Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана" -н убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че хора, живеещи на Балканските земи - България, Румъния, Гърция, части от Украйна и Унгария, са развили първата „староевропейска” цивилизация. "Според новите археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. А това е две хиляди години преди общоприетото научно схващане за ранната цивилизация на Шумер и Египет.

край древна Варна науката доказа, че край древна Варна е открито най-старото обработено злато в света, което е датирано около 4 650 години преди Хр. - също две хиляди години преди Месопотамия и и поречието на река Нил. Ето показвам част от безценните златни находки. и, открити във Варненския енеолитен некропол. Само в гроб № 43 има златни предмета с тежина около 1.5 кг - повече от обработеното злато в света по това време."

.

.

- има 990 надгробни дара и златни предмета с тежина около 1.5 кг - повече от злато в света по това време. На снимката гроб №47 на най-вероятния пръв цар в Европа с жезъл в ръка и златни апликации около главата му, очертаващи короната от нетрайна материя - доп. Н.У.)    

.

Българското злато датира от около 4 500 години преди Христа

Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече - те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици - камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

.

"Има доказателства - продължава Харман, - че началото на писмеността в Дунавската цивилизация се е появило 2000 години преди писмеността на шумерите. Нещо повече от тази писменост са заимствали и по-късни култури. Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропеите. Металообработването, градоустройството и начинът им на живот са други определящи критерии. Те живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и в жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 - 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство егалитарното им общество".

.

По следите на миналото

.