Древната столица на одрисите Севтополис

.

Статуетка на млада жена (висока 17 см). Находка от Могила №1 от некропола на Севтополис. Гръцки импорт. file:///C:/Documents%20and%20Settings/Uvaliev/My%20Documents/Downloads/Young%20girl%20teracota%20statue%20Seuthopolis%20Bulgaria%20-%20%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%20%E2%80%93%20%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F.html

Руините на Ираклионът – храмът на Херакъл на о-в Тасос. По аналогия с този градеж, археолозите приемат, че преддверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада.

Бронзовата глава на статуя на Севт III – изложена в НАИМ при БАН

.

.Севтополис, градът на Севт ІІІ,

столица на Одриската държава от края на ІV - началото на ІІІ в. пр.н.е. е разкрит и проучен през 1948 - 54 г. при изграждането на язовир Копринка до град Казанлък. Това е първият и най-добре запазен тракийски град в днешна България, за съжаление останал на дъното на язовира.

.

Арх. Жеко Тилев - авторът на проекта "Севтополис"

.

Арх. Жеко Тилев е един от най-популярните и награждавани в световен мащаб български архитекти. Роден на 26.08.1950 година в Симеоновград. През 1969 завършва с отличие Строителния техникум в Стара Загора, а през 1974 гадина - с отличие специалност „Архитектура” в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, през 2008 бе професор в Международната архитектурна академия.

.

Допуснатата грешка по времето на историческия и национален нихилизъм днес може да бъде поправена и Севтополис да бъде върнат в съкровищницата на световното културно наследство. Проектът за експониране на Севтополис предлага възможността градът да бъде напълно разкрит, консервиран, частично реставриран и постоянно достъпен. Чрез проекта се реализира изключителната историческа, образователна, културна и туристическа стойност на Севтополис в уникална архитектурна структура и природна среда.

Античният град може да се отвоюва от язовира чрез вътрешна кръгла язовирна стена, така че се получава своеобразен кладенец, на дъното на който като на сцена е представена историческата пиеса “Севтополис”. Приближавайки се с лодка откъм брега, Севтополис остава абсолютно скрит за погледа, като се вижда единствено ограждащият пръстен. Но гледката от стената към града предизвиква невероятни впечатления и усещания със своята всеобхватност, ракурс и отправна точка от границата между минало и настояще. Възможността да разглеждаш града от височина 20 метра позволява възприемането му цялостно. Това е една изключителна възможност за разкопки от такъв мащаб.

.

Впечатлението се обогатява при движението с панорамните асансьори, които отвеждат до самите разкопки за индивидуално или групово разглеждане.

.

Рингът на ограждащата стена има неутрална (абсолютна по отношение на времето и пространството) кръгла форма с външен диаметър 420 метра, тя опасва петоъгълния в план град. Рингът като съвременна архитектурна намеса има смисъл на граница - между минало и настояще, история и действителност, суша и вода, горе и долу. Той разделя града Севтополис от всичко наоколо, като едновременно го свързва с водата и околния пейзаж в качествено нова архитектура. Тя експонира, оценява и преосмисля историята чрез съвременни форми и функции. Така архитектурната рамка на озеленената стена се превръща в обърната наопаки тракийска могила, съхранила в себе си града Севтополис. Ограждащата стена осъществява функционалната интеграция на античния Севтополис в уникален туристически комплекс. Пръстенът е удобен пристан за пристигащите лодки и корабчета. Това е една оживена улица, парк, пристанище, панорамна алея. Той ще бъде наситен с множество - ресторанти, кафенета, магазини, ателиета, пунктове за наемане на велосипеди и лодки и т.н. и ще служи за разнообразен спорт, риболов.  

В пръстена-стена са разположени конферентни зали, ресторанти с гледка към града и язовира, хотелски комплекс, обслужващи офиси, медицинско обслужване, помещения и елементи на техническата инфраструктура. Богато озеленените тераси превръщат ансамбъла в парк “висящи градини” с места за отдих, цветни площи, открити изложби.

.

Така оформен Севтополис получава статут и качества на национален и световен културно-исторически център

.

