.

ежду България и Индия съществува общност по отношение на традициите, древната история, темперамента, стремежът към знание, обичта към природата, богата митологична и литературна съкровищница, общото езиково семейство, музиката и танца, дълбоката връзка със земята, Това се дължи на нашите исторически корени, запечатани в химните на свещените Ведически книги и в пречистващата сила на ритуалните огньове във Варанаси, които без прекъсване горят от пет хилядолетия. (От magicalindia) 

Благородните - така са наречени ариите

Името им идва от санскритската дума Aryas /Благороден/. Терминът āri̯a обозначава група от племена, които индо-иранците считат за родствени и близки. В санскритската литература, под названието ариец се разбира човек, който извършва благородни дела. В индийския епос ариите са онези хора, които следват пътя на Дхарма или висшия Вселенски закон. В "Махабхарата" героите се обозначават с наименованието арийци според делата си.В религиозен аспект думата арии се употребява за човек, спазващ четирите благородни истини на будизма и вървящ по пътя на духовното съвършенство.
Във Ведическата литература под арии се разбира онези племена, които спазват ведическите обичаи и изповядват ведическата религия. С това понятие се наричали и представителите на трите висши касти - Брахманите, Кшатриите и Вайшиите. През епохата на създаването на смритите - свещени текстове, допълващи Ведите, за територия, населявана от ариите, били посочени земите между Хималите и планината Виндия или териториите, обхващащи Северна Индия до Бенгалия и поречието на реките Ганг, Ямуна и Сарасвати.

 Материалната и духовната култура на ариите

За материалната и духовна култура на арийците се съди по писмените паметници „Авеста”, Ведите, „Махабхарата”, „Рамаяна”, персийския епос „Шах Наме - Книга на царете” и археологическите находки.
Социалната структура на арийските племена включвала като основна единица патриархалното семейство. Начело на тези семейства стояли старейшините, които притежавали земя, добитък и роби, по количеството, на които се съдело за тяхното богатство. Семействата се обединявали в родове, а те от своя страна се обединявали в племена, които често враждували помежду си. Важните решения се взимали от старейшините, но само след изслушване на мнението на общността.
В по-късен етап от няколко способни военачалници бил избиран един от тях, който да управлява племето. Във връзка със сигурността на арийците, между отделните племена били сключвани племенни съюзи. Съществували два вида събрания - Събха и Самити. Първото се ръководело от възрастните мъже, които седели начело на семействата и то се свиквало при извънредни случаи и служело за взимането на важни решения, докато във второто взимало участие цялото племе и то се използвало за разрешаването на всекидневни решения.
Структурата на племенната общност (rashtra) била следната: начело стоял племенния вожд, който управлявал племето (jana), съставено от отделни племенни единици (vish) и селяните (grama).
Ядрото на племенната общност се изграждало от семействата (kula), управлявани от старейшините (kulapa).
Племения вожд бил подпомаган от съвета на старейшините, двама военни ръководители, стоящи близо до него и главният свещеник, който изпълнявал длъжностите на астролог, свещеник и съветник. Освен тях в управлението влизали ковчежникът и началникът на военните колесници.
Арийската социална система се деляла на три основни групи. Най-висшата от тях включвала жреците и гадателите. Втората група съдържала управниците и воините, а третата - земевладелците и скотовъдците. Преминаването от една социална група в друга било труден, а често пъти и невъзможен процес.
С времето Арийците обособили така наречената кастова система - Варна, която включвала четири основни групи: свещениците - Брамините, войните - Кшатрите, търговците и занаятчиите - Вайшия, слугите - Шудра. На най-ниското стъпало на кастовата система стояли недокосваемите - Далитите.
Легендата за създаването на кастите разказва, че когато боговете разчленили Пуруша, от устата му произлезли Брахманите, от ръцете му - Кшатрите, от бедрата му - Вайшиите, а от стъпалата му - Шудрите

.

Браковете на ариите

следвали определени традиции. Мъжът имал право сам да избира своята съпруга. Въпреки всичко, както даването на зестра, така и откупуването на съпругата били практикувани в сватбените ритуали на арийците. Те можели да имат само по една жена, но имало случаи, когато мъжът притежавал повече от една съпруга. Браковете между роднини били отхвърляни от обществото като неприемливи. Раждането на син било важно събитие в арийското семейство и било съпътствано от важни богослужебни церемонии.
Отношението към жените е сравнително демократично, те се ползвали с определена свобода. Прави впечатление, че арийският народ възприемал богините като красиви и нежни създания, пред които се прекланял, но силата да лекуват и помагат на хората е приоритет на мъжките божества.
При смъртта на съпруга си, вдовицата изпълнявала ритуал на символична смърт заедно със своя съпруг, но били известни и случаи на изгаряне на съпругата върху кладата на починалия й мъж, известни като Сати. Не е ясно дали този обичай, е присъщ само на аристокрацията, или се практикувал от всички хора в дадена племенна общност.

