ЛЕГЕНДАРНОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГАРИТЕ, НАЙ-ДРЕВНО В ЕВРОПА

Е`лектронна книга за произхода, преселенията през хилядолетията на поколенията им в Азия от преди 7 8000 години и завръщането им в Първородната неолитна Бълг- Ария през 680 година, начело с княз Аспарух

Автор: Николай Увалиев

.

.        

"680-ва Българите начело с Княз Аспарух преминали Дунава и достигнали до "Така наречената Варна". Картина Васил Горанов. БХГ. "Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Когато тръгнат в преселение първи са въоръжените конници, стрелците с лъкове и мечове са след тях, следват ги старците, жените, децата, стадата крави и накрая отряд войни ги охранява". Пише Ал-Масуди, арабски историк в книгата си „Златни ливади". (Изт.)

Това, което знаем, е капката, това, което не знаем, е морето"

 Древна мъдрост.

.

ай-ранните следи от човешко присъствие във Варненските земи са засвидетелствани от преди около 20 000 - 30 000 години в местността “Побитите камъни”, известни и като Каменната гора.

Те са разположени на 15 км западно от Варна на площ от 246.3 ха. и са уникален феномен за Европа и света. Според Генетичният и Геологичният модел на проф. Иван Начев и на изследвания от други утвърдени учени, смята се, че са образувани в епохата на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.). На няколко места в Побитите камъни са намерени палеолитни и мезолитни камъчни сечива на труда, изработени преди 20 000–30 000 години и са едни от първите човешки изделия по нашите земи. Там също е установено и единственото находище от среднокаменната епоха (ок. 10 000–7000 г. пр. Хр.) в България, което съдържа кремъчни микролити –. ново свидетелство за значението на тези съставни сечива, изработени този път от малки кремъчни пластини, дърво и кост. Някои от тях са били използвали като върхове за стрели. (Изт. mgu.bg Мин-геол.У-т Сф)

Споменатите сечива на труда са съхранени във Варненския археологичен музей. Там наблизо в експонирания гроб на царя-жрец от Варненския неолитен некропол (5800 - 5200 г.пр.Хр) има набор от подобни сачива на труда, изработени от бронз чрез леене. И в трите посочени случая сечивата не са използани и явно са били сакрален израз, че чрез труд се постига благополучие и прогрес. От тези прилики изводът сам се утвърждава: Това са едни и същи хора, създали сечивата на трада, те са били отдалечени по време с хилядолятия, били са на растояние 15 км и сега са на остояния само на няколко метра в музея. Те имат един произход и са се усъвършенствали чрез знание през древните исторически епохи. 

Но моето удивление, простете, не спря до тук. На мледини аз, както и хиляди варненеци, посещавахме в почивните дни Побитите камъни. Там, освен красивата Каменна гора и природа, има и сега един лековит извор. Тогава не знаехме за древната варненска история. Но днес като си припомня как съм пил от този извор, та вероятно, не, не сигурно е, така преживе там са пили и легендарните варненци, блаженно почивши във Варненския неолитен некропол. Всеки извор си блика от края на времето, така е нали!

.

"През 1855 г. английският геолог Б. Сират изследва уникалните каменни образувания и прави първите гравюри. Десет години по-рано – през 1828-29 г., руският военен кореспондент Виктор Тепляков прави първото описание и опит да разгадае произхода им. Следва описанието на англичанина Уилям Хамилтън през 1854, както и изследванията в по-ново време на геолозите Георги Златарски, Франц Тоула и на историка проф. Георги Бакалов. 

През цялата година в местността могат да се наблюдават 114 вида птици. Флората е представена от редки растителни видове: кактуси, планинска роза, флокс, акация, сухоустойчеви треви и др. Част от тях са включени в Червената книга на България и Еврпа като редки и застрашени видове". (Изт. mgu.bg Мин-геол.У-т Сф)

.

Побитите камъни - Сакралният кръг и над 12 000 каменни и костни сечива на труда, намерени там, са доказателства за човешки присъствие от около 20 000–30 000 години. 

Снимка: Фотофорум 2013 от Васил Драгов - специално за ПнаБ

.

Както в реката не можеш да се изкъпеш в една и съща вода, така и историята,

понесена от потока на времето, непрекъснато се променя. 

ве събития в края на ХХ век оказаха най-голямо влияние при осъвременените оценки и тълкувания на световната история и конкретно историята на Бълг-Ариите, част от които е племето Варни.

1. Значението на човешката ДНК в произхода на народите от американските учени Уотсън, Крик и Уилкинс, носители на нобелова награда за 1962 г. Те доказаха, че пълната история на човека е записана в гените му. Чрез тях могат да се проследят корените на всеки народ хиляди години назад, да се изследват родствените му връзки с други народи и да си проследи миграцията на прадедите му.

На схемата по-долу е показано мястото на българите сред популации на 42 народа. Ясно се вижда, че ние се групираме при южно европейските народи, отдалчени сме от славянските, а от азиатските популации и от народите, които говорят тюркски много сме далече. Генетично българите са най-близко до италианците, северните гърци, до хората от Сицилия, Крит и Лезмос. И с унгарците - според проф. Петер Липтак и проф. Ласло Лигети основателят на унгарската държава Арпад е от българския династичен род Дуло. Проф. Иван Т. Иванов също пише за исторически връзки между унг-арии и бълг-арии.

.

 Схема от Генетичния Атлас на чововешиката история.

Източник: scholar.googlе 

.

2. Откриването на Варненския енеолитен некропол в 1972 година и възможностите да бъдат изследвани погребаните в него хора, притежаващи гени от преди 10 000 години и 22 000 археологически находки, доказващи че те са създатели на първата цивилизация на Европа. Вероятно те са изградили цветущ град, но поради Черноморския потоп настъпил около 5650 г.пр.Хр., той безвъзвратно е потънал в дълбините на вече Черно море. Много кратните усилия да бъдат открити останки от този град на дъното на морето са безуспешни, защото:

*  Вероятно се намира на голяма дълбочина.

*  Магмените скали при ниски температури се ронят на дребни пясъчинки, които пренесени от са застлали дъното на Черно море. Там смесени със земните наноси и други отпадъци под натиска на водния слой през хилядолетията са изградили дебела утаична магмена твърда маса.

Като се съобразим с това  научно становище на Института по океанологие към БАН, добре ще е, без колебание да тръгнем по нетленните следи на Бълг-Ариите, живели край Варненския енеолитен некропол, и в земите, където са се преселили през хилядолетията, там от изградените от тях грададове да научаваме, как е изглеждал потъналият цветущ енеолитен град - Столицата на "Црьство блгарское", както е на стбг. Да ознаваме какви са били по вид и подобие нашите деди; какво от най-древната цивилизация са съхранили и разпространили и съвместнос други народи са развили.

.

.

Карта на Черно море преди и след потопа през 5650 г.пр.н.е.

Обозначени са дълбочините. Прави впечатление, че след първата брегова линия на древното Сладководно езеро следва стръмно спускащ се склон на шелфа. Там някъде наблизо под номер 39 е отбелязано предполагаемо потънало древно селище според картата на подводните обекти в Черно море. Повече за ценните резултати, показани тук, може да прочетете по-долу. 

.

.

Това идва в подкрепа на древните сведения на летописците, че вечното жилище на първородния цар-жрец на Европа се намира на извисено свещено място - сега Варненският неолитен некропол, съществена част от Така наречената Варна. Сакралният некропол е бил често посещаван от поклоници и по сведения от І хил.пр.Хр на Германската митология "... човеците, търсещи закрила от злото, я намираха при варните, където защитени от Боговете на светлината можеха да отседнат". Източник и повече сведения в раздела Varni.

.

Изглед на сетното обиталище на първия цар в Европа - Легендарната "Така наречената Варна". Снимка: Варненския археологически музей.

.

роб № 43. Имах щастието да присъствам при откриването му и отразих намирането на 900 дара-символи на познанието в телевизионния ми филм "Незалязващо златно слънце".

Проф. Михаил Лазаров (1935-2006 г.) и проф. Валентин Плетньов (2017+ г.) - директори на Варненския архелогически музей, с приклонена глава, почтително го наричаха "Црь на Црьство блгарское", както е на стбг. Освен цар, той е бил жрец и философ. Според Енциклопедия Британика царство е общество, което има символите на монархическата власт: корона - очертана тук със златни апликации, и спиктър - каменна брадва, традиционно за дедите му сечиво на труда, което твори прогреса. Тя и предметите от първото в света обработена злато с общо тегло 1.5 кг., ни убеждават, че Той не е само първия цар, той е продължител на Великия създател - Демиург, защото неговият царствен жезъл е брадва, символ на създателя, изобретателя, твореца. А златният фалос на вожда-жрец отбелязва края на матерхата и началото на патерхата в човешкото общество. Как е изглеждал Той можете на видите в краткия анимационен филм, създаден от проф. Йордан Детев.

.

.
подкрепа на разглежданата тема Легендарното Црьство блгарское ще посоча още няколко исторически източника:

* Становището на проф. Йордан Детев, в което на основата на научни анализи той определя: "От Българите започва началото на древната култура, донесла нова епоха в живота на човечеството". Обединени научните скрижали - могилните археологични обекти у нас; древните ни традиции и поверия; и хилядите погребални дара, открити във Варненския халколитен некропол, създават тезата, че потопът преди около 7560 години е превърнал Сладководното езеро в Черно море и на дъното му е древна цивилизация. (И още Тук и Тук) 

* Мащабният и уникален проект "Архео-логика на свещените символи" и "Ауролитната цивилизация", над който няколко години работи изследователски екип под ръководството на проф. Христо Смоленов. Резултатите доказват, че Варна е първата европейска столица на културата и науката и е най-древния град на Европа. Проектът бе представен през 2010 година във Франция в главната квартира на Ордена на тамплиерите и на 20 октомври 2011 година в Япония по лична покана на Негово имперско височество принц Микаса, който като археолог посети Варненския енеолитен некропол. Повече в статия № 2 Основополагащи знания на древното племе варни 

* Защищаваната от него теза "Варна - първата културна и научна столица на Европа", бе в основата на неговия доклад в XIV национална научна конференция „България в световната история и цивилизации” във Варна на 21 Ноември 2009. (Изт)

* През V в.пр.Хр. Тукидид - латински историк и военен стратег, пише: „От държавите в Европа Одриското тракийско царство е най-голямо по размера на земите си, по своите доходи и по другите богатства. Царят-жрец е обожествяван и обединява държавната, съдебната и религиозната власт". Така е и при келтите, кимерите и на други тракийски племена. (В Енциклопедия Древна Тракия).

* Според проф. Иван Т. Иванов званието „сäр” на персийски е идинтично с българската титла цар, позната и като црь. Той изразява несъгласие понятието да се извежда от латинското caesar, както се изразяват някои изследователи.

* На санскрит цар - भूपति е bhūpati, 3-то опред. от международния речник glosbe и се родее със стбг цaрь, в старинен диалект црь, със значение на баща. На персийски думата цар -تزار  е tzar, 3-то определение, означава и "господар на крепостта"سرور sarvar. С подобно значение е śаrvars शिरस् в Санскрит.

Посочените писмени източника за наличие на царства и царе в нашите древни земи, прибавени към разкритите във Варненския халколитен некропол първи за Европа царски символи ни убеждават, че още преди 10 000 години (според генетичните изследвания на скелетите в некропола), край Северо-западните брегове на Сладководното езеро, сега Черно море, е имало Царство на Бълг-Ариите, включващо и племето Варни. Нови свидетелства ще последват по-долу. 

.

.

.

