angles и на Varnians. Когато Сол [богинята на слънцето] и Ману [богът на луната] напускат дома на духа Delling и започват своето пътуване през небесата, грози ги опасност. Защото там вълчите гиганти Скол (богиня на омразата) и Анубис (черният бог на смъртта с кучешкото лице) ги преследват преди колесницата на блестящата богиня Сол да се спусне и да стигне до селището Варна". (Grimnersmal 39. Превод на Collinder; 2nd Ed, 1993).
.
Според Виктор Ридберг: "Варна вирар е земята на митичните Варняни. Името означава "защитници, протектори ", а защитата им тук е дадена от пътуващите божества на светлината. В Сагата на Хелге Хьорвардсон, Скол - богиня на омразата, която преследва луната, е убита от Хелге близо до залива Варин [Varins vik]". (Hrimgerd kvad: 22, vi mctas i Varins vik, 24 Vakna Helge! Ge Hrimgerd bot,du hцgg ju ihjdl Hate). Превод на Колиндер.
Ридберг продължава: "Варин - защитникът", е единствената форма на думата, която се появява в родственото число на Варна. Тези изрази --- (veold -" vladed ") Vernum, Varna virr, и Varins vik са местните имена, заимствани от митологията, Varinsfjcrr [Varin's firth] и Varinsey [остров Varin's], в Helge [Hundingbane] Hjcrvardsson's Saga...И отново става ясно е, че във Varins vik божествата на светлината, след като пътуват по небето, намират защита от варните и могат да намерят покой".... Оказва се, че за древните европейци Варна е свещено място и те го посещават за преклонение и за сакрална помощ в борбата със злото.
.
Източници: varni $ varini Пълният превод от оригинала за тях може да прочетете
в края на публикацията
.
изданието Widsith Плиний Стари на стр.194 назовава племето "варненците", а в Naturalis historia отбелязва, че източен клон на Варните заедно с Бургундите и Вандалите пристига в Испания (Агиулф, западноготски щатхалтер). Останалите в новата си родина Варни основават заедно с племето Англите царството на Тюрингите (Прокопий, Гот. 2, 15, 2). Друго Варни-кралство от 5 век има на територията на устието на Рейн, е прочуто с производството на оръжие, има политически и династични връзки с краля на франките Теодорих Велики (Касиодор, вар. 3, 3; Дъщеря му - Теодехилда († 579 г.), била омъжена за краля на варните Хермегисклус, а след неговата смърт станала регент на неговия син Радигис.
Известният английски историк Уйлямс Томас Шор в остновата своята теория и в книгата си "Origin of the Anglo-Saxon Race" - 1906. с. 34-48 - vii, 416 с., включва племето Варни в произхода на англо-саксонската раса. (По данни на originofanglohoriala). Има данни, че северно германско племе, обитавало днешна южна Швеция и полуостров Ютланд, били много издръжливи и силни бойци. Те предприемали нападения над Великобритания и Ирландия през 800 г. и след поредица от сражения през 865 г. трайно се установяват на английска територия. (От wikipedia). Там отново са показани племената, съставили германската народност, включетелно и племето Варни.
Гудмунд Шют в монументалното си изследване “Нашите предци” включва и Varini, като ги намира установени в Тюрингия и Мeкленбург (Пак във varni $ varini. Във Varinsfjörður и Varinsey се срещат и други германски митове и поетични текстове за "царството, което беше и свърши".
Любопитно изречение можем да прочетем в Дуклянски летопис, (Сф 137 стр. превод от 1983 г.): "И те нападнали Мизия и я завладели... И българите и готите, които населявали по това време тези земи, твърде много се заобичали помежду си, тъй като най-вече и двата народа говорели един и същ език". След като с такива чувства са заживели заедно в Дунавска България, сигурно и местните гали и дошлите варни около 1000 г.пр.Хр. също така "много се заобичали помежду си" и в древните германски земи.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Карта на съвременна Германия. В областта Мекленбург (Mecklenburg) на брега на Балтийско море е град Росток, през който от дълбока древност и сега минава река, наречена Warnow-Варна.А наблизо край езерото Muritz има селище Waren-Варна. (Вижте горе червената точка) Източник: Citation: чрез Wikimedia
.