с възможности за разнообразни международни прояви - симпозиуми, изложби, концерти, фестивали и др. Подобна музейна структура има естествено право на съществуване в един район, невероятно богат на археологични и природни дадености. Уникалният начин за експониране на единствения добре запазен тракийски град го превръща в кулминация на културните маршрути в Казанлъшката долина. Смислово и времево свързан с Долината на тракийските царе, осеяна с безбройни погребални могили, храмове и бляскави съкровища, културно-историческият комплекс “Севтополис” ще увеличи културния, туристически и стопански потенциал на района и страната и ще се превърне в емблема на богато минало, творчески потенциал и неспирно бъдеще.

 А вечер светещият ореол, с който комплексът ще се възприема от брега на фона на околните планини и небето, ще показва, че Севтополис е възкръснал и вече е част от нас и Космоса. (П на Б)

 

.

 

Компютърно изображение на бетонната стена в язовир Копринка, която ще извади на сухо древния град Севтополис. За да се осъществи проектът са необходими 85 млн евро. 

През 1956 година водите на току-що построения язовир Копринка потапят едно от най-големите археологически богатства на България. Под водата остава Севтополис – градът на тракийския владетел Севт ІІІ, столица на Одриската държава от края на ІV-ІІІ в.пр.н.е. Днес инициатива на общината в Казанлък е на път да извади древния град от водите на язовира и да го превърне в туристическа атракция. Това ще се случи, ако се намерят близо 85 млн. евро за проекта, който предвижда бетонен ринг да огради Севтополис от водата и да го направи достъпен за туристите.

В момента тракийският град се намира на 20 метра под водата. Той е разположен на площ от 50 декара на 7 км западно от Казанлък и на 2 км от могилата Голяма Косматка, където през 2004 година Георги Китов намери бронзовата скулптурна глава на тракийски владетел.

Снимки на разкопките на гр. Севтополис от 50-те години. Градът е открит случайно през 1948 година и до 1954 е подробно проучен и документиран. Снимка: Тилев Архитекти ООД


Градът на цар Севт ІІІ е открит случайно през 1948 година, когато започва строителството на язовира. Тогава археологът проф. Димитър Димитров заедно със свои студенти решава да проучи тракийски могили по поречието на река Тунджа и така открива единствения цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Работата на археолозите продължава шест години, като всичко е заснето и документирано подробно.

Тракийският владетел Севт III, обединител на одрисите, издигнал града най-вероятно около 320 г. пр. н. е. като своя столица след успешните борби срещу македонската хегемония в Тракия. Севтополис се намира върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище, на левия бряг на река Тунджа, наричана тогава Тонзус.

Подробна скица на Севтополис, ограден от стената. В чертежа се виждат крепостните стени, дворците, улиците, светилището на Дионис и агората. Снимка: Тилев Архитекти ООД

Градът е опасан с крепостна стена, дълга 890 м. От двете градски порти тръгват две широки главни улици, които в центъра се пресичат под прав ъгъл и оформят голям градски площад със светилище на Дионис. Тук живеели 50-ина семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция е в североизточния край. Дворецът на Севт III е двуетажен, фасадата му е дълга 40 м и е с богата украса. От многобройните помещения изпъква просторна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

Севтополис съществувал до началото на III в. преди Христа, когато бил опожарен и разрушен. Археолозите са открили много луксозни старогръцки керамични съдове, украшения, фрагменти от каменни скулптури, амфори и др.

Компютърно изображение на проекта за Севтополис, който се намира на 7 км от Казанлък и на 2 км от могилата Голяма Косматка. Снимка: Тилев Архитекти ООД

Идеята да се извади Севтополис от водата е огласена през 2005 година на научна конференция на празниците на Долината на тракийските царе. Там е представен проектът на доц.д-р арх. Жеко Тилев, според който в средата на язовира ще бъде вдигнат бетонен ринг. До него ще се стига с катери и лодки, които ще акостират на 15-меров кей. Кръглата язовирна стена ще бъде с външен диаметър 420 метра и ще опасва петоъгълния град. В нея ще има ресторанти, конферентни зали, хотелски комплекс и спортни зали с обща площ 23 160 кв. м. В комплекса ще има подводни етажи с прозрачни стъклени стени. До дъното на язовира ще водят панорамни асансьори, а терасите от вътрешната страна ще бъдат превърнати в парк „висящи градини”.