акратко за името Варна

Има много тълкувания за името Варна. Като се върнем в далнините на времето, ще установим, че жителите край Западните брегове на Сладководното езеро, за да се защитят от врагове, са били принудени да изградят свое укрепено селище. На най-древния език на Бълг-Ариите - сенскрита, думата „Вар” (वर्ण) означава „крепост и ограждение”, от тук и етимологията й, съхранена в стбг "вар-дя”, тъй е обозначена и в съвремените речници. И пак казано: На Персийски цар سر sar означава и "господар на крепостта" سرور sarvar. С подобно значение е śаras शिरस् в Санскрит. Произходът на нейния корен се намира и в кимерийския език (едни от дедите на българите , както ясно пише Прокопий Касирийски). В древния уратски език на народа, който се самонаричеше „боян”, произхождат думите Вар - крепост и burgana със значение кула (От книгата на Igor M. Diakonoff, S. A. Starostin, стр. 99). И немският лингвист Вилхелм фон Хумболт също оприделя двата езика като близки. Според него морфемите-наставките в тях се „залепват заедно“ към корена на думата. ^[2] И в случая се получава Вар+на. Към корена на думата - крепостта Вар, морфемата на определя посоката: на-пред, на-зад, за случая Вар-на Езерото.

Думата Езеро ऐश्वर्या राय - aiśvar rāya на санскрит означава Воден рай. Има и друга дума за Езерo  सरोवर - sarōvara, второ по ред в речника glosbe, в смисъл селище на или край езеро. И двата примера включват карена на селището вар-на, което е на езерото. Морфемата na (न) отново определя посоката. 

Според шведският историк проф. Виктор Ридберг: "Варна вирар е земята на митичните Варняни. Името означава" защитници" край залива Варин, а защитата тук е дадена от пътуващите божества на светлината, както пише в старинната немска митология". (От І хил.пр.Хр. Изт. Varni)

Титулът „балтвар” при волжките българи е засвидетелстван от Ибн Фадлан със значенеие балт - управител и вар - крепост (в оригинала на risala на Фадлан е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар) и в летописа „Историята на Бейхаки”. Проф. Иван Т. Иванов посочва: "Името Варна е древен български топоним. В староиндийския санскрит думатаvarana означава укрепен град и има стбг корен, свързан с Вароша – често срещано название на квартали в много стари български". градове. В древния авестийски език var ə nā също е крепост".

Проф. Рама Каушик, преподавател по индология в СУ-София (1979-1984 г.) в своя Санскритски-Бъгарски Речник в 11-те хиляди сходни думи посочва думите: Варана/var ə nā - крепостна стена, защита и хвала`; варну - слънце (диалект в смисъл на слънчев град) и накрая за Варна пише - "име, род, слава, качество, каста и още 7 тълкувания". (Стр. 286 и 287 на Речника). В Българо-санскритския речник тълкуванията за Варна वर्ण: произнася се варана̀ и ва̀рна (Х.), със значение: Слава, злато, блясък, красота, цвят; а самият корен на думата var означава защита, вар-дя на стбг.

От en.wiktionary научаваме, че буквеният знак ə в думата "var ə nā" означава предихание, което се произнася, но може да не се изписва и така в старо Персийския език, в санскрит и древния авестийски език var ə nā също е крепост и съществителното име става *várnā". След свой фонетичен разбор и проф. Иван Т. Иванов изразява съгласие, че ə във вар(ə х)на е предихание и така става варна.

.

Хората, които са я изградили, логично е да се нарекат на името на своя град - варни, като е най-правилно да се наричат, не варненци. Защото и ние сме българи, а не българци. Частицата ци  се употребява в разговорната реч. В своите древни преселения в Европа и Азия и летописците винаги са ги наричали варни, така са цитирани и в страниците на Паметта на българите.

.

Географът Птоломей от ІІ в. от н.е. посочва на своята карта селище Варна на юг от Кавказ, на север от р. Кура (Cyrus).

Акад. Владимир Георгиев не определя древното име на Варна да има тракийски произход, което означава, че има по-старинен произход. „За съжаление ние знаем много малко за езика на траките - казва той, -  за да можем да определим какво влияние е оказал на протобългарския език. Известни са само около 40 думи (глоси), около 1800 собствени имена и няколко кратки надписа. Ето някои тракийски думи: бриа-град, болинт-див бик, брюнх-китара, зелас-вино, скалме-меч и други; както и някои географски названия:  Арда, Вит, Искър, Лом, Несебър, Пловдив, Струма, Тунджа, Янтра и други.” (Вл.Георгиев, Проблеми на бълг. език, Сф. 1985, стр. 269).

.

Образ на неолитен древен човек, открит на дъното на Варненското езеро

до местността "Арсенала", ІІІ хил.пр.н.е. Ето как?

.

"В книгата Авеста, едно от най-значимите достижения на древната иранска култура (глава І, 1-8) е посветена на подвизите на божествените и митични герои и царе за постигането на състоянието хварна. Според светогледа на древните иранци между понятията „природа, божество и „хварна” съществува неразривна връзка - така Димитър Чанев цитира преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Джемшид Сайяр. - Тази хварна е сила, притежателят на която придобива всемогъща власт, неповторимо щастие и неограничено величие. Тя е и символ на пищност и богатство, поради което в поемата - глави VІІ и VІІІ, се характеризира като „непостижима хварна”.[3]

И къде е била "Така наречената Варна”, до която са достигнали аспаруховите българи през 680 година? - риторично пита Чанев: Отговорът е възможно да бъде даден въз основа на понятието „(х)варна”.  Предгласът (х) е отпаднал за древните автори и за съвременните българи. Планината като най-близка до небесата, светлината и слънцето, откъдето идвала благодатната хварна е близката до Одесос Стара планина, наричана още Верегава.

От поемата става ясно, че (х)варна е цел към „лъчезарната небесна сила”, дивна природа, ареал, както и към неоспоримо войнско величие. Както пише д-р Джемшид Сайар, „варуна” е било наричано „чистото небе”, което тогава е засияло от „хварна” – олицетворила блясъка на извоюваната победа. 

А тези, вече легендарни „варни”, свързвани с божествеността и природата, е било възможно да бъдат интерпретирани и като топографско понятие на град ХВарна, вероятно възникнал в много по-ранно време, налаган и утвърждаван в значително дълъг период. Той е бил желана цел на нашите предци през 680 година, след това – заветна и накрая – постигната цел, с утвърденото си име: Варна. (Повече в su-varna.

Този анализ от различни гледни точки бе необходим, за да се докаже, че племето Варни, поради Седемте съдбовни причини части от него са били принудени да напускат прародината си край бреговете на Черно море, да се преселват през различно време на хилядолетията в Близкия Изток, Древна Индия и Поволжието и там да създават градове и държави. Един от градовете е най-старинният, съществуващ и днес със свое име и подобие Вар(ə х)на-аси. И през 680 година да се завърне с аспаруховите Бълг `Арии в своята прародина. Още за племето Варни прочетете и по-долу в другите статии на тази страница.

.

 Древните Бълг `арии и великите тайни на херметизма

в реалния им живот

.

Бог Хермес Трижди Велики във физическия, духовния и божествения свят

.

сторията на енеолитните арийци - деди на племето Варни, които са живели по тези Черноморски брегове още от Х хил.пр.Хр., е застлана с дебела трудно проницаема за ума покривка от митове, предания и забрани, тъй като те са били заветно верни на Хермес Трижди Великия бог на Мъдростта и поради неговите свети канони не са оставили писменост. Защо и как? Отговор ни дава проф. Георги Бакалов.

В журналистическия ми бележник е записано, че е било късна есен на 2011 година, когато с него посетихме Побитите камъни и близкия до тях Варненски неолитен некропол. Използвах случая да го заговоря за арийския Херметизъм, тема която той проучваше. На тая свещена за всички нас земя, той, расчувстван, сподели:

"Херметизмът е сложна духовна система, достъпна за хора с дълбок ум и търсещ дух. Това е мистична философия на елита в обществото, науката и културата. За тях началото на всичко е в Божественият Ум, създал Вселената. Херметиците намират в познанието висшето щастие и ревностно го пазят в ума си и в кастата на посветените. Обвитият със змии вълшебен жезъл, наречен Кадуцей, бог Хермес прогонва невежеството и злосторието, а крилата му са олицетворение на разума, за който няма граници.

Бълг-Ариите са едни от първите, които са произвеждали бронз. За желязото и стоманата не съм сигурен. Но умението им да обработват златото, това тяхното велико откритие. Този, който преди 7000-8000 години е достигнал до прозрението, как от природните метални рудни късове на мед, калай и арсен чрез топене да добиват бронз и да научи хората от бронза чрез леене да изработват оръжия и ризници, в големи количества сечива на труда, рала, плугове и метални оси на тежко товарните им каруци и бързите им колесници - всички тези изделия, променили каменната епоха към по-висшата - бронзовата епоха на човечеството,затова имаме аксиомата - истината, която не се нуждае от доказателства, Той да бъде почитан като Бого-надарен.

Твърди се, че той е реална историческа личност. Наричан е Хермес Трижди Велики в трите свята: физически, духовен и божествен. В древен Египет и древна Гърция е считан за Бог на Мъдростта и на Алхимията, която е в основата на обработката на металите, но там с далеч по-късна датировка - 3000 г.пр.н.е."

- Знанието е препредавано само устно, за да не се накърни святостта на  Божественото слово. Със сакрална строгост са спазвани седем доктрини, проповядвани от Хермес. Кои са те? - попитах аз.

найте, казва той:

"Вие сте вие, вие не сте другите";

"Затворете вратите на непосветените";

"Гледай, слушай, научи. В словото е тайната на знанието, пазете го в паметта си"; „Познанието не е за всеки, а само за обреклите се да служат"; "Умно-жете знанието устно от баща на син, от учител на ученик, от жрец на вярващи"; "Създавай, не се възползвай".

"Задълженията са от вас, за вас, не са за другите".

- Това е причината да не оставят писменост, нали? - казах аз и посочих гроб №43, където високо образованите арии намират най-вярното решение: с присъщото им митопоетично и метафорично мислене те влагат в артефакти, знаци и идоли знания, които разгадани, разкриват техният сложен и богат светоглед, начин на живот и постигнати научни постижения. Само в този гроб на царят-жрец и демиург пред моите очи дни наред бяха намерени 990 символа, всеки от тях бе оценен като носител на свръх научно и сакрално знание. Своеобразна библиотека на тогавашното човешко познание, заслужено обявено от учените като Цивилизация Варна - първа в Европа. Така дедите ни по най-интелегентен, интуитивен начин са изразили своите послания към своите наследници - древните и съвременните Бълг `арии.

- Да, да така е, а когато част от тях трайно се заселват в Древна Индия (ІІІ хил.пр.н.е.) техните жреци колобри - брахмани отменят забраните на Затворения арийски херметизъм. И всеки се е чувствал задължен да излее стаеното в паметта си знание. Най-талантливите от бога надарените записвали споделеното. Така ден след ден, година след година са създадени 60-те хиляди текста на най-старата литература Ведите".

.

Ведь`ическата култура (така я произнесе Георги Бакалов; на санскрит арийските Веди са विद्य  доп. Н.У.) значи наука и литература, на стбг е вѢдь`ение - знание), много важни са седемте божествени послания на Отворения херметизъм, които са били пренесени от ариите от прародната им Балканска Ария, създадена преди повече от VІІІ хил.пр.н.е. и прилаган от ІІІ хил.пр.н.е. в древна Индия. И чуй, каза професорът, колко съвременно звучат:

"Божественият ум твори Вселената и всеки с ум твори своя свят

"Умът, това съм аз, твоят Бог"

"Умът, съпътства благочестивите, добрите, милостивите"

"С Ум и трудолюбие всичко се постига"

"Както постъпваш ти към другите и те така ще постъпват към теб"

„Над всеки човек бди един охранител“

„Кой каквото сам си направи и Бог не може да го оправи“.

.

ринципи на херметизма

1. Вселената се е развила в ума на Бога. Ние сме частица от Божествения му Дух

2. Това което е на небето, това е и на земята

3. Нищо не е в покой. Всичко се движи, всичко вибрира

4. Всяко единно нещо има два полюса

5. Всяко нещо има възход и падение

6. Всяка причина има следствие и всяко следствие има причина

7. Всичко съдържа в себе си женско и мъжко начало

.

За Хермес, почитан и като божество, Херодот пише: "Тракийските благородници имат култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него." ( В "История", Книга V) Защото и Орфей съветва: "„Ръката изгнива, буквите остават“.