Всеки народ, всяко племе има своя съдба, която понякога го принуждава да напусне родината си. Но където и да отиде, се нарича с името на земята, където се е родил. Древното селище, както и реката, вероятно е имало име Варна, просъществувало е безпроблемно във вековете, докато датският крал Валдемар I го опожарява през 1161 г. От пепелта го изваждат немски търговци, които се заселват по тези места и му дават името Рощок. Но като траен спомен е, че и сега в този съвременен голям икономическик и културен германски град има квартал с име Варнемюнде.
.
Карта на разселването на народите на Древна Евразия
след Черноморския потоп през около 5600 пр.н.е., на която е показан пътят на племето Варни от древните земи край Варненския залив до бреговете на Балтийско море през 4200 г.пр.н.е. край земите на съвременния град Росток, където се настаняват да живеят. А през вековете съвместно с германски и английски племена създават няколко кралства.
.
Събитията са отразени в карти на световния Атлас, описани са от древни летописци и в книгата "Потопът"("Noah's Flood", 1997) от проф. У. Раян (W.Ryan) и проф. У. Питман (W.Pitman) от Колумбийския университет на САЩ, участници в две научни експедиции в Черно море, съвместно с Института по океанология към БАН.
От значение за разглежданата тема е, че в горния край на картата, където са балтийските земи, конкретно е отбелязано преселение от 4200 г.пр.н.ера. Това означава, че там от най-дълбока древност е съществувало племе с име Варни и е показан пътя на преселението му от нашите земи до земите на съвременния град Росток и малко в ляво достига до германския остров Fehmarn (Фехмарн) през 4200 г.пр.Хр. Той е известен с името "Слънчевият остров" и с 78 км пясъчната си ивица, тъй като сега годишно има 2200 слънчеви дни, вероятно и в далечното минало да е било така, когато варните са търсили землище подобно по вид и климат на далечната им първа родина край Черно море. Столицата на острова се нарича Вurg auf Fehmarn (Бург на Фехмарн). Ханзиций в своя труд „Свещенна Германия” твърди, че немската дума `бург`е заета от древните българи.
Особено важно за нас е, че споменатите автори на картата и на книгата, отбелязват времето 4200 г.пр.Хр., което определя, че действително в това далечно време вече е известно племето варни. А едно от следващите достигания на варните до този германски земи е било през Бронзовата епоха. Там те през І хил.пр.н.е. създават крепостта Варни край град Грос-Раден, Германия. Изт. kastelogrosraden, museum-gross-raden.
.
Германските племена според Уикипедия
.
Алемани • Англи • Батави • Бургунди • Вандали • Варни • Вестготи • Гепиди • Готи • Дани • Квади • Кимври •Лангобарди • Лугии • Маркомани • Немети • Остготи • Руги • Сакси • Свеби • Свеи • Скири • Тайфали • Тевтони• Тенктери • Франки • Хати • Херули • Херуски • Юти
.
Карта на германските племена ок. 50 г. с територията на Варните (Warnen). От bg.wikipedia
.
Плиний Стари в Naturalis historia пише, че част от Варните заедно с Бургундите и Вандалите се преселва в Испания. Останалите Варни (Прокопий, Гот. 2, 15, 2) основават заедно с Англите царството на Тюрингите. Едно Варни-кралство от 5 век има на територията на устието на Рейн, прочуто с производството на оръжие, има политически и династични връзки с краля на франките Теодорих Велики (Касиодор, вар. 3, 3; 5) Дъщерята му Теодехилда († 579 г.), била омъжена за краля на варните Хермегисклус, а след неговата смърт става регент на неговия син Радигис. Източници и препратки Тук.
.
Във връзка с темата накратко ще разкажа случай от журналистическата ми практика. Когато работих в системата БНТ през осемдесетте години отразявах среща на побратимените градове на Рощок и Варна. Тогава кметът на гостите сподели, че в историята на техния регион е записано, че племето Варни през първото хилядолетие преди новата ера е дошло от западните брегове на Черно море. А през средата на ІХ век е възстановена крепостта и култов център на Варните край град Грос-Раден на Щернберското езеро. Това бе повод да потърся и други данни. Ето карта, където в горния край е отбелязана река Warnaw = Варна. Източник: museum-gross-raden
.
.
Възтановената Крепост на Варните край град Грос-Раден, Германия.
Изт. kastelogrosraden, museum-gross-raden
.
Кът от Музея Грос Раден, който ни напомня за древната българска юрта.
Изт. museum-gross-raden
.