Компютърно изображение на бъдещия проект за града на Севт ІІІ, построен в Долината на тракийските царе през 320 г. пр. н. е. Снимка: Тилев Архитекти ООД

Останките от Севтополис ще бъдат реставрирани и ще бъдат постоянно достъпни. Ще може да се разглеждат светилището на Дионис, кулите и крепостните стени, главните улици и двореца. Има план мястото да бъде свързано с другите обекти в Долината на тракийските царе със седемкилометрова въжена линия.

Рисунка на останките от Севтополис, които сега се намират на 20 м под водната повърхност. Илюстрация: Тилев Архитекти ООД

Преди две години група интелектуалци заявиха своята подкрепа за възстановяване на древния град. Проф. Иван Маразов, Евтим Евтимов, Иван Гранитски и други писаха в призив към президента: „Убедени сме, че възстановяването на Севтополис ще предостави уникалната възможност той да се превърне в емблема на богатото ни минало, творчески потенциал и реално бъдеще”. Според доц. Тилев, за реализирането на проекта ще са необходими две години. Засега обаче той е на етап предварително проучване и набиране на средства.

.

Източник: e-vestnik.bg 

Автор: 

Снимки: Тилев Архитекти ООД

.

***

По време на изграждането язовир „Копринка“, е открит Севтополис, градът на Севт III. Извършват се спасителни разкопки от 1948 до 1954 година, ръководени от проф. Димитър Димитров.

Древната столица на одрисите Севтополис в Долината на тракийските царе

.

***

Гробница-храм на тракийския цар Севт ІІІ

.

Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004 година по време на редовни археологически разкопки от експедиция с ръководител ст.н.с. д-р Георги Китов - НАИМ при БАН, в сътрудничество с Историческия музей „Искра” - Казанлък.


Могилата "Голяма Косматка" е насипана като свещен хълм през първата половина на V в. пр.Хр. А храмът в могилата е строен през втората половина на V в. пр. Хр. Запазените цветни орнаменти върху крилата на мраморната камерна врата символизират посоките на света и кръговрата на времето. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото правоъгълно помещение е с двускатно покритие и второто кръгло помещение е с куполно покритие. Всекиблок е свързан чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофаг, направен чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. 

.

На снимката: проф. Георги Китов

.

В камерата грижливо са положени личните вещи и даровете, необходими за задгробния живот на владетеля - златен венец, два албастрона, златен киликс с украса от растителни орнаменти, сребърна средиземноморска мида с позлата, великолепна златна гарнитура за конска амуниция, амфори, и почти пълен комплект въоръжение - шлем със сребърна апликация на мъжка глава, златна апликация с лъвска глава в средата на кожена ризница, два бронзови наколенника с глави на богини, меч с ножница, украсена със златни апликации, ножче със златна дръжка. Други не по-малко ценни находки са златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем с пластична орнаментация, апликации за конска амуниция и др. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е необикновено одухотворена и детайлна. Тя е важно свидетелство за тракийските орфически ритуали не само в национален, но и в световен мащаб. 

В гробницата бе открит великолепният златен венец на владетеля Севт ІІІ. При изключителни мерки за сигурност тази световна културна ценност бе отнесена с брониран камион на БНБ до София, откъдето по-късно отлетя за Лувъра в Париж.

.

  Златният венец в момента на откриването му

.

2.jpg (884×431)

   Златният венец след възтановяването му

.

В правоъгълната камера, която има единствен паралел с монолитната камера на храма в могила "Оструша", са моделирани ритуално ложе и ритуална масичка. Те били покрити с тъкан, изработена от златна нишка, след което е било извършено пищно погребение на владетел, почитан като бог. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт, което доказва, че в началото на ІІІ в. пр. Хр. тук е погребан Севт ІІІ - известният тракийски владетел на Одриското царство. Неговата столица  Севтополис е на десетина километра югозападно от гробницата на дъното на язовир Копринка. Най-вероятно тялото е било изгорено другаде, защото в гробницата не са намерени останки. Вместо това е погребана главата от статуята на Севт ІІІ, която е стояла на пиедестал в столицата Севтополис. Така повеляват орфическите обичаи. 