Истинската историческа истина е само последната доказана истина!

Най-новите резултати на колегите чуждестранни и наши археолози, антрополози, езиковеди, етнолози показват, че ние сме ранни еднородни арийци, траки и бълг `арии. Ние сме от четвъртия клон на прото евроазийските народи, подчертавам прото в смисъл на по-стари, на по-предишните. Тези народи първо са се зародили тук у нас и на Балканите, изгрждат високо развита цивилизация и чак по-късно отиват в Египет, населяват Шумер, Иран, Индия, земите на Памир и след като създават известни в световната история няколко самостоятелни държави се завръщат в първородната си, днешната Дунавска Бълг `ария. 

И : Твърде много научихме за чужди хора и народи, но за славното ни минало, за самите нас твърде малко. Ако не познаваме себе си, не може да оценим другите

и ще страдаме от малоценност.

.

На същия ден тези ценни сведения на проф. Георги Бакалов бяха уточнени и допълнени с него във Варненския археологически музей от записките му в интернет. Там голям интерес прояви и директорът на музея проф. Валентин Плетньов - и той член на Редакционния съвет на Паметта на българите. За жалост, поради неочакваната си кончина, проф. Бакалов не успя да публикува обновената си теза за Бълг `ариите и херметизма, но съм убеден, че горе изложеното е съществената й част. И още

Сподели ползваната литература: Kybalion Three Initiates, 2000 г., изд. Аратрон-Сф; Книгата Cоrpus Hermetikum - трактати събрани от Йоан Стобей, живял в V век, публикувани през 1866 г. в Париж и осъвременени на бълг. език; webstage.fi; справочници на Варненския музей, становища на утвърдените учени акад. Игор Дяконов от разговор по телефона, сър Колин Ренфрю от лична среща, когато той е бил в България, Бернард Серджант - президент на Société de mythologie française от публикация в интернет и др.

.

Хермес Бог на Мъдростта. Снимка: Държавна дирекция архиви

.

Когато за пореден път се видяхме, макар вече да беше сериозно болен, както и преди ми отдели много внимание. Но важното в случая е, какво накрая каза:

- Истинската историческа истина е само последната доказана истина!

Най-новите резултати на колегите чуждестранни и наши археолози, антрополози, езиковеди, етнолози показват, че ние сме ранни еднородни арийци, траки и българи. Ние сме от четвъртия клон на прото евроазийските народи, подчертавам прото в смисъл на по-стари, на по-предишните. Тези народи първо са се зародили тук у нас и на Балканите, създават високо развита цивилизация и чак по-късно отиват в Египет, населяват Шумер, Иран, Индия, земите на Памир и след като създават известни в световната история няколко самостоятелни държави се завръщат в първородната си, днешната Дунавска България.

.

Затова призовавам колегите си: До кога ще робуваме на погрешното наименование "индоевропейски народи", тъй като исторически, езиково и генетично е вярното "евроазийски народи"! Защото, да ги питаме, младите шумерски и индоирански култури, съответно от по на 4000 и 3000 години, могат ли да родят своята майка - старата Българска неолитна цивилизация на възраст над 10 000 години. Все едно е, да сложим каруцата пред коня. В тая цивилизация продължи настойчиво да разкриваш значението на хората, живели тук от най-дълбока древност. Те, убеден съм, са създали "Царството на световния разум". Да, доказано е, ние сме наследници на това общо човешко царство! 

И накрай ще кажа: Твърде много научихме за чужди хора и народи, но за славното ни минало, за самите нас твърде малко. Ако не познаваме себе си, не може да оценим другите и ще страдаме от малоценност.

С тези негови заветни думи завърши последната ми среща с историка, благородника и приятеля Георги Бакалов. С някакво предчувствие само успях да издумам: - Приеми моята голяма благодарност. Тя няма давност! (Този разговор се състоя на 13.06.2012 г., той почина на 22.06.2012 г.). По негова препоръка създавам поместените тук електронни книги, посветени на Легендарната "Така наречена Варна".

.

.

дребното понякога се крие великото

След като заснех научно-документалния филм "Незалязващо златно слънце",

продължих често да посещавам варненския некропол, за да събирам като пчела впечатления от случващото се там. През 1974 един ден заварих моя съученик Мишо Лазаров край гроб №36. Там нямаше скелет, но въпреки това имаше 850 златни предмета - диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и боен колан, подредени според човешкото тяло и са били покрити от мантия със златни апликации и златни рога в краищата й. Тези гробове се тълкуват като символични погребения на вождове, загинали далече при битка. Там бяха и 30-те отломки от корнеол, които очертаваха огърлица, обвиваща шията и спускаща се до пояса. 

Мишо ги събра и ме прикани да идем в Варненския технически университет. Когато ги показа на проф. Руси Русев, той за миг ги погледна, от изненада закри с ръка очите си и каза: "Та това е корнеол, който има твърдост 6.5-7 по  скала на Мос и отстъпва само на благородните камъни. И как древните са успели да пробият дупка в тях преди кажи-речи 8000 години! Днес корнеолът се пробива само чрез високо скоростен апарат с игла от закалена шведска стомана. После сподели друго свое удивление: "Тези мъниста са с 32 прецизно обработени стени - ново постижение на древните ювелири. А ето погледнете - прикани ни той към прецизния кантар. - Всяко манисто тежи точно по 40 грама, значи и те са имали прецизна теглилка". Сега тази мерна единица се нарича „ван“ - съкратено от Варненски Некропол, за което заслуга има проф. Руси Русев.

.

Огърлица от корнеол, чиито зърна, макар и разбъркани, символично обвиваха шията и се спускаха до пояса на загиналия далече при битка знатен вожд.  Снимка: РИМ - Варна.

.

Колегата на проф. Русев - инж. д-р Йордан Бояджиев в годините на ХХІ век разказва за други удивителни открития на древните хора, живели до Варненския енеолитен некропол: "Във Варненския музей могат да се видят медни брадви, които чрез леене са изработвани едновременно със стотици. И странно е, че поради непроницаема тайна, наложена от каноните на Херметизма, дълги векове наред европейският майстор е заставал край огнището, за да изработи необходимите сечива на труда, оръжия и битови предмети чрез изчукване на всеки един уред. 

Какви са били инструментите на предците ни. Длето, чук и наковалня!? Нека не забравяме, че желязото ще бъде открито няколко хилядолетия по-късно. Следователно древният варненски майстор е разполагал с неизвестен за нас твърд материал за своите инструменти.Те са извършвали и сложни и за днес заварки, но никъде не са оставили и не споменават за своя заваръчен апарат.

Древните са имали сложна технология за добиване на златото над 1000 градуса. Умеели са

да източат тънка златна тел с кръгло напречно сечение, с правоъгълно и с квадратно сечение.

А майстор-златар го нарязвал на частици от един грам, пробивал ги и нанизани с тънък златен конец, създавал украшение на знатен представител на развито древно общество. Ще подчертая, че хората от древната "Култура Варна", са притежавали висок интелект, имали са мислене подобно на нашето и са ни оставили тайни, които трябва да разгадаваме. Повече във "Варна - център на металургията през халколита".

. 

.

Ето и мнението по темата на доц. Христо Смоленов, математик от БАН: "Дедите ни от Културата Варна, датирана от средата на VІ-V хил.пр.н.е., са открили прочутото златно сечение, изразено с числото фи и легендарно число пи =3.14. Тези константи на хармонията и математиката намираме две хилядолетия по-късно в Хеопсовата пирамида. Оказва се, че диаметърът на един от най-красивите артефакти на Варненския некропол - керамична купа със златни инкрустации - с точност до десета от мм е равен на царския лакът! Диаметърът й е 52,36 см и е  прототип на египетската основна мярка.

Височината на известния по-голям златен бик от Варненското съкровище е 58,176 мм. се нанася 9 пъти в позлатената купа -1/9 от царския лакът. (на снимката). Кратки математически изчисления с размери от биковете дават височината на Великата пирамида. Кодираните в малките по размер златни еталони пропорции лесно се нанасят в по-големи мащаби, гарантирайки на строежа естетическата изящност и архитектурна здравина на златното сечение. 

Ето друг пример, дребен наглед, но с голямо научна значение. Върху златна фигурка на бик с размери 5,8 на 6,5 см е закодиран прочутият триъгълник, наречен много векове по-късно Питагоров. Върху същата фигурка през специално отбелязани точки могат да се прокарат ъгли, равни на 360-те градуса на окръжността. Върху други артефакти се установява, че тази висока култура е познавала дори числото на Фибоначи – 1,618, еталонът за пространство, време и хармония.

Всичко това са образни кодове на велико тайно познание и Първата европейска цивилизация 

трябва тепър­ва да се преоткрива".

.

"ПЪТЯТ НА БЪЛГ-АРИИТЕ

част от тях живели в Легендарната Така наречената Варна, от 5458 г.пр.Хр. и връщането на поколенията им след хилядолетия отново в Така наречената Варна през 680 г.сл.Хр."

.

.

Картата е съставена от проф. Михаил Лазаров, който той преживе не можа да извърви и докрай да обясни. Според него: "Изразът "Тъй наречената Варна" е словесен ореол в родната ни история и съдържа кодирано знание за значимо древно селище, чието име още в далечните хилядолетия така многозначно, легендарно се изрича от старинни и съвременни летописци".  "В света има много царства. Но Царството на разума е само едно. То се е намирало край голямото Сладководно езеро, в страна наречена Ария" - казваше той. (И още) От първите дни на откриването на Варненския халколитен некропол в 1972 година с него обсъждахме тази тема и като съученик и приятел той ми повери заветното задължение да проследя в историята и да опиша този древен път на Бълг-Арите и на част от тях племето Варни.

1. Црьство блгарское - "За да бъде изведено от забвението всемирното значение на хората от това първо Црьство блгарское, както е на старобългарски". На персийски цар سر sar означава и "господар на крепостта" سرور sarvar. С подобно значение е śаras शिरस् в Санскрит. Така е редно да се каже за Царството на великия световен разум, което е съществувало край Варненския халколетен некропол".

И в древногерманската митология се споменава за Varin-sfjörður и Varin sey като "царство което свърши" от зла съдба" - изт. Varni.  Проф. Лазаров изразяваше съгласие: "Одесос означава "Воден град" и е старогръцки превод. Но първата сричка на Одесос - оде идва от арийската и стбг дума уда - със значение вода. Това ме убеждава, че далече в хилядолетията преди гръцката колонизация на Черноморието, тук е имало древно селище с име Варна, "Вар - крепост - на уда". Изразът "Тъй наречената Варна" според мен съдържа кодирано знание за древно селище, чието име още в далечните хилядолетия така многозначно, легендарно се изрича от старинни и съвременни летописци". Той тъй ги назоваваше, убеден бе и жадуваше да има житейско време да ги проучи и опише. (И още) 

.

2. Страната Бригия (Фригия), която се намира на южните брегове на Черно море, където нашите деди арийци-траки са приети гостоприемно. Защото древният географ и историк Хекатей в своята карта за първи път отбелязва през VІ в.пр.Хр.страната Фригия-Бригия и в днешните български земи край Черно море. (От  bg.wikipedia и (бел.1).

И Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски определят фригите-бригите за преселници от Тракия. А лични имена и названия на градове показват родствена близост с хората от "Така наречената Варна". Защото племето Бриги значи и хората от Брега. Фригийските Гордий, Бата, Борискос, Татас, град Балгатия – са нашите Гордей, Бато, Борис, Тато., град Ба(ъ)лгатия. А град Наколея се обяснява със селище на кол в езеро, чиито следи бяха открити във Варненското езеро. И Херодот споменава за наколните жилища на траките, разположени в голямо езеро.

Бригите - БаРа-гите, отново хората на Бога Ра и на Укреплената земя (Берег), създали крайбрежните древни градове: Варна, Бургас, заедно с други тракийски племена и Троя. След това продължили за Шумер, Египет, Индия и там са споменати във Ведите като едно от 7-те Бълг-арийски ведически племена. (Продължението е в процес на редактиране)

.