т текстовете, картите, от посочените исторически сведения, от Germanisk Mythologieгия" - І том, където хронистът Адам фон Бремен описва селище Варна, Варненски залив и река Варна на Балканите и пренесените типоними в Германия, а за населението казва: "Варна вирар е земята на митичните Варнани, името им означава - защитници от злото", ние сега имаме основание да направим извода, че в дълбока древност и през Бронзовата епоха, край бреговете на Голямото сладководно езеро, сега Черно море, е съществувала легендарната "Така наречената Варна" още от времето на халколита. Важна част от нея е Варненският халколитен некропол, датиран 4560-4450 г.пр.Хр. по данни на Anticguity AMS, а потопът в Черно море - от Jones & Gagnon през 1994 г. около 5 600 г.пр.Хр., от когато голяма част от племето варни е било принудено да се изсели от родните си земи. Датирането и данните са потвърдени и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН и от американските учени Уилям Райън и Уолтър Питмън, които, припомням, проведоха заедно изследвания в Черно море и издадоха обща книга.
.
Източници към историята на древното Бълг-Арийско племе Варни
.
По данни на Митология на Германия І том - Varni & Varini, изданието Widsith, wikipedia, Архив на Паметта на българите и показаната литература.
Публикацията подготви: Николай Увалиев, 7.ІІ.2019
.
Към Древният Одесос през Античността
.
Ето пълният превод на оригинала, от който са цитататите в началото на статията:
Преследването на истинския смисъл на unwearnum през 1994-1995 г. еобилно и бавно и води до редица забравени навици. Врата към една от тях е открита от Виктор Ридберг, 1828-1895 г, все още считан за един от най-големите шведски автори и поети. Първият том на неговия значителен опус, Undersckningar i Germanisk Mythologie, 1886-89, е преведен на английски език, със заглавието Тевтонска митология , от Р.А.
Следният (леко редактиран) пасаж се появява на стр.474 от английската версия:
"В" западните зали "на Ванахейм [дом на Ванир] обитава Билинг [дух на вечерта] ... Името му се среща и в германския, и в англо-саксонския контекст. ... Codex Exoniensis , 320, 7 - [т.е. Widsith ] прави Billing раса-герой на съседите на Angles, Varnians (" Billing [ veold ] Vernum "). ... Когато Сол [богинята на слънцето] и Ману [богът на луната] напускат домейна на Delling [ на изток: земята на духа на зората], и да започне тяхното пътуване през небесата, не е без опасност от желязно дърво (ср. Vцluspa, 39) дойдоха ги вълчи гиганти Скол и Анубис (черният бог на смъртта с кучешкото лице) ги преследват. Скол не престава да преследва, преди колата на блестящата богиня да се спусне към западните зали и да стигне до град Варна : Уверете се, че е най-доброто, което ви е необходимо, за да се върнете във Варна
Grimnersmal 39. "
[Четенето на “преследване” за fylgir изглежда оспорвано от шведския учен Бьорн Колиндер:
39. Превод на Collinder; 2nd Ed, 1993
Ledsagas av означава "ескортиран / придружен от", или дори "ръководен от":до skogens vдrn означава "до заслона на гората"; т.е. Collinder, за разлика от Ридберг, не третира vдrn като правилното съществително тук, нито определя vдrn с Варен ; виж втория откъс по-долу. Докато шведската följa , която трябва да е близък еквивалент на fylgir , несъмнено означава "следване" (но не твърди, че "ловува" или "преследва"), има и фразата följe med , което означава "да поддържаш компания с" , Четенето на Колиндер подсказва, че улфрът , вълкът или кучето просто придружава блестящия бог, по-скоро, както може да се каже, че Анубис (черният бог на смъртта на кучешкото лице) придружава Хор (бога на слънцето, който също поздравява и пилотира мъртвите. ), в египетския пантеон. Това, разбира се, хвърля нов наклон върху връзката между деня и нощта, светлината и тъмнината, живота и смъртта: двете понятия вървят заедно - те не са в противопоставяне един на друг.
Ридберг: " Варна вирар е гората на митичните Варняни или вариняни. Името означава" защитници, протектори ", а защитата тук е тази, дадена на пътуващите божества на светлината, когато достигнат западния хоризонт.Сагата на Хелге Хьорвардсон , омразата, която преследва луната, е убита от Хелге близо до залива на Варин [ Varins vik ].
