Плиска

.

СТОЛИЦАТА ПЛИСКА - СИМВОЛ НА МОЩ И КРАСОТА

.

Запазените руини на Царския дворец

.

Монументалният град-крепост Плиска се намира на три километра от съвременния град Плиска. Столица на България е от началото на VІІІ век до  893 г. и е един от най-големите и крсивии градове в Европа.

Тя е била забележителна с архитектурата си, която българите са реализирали  през хилядолетията и в своите предишни населения у нас, в Шумер, Индия, Балхара и Стара Велика България, споменати и тук.

Типично за българите е да строят градовете си сред поле, което е обградено с височини, заради естествена преграда срещу враговете. Винаги са спазвали да бъдат според златното сечение и други строителни пропорции, открити от тях още преди около ІV хил. пр.н.е. Така е и с Плиска и Преслав, най-ярките  образци на градо строителството в Европа за своето време.

Статия Хр. См

Огромният град-крепост има три отбранителни пояса: първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град; вторият е направен от половин тонни каменни блокове, образуващи висока 12 м и широка 2.5 м крепостна стена, с по 2 петоъгълни кули и порта; третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Главният вход и кулата над него е на източната крепостна стена. Открити са тайни изходи, през които кана и аристократите са можели да напуснат града по време на обсада. В двореца е имало подово отопление, просторни бани и канализация. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради.

Времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831) се свързва с второто разширяване на столицата. Той e направил големи усилия, за да превърне Плиска в един от най–големите източноевропейски градове. Довършва крепостните стени, създава езически храмове и построява Тронната зала в Големия дворец, който е уникална, добре запазената сграда с размери 52 м дължина и 26.5 м ширина. На 1,3 км от източната порта се намира Голямата базилика, включваща архиепископски дворец и манастир. Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери. Целият ограден от крепостни стени и воден ров град е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 дк.

.

.

Изт. Нац. ист. резерват Плиска

.

Има сакрална връзка и скрито послание в разположението на древна Варна,  Мадарския конник, Плиска и могилата на Омуртаг край Сборяново.

И тук е спазено утвърденото градострпоителното златно сечение

Сега разкритите останки са консервирани и са интересен музей на открито.

*****

Изт. tripsjournal

При завладяването на града от византийския император Никифор Геник дървените постройки са опожарени, а по късно на тяхно място се издигат новите каменни такива. Следващите години бележат развитието на строителството в Плиска под ръководството на хан Омуртаг. Градът е бил добре укрепен. На мястото на Крумовия дворец е издигната нов дворцов център с тронна зала. Около него е издигната каменна стена, а около жилищните и стопански сгради – тухлена. Изградени са канализации и бани с подово отопление. Появили са се нови езически храмове, стопански и производствени сгради и водохранилища. Тайници са свързвали важните постройки в града и по тях по време на обсада е аристокрацията е можела да напусне града.

Защитата на крепостта се състои от три основни обръча. Първата преграда представлява вал и ров, ограждащи площ от 23 хиляди декара. Вторият пояс са запазените до днес крепостни стени, които предпазват пространство от около 500 декара. Крепостната стена разделя града на две части – външен и вътрешен. Вътрешният е бил плътно застроен, а външният, най-вероятно, разделен на квартали. Дълго време се е смятало, че вътрешният е предназначен само за хана и приближените му, но от проучванията става ясно, че тук са живели всякакви хора.

**********************

Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир.

Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.

Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика.   Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип много древен български езически храм. (Изт.)

Хр. Смолнов: при строителството на Голямата базилика в Плиска са приложени древните строителни познания на Бълг-ариите: златното сечение и космични строителни закономирности - съобщи на 2 юли 2017 г.във вестник "Труд"

**********************

.

.

...

.

.

.

Web Analytics