3. Шумер - Първите селища възникват тук преди около 4 хил.г.пр.н.е. По-големите от тях прерастват в независими градове-държави. И Шумерската писменост е от гова време.  По древност е след Дунавска протописменост, датирана към 5600 – 5300 г. пр.н.е., след откритите  находки в Градешница и Караново - България и Тартария - Румъния. Факт, показващ посоката на приемственост. Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г.пр.Хр., казва доц. Явор Шопов – директор на Института по древни цивилизации. В Шумер Бълг-Ариите отнасят спомена за “Морето на смъртта” (Черно море). Според “Епос за Гилгамеш”, написан около 1000 г.пр.Хр. на иврит в първата книга на Мойсеевото Петокнижие – “Битие”, гл. 6–9., героят Гилгамеш казва, че родината на неговите прадеди е далеч на северозапад край морето на смъртта. През 1872 г., Джордж Смит от Бритиш музей, разчете върху глинени плочки от библиотеката на цар Ашурбанипал в Ниневия “Епоса за Гилгамеш” и оповести подобен текст.

Ту-култиа-бал казва: "Мизите завладели Пурукузи и ще да е към коритото на Ефрат. А гръцкият военен стратег, по-късно писател, Ксенофон Анабазис (V. 3. 4. 5) допълва: "Планината, в полите на която живели, се именува Болгар; там рудниците се наричат Болгар-Маден, има села, които и сега носят имената: Болгар, Голоша, Мачка и Стари, вероятно поселения на българи рудари. Всичките мъже и жени тук са бледолики". "На Ксепофон може да се даде вяра. Той воювал с мизите, превзел столицата им, името на която не ни обажда, изгорил жив царя им в неговия дворец" - пише в "Древните траки" проф. Н. Владикин, стр.71).

Шотландският праисторик Стюърт Пигот обосновава тезата, че от Балканите културата се пренася в Елам и Шумер, като по този начин препокрива разпространението на духовната култура с материалната. (От eurochicago, К. Каменов)

.

4. Египет - Класическите учени единодушно поддържат становището за преселенията и походите на траки/бълг-арии. С този въпрос особено се занимавали египтяните. Фараонът П’шемалко = Псаметих І съставил комисия от учени жреци, която да определи кой народ е най-старият на света „От това време - дума Еродот, - египтяните смятат фригите (бригите от ф=б според гръцката азбука) по-стари от себе си, а себе си – по-стари от останалите народи“.

Апуле поддържал това сказание: "Асирите бяха завладели царството му Египет, обаче тракийските войни навлязоха в долината на Нил, разбиха завоевателите, изгониха ги и освободиха страната. От това време египтяните смятали фригите за свои освободители и ги почитали високо. От тогава учените жреци дирили в старите паметници данни за своите освободители и ги намерили до най-дълбоката древност в лицето на А-нибис и нарекли траките "първородни" - Апуле: „primigenii Phryges“ XI 40 и 41 стр. от "Древните траки" автор проф. Никола Владикин.

.
5. Иран - от Шумер древните Бълг-Арии се преселват на изток в иранското плато Ариана, където създават държава Балх-ара, наричана Булгхар от персите и Бактрия от елините. Описана от Страбон като “перлата на Ариана” върху глинени плочки от Нипур (2478–2441 г.пр.Хр.). Там според доц. д–р Явор Шопов библейският Ной е представен с името Зиудзуду . Писателят-езотерик Милош Сидоров тълкува името на Зиудзуду с митичния Зиези, който е записан в Анонимния латински хронограф от 354 г., като основател на народа: “Ziezi ex quo vulgares” – “Зиези, от когото са българите”.

На 31 май 2011 г. в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, заяви, че по време на честванията на 2500 години Персийската империя, специално е поканена българска делегация, тъй като иранците считат, че българите са участвали в създаването на Персийската империя. Там наши историци са видяли на някои от фризовете в Персеполис фигури, които имат характеристики на български воини. Проф. Карачанлу ги запознал и с археологически находки и писмени сведения, които сочат, че древните арийци-българи са завладяли Шумер и Акад в 247г.пр.н.е. (От focus.net) 

.

6. Индия - древните българи, известни там като ведически арийци около 3300 г.пр.Хр. са навлезли в Пакистан и Северна Индия. Авторът на първия „пътеводител“ в историята Павзаний дава сведение, че те изградили по чудо мост над река Ефрат и нечакани от там нахлуват в Индия. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог Дионис в Индия. Ценни сведения за арийците дават писмените паметници „Авеста”, Ведите, „Махабхарата”, „Рамаяна”, персийския епос „Шах Наме - Книга на царете”, археологически находки и от древни летописци, когато ариите през 3300 година пр. Хр. се преселват от Шумер в Северна Индия и поставят началото на Индийската цивилизация в нейния начален Ведически период. И още сведения за тях в обширната статията на magicalindiа и в "Кастовата система Варна".където пренасят от прародината си на Балканите тяхната йерархична подредба в обществото, наречена "Божествен ред".

.

7. Кралство Капуртала е древна земя в Пенджаб, щат на Индия, управлявано от владетелите на Ахлувалия Сикх, записите на династията проследяват потеклото им до хиндуисткото божество Кришна. Един от  потомците му е легендарният Сeрдар - главнокомандващ (от перс. «سردار»‎) Sardar Jassa Ahluwalia Sinx, [4] [5]. (По данни на Университета в Пенджаб. 1–4). [6]  и от  en.wikipedia.Kapurthala). В Българския тълковен речник званието Сердар-Sardar на стбг означава войвода, главатар.   

Друга известна личност на кралската фамилия е Раджку-Мари Бибиджан Амрит Каур, носителка на британския орден Рицар на благодатта Св.Йоан. ^[1]). Изданието Forbes Geraldine Hancock (1999). я обяви като една от най-известните жени в съвременна Индия. За връзката на красивата принцеса с Бълг-Ария можете да намерете Тук). А повече на Кралство Капуртала - Тук

.

8. Легендарният град Варана-аси. Пионерите на българската археология Херман и Карел Шкорпил за първи път упоменават, че името Варна има тракийски корен и е свързано с много древно  селище край Варненските брегове. Това е повод да го свържем с легендарния древен град Варнаси в индийския щат Утар Прадеш. Там жителите му и сега като ойкóним се наричат варнаси́йци. В Енциклопедия Британика пише: "Варанаси е един от най-старите постоянно обитавани градове в света. До второто хилядолетие пр.н.е. е бил седалище на арийската религия и философия, а също така е бил търговски и стопански център. Ранната му история е свързана с първото древно селище на арийците, дошли от север, завладели Северо-западна Индия, създали обществена организация (наречена "Кастова система Варна - доп. НУ) и най-древната й Ведическа култура (ІІІ хил.прр.н.е.). 

И проф. д-р Михаил Лазаров проследява "Тъй наречената Варна" от нашите земи и я намира след хилядолетия в знаменито селище Варанаси - щата Утар Прадеш - Северна Индия. Там ритуалният огън на арийското племе варни гори непрекъснато повече от 5000 години. (И още) Американският писател Марк Твен казва: „Варанаси е по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда двойно по-стар от всички тях взети заедно.“ (bg.wikipedia)  

.

9. Балх-ара, Първата българска държава в Азия, столица Балх и големия град Варну. Ранни сведения за древното българско царство са от времето между 1301–1235 г.пр.Хр. Книжовният паметник “Атхартва веда” сочи, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики. В “Махабхарата” (X-VII в. пр. Хр) те са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” (354 год.) пише, че българите произлизат от сина на Ной - Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са определени като най-развитите народи в Централна Азия. Държавата Балх-ара (Бахлика) е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея и част от Таримската котловина. наричана е “люлката на царете”.

В средата на III хилядолетие пр.н.е. в земите около град Балх се развива мощна цивилизация на арийците-предци на българите, която оказва силно влияние върху езика и културата на Северна Индия и Иран. Създали са най-голямото съкровище на света от 21 618 предмета от злато, сребро и слонова кост. И още

.

10. Аркаим - древният град на арийците (1600-1900 г.пр.Хр.), построен съобразно техния сакрален знак - свастиката. Аpĸaим ce нaмиpa нa юг oт Уpaл и хopaтa, ĸoитo ca гo създали, ca били cвъpзaни c paннитe apийци – плeмeнaтa, ĸoитo отсядат тук след преселението си от Шумер, Северна Индия, Иpaн и Балх-ара. На обширна територия тук на 20 юни 1987 година бе открито първото от 20-те подобни по архитектура селища, наречени "Страна на градовете". Тук се намира единственият прототип пещ-чудо, чрез която може да се поддържа температура 1200-1500 градуса, която е достатъчна да стопи злато, бронз и дори медна руда. 

Тълкуванието на името АркаиМ идва от "АР" – небе, "ка" – суфикс за  принадлежност, "и" – връзката на това "малко небе" с "Мъ" – мисълта, знанието "мъсл" на стбг. Вложената поука потвърждава версията, че тук е бил един от научните и духовните центрове на арийците в Древния Свят. И още

.

11. Стара Велика България. В VІ век прабългарите образуват начело с кан Органа „Велико българско царство“ на земите между Дон и Волга. Той е част от рода Дуло и стига много назад до Ернак (синът на Атила). Наследен е от племенника си кан Кубрат, който след победата над аварите (632-636), успява да обедини в обща държава и други народи: оногури, сувари, барсили, алани, анти, така образува мощна държава - наречена от летописците Стара Велика България (632-667 г.сл.Хр.). Според византийските автори^[4] Palaiá Megálē Boulgaría, от латинските Magna Bulgaria^[3], съществувала в земи на северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия. (От bg.wikipedia)

Към нея принадлежи и Волжка България със столица Болгар, обект на ЮНЕСКО за опазване културното й наследство. Там по сведение на издание cross и според археолозите на нейната територия е имало стотици селища, от който 38 огромни крепости. А арабскияг писател и историкэАл-Масуди в книгата си "Вести за времената" пише: "Царството на бурджаните (българите) е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ". (Изт. inews.bg 14.08.2014) И още за легендарния град Болгар.

1. И завръщане в Црьство блгарское през 680 година.  Къде? Там където е "Морето на Булгар, то е самото Бунтус (Пунтос - Черно море) - Ал-Масуди  (из "Златните ливади", І 140) И още един летописец ще подвърди: "Над брега на Черно море отечеството на българите се намира" - "Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distandunt", Йорданес в VІІ век (Из Гетика" V, 37). При кого?" При родни братя .... (И още)  (И още) 

.      

поменатите от мен изследвания и картата са други потвърждения, че проф. Михаил Лазаров далновидно и правдиво е посочил пътя на българите, извървян от 5458 г.пр.Хр до 680 г.сл.Хр. Дължа да отбележа, че и проф. д-р Веселин Пейчев има принос при съставянето на картата и има същото мнение за пътя на българите. Двамата бяха добри приятели, мои близки - Лазаров като съученик, Пейчев от Института по океанология, където работеше, там с водолазната група провеждахме съвместни дейности. И може да се каже , че това е карта на тяхното единомислие. И двамата често така разчленено всички нас и себе си наричаха "Бълг-Арии". Когато тръгвах в това дълго мое "Е`пътешествие" с научна цел в древната история, бях убеден, върнах се укрилен и без свян казано, умъдрен. (И още)

И Неделчо Неделчев, д-р на ист.н. в книгата си Древният Преден изток през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. и той твърди: "Проникването на древните българи далеч на изток се проследява по летописите, топонимите и паралелите в археологическите находки първо тук и след това в страните, където те са били. Началото на пътя е от  от източните брегове на Черно море [бел.21] и се свързва с вярванията в индийските-арийски богове Аруна и Варуна, съзвучни с топонима Варна. След хилядолетия под натиска на монголите и номадите част от арийците-древни българи се завръщат в европейската си прародина, край реките Днестър и Дунав". Проф. Иван Тенев Иванов изразява съгласие с твърденията на Неделчев, като дословно го цитира. А това е логично съгласие и с посочения път на Бълг-Арите от професорите Лазаров и Пейчев.