.

Основният поминък на първите арии

бил селското стопанство и отглеждането на домашни животни като кози, крави, овце, камили и кучета. Те обработвали земята с дървени и костни плугове, като я засявали с ориз и ечемик. За да могат земите да се напояват по-добре, прокарвали специални канали и изграждали в близост до тях кладенци. Правели различни напитки, в основата, на които стояло млякото.
Арийците търгували помежду си и със съседите си, като използвали за пренасянето на стоките камили, волове и коне. Реките били използвани за транспортиране на продукцията, предназначена за пазара като покрай техните брегове често възниквали големи търговски селища.
Наред с развитието на селското стопанство и търговията, арийците развивали и занаятите. Те владеели обработката на мед и злато, от които създавали прекрасни накити и съдове. Били добри тъкачи, грънчари и лечители, а дърводелците им били ненадминати майстори в изработката на леките военни колесници.
В своето всекидневно меню арийските племена включвали повече плодове и зеленчуци, а месото от вол, коза или овца, покрито със сос от медовина се използвало само при приеми, давани при посрещането на гости, по време на празници и религиозни фестивали.

.

Облекло,храна и нрави

Дрехите на арийския народ се състояли от туника и наметало. /Доп.: По вид приличало на нашенския ямурлук/. За сметка на скромния им начин на обличане, арийците обожавали бижутата, които за тях са израз на богатството на техния собственик и в начина на доставяне на удоволствие.
През свободното си време, хората от арийските племена се забавлявали с песни, танци, хазарт със зарове и състезания с колесници за по-енергичните.
По нрави били горди, непреклонни, смели и дълбоко религиозни. Обичали войната и се хвърляли смело в битките, помитайки с колесниците си враговете. Във военните си действия използвали конете, които довели със себе си на Индийския субконтинент, където тези животни не били познати до това време. Арийците си служели умело с копията, стрелите и лъковете.

.

Богове на ариите

Подобно на тях боговете им били силни, познати под името deva - свещен и непорочен, ahura - аура блестящ и озарен бог. /Доп. Н.У.: Думи сходни от съвременния български език/.
Основните богове в арийския пантеон били Митра - богът на слънцето, Индра - богът на гръмотевиците и дъжда, Рудра - богът на бурите, Ашвини - божествата на изгрева и залеза, покровителите на аюрведическата медицина и Иама - предводителят на боговете, който поддържал живота на Земята, Сома - богът пазител на свещения нектар, Ваю - богът на вятъра, Яма - богът на смъртта, Притхви - богинята на Земята, Уша - богинята на зората и Агни - бог на огъня.
Религиозните ритуали включвали различни по вид жертвоприношения, които имали за цел да поддържат Вселенското равновесие и добруването на общността. Извършването на ритуалите било съпроводено с изпълнението на религиозни химни от жреците, измолващи от боговете просперитет, здраве и сила. Важно място в церемониите заемал огънят като посредник в предаването на даровете от хората на небесните сили.
По време на свещенодействието се изготвяла и използвала свещената напитка Хома /Доп: Сома при прабългарите/. Свещениците пеели специални химни, които имали свойството да пробуждат скритата сила във всяка вещ и да оказват магическо въздействие на Вселената и присъстващите на ритуала хора. Арийците вярвали, че направените от тях жертвоприношения ще им позволят да измолят от боговете онова, което им е най-необходимо. В свещените ритуали изключително важно значение имало познанието на жреците за извършването на отделните етапи от обредите. Смятало се, че всяка една грешка в ритуалните действия може да доведе до гнева на боговете, който да донесе нещастие на цялото племе. Боговете винаги са били невидими за хората, но тяхното присъствие ставало осезаемо по време на религиозните церемонии, а волята им се проявявала в благополучието или нещастието на хората от племето.
Войнолюбивата, завоевателна натура на ариите има своето отражение в древните митове, свързани с боговете им. В „Риг Веда”, бог Индра - богът на гръмотевиците и мълниите, се откроява като завоевател, който изгарял крепости и избивал враговете си. Той победил бога - дракон Вритра като по този начин освободил реките. Легендата разказва, че преди много години демонът Вритра откраднал водите на света. Бог Индра се подготвил за битка с него като изпил голямо количество Сома - напитката на боговете, която дарявала безсмъртие.
Когато почувствал силите в себе си, Индра преминал 99-те крепости на Вритра, убил го и върнал водата на Земята.