.

Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии от тъй наречените орфически мистерии от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен богът на слънцето Хелиос, а на западното – Горгона Медуза.
В началото на ІІІ в.пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ.Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница.
За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките и осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.

.

Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип.

На седем метра южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя - вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел Севт ІІІ.

.

Мигове след като главата от статуята на Севт ІІІ е открита от археолозите

.

Главата на Севт III е особено интересна изработена е от бронз, а очите от алабастър и стъклена паста. Тя е ценна не само като уникална археологична находка и артефакт, но и като призведение на изкуството. Скулптурата не е просто една глава на човек, а е висша майсторска изработка. Главата е с перфектно вярна анатомия нещо рядко срещано за 4в. преди н.е. Античния майстор е успял да вдъхне душа и мисъл в погледа и лицето, което го прави съизмерим по майсторство с школите от Италианския Ренесанс. Гениалността на майстора-скулптор изваял главата на Севт е достигнала съвършенството на майсторите от Ренесанса, но 1700 г. преди тях. По художествени умения е надскочил времето си със 17 века.

.

Източници: Официалните сайтове 
.
***
Снимки на Севт ІІІ  Фото Българи
.
***

Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък от екип под ръководството на проф. Димитър Димитров. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира.

 

След дългогодишна работа в района, екипът от археолози се натъква на изумително откритие- останките на стар тракийски град. Така Севтополис става първият и единствен тракийски селищен център от градски тип у нас. Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис, име, което не се среща до сега.

Севтополис, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.

.

Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, и няколко предградия. Градът е строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище. Река Тунджа, наричана тогава Тонзус, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била в североизточния край на града. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ:"Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове."

 

Дворецът на Севт III бил двуетажен, с фасада, дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

 

Севтополис имал и много паметници на монументалната архитектура и изкуство - дворец-храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове.

 

Широкият замах на строителството свидетелства за високия икономически разцвет на Севтовата столица и за нейното нараснало политическо значение. По мнението на археолозите, в градоустройството на Севтополис личат принципите, характерни за устройството на гръцкия полис. В откритите останки на Севтополис личат и много специфики, коренно различаващи се от другите райони на Тракия- широката употреба на тухлата като строителен материал.

 

Оживените икономически и културни контакти на града с големите елинистически центрове на гръцкия свят и развитието на местни занаяти очертават Севтополис като най- значимия център на тракийската икономика и култура в Казанлъшкия район. Забелязват се много елементи от елинистическата култура, но в Севтополис същевременно са запазени и редица особености, характерни за самобитната тракийска култура.

Севт III бил и първият тракийски владетел, започнал да сече монети. При проучването на Севтополис са открити 2000 монети, като около 800 са на Севт.

Освен това, археолозите са открили много луксозни старогръцки керамични съдове, украшения, фрагменти от каменни скулптури, амфори и др.

.

***

.

.

17 Март 2011

 

Проектът “Севтополис” на арх. Жеко Тилев има няколко международни награди. Илюстрация: материали на община Казанлък

„Обединение Севтополис” подписа договор с община Казанлък за изготвянето на геодезическа и хидрографска снимка на останките на древния тракийски град Севтополис, които се намират на дъното на язовир “Копринка”. С тяхна помощ ще разработи подробен устройствен план на музейно-туристически комплекс „Севтополис”. Изпълнителят бе избран с конкурс, а Министерството на културата е привело за тази цел 50 000 лв. на Община Казанлък, това съобщи e-vestnik арх. Николай Николов, главен архитект на Казанлък. Това е последната стъпка за провеждането на международен конкурс за изпълнител на мега-проекта „Севтополис”, който ще превърне Града на розите и Долината на тракийските царе в световна туристическа дестинация.

По предварителни разчети проектът ще струва над 100 милиона евро, но ще докарва по половин милион туристи годишно в Долината. Изключително ефектният замисъл на арх. Жеко Тилев и неговия екип предвижда експониране на древната одриска столица насред водите на язовир „Копринка” чрез изграждането на пръстеновидна язовирна стена с дължина 1200 метра. Проектът на арх. Тилев вече бе отличен  с Европейската награда за архитектура “Визарх 2005”, с Гран при и златен медал от XІ Световно триенале “Интерарх 2006″ и с медал на ЮНЕСКО. Разработката предвижда с катери и туристически корабчета посетителите да прекосяват водите на язовира, за да достигнат до кръглата язовирна стена. До древните руини, които ще бъдат частично реставрирани, туристите ще слизат с 4 панорамни асансьора. Разбира се, ще има ресторантчета и кафенета.

Работната група по реализацията на проекта “Севтополис”, която бе създадена от предишния министър на културата проф. Стефан Данаилов, вече уточни техническите изисквания за изграждането на кръговото съоръжение сред язовир “Копринка”; 18-те специалисти са подготвили и концепция за реставрирането на античния тракийски град и експонирането на музейните обекти.

Деловият интерес към мега-проекта е огромен

През 2006 година в Казанлък бе създадена фондация „Севтополис”, съучредители на която заедно с Общината са четири холандски фирми. С 80 000 евро холандските индустриалци вече финансираха предпроектните проучвания на фирма „Баласт Недам” от Страната на лалетата, която е специализирана в строителството на кейови и язовирни съоръжения по целия свят. Холандските специалисти използваха при своите изследвания мощен гео-радар. „Баласт Недам” е сигурен участник в задаващия се международен търг за изпълнител; от фирмата вече са избрали най-подходящата технология и са готови да търсят финансиране от Световната банка и евро-фондовете.
Голяма е вероятността мощна финансова инжекция за построяването на туристическия мега-проект да даде и саудитския милиардер принц Алуалид бин Талас ас Сауд, който със своето състояние от 13,23 млрд. долара се нарежда на 22-ра позиция сред световните ултра-богаташи. Племенникът на саудитския крал, известен с предприемчивия си нюх, пристигна миналото лято в България, за да се запознае на място с казанлъшкия проект. Към инвестиране в “Севтополис” вече са заявили интерес фирми и фондации и от Холандия, Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Белгия, Израел и Кувейт.

Проектът “Севтополис” отблизо. Илюстрация: материали на община Казанлък

Логистично рамо за проекта даде и създаденият около президента Първанов Инициативен комитет от  интелектуалци, в който личат имената на акад. Васил Гюзелев, проф. Николай Овчаров, акад. Антон Дончев, акад. Светлин Русев, проф. Георги Чапкънов, Ставри Калинов, Вежди Рашидов. Вече от позицията си на министър на културата Рашидов е по-премерен в изказванията си. Застраховайки се с вездесъщата световна икономическа криза, неотдавна той заяви в парламента, че проектът би имал подкрепа, ако местната общественост продължава да държи на него и ако се намерят други, недържавни източници на финансиране.

Севтополис, градът на цар Севт ІІІ

През лятото на 2007-ма екипът на н.с. д-р Илия Щирков от Института по океанология във Варна използва мини-подводница за предпроектните проучвания на мега-проекта “Севтополис”. Тогава тези хидроложки изследвания бяха финансирани от английския тв-канал “Дискавъри”, който засне подводни кадри в язовир „Копринка” и излъчи документален филм за културата на траките.
Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е открит от френски бригадири по време на изкопни работи при строителството на язовир “Копринка” през 1948 година. Археологически екип под ръководството на проф. Димитър Димитров се заема с разкопките. Мястото, където е открит древният град, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис. Той е създаден от тракийския владетел Севт III, развивал се е бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Основан е през 323 г. пр. н. е. и е унищожен през 270 г. пр. н. е. Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 50 декара и няколко предградия. Река Тунджа, наричана тогава Тонзос, обикаля от три страни града,

Така ще изглежда нощем. Илюстрация: материали на община Казанлък

разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била разположена в североизточния край на града. В двора и е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: “Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.” Дворецът на цар Севт III бил двуетажен, с фасада дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

.

.

Web Analytics