.

Ето и разсъжденията на проф. Анатолий Клисьов от Харвардския университет - САЩ: "Нашето проучване показа, че арийците се раждат на Балканите и там живеят от преди 12 000 години - казва той. - След 5000-4500 години те достигат европейската равнина на изток, около ІV хил.пр.н.е. отиват в Индия, където се установяват и сега там живеят милиони техни потомци. Нова вълна на арийците, с едни и същи Хаплотиповете, пътува към Иран в ІІІ хил.е пр.н.е. Днешните индийци и иранците самите се зоват арийци, защото така е записано в древните индийски Веди и иранските легенди. От гледна точка на генеалогията, от огромния масив данни, натрупани в лингвистиката и от историческия сравнителен анализ следва изводът: новодошлите от Балканите арии в Индия и Иран, заедно с местното население те създават "евроазийските народи".

Неизбежно следва, че "евроазийски" езици също се появяват след пристигането на балканските арии. И за да бъдем по-точни - не е "след", а са резултат от появата на им в ІІІ - ІІ хил. пр.н.е., твърди проф. Анатолий Клисьов - участник в мащабното изследване Масив на европейската миграция.

ПЪТЯТ НА БЪЛГ-АРИТЕ СПОРЕД МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

.

От 2005 до 2009 г., под егидата на ЮНЕСКО и Международният съюз на геолозите бе разгърнато интердисциплинарно проучване на Черноморския ареал и неговата история. В следващите години Фонд „Научни изследвания“ финансира проект „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“. През 2015 г. започна и археологически проект The Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea M.A.P.), резултати от който са докладвани година по-късно^[11].(От bg.wikipedia) 

На основание на тези и предишни научни изследвания Световният атлас показа къде е Родният дом-Homeland на евро-азийските народи: Тракия, Дакия и част от Балканите. (И още)

.

Картата отразява зараждането и преселението на евро-азийските народи, 

както сега по-редно се наричат, след Черноморския потоп около 5650 г. пр.н.е.

Учените установяват, че още преди 10 000 години техният Роден дом - Homeland е Балканският полуостров и част от Южна Европа. В Световния Атлас на народите е посочено и тяхното разселване според времето до земите населени с: 1. Анатолийци; 2. Гърци, Илири, Италики, Келти и далече в Азия Токхари; 3. Германи, 4. Болто-Славяни, Индо-иранци; 5. Кимери и Токхари. 

.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Карта от Световния Атлас, която отразява Родината на зараждане и еволюционното раселение на евроазийските езици, според The Evolution of the Indo-European Languages / Dr. C. George Boeree.

който логично ползва картата от Световния Атлас, отразяваща Родината на зараждането и разселението на евро-азийските народи. 

След като проучва приликите и различията на индоевропейските езици неговият научен колектив стига до извода, че вДолината на река Дунав от над V хил.пр.Хр. се заражда и от там се осъществява еволюционното разселение на евроазийските народи и евроиндийските езици. Най-убедителна причини за този избор е присъствието там на древна култура, която се развива и разпространява в посоките, отбелязани в картата на PIE. Важна причина е добре развитото земеделие, въпреки че земята е по-малко от желаната за по-големите племена. Друга причина е флората, фауната, природните дадености, хълмове, реки и местности са представени от най-старите думи, които могат да бъдат да реконструирани в общо езиково семейство. Тази теза е представена за първи път от Игор М. Дяконов. И ниепредпочитаме неговата Балканска теория , която също е част от разширената теория на сър Ренфрю, заявява Dr. C. George Boeree.

.

Ще допълня, че изследванията на плеада учени: проф. Уилям Райън, проф. Уолтър Питман, подводният археолог Боб Балард (откривателят на потаналия лайнер "Титаник") и проф. Дейвид Антони, - от САЩ, археологът сър Колин Ренфрю и геофизика проф. Робърт Шох - от Англия, антропологът Мишел Луи Сефериад - Франция, археологът проф. принц Шигеоши Микаса - Япония; проф. Петър Детев, проф. Ханриета Тодорова, проф. д-р Петко Димитров, доц. д-р Христо Смоленов - БАН, инж. д-р ТН Йордан Бояджиев, проф. Стефан Гайд и антропологът проф. Йордан Йорданов - България и книгата на изследователя от САЩ Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация" стигат да извода, че това е земята на най-древната цивилизация.

.

Карта на синхронните древни култури около Халколитната култура Варна.

 Снимка: Варненски археологически музей

.

Археологическите находки на Варненския енеолитен некропол и в широкия ареал около него показват, че там е съществувал обединителен, научен и култов център на старите европейски народи, наречен "Култура Варна", възникнал преди около 7800 г. Задълбочен изследовател на тази теза бе проф. Хенриета Тодорова от Бан. Вширокия ареал около него са живели много народи, принудени да мигрират поради споменатите по-горе Седем съдбоносни причини в посоките и при походите на траките по-късно през VІ-ІІ хилядолетия. И всеки поход символично е воден от техния обожествен вожд Дионис /според римски историци четирима със същото като легенда име). Дори Алесандър Македонски разказва, че при завоеванията си в Азия е вървял по пъта на Дионис и в неговия храм в Родопите той получил божествени напътствия.

.

.
САМО ИСТОРИЧЕСКОТО ОГЛЕДАЛО МОЖЕ ДА НИ ПОКАЖЕ, КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА СТОЛИЦАТА НА ПЪРВОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГ-АРИИТЕ И НА ЕВРОПА, ПОТЪНАЛА В ДЪЛБИНИТЕ НА ЧЕРНО МОРЕ СЛЕД ПОТОПА ПРЕЗ 5650 Г. НЕЙНИ ВРЪСТНИЦИ И НАСЛЕДНИЦИ СА СЪХРАНИЛИ СПОМЕНА ЗА НЕЯ.

.

Всички български градове били строени по една и съща сакрална схема: укрепленията представлявали три концентрично вписани елипсовидни орбити, издължени в пропорциите на златното сечение 1 : 1,65, с култуво ядро в центъра. Това според древните българи е земна проекция на космическия планетарен или галактически модел: концентрични орбити около космическо ядро - Слънце или галактически център.

.

Планировка на прадревната Селищна могила Дядово от VІІ хил.пр.н.е.

Установена по метода на японския геофизик проф. Ватанабе.

.

 НЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ ДЯДОВО 

.

ело Дядово се намира на 8 км южно от Нова Загора. Край него е прадревната Селищна могила Дядово - една от най-големите в България и Европа. Тук са застъпени историческите епохи

- каменна, меднокаменна, бронзова и ранната желязна епоха.

Съвместните 30-годишни проучвания на български, холандски и японски археолози я превръщат в един от най- важните обекти в Европа не само за учените от цял свят и за всички, интересуващи се от развитието на човешката цивилизация. Разкрита е късно антична крепост - добре запазена и сега, с каменни стени, порта, кули и сгради.

Тя е единственият праисторически паметник в България, който предоставя данни за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил. пр. Хр. Тук е открита уникална система от ровове от средната бронзова епоха, от които най-вътрешният, облицован с камъни, е уникален. Ограждал е вътрешния град-цитаделата, свързана с царско-жреческата власт в раннотракийското общество. Там се намира ритуална яма, вероятно некропол на знатни жители.

Със своята планировка селищната могила Дядово, с трите си защитни кръга е сходна с градоустройствения план на древната и легендарна Троя. Нагледно свидетелство за процеса на „тракизация” на легендарния Илион край дарданелите от нашите земи. И Херодот в "История" и Омир в "Илиада" споменават, че балканските траки са най-верни съюзници на траките в Троя. Сходството при плана на двете селища, дават основание селищната могила Дядово да бъде наричана и „Тракийската Троя” 
За пръв път е спомената в научната литература от братя Шкорпил през 1898 г. под името Дедекьойска могила. Тогава ясно личели останките на главната порта, от която излизал застлан с камъни път, и продълговата правоъгълна сграда с кула. През 1977 г. започва археологическото проучване на Дядово в съвместен българо-холандски проект “Етногенезис на траките” През 1984 г. към тях се присъединяват и специалисти от Токайския университет. Разкопките продължават и сега. Много модерни интердисциплинарни методи са приложени в разкриването тайните на древността – космически и въздушни снимки, геофизически и археомагнитни изследвания, палеоботанически, анторопологични и палеозоологични сондажи по метода на японския геофизик проф. Ватанабе. 

.

.

Показаните възстановени плaнирoвки на крепостта Дядово oт ІІІ хил.пр.н.e. (снимка №1), кaктo и други древни трaкийcки селища у нас, нaпoдoбявaт грaдoуcтрoйcтвeния плaн нa Трoя 1700 - 1250 г.пр.н.е. (снимка №2 е оригинал на аmazon.com с датировката горе в ляво). 

Текст и снимки: Исторически музей Нова Загора 

. 

сторията на селището Дядово

е съхранила ценни данни, чрез които може да се проследи животът на древните хора от тяхния правремеви период. Първите два крепостни зидове с ровове помежду им, които открихме тук са от каменно-медната епоха от преди повече от 7000 години. Един е от началото на ранната бронзова епоха от преди 4500 години: каза ръководителят на японския екип проф. Хитоши Камуро.

А проф. Диана Гергова, ръководител на българския екип продължи: "Дядово е ново доказателство за хилядолетното развитие на неолитната и халколитна Култура Варна и синхронните културни обекти у нас и на Балканите преди 7-8 хил. години. Те са свързани с общото създаване на най-древната човешка цивилизация, основана на добра организация на обществото, на развито за времето земеделие, на първите добиви, обработка и търговия със злато и мед, на дълбоки научни знания, на високи художествени и трудови умения и на кeрaмикaтa близкa пo cъcтaв и изрaбoткa. Те са оставили и следите на най-древната писменост в света".

Разсъжденията на двамата професори и описанията на енеолитното селище Дядово приемете като първия поглед в историческото огледало, в което може да видим, как е изглеждала "Така наречената Варна", която е съществувала край Варненския халколитен некропол, но поради потопа през 5650 година сега се намира недостежима дълбоко на дъното на Черно море. Там наблизо до некропола на дъното на Варненнеското езоро намерихме подобен енеолитен образ на древен човек, показан по-долу. 

И възстановката по-горе на Троя може да е в подкрепа на това твърдение, защото тракийските племена, наследници на Бълг-Ариите, са имали не само общ произход и език, а и едни и същи умения да строят своите цветущи градове.

.

Образ на неолитен древен човек, открит в крепостта Дядово край Нова загора, ІІІ хил.пр.н.е.

.

то част от древни писмени доказателства за Троя и Бълг-Арите

Владетелят на антична Троя Приам е бил известен с благородния си характер. А името му Приам се родее със стбг дума приам, приатен, добър човек. На санскрит - езикът на древните траки и българи -  е priyatā प्रियता. И нашият възрожденски историк Георги Раковски в своя Ключ Болгарскаго язика отбелязва, че болг означава благ.

Троянският принц Парис носи също тракийско име, което е със значение борец (Г. Батаклиев- Антична Митология, стр.122). Пαρις - Парис всъщност е гръцкия вариант на Барис, а то се родее с българското име Борис, идващо от боря се. 

Цитаделата на Троя е наречена Пергам ( Херодот, История VII-43). Името може да се обясни с българската дума прга-праг, чието първоначално значение е високо. Наблизо до Троя имало град на мизите. За тях гръцкият летописец Д. Хоматиан казва - “...мизи, които народът обикновено знае и като българи". Те били изселени в старо време от военната сила на Александър Велики. А след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия...” (В началото на Житие на Св. Кл. Охридскиот Д.Х.)

Когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян (1199 1204г.) в един от разговорите те споменали за Троя и водената война, следствие на която жителите бегълци по-късно съградили Рим. На тези думи Калоян отвърнал: "Та кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите предци”.