.

Образование

Арийците почитали учените личности. Те изпращали децата си да се обучават в дома на видни учители, където те живеели като част от семейството на своя преподавател. Наред с обучението, децата помагали на семейството на своя гуру в домакинската работа, носенето на дърва и отглеждането на животните. Учениците получавали познания не само в областта на религията, но и в областта на философията, астрологията, медицината, политиката и изкуството. Курсът на обучение продължавал до пълната подготовка на младите хора за бъдещия им живот. След завършване на училището, родителите на учениците донасяли на учителя различни дарове като израз на благодарност за получените от младежите знания и почит към самия учител.
Арийците разделяли човешкия живот на няколко стадия: първият се свързвал с ученическите години, вторият със създаването на семейство и следване на семейните традиции, третият бил подчинен на служене на обществото, четвъртият се състоял в оттегляне от обществения живот и търсене на духовното пречистване на личността.

.

Език и култура

С идването си в Индия през ведическия период, ариите донесли със себе си не само своята религия, нов социален ред, но и нов език - Санскрита.
Те синтезирали в едно своите традиции, ритуали, ритуални химни, митове и поеми и така създали Ведите, най-старите текстове в света. Векове наред текстовете на Ведите били предавани устно и едва в по-късно време били записани. Според хиндуистката традиция и религия, в основата, на които стоят Ведите, се смята, че Ведите не са сътворени от хората, а са дадени от боговете на светите мъдреци. Съществуват четири вида Веди:
„Риг-Веда” (книга на химните), в която са събрани различни религиозни химни, свързани с богослужебните ритуали
„Аюр-Веда” (книга за мантрите, които се изпълняват при определени жертвоприношения на боговете). Знанията на „Аюр-Веда” се използват и в областта на природолечението
„Самаведа” (книга на песните). Тази книга включва в състава си ритуални песнопения „sāman”
„Атхарваведа” (книга на заклинанията) - тя съдържа знанията в различни области на древните мъдреци.
През Ведическия период се създават и двата големи епоса - „Рамаяна” и „Махабхарата”.
„Махабхарата” е епическа поема, включваща в себе си множество повествования, басни, притчи, богословски разсъждения, химни и космогонни митове. Поемата е съставена от 19 книги и 100 000 двустишия, като с това се превръща в най-голямата епопея в света.
Според митовете и легендите неин автор е мъдрецът Вяса, син на царицата на Куру - Сатиавати и нейния съпруг - мъдреца Парашара. При създаването на „Махабхарата”, Вяса помолил богът на щастието - Ганеша да бъде негов писар. Богът-слон се съгласил, но поставил едно условие - мъдрецът да рецитира стиховете от епическата поема, без да спира. Вяса приел условието като преди това поискал от Ганеша да се опита да разбере всеки един стих, преди да го напише. Когато мъдрият човек диктувал епоса, богът правел малки паузи, за да осмисли по-добре съдържанието на стиховете. Тези паузи били използвани от Вяса като възможност да измисли новите истории.
Според друг разказ по време на писането на Махабхарата перото на Ганеша се счупило. Той толкова бързал да запише чутото, че счупил един от бивните си и продължил да пише с него.
Тази постъпка на бога била символ на това, че колкото и жертви да се правят, те са недостатъчни, когато хората се стремят към познанието.
Една от интересните истории в тази голяма книга е свързана с войната между династията на Кауравите и тази на Пандавите. Освен нея в състава на епоса влизат: „Бхагаватгита”, разказите за Дамаянти, Ришиясринга и множество философски съчинения.
Друга голяма епическа поема, създадена по това време, е „Рамаяна”.
Тя съдържа 24 000 стиха и 500 песни, разположени в 7 книги, които разказват за живота на Рама и Сита и борбата на принца на Айодия с демона Равана. Предполага се, че Рамаяна е написана от поета Валмики, който се счита за баща на санскритската поезия.
С течение на времето, арийската култура се смесила с местната култура като придобила по-философски и медитативен вид. Независимо от превратностите на съдбата и историята, от противоречията в съвременните схващания по темата за арийската миграция и различните теории на учените - историци, онова, което остава неизменно през всички епохи, е дълбоката мъдрост на древните арийци, изразена в тяхното виждане за живота и света:

„Това, което сме ние, е плод на нашите мисли. За да разберем всичко, трябва да простим всичко. Покоят е вътре в нас. Ние сме промяната, която искаме да видим в света.”

.

Източник: magicalindia.info 

.

Към Варна - кастова система на ариите в Древна Индия и древните българи