Татяна Лолова в моноспектакъла "Дуенде" по Лорка

Татяна Лолова е родена на 10.02.1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив. Малката Татяна е убедена, че ще стане актриса. А това е и мнението на нейните роднини, които забелязват нейния талант още в ранните й години, когато тя се изявява в училищните концерти и спектакли. 

 През 1955 година завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов при проф. Стефан Сърчаджиев и мечтае за драматични роли, но още от първи курс тя блясва с комедийния си талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка. 

Популярността й за първи път идва от радиото и по-точно от чудесните предавания на редакция Хумор, сатира и забава. Там за първи път много от българските актьори пропяват и се раждат прочутите Златни косове. Но голямата популярност на Лолова идва при появата й в телевизията. Началните излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да я гледат  при тия, които имат телевизор.

Татяна Лолова е една от основателките на Сатиричния театър, където работи повече от две десетилетия. Играе в Баня и Дървеница на Маяковски, Импровизация на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в Много шум за нищо, Когато розите танцуват и Сняг на Валери Петров, Женитба на Гогол. С огромен успех от 1976 до до 1984 година заедно с Калоянчев участва  камерната трагикомедия на Арбузов Старомодна комедия, която си остава една от най-любимите й постановки.

Предвид големия й успех в Сатирата, Татяна Лолова изненадва театралната общественост, като напуска и постъпва в театър „София”. Решението й се основава на нереализираната любов към драмата. Там Татяна Лолова разчупва мита, че може да играе предимно комедийни роли. Там цели 11 години в препълнени зали играе баба Гена в Човекоядката на Иван Радоев и убеждава и най-резевираните критици и зрители в таланта си на драматичвна актриса. Но ролята на живота й,според нея, идва след завръщането в Сатиричния театър с моноспектакъла по Бекет Щастливи дни. Ролята на Уини й носи наградата Аскеер през 1992 година. А през 2007 година получи Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство.

Не по-малка популярност  й носят и ролите в над 30 филма. Едни от шедьоврите на българското кино са с нейно участие, а ролите й в продукции като „Опасен чар”, „Бон шанс, инспекторе”, „Случаят Пенлеве”, „Топло”, Сиромашко лято, Звезди в косите, сълзи в очите, Любовни сънища, Големанов, Разговор с птици, След края на света, Щурец в ухото, в поредицата „Телевизионен театър” на БНТ и др. Те и сега неизменно будят усмивки, запечатани  в съзнанието на милиони българи от няколко поколения. 
Във филма на Конрад Волф „Гоя” с огромен успех изпълнява ролята на испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от осем страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че тя създава нов стил на актьорска игра. 

 Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш в списание Киноизкуство” пише : „Порази ме Татяна Лолова като блесктяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”. 

А проф. Любомир Тенев казва: „…В нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно, задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… В хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.”

Обичана и уважавана, родната прима продължава да ни радва със своя уникален талант. И сега може да се възхитите на изпълненията й на камерната сцена на театър „199” в моноспекъла „Дуенде”. 

За големите заслуги към българската култура Татяна Лолова е наградена с най-високото държавно отличие - орден "Стара Планина". Тя има звание академик на Българската академия на науката и изкуствата /БАНИ/.