И накрая за името Троя ще посоча, че и днес в Балкана отколе има едно китно градче с имеТроян. Археологически разкопки свидетелстват, че по течението на река Азамус (Осъм) още през палеолита (около 8000 г.пр.н.е.) и през бронзовата епоха (около 2800 пр.н.е.) там са живели траки. (От bg.wikipedia)

.

Знаци и символи, имащи ясни прилики между древните троянци и бълг-арите, отразени в ритуални хлябове, шевици, килими и керамика.

.

В продължение на хилядолетие различни автори отъждествяват старите българи с мизите и Мизия с България - μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα,  μυςῶν ἔθνος, Mesia hec et Vulgaria…Това правят Св.Йероним, Лъв Дякон, Михаил Гавала, Йоан Кантакузин, Фотий Тесалийски и др. Владения на балканските мизи има и в Северна Мала Азия, близо до столицата на троянците. Те северни техни съюзници.

.

 НЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ МУРСАЛЕВО

.

Руините на Неолитното селище през 2014 г.

Снимка: google.com и kmeta.bg 

.

еолитното селище Мурсалево е разкрито на левия бряг на река Струма, близо до Благоевград. Датировката на най-старите находки е от ранен до късен неолит (7 – 5 хил. пр.н.е.). Селището не е докрай разкрито, предполага се, че има кръгова форма с два дълбоки рова. Площта му е близо 20 дка, в които има останки на повече от 60 двуетажни къщи с размери 20-24 м и предполагаема височина до 7 м. -  сгради които за първи път в Европа се установяват.

Когато се очертаха планировката, симетричните улици, останките от къщите ориентирани в кръговото движение на слънцето, намерените в тях високо художествена керамика, различни култови фигури и сечива, окончателно стана ясно, че тук в началото на шестото хилядолетие преди Христа е съществувала една невероятно силна социална организация на обществото. Тя е изградила с изключителна по своята архитектура и материална култура селище на близо 8000 години. Неговите обитатели със сигурност може да се твърди, че са между създателите на първата европейска цивилизация, съществувала край Варненския халколитен некропол. Не може да създадеш едно такова селище на 20 декара, без да имаш познания на градоустройството.

Натъкнахме се и на гроб от късния неолит - трупът бе свит така, както е бил в утробата на майката. Открихме десетки ями от V-I век преди Христа, времето на класическата тракийска древност. Те са създали светилище върху неолитното селище, което са смятали за свято. Тук са правели своите обреди и жертвоприношения

Източник: Николов В., Бъчваров К., и др. "Археологическо проучване на неолитното селище Мурсалево", Сф. 2015, 45 – 50.

.

Съдове от Мурсалево - едни  от първите европейски образци на художествената керамика.

.

Двете златни хилядолетия на българите

.На форум old.segabg (9 август 2014), (на който и аз присъствах) проф. Васил Николов сподели: "Аз съм част от гилдията, която се занимава с класическа и късна праистория. След откриването на Варненския неолитен некропол през 1972 година и проучванията през последните 25 години, ние напълно се убедихме, че днешна България е центъра, в която се е развила европейската цивилизация. Аз наричам VІ и V хил.пр.н.е. от човешката история "Двете златни хилядолетия на българите". И изпитвам истинско удовлетворение и същевременно свято задължение да се занимавам с тая цивилизация. Ние сме наследници на първите европейци и правилно е да се каже: "Европа просто узна, къде се намират нейните корени".

Проф. Васил Николов е председател на научния съвет на секция "Праистория" на НАИМ при БАН. Автор е на 5 книги и над 200 научни публикации. Дълги години ръководи разкопките в неолитното селище Мурсалево и в неолитната крепост "Солницата" край Провадия. По негово мнение, докладвано на форума, пряко свързана с неолитната "Така наречена Варна".

.

СЕВТОПОЛИС - СТОЛИЦАТА НА ОДРИСКОТО ЦАРСТВО

.

.

Възстановка на Севтополис и Цитаделата - в долния й край е Двореца на Севт ІІІ.

Снимки: Авторът на възстановката арх. Жеко Тилев.

.

Древният Севтополис - столица на Одрисите и на царя Севт ІІІ

Градът е разкрит и проучен между 1948 г. и 1954 г. от екип под ръководството на проф. Димитър Димитров, преди да остане на дъното на язовир "Копринка", близо до Казанлък. Създаден е от тракийския владетел Севт III  и бързо се развива като столица на Одриското царство. Основан е през 323 г. пр.н.е. и загива през 270 г. пр.н. е. По сведение на  проф. Димитров е строен върху развалините на антична укрепена царска резиденция и тракийско селище. Река Тунджа, наричана тогава Тонзус, обикаля от три страни града. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра образуват голям градски площад със светилище на Дионис. В цитаделата са живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. В нейните пет ъгли е имало охранителни кули. В долния й край е Дворецът на Севт III - красива двуетажна, богато украсена каменна сграда, фасадата й е дълга 40 м. (Текст: geomedia.bg)

.

ДРЕВНИЯТ ШУМЕРСКИ ГРАД УР - ІІІ ХИЛ.ПР.Н.ЕРА

.

ревният Ур достига най-голям разцвет около 2000 г.пр.н.е., когато според някои оценки е бил един отнай-големите градове на земята с население от 65 000 души.[2] Защитен е от елипсовидна висока крепостна стена и от дълбок воден ров, приток на Ефрат. В центъра се откроява дворецът-храм Закурит. Снимка: Световен Атлас.

.

В края на ХХ век екип от учени под егидата на ЮНЕСКО представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.н.е. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природния катаклизъм - потопът -, около 5600 г.пр.н.е. част от тях, предимно кимери, пелазги и фриги (известни и като протобългари), се заселили в земите между реките Тигър и Ефрат. Тук те създали градове-държави (Нипур, Ериду, Лагаш, Урук, Ур, Ума), постепенно развили своя цивилизация, наречена под името „шумерска”. През 2750 г.пр.н.е. владетелят Зиези, от управляващата династия на град Бан, обединил воюващите дотогава градове на Шумер и създал мощна държава. Зиези е описан в „Анонимен хронограф” на латински език от 354 г.сл.Хр.: "Ziezi ex quo Vulgares" - Зиези, от който са българите" като родоначалник на българския род. А проф. Дейвид Рол, ръководител на Институт по интердисциплинарни изследвания в Съсекс, доказа, че царете, описани като наследници на Авраам, са реално съществували личности.

.

Ранношумерският (булгарски) град Мари е бил търговски център в Сувар (Междуречието на Месопотамия). Почти точно копие на древния Аркаим, град с такова име и днес съществува в Средна Азия. В древността Шумер се е простирал чак до Балканския полуостров,

е мнението на проф. Христо Смоленов.

.

БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА БАЛХ (1301–1235 Г.ПР.Н.Е.)

И ГРАДОВЕТЕ ВАРНУ И МАДР(А) 

.

Древни градове на Балхара в ІV в. пр.н.е. (По N. Sims-Williams – New Light on Ancient Afganistan, Университетът SOAS в Лондон,1999)

.

алх е бил с площ от около 4500 дка. Арабските географи Якуби и Мокадаси (ІХ и Х век) го описват като град с 200 000 жители. Бил е разделен на три части, всяка обградена с крепостна стена. Вътрешната част “кухандиз” представлявала замък на владетеля. Средната част “мадина" е била съставена от занаятчийски квартали. Отвън е имало предградие "рабад", чието многолюдно население е било заето със земеделие и животновъдство. В съчинението «Худуд ал-'алам» Балх се нарича «убежище на търговци» и «търговски център на Индия». Улиците на Балх били широки и прави, от двете им страни растели дървета. Имали канали за чиста и отпадъчна вода. 

Проф. Георги Бакалов сподели, че всяко племе в състава на Балхара е запазвало своята идентичност, родовото си име, култура, религия, начин на живот и план на изграждане на своите обиталища. На картата по-долу са отбелязани съседните на столицата Balkh големи градове Warnu, Madr, Tarmid - съответно Варна, Мадара и Термид (селище между Родопите и Егейско море близо до прохода Термопилите, където през 11 – 13.VІІІ. 480 г. пр.н.е. се е състояла Гръко-персийската война). По данни на Ал-Йа'куби градовете имали управител, наречен "таркан" (производна от глагола tark - съдя). Същата титлата е употребявана в Стара Велика България и в Дунавска България до приемане на християнството. И още 

.                                                    .

.

АРКАИМ И СТРАНАТА НА ГРАДОВЕТЕ

.

pĸaим ce нaмиpa нa юг oт Уpaл и хopaтa, ĸoитo ca гo пocтpoили, ca били cвъpзaни c paннитe apийци – плeмeнaтa, ĸoитo живеят тук след преселението си от Шумер, Северна Индия, Иpaн и Балх-ара. На обширна територия на 20 юни 1987 година бе открито първото от 20-те подобни по архитектура селища, наречени "Страна на градовете". (1900-1600 г.пр.н.е.)

Теорията за арийската принадлежност на жителите на Аркаим съществува отдавна и се счита за най-правдоподобна [11]. Тя се потвърждава от генетичния анализ, който разкри разпространението сред тях на хаплогрупата R1a1, характерна за  праиндоевропейците, които те пренесоха със себе си в Индия и други страни на Азия. (От ru.wikipedia в раздела Обща характеристика)

Археолозите дават следното описание: „В древния Аркаим са съхранени два пръстена укрепления, два жилищни кръга и кръгъл площад. Външната стена започва от дъното на ров с дълбочина 1,5-2,5 метра, имала е ширина 4 метра, изработена от дървени стойки с размер 3×4 м, запълнени с земя и добавяне на вар. Вътрешната стена е с дебелина 3.5 метра, по-малко е масивна от външната, но я превишавала по височина.“ 

Източникът k-istine.ru допълва: "Аркаим се състои от 60 обширни къщи, симетрично разположени. Всяка от тях има ковашка работилница, мазе-хранилище и жилищни помещения с кладенец и канализация. Четирите улици също имат канализация и водосборни кладенци, покрита са с дървена настилка. Входовете на града имат сложно строителство, включително фалшиви проходи и лабиринти тунели, за да са преграда срещу враговете. Стените на крепостта са служили и като горни улици за пешеходци и за колесници". И още

.

 РЯХОВЕЦ, ГРАД-КРЕПОСТ НА ДОСТОЛЕПНИТЕ 5300 ГОДИНИ

.

Възстановка на крепостта Ряховец от антично време.

Снимка: Исторически музей - Велико Търново

емите, на които е изградена крепостта Ряховец, се амират на 3.5 km северозападно от град Горна Оряховица. След откриването на руини от жилищна сграда, се установи, че селището е обитаван от бронзовата епоха 3300 пр.н.е. 

Укреплението има три входа с три кули, с по три двукрили порти, разположени на разстояние една от друга в защитния коридор. Има размери 159х271 м с площ от 23 дка. 

Възвишението, върху което е издигнато, е естествено защитено с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 m. Над него са изградени крепостни стени, най-старата е от ломени камъни без спойка, дебелината им достига 3.88 m., а височината до 7 m. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи - „Берипара“ и по времето на римската епоха, през Първото и Второто българско царство животът тук е с особена интензивност. Близо до крепостта с име "Тъмен град" се намира цитадела.

През 2018 година в Ряховец бяха открити три погребения на хора с гени на 10 000 години. каквито по възраст са и гените на хората, погребани във Варненския халколитен некропол, създали край него най-древното европейско царство и легендарната му столица "Така наречената Варна". Ранните и по-късните връзки мужду тях, показват, че крепостта Ряховец  може да е била част от това царство - повече Тук.

.

Крепостта Ряховец - част от руините и една от кулите, охраняваща северния вход.

Снимка: bulgariancastles

.

ДОКУМЕНТАЛНИ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ, СВЪРЗАНИ С ПЛЕМЕТО ВАРНИ

 И ЛЕГЕНДАРНАТА "ТАКА НАРЕЧЕНА ВАРНА"

.

.

Огънят на племето Варни в далечния град на Древна Индия Вар(ə)на-аси

гори вече 5560 години, ще гори вечно!

Подържа се от кастата на брахманите - жреците на преселите се арийци

от нашите черноморски брегове

.

