Размисли на Татяна Лолова

 Обичам безкрайно театъра, щом съм на сцената стремя се да дам най - доброто от себе си.  Ако не гледам на нещата с розови очила, нямаше да мога да живея нито миг, нямаше да мога да изтърпя несгодите. Един мой режисьор ми казваше, че ще живея с орлите. Не, и аз ще си тръгна, когато дойде моят ред. Но намирам, че животът е един и той е хубав, колкото и отвратителен да ни се струва понякога. И си заслужава да се изживее.

В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост. Но като си помисля, аз съм човек с късмет и не би трябвало да се оплаквам от нищо. Щастлива съм, че така са ме орисали орисниците,  защото изпитвам радост, удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Но, разбира се, никога нямам насита. Винаги си мисля, че съм могла много повече и по-добре. Това е хубаво, защото е стимул да се върви напред.

Баща ми искаше да направи от мен хармонично развита личност. Бях само на 15, когато го изгубих. Той в никакъв случай не би искал да ме види актриса, но не знам... мисля, че ако беше доживял, щеше да има моменти, в които да му е хубаво в театралния салон. Защото играя с много обич на сцената. От 3-годишна искам да стана актриса. Не можах да изиграя всички неща, които трябваше, не вярвам и тепърва да ги изиграя, но пък вижте - напоследък ми е тръгнало на кино. Най-неочаквано.

Играх с една необикновена жена - Мишел Бонев, българка, която живее в Италия. Филмът беше за три жени - майка, дъщеря и внучка. Питам я : 20 години ви е нямало тук, кога разбрахте, че точно аз трябва да играя. А тя: "Не и не, вие ще бъдете." Този филм е един от най-щастливите ми проекти. Глезеха ме невероятно, с такава нежност и внимание, че накрая, като ме изпратиха с аплауз, насълзиха ми се очите! Така вероятно биха изпратили английската кралица. И ще се пукна от яд, ако филмът не стане прекрасен! Не може да се вложи толкова човешка и творческа енергия в нещо и то да не стане.

В актьорската професия има толкова красота, че когато си на сцената заслужава да се раздадеш! Обожавам сочните роли. Цяла бака да имам от тях, пак няма да им се наситя. Че на кого му омръзва да играе. Играла съм ролята на майка още като 18-годишна студентка. Нищо не ми пречи на тази възраст да изиграя много по-младежка роля. Не ми се иска да се ограничавам в собствената си възраст и във възрастта на героините. 

За актьора най е тежко, когато няма работа. Спомням си как навремето имахме по два месеца отпуск през лятото и сме чакали с нетърпение да дойде есента. Прекарвахме ваканцията на морето - било на палатки, в семпли бунгала или в скромни квартири под наем.

Понякога си правехме среща в Приморско. Събирахме се колеги от цялото Черноморие. Чудя се на акъла ни, как с нетърпение чакахме  да почне новия сезон, в който не се знае колко радост ще получиш и колко огорчения, колко мечти ще ти се изпълнят и колко ще се разочароваш...

Аз нося толкова много обич, толкова хубави неща ми се случват, може би затова съм толкова наивна и вярвам, че всичко е прекрасно. Не намирам за нужно да упреквам хората, които не вярват  на оптимизма като философия. Е, и аз понякога съм лимон, но все пак повече време съм портокал. 

 Връх на моето  лично щастие бе, раждането на моя син. Не мога да намеря роля, която да покрие изживяването, като раждането му. Той пък като порастна взе, че се ожени. Доведе ми снаха, която е чудесна и взе, че ми роди два внука. И сега си имам син Сава, снаха Нели, първият ми внук Сава и по-малкият е Матео. Чудесни са! Имам задружно семейство.

 Не знам как съм се опазила от суетата, обаче искам да имам хубави рокли, както казва героинята ми в "Дуенде". Има народна поговорка, че хубавият кон и под съдран чул се вижда. Това важи за конете, жените са друго. Мъжете трябва да се съобразяват с женската суета.

Мнозина учудих, когато научиха, че в преклонна възраст станах манекенка. Приех на мига, когато ме поканиха да представя тоалети на Дора Момекова. Съгласих се, защото в това има закачка, актьорство, среща с публика и трябва да ви кажа, че толкова аплаузи не винаги получавам за ролите си. 

Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.

Между поколенията няма конфликт. Всеки върви по своя път и се съобразява с условията, което неговото време му предлага. Аз общувам с младежи, които сега влизат в НАТФИЗ. Интересно ми е да узная какво мислят. И на тях им е интересно да видят какво мисли човек, започнал много преди тях. Те не са коренно различни от нас. Всички времена са трудни и същевременно много радостни. И си заслужава си да се живеят и да се радваш на всяка глътка въздух. Преживяваме трудности. И преди ги имаше. Имаше време, когато нямаше къде да спя, а бях щастлива за очите на околните, пък и в моите очи.

Животът на всеки предлага радости и неприятности. Въпросът  какво е отношението ни към тях. Рядко някой може да ме огорчи силно и това учудва моите близки. Но засегнат ли същността ми, реакцията ми е болезнена и тогава ме утешават, че това е ежедневието на българина, защо съм толкова потресена. 
Но не бива човек да се вторачва непрекъснато в негативното. 

Никога не съм си мислила, че могат да ме наградят с най-високото държавно отличие. Но като ме наградиха си казах : С награда или без - раздавай се докрай! Хубаво е обаче от време на време творецът да бъде награждаван - това е израз на внимание. Колкото и да се раздаваш изцяло, ако никой не го забелязва, ще ти се струва, че си въобразяваш, че не правиш достатъчно.  Вярвам, че когато се стремиш да бъдеш някой, ти наистина ставаш някой. Но след като станеш някой, престани да мислиш затова, за да можеш да продължиш!

И аз имам своите политически пристрастия. Но стоя далече от партиите. Искам да бъда на всички българи. Силно желая, когато зрителите влязат в салона всички да бъдат обединени от това, което се играе в момента. Да изпитват радост от играта ми, без да си мислят, че са ме видели оцветена на някоя публична изява. Аз съм българка и обичам всички добронамерени хора. Признавам им правото да се делят на цветове, аз искам да имам дъгата.

Публикациите за Татяня Лолова

подготви Николай Увалиев

От тук нататък тя и нейните наследници

ще списват родовия дневник