Hrimgerd kvad: 22 , vi mctas i Varins vik ,24 Vakna Helge! Ge Hrimgerd bot,
du hggg ju ihjdl Hate; Превод на Колиндер
Ридберг продължава: "Варин," защитникът ", е единствената форма на думата, която се появява в родственото число на Варна. Тези изрази ---фактуриране ( veold -" vladed ") Vernum , Varna virr, и Varins vik --- Така също и местните имена, заимствани от митологията, Varinsfjcrrr [ Varin 'sfirth ] и Varinsey [остров Varin 's], в Helge [Hundingbane] Hjcrvardsson's Saga. ... Ясно е, че Варна viрr , където вълкът Skoll се връща от стремежът му към Сол и Варинс вик , където е завладяна омразата на преследвача на Луната, са били замислени в митологията като разположена в западния хоризонт, тъй като слънцето и луната, пътуващи през небесата, не са безопасни, докато стигнат до западните зали и е запомнен [в Widsith ] като принц на Varnians или Varinians, и както Varinsfjcrrr и Varinsey са свързани със събития, които включват имена на митични лица, принадлежащи към клана на Billing [?], това показва митична връзка между фактуриране и неговите зали и регионите, в които Варна viрrи Varins вик се намират и къде божества на светлината, след пътуването си в небето, да намерят защитници и може да отнеме тяхната почивка. "
Може би е малко трудноно да свържете варните с ванира , но аз няма да се противопоставя на това, че ванирът в скандинавската митология е бил (по-рано - матриархалните) богове на Запада; който се поддал на Жсирите (по-късно - патриархалните) от Изтока. Съществува мнение, че всички народи на Европа и Близкия Изток през хилядолетия преживяват постепенно навлизане на доминирания от мъже пантеон и в крайна сметка монотеизъм, който в крайна сметка потиска поклонението на многобройните богини на по-ранното население. , Ехнатон, Моисей, Зороастър и други са обвинявани по различен начин за това. Йехова беше ревнив бог.
Кемп Малоун, редактор на Widsith , 1936, забележки, стр. 19: "Wzrns са били крайбрежно племе на Северно море, ако Procopius е правилно, и не може да има съмнение, че те са крайбрежни, но не можем да сме сигурни къде туламанът помислил, че са отседнали. На стр. 128, той отбелязва, че Билинг, "Кралят на Werns ... конкретния цар, споменат в Widsith не може да бъде идентифициран с друг носител на името. ... Нямаме причина да мислим, че крал Billing на Werns беше митичен човек, трябваше да се добави.
На стр.194 от неговото издание на Widsith , Малоун започва дълга дискусия относно Wernum, l.25; Wžrne, Wžrnum, L.59: "Варни на Прокопий, без съмнение идентичен с Варини на Тацит ... и може би също с Варине от Плиний ...... ж на Wжрнум представлява i- мутацията на англичанин a преди r- комбиниране (Luick, p.173), докато e на Wernum се връща към по-ранна ea , i- мутацията на която ще бъде e навсякъде с изключение на строго WS области (Luick, p.180) ... и двете форми на Widsith на племенното име трябва да бъдат получени от Varni. Това Varni и Varini, обаче, са едно и също име, със суфиксална градация, изглежда сигурно. "
Той локализира племето по следния начин: „Първоначалният дом на Варни [70-100 г.], обаче, трябва да е бил някъде другаде [отколкото в селището Варни между Елба и Заале - около 400 г. н. Е.]. Тацитът принадлежал към амфиктерията Nerthus и следователно вероятно е живял в Ютланд ... Аз локализирах племето в квартал Vendel [Vendsyssel] на север от Лимфурт [Limfjord], в точката на Jutland.
Коментарите на Малоун са направени през 1936 г., няколко години след публикуването на монументалното изследване на Гудмунд Шют, “ Нашите предци” , което окончателно прехвърля Varini в Тюрингия. Schütte, в част I (1929) и част II (1933), има какво да каже за Varini. Част I: параграфи 151, 223, 249 (Varini „в Мекленбург“) и част II: 239—243. Параграф 243 споменава „фактуриране, цар на Varines“, но не коментира допълнително това име. В параграф 315 се отбелязва, че „ Lex Angliorum et Werinorumоколо 800 г.] признава съществуването на Angles [и Varini] в Тюрингия, но скоро след това те се поглъщат от германците“.
.