.

Ето по-долу и трети древен образ на Богинята майка Дурга, един от златните шедьоври на най-голямото съкровище в света, намерено в земите на първата самостоятелна българска държава - Балхара (1301-1235  г.пр.н.е.). Там в ІV в. пр.н.е. е съществувал град-крепост, наречена Варну. (По N. Sims-Williams – New Light on Ancient Afganistan, Университетът SOAS в Лондон,1999). Вероятно и тя е била почитана като пазителка на крепостта, както е закриляла и един от най-древните градове в света Варана-аси (5560 г.пр.н.е.) в Индия.

Удивително е, как трите изображения на богинята Дурга толкова много са близки по идейният замисъл, носят арийския символ на мъдростта - третото око, и толкова по вид си приличат, след като тримата художници ги делят 8000 години! Още един пример, че историята е най-вълшебната приказка.

.

 Богинята Дурга ( един от 21 618-те предмета от съкровището в Балх-ара, І хил.пр.н.е. ). 

Снимка: Ричард Барнс от списание Nationalgeographic  

.

.

ОБРЕДЪТ САТИ/СУТИ

.

Описан е във арийските Веди на древна Индия като логично завършване на брака между мъжа и жената. Обеснява се със стбг. суть - съдба и в случая означава израз на самата истина за нея.

.

Погребение според ритуала сати/сути на вождове и и съпругите им в Северна Индия.

Художник: Фридрих Шобер - Бритиш музей. 

историята обичаят доброволна саможертва е описан от Херодот като типичен за траките, обитаващи Балканите –Her. V.5. и е най-добрият израз за добродетелност, храброст и чест на жените им. Източник: indiada. Бащата на историята разказва, че когато знатен тракиец се жени, сключва договор с жена си: да му роди деца, да му бъде вярна в съпрежеския им живот и когато умре, да изгори заедно с него на посмъртната клада. В зависимост от приетите условия, жената получава съответните привилегии докато е жива. Ако той има няколко съпруги, те започват да спорят коя от тях е била най-обичана. След като бъде определено коя точно е, тя преди да влезе в ритуалния огън, облича сватбените си дрехи и така последва починалия си съпруг в отвъдното, когато покойникът е погребван или изгарян. Археологическите проучвания показват, че в гробниците на тракийските благородници по нашите земи са намирани и тленните останки на техните съпруги. Същият обичай е съществувал и в стара Персия и Иран - едни от обиталищата на древните арии.
.

.

 "Древното племе Варни в Германия (от 4200 г.пр.Хр. и от 1000 г.пр.Хр) и участието му в създаването на англосансонската раса.

.

.

 Богинята на светлината Сол, преследвана от вълка Скол, лети да се спаси при Варните. G. Vigvisson 1883 г. - стих и забележка в germanicmythology

а́рни (на старогръцки Warnoi; на немски Warnen, Warnow) - древно българско племе , споменато в "Германската митология" - І том, отразяваща края на Бронзовата епоха (около 1000 г.пр.н.е.). Племето се настанило край река, която и сега е запазило древното си име Варна (Warnow) в района на Мекленбург. Там, вероятно, са намерили добър прием, защото местните хора са били готи - траки по произход и са почитали общи божества: Бога на Светлината Один (Един), на неговия син Ба(ъ)лдур - бог на Правдата и на съпругата му нимфата Нана. дъщеря на Бога на водатаСанг-арий. Според унгарския учен Карол Керелий: "Нана е другото име на Великата Майка Кибела". Тя е почитана от всички арийски-тракийски племена и в Дуранкулашкия некропол, синхронен с Варненския халколитен некропол, има нейноскално светилище, а в Балчик има най-големия на Балканите храм, посветен на Понтийската майка Кибела.

Най-уважаваният немски теолог и хронист Адам фон Бремен (живее и работи до 1050 г) нарича племето, преселило се в древните германски земи, «Warna-bi» и му е отредил достойно място в своите изследвания Undersckningar i Germanisk Mythologie с наслова

VARNI & VARINI

.

"Достигането на истинския смисъл на тази теологична студия (осъвременена в 1994-1995 г) е трудно и бавно, поради редица забравени знания. Врата към нея отвори Виктор Ридберг (1828-1895 г.), един от най-големите шведски поети. В своя значителен опус Undersckningar i Germanisk Mythologie І том, (1886-89г), на английски език е наречен "Тевтонска митология", след леко редактиран пасаж се появява на стр.474:

"В" западните земи "на Ванахейм [дом на Ванир] обитава Billing [дух на вечерта, Codex Exoniensis,  стр.320, 7), той е герой на Angles и на Varnians ("Billing [veold] Vernum"). Когато Сол [богинята на слънцето] и Ману [богът на луната] напускат дома на духа Delling и започват своето пътуване през небесата, грози ги опасност. Защото там вълчите гиганти Скол (богиня на омразата) и Анубис (черният бог на смъртта с кучешкото лице) ги преследват преди колесницата на блестящата богиня Сол да се спусне и да стигне до селището Варна". (Grimnersmal 39. Превод на Collinder; 2nd Ed, 1993).

.

Според Виктор Ридберг: "Варна вирар е земята на митичните Варняни. Името означава "защитници, протектори ", а защитата им тук е дадена от пътуващите божества на светлината, за да достигнат западния хоризонт. В Сагата на Хелге Хьорвардсон, Скол - богиня на омразата, която преследва луната, е убита от Хелге близо до залива Варин [Varins vik]". (Hrimgerd kvad: 22, vi mctas i Varins vik, 24 Vakna Helge! Ge Hrimgerd bot,du hцgg ju ihjdl Hate). Превод на Колиндер.

.

Ридберг продължава: "Варин - защитникът", е единствената форма на думата, която се появява в родственото число на Варна. Тези изрази --- (veold -" vladed ") Vernum, Varna virr, и Varins vik са местните имена, заимствани от митологията, Varinsfjcrr [Varin's firth] и Varinsey [остров Varin's], в Helge [Hundingbane] Hjcrvardsson's Saga...И отново става ясно е, че във Varins vik божествата на светлината, след като пътуват по небето, намират защита от варните и могат да намерят покой". Оказва се, че за древните европейци Варна е свещено място и те го посещават за преклонение и за сакрална помощ в борбата със злото.  

Източници до тук: varni $ varini  и  cichw1.net. Пълният превод от оригинала за тях може да прочетете

в края на публикацията

.
изданието Widsith Плиний Стари на стр.194 назовава племето "варненците", а в Naturalis historia отбелязва, че източен клон на Варните заедно с Бургундите и Вандалите пристига в Испания (Агиулф, западноготски щатхалтер). Останалите в новата си родина Варни основават заедно с племето Англите царството на Тюрингите (Прокопий, Гот. 2, 15, 2). Друго Варни-кралство на територията на устието на Рейн, от 5 век е прочуто с производството на оръжие, има политически и династични връзки с вестготския крал Ойрих и по-късно с Теодорих Велики (Касиодор, вар. 3, 3; .

Известният английски историк Уйлямс Томас Шор в постановачната си теория и в книгата си "Origin of the Anglo-Saxon Race" - 1906. с. 34-48 - vii, 416 с., включва племето Варни в произхода на англо-саксонската раса. (По данни на originofanglohoriala). Има данни, че северно германско племе, обитавало днешна южна Швеция и полуостров Ютланд, били много издръжливи и силни бойци. Те предприемали нападения над Великобритания и Ирландия през 800 г. и след поредица от сражения през 865 г. трайно се установяват на английска територия. (От wikipedia). Там отново са показани племената, съставили германската народност, включетелно и племето Варни.  

Гудмунд Шют в монументалното си изследване “Нашите предци” включва и Varini, като ги намира установени в Тюрингия и Мeкленбург (Пак във varni $ varini и в края на текста на cichw1.net). Във Varinsfjörður и Varinsey се срещат и други германскимитове и поетични текстове за "царството, което беше и свърши".

Любопитно изречение можем да прочетем в Дуклянски летопис, (Сф 137 стр. превод от 1983 г.): "И те  нападнали Мизия и я завладели... И българите и готите, които населявали по това време тези земи, твърде много се заобичали помежду си, тъй като най-вече и двата народа говорели един и същ език". След като с такива чувства са заживели заедно в Дунавска България, сигурно и местните гали и дошлите варни около 1000 г.пр.Хр. също така "много се заобичали помежду си" и в древните германски земи.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Карта на съвременна Германия. В областта Мекленбург (Mecklenburg) на брега на Балтийско море е град Росток, през който от дълбока древност и сега минава река, наречена Warnow-Варна. А наблизо край езерото Muritz  има селище Waren-Варна. (Вижте горе червената точка)  Източник: Citation: чрез Wikimedia

. 

Всеки народ, всяко племе има своя съдба, която понякога го принуждава да напусне родината си. Но където и да отиде, се нарича с името на земята, където се е родил. Древното селище, както и реката, вероятно е имало име Варна, просъществувало е безпроблемно във вековете, докато датският крал Валдемар I го опожарява през 1161 г. От пепелта го изваждат немски търговци, които се заселват по тези места и му дават името Рощок. Но като траен спомен е, че и сега в този съвременен голям   икономическик и културен германски град има квартал с име Варнемюнде.

.

Карта на Древна Евразия, на която е паказан пътят на племето Варни, тръгнали от древните български земи (Варненския залив) до бреговете на Балтийско море, където около 4200 пр.н.е. се настаняват да живеят. Другата посока на картата сочи достигането на варните "под името белги-болги-бълги до Белгия около 5500 г.пр.н.е., където трайно се настаняват" - становище на  Бернар Серджент, президент на Société de mythologie française. И още в "Древните арии - първи жители на бъдещето".

.

Събитието е  отразена в световния Атлас и е описано в книгата "Потопът"("Noah's Flood", 1997) от проф. У. Раян (W.Ryan) и проф. У. Питман (W.Pitman) от Колумбийския университет на САЩ, участници в две научни експедиции в Черно море, съвместно с Института по океанология към БАН.

От значение за разглежданата тема е, че в горния край на картата, където са балтийските земи, конкретно е отбелязано преселение от 4200 г.пр.н.ера. Това означава, че там от най-дълбока древност е съществувало племе с име Варни и то се е преселило от нашите земи до земите на съвременния град Росток и малко в ляво достига до германския остров Fehmarn (Фехмарн) през 4200 г.пр.Хр. Той е известен с името "Слънчевият остров" и с 78 км пясъчната си ивица, тъй като сега годишно има 2200 слънчеви дни, вероятно и в далечното минало да е било така, когато варните са търсили землище подобно по вид и климат на далечната им първа родина край Черно море. Столицата на острова се нарича  Вurg auf Fehmarn (Бург на Фехмарн). Ханзиций в своя труд „Свещенна Германия” твърди, че немската дума `бург`е заета от древните българи.

Особено важно за нас е, че споменатите автори на картата и на книгата, отбелязват времето 4200 г.пр.Хр., което определя, че действително в това далечно време вече е известно племето варни. А едно от следващите достигания на варните до този германски земи е било през Бронзовата епоха. Там те създават крепостта Варни край град Грос-Раден, Германия. Изт.kastelogrosraden, museum-gross-raden.

.

Германските племена според Уикипедия

.

Алемани • Англи • Батави • Бургунди • Вандали • Варни • Вестготи • Гепиди • Готи • Дани • Квади • Кимври •Лангобарди • Лугии•Маркомани • Немети • Остготи • Руги • Сакси • Свеби • Свеи • Скири • Тайфали • Тевтони• Тенктери • Франки • Хати • Херули•Херуски • Юти

.

Карта на германските племена ок. 50 г. с територията на Варните ІWarnenІ. От bg.wikipedia

.

Във връзка с темата накратко ще разкажа случай от журналистическата ми практика. Когато работих в системата БНТ през осемдесетте години отразявах среща на побратимените градове на Рощок и Варна. Тогава ръководителят на гостите сподели, че в историята на техния регион е записано, че племето Варни през първото хилядолетие преди новата ера е дошло от западните брегове на Черно море. А през средата на ІХ век е възстановена крепостта и култов център на Варните край град Грос-Раден на Щернберското езеро. В горния край е отбелязана река Warnaw = Варна. Източник: museum-gross-raden  

.

.

Възтановената Крепост на Варните край град Грос-Раден, Германия.

Изт. kastelogrosraden, museum-gross-raden

.

Кът от Музея Грос Раден, който ни напомня за древната българска юрта.

Изт. museum-gross-raden  

.
т текстовете, картите, от посочените исторически сведения, от Germanisk Mythologieгия" - І том, където хронистът Адам фон Бремен описва селище Варна, Варненски залив и река Варна на Балканите, а за населението казва: "Варна вирар е земята на митичните Варнани, името им означава - защитници от злото", ние сега имаме основание да направим извода, че в дълбока древност и през Бронзовата епоха, край бреговете на Голямото сладководно езеро е съществувала легендарната "Така наречената Варна" още от времето на халколита. Важна част от нея е Варненският халколитен некропол, датиран 4600-4200 г.пр.Хр. по данни на Anticguity AMS, а потопът в Черно море - от Jones & Gagnon през 1994 г. около 5560 г.пр.Хр., от когато голяма част от племето варни е било принудено да се изсели от родните си земи. Датирането и данните са потвърдени и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН и от американските учени Уилям Райън и Уолтър Питмън, които проведоха заедно изследвания в Черно море и издадоха обща книга.

.

Източници към историята на древното Бълг-Арийско племе Варни:

• Плиний Стари, Naturalis historia 4,99
• Тацит, Germania 40,2
• Прокопий, De bello Gothico 2–3
• Клавдий Птолемей, Geographie 2,11,9: Σαξόνων δὲ καὶ τῶν Συήβων Τευτόόαροι καὶ Οὐίρουνοι.(
• Matthias Springer: Warnen. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 33, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2006, ISBN 978-3-11-018388-7, S. 274–281. (online)

.

По данни на Митология на Германия І том - Varni & Varini,  изданието Widsith, wikipedia, 

Архив на Паметта на българите и показаната литература.

.

Публикацията подготви: Николай Увалиев,  7.ІІ.2019

.

Древна Варна и петте й цивилизационни начала

.

Картата е съставена от професорите на Райън и Питман от Колумбийския университет - САЩ. Варна е отбелязана като генезис, от където се разпространяват пет начала на древната цивилизация.

.

ставена от професорите на Райън 2.Културата на линейно-лентова керамика (LBK) - най-разпространената неолитна култура в Европа 5500-4000 години, принадлежи към групата на ранните Дунавски култури, наследили традициите на Балканския неолит. В края на VІІ хил.пр.н.е. в българските земи е цъфтяла неолитната многоцветна керамика, която достигнала високо съвършенство. А във Варненеския халколитен некропол е открита първата в света керамика със златно покритие (VІІ хил.пр.н.е.).

високи технологични постижения и за днес

.

Становище на проф. Руси Русев и инж. д-р Йордан Бояджиев -

преподаватели в Техническия университет във Варна

Карта, съставена от проф. Руси Русев и инж. дтн Йордан Бояджиев, показваща развитието на металургията в Европа и Близкия изток през епохата на халколита. 

Варна е посочена като нейно начало.

.

лед откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 год. мнозина изтъкнати историци твърдят, че преди Шумерската е съществувала цивилизация, наречена „Варненска”. В средата на V хил. пр. Хр. хората, обитаващи земите на Балканския полуостров, поддържат помежду си оживени връзки, израстват социално и навлизат в късно халколитната култура. За около 400 години тя се превръща във водещо явление за цяла Европа. Най-богат на информация и най-известен паметник, разкриващ  характеристиките на това общество, е Варненският некропол.

Известно е, че металните предмети са изцяло продукт на човешките знания и опит. Хората от тази цивилизация са умеели да стопят късовете злато при 1100 градуса и да изработват изкусни златни предмети. Явно, те са имали дълго траен опит и технологична екипировка, затова художествените им изделия по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.

.

Керамичен ритуален предмет, върху който е положена златна паста,

труден начин за постигане и днес

.

Това най-ярко е изразено в гроб 43 на 45-50-годишен мъж, където са намерени голямо богатство на гробни дарове – ритуална дреха, обшита със златни апликации и златни и карнеолови мъниста; шапка, украсена със златни пластини; обеци, огърлица и гривни от златни халки; гривни от черупката наSpondyllus; копия с меден и с кремъчен връх; лък и колчан, украсени със златни обковки; каменна и медна брадви и др., както и наличието на скиптър – каменна брадва, чиято дръжка е обкована със злато. Теглото на златото в този гроб надвишава 1,5 kg. А общо златните предмети във Варненския халколитен некропол са 3 078 на брой с тегло над 6 kg., най-много от този благороден метал в целия свят. Наличието тук на голям брой медни изделия – над 160, които не се срещат на друго място, ни позволява да приемем, че около днешна Варна е действал производствен център за обработка на металите.

.

Пластичната обработка на златото е правена най-често в студено състояние чрез свободно коване и валцоване. По този начин са получавани листово злато и тел, от които по-нататък чрез рязане, пробиване, шлифоване и други механични обработки са се получавали крайните форми на предметите. Но при постигане на ляти предмети са изисква по-голям опит и предварителна подготовка на майстора. Той е имал придобито умение да разтопява златото в специални огнища до температури над 1100 градуса и да го лее в предварително подготвени форми. Тук наблюдаваме серии предмети с еднакви размери и форма, които са били изработени с рутина и с предварително изготвени инструменти. В най-богатите на златни находки гробове № 1(сборен), 4, 36 (символични) и № 43 бяха направени изследвания в условия близки до праисторическите на древните майстори.

.

ази огърлица показва изключителното умение на древния майстор-златар. Той е знаел как да източи златна тел, да я нареже на частици от един грам, да ги пробие и да ги наниже с още по-тънък златен конец и така да станат украшение на знатния представител на развитото древно общество от гроб 43.

Трябва да се изтъкне, че разнообразните медни и кремъчни енеолитни сечива на труда - тесли, брадви, ножове, шила, длета и други, не са по-малко уникални от първото обработено злато. И те са убедителен факт, че в околностите на Варна е съществувал праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите и металолеенето.

Разнообразните изследвания на Варненския енеолитен некропол

допълват доказателствата за съществуването на признатата от учените човешка цивилизация, наречена Варненска цивилизация най-стара в Европа. Нейните създатели са притежавали технологични умения и са ги развивали във вековете, като наследство на по-късните човешки поколения. Оригиналът на статията от 23.12.2011 е Тук и от  4.04.2017 е Тук.

.

Затвореният арийски херметизъм

с пълна строгост е важал и за инструментите, с които е извършвана обработката на металите и на най-твърди минерали. И в нашите древни земи и където са се преселвали Бълг-ариите, не са намерени инструментите им. Явно те са били предавани по наследство и в края на професионалния род, са били унищожавани. Същият херметизъм е бил прилаган и при обучение и съхранение на уменията от тях да бъдат създавани едновременно голям брой оръдия на труда и на единични, но изящни ювелирни изделия. Традицията повелявала синовете на занаятчията, на лечителя, на учителя да наследят професията на бащите си.

В първата държава на Бълг-ариите - Балхара, създадена около 1301–1235 г.пр.Хр., са открити хиляди златни изделия, а няма и следа как е обработвано златото. (Повече Тук). Разгадаване на тайната намираме единствено в древният град на арийците Аркаим (в земите на Стара велика България). Там в една затрупана от земетресение галерия е открита пещта, чрез която са разтопявани златните рудни късове и златните пясъчинки. (Повече Тук) Вероятно от ония далечни времена е дошла българската поговорка "Занаят даром не се дава, занаят се краде".

.

Технологични послания на древните варненци Нанизът от корнеол

Къде са живели енеолитните варненци

Становище на проф. Петко Димитровот Института по океанология към БАН

.

Карта на Черно море. В син цвят е сладководното езеро, в червен и жълт цвят е соления водоем след нахлуване на водата от Мраморно море. Архив на проф. П. Димитров.

.

реди около 7560 години след внезапното скъсване на Босфора, поради природен катаклизъм, водата от Мраморно море нахлува в най-голямото в света Сладководно езеро и то бързо и необратимо става соленото Черно море. 

Тогава бреговите линии на езерото са се намирали на около 60 км. източно от Варна. Нивото им тогава са  били около120 м. по-ниски от сегашните и около 100 хил. кв. км земи остават завинаги под водата, която унищожава огромни количества сладководна риба, растения, планктон и настава сероводородно заразяване. Отровният газ дълго се задържа на повърхността, затова в древността Черно море се е наричало „море на смъртта”. Това предизвиква повсеместна уплаха в древните хора и те спешно напускат родните земи. 

.

Библейският потоп - картина от Микеланжело Буонароти

.

Това наименование за нас бе важна отправка към шумерския епос за Гилгамеш. Там се споменава, че той пропътувал пътя от града, в който е царувал Урук в днешен Ирак, до „морето на смъртта”, търсейки своя прадядо Ной. Това е митология, взета от Шумерския епос, създаден през 3200-3100 г. пр. Хр. Това го доказва още преди стотина години и уредникът в Британския музей в Лондон Джолдж Смит, който разчете плочките от Ниневия.

Ние стигнахме до заключението, че хората от Варненския некропол са живели край бреговете на Сладководното езеро и техните селища са потънали дълбоко на дъното на Черно море, тъй като тук бе открито гробище, а няма открито селище. С нахлуването на огромното количество вода хората, които са живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, но водата като враг продължава да ги преследва. Появяват се жизнено важни проблеми - липсата на сладководна вода за пиене от хора и животни, населението изведнъж изгубва поминъка си - земеделието и животновъдството. Появява се остра нужда от храна. Започва спешно и повсеместно преселване. Основният поток от хора се насочва на юг към  Месопотамия, Египет и Индия, други – към Европа по най-естествения път река Дунав. За това говорят проучвания на редица изтъкнати учени. От  изключително значение е, че където и да се установяват, развиват нови центрове на цивилизацията.

.

азказ за наречената "Чинията на Ной" от откривателя й проф. Петко Димитров. 

През 1986 г. правихме подводни изследвания с мои колеги украинци, по това време членове на Руската академия на науките. Те предоставиха подводна преса от 300 атмосфери за изучаването на потъналите кораби и артефакти  в Сладководното езеро. Получихме ценни резултати, отразени в картата по-горе в стр.

На 16 юли 1985 г. аз се спуснах в древното русло на древната река Варна. На дълбочина около 95 метра попаднах на симетрични дупки. Прецених, че са резултат от човешка дейност. Помислих, че това са останки от стар пристан или наколно селище. Плувах навътре и видях издатина, оказа се каменна чиния, която нарекохме „чинията на Ной”. Има поставка и много добре е оформена, явно от човешка ръка. Жалко, че не може да се определи възрастта й, защото се знае само времето на камъка от както свята съществува, а не и датировката на изработката на чинията. Но най-важното денят на откриването й е записан в бордовия дневник на изследователския кораб на Руската академия на науките.

.

През 1985 г. заедно с руски учени открихме край Варна т.нар. Чиния на Ной. Това не е част от Ноевия ковчег. Находката нарекохме така, защото няма как да бъде датирана към определена епоха. Има формата на пресечен конус с диаметър 35 см и издълбана вътрешна част и напълно наподобява чиния. Не е керамична, но и до днес не е даден точен отговор какъв е материалът, от който е изработена. По нея има и писмени знаци, които също не са разчетени досега, допълва проф. Димитров.

През 80-те години на миналия век открихме стари брегови линии на Черно море, които се намират източно от Варна, на 12 км, и чиято възраст тогава ние датирахме по стария въглероден метод. Което означава, че преди 8000-8500 г. нивото на Черно море е било между 90 и 120 метра по-ниско от съвременното. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной”, както казах...

.

През 2009 година проведохме в Черно море друга международна експедиция с кораба на БАН "Академик" на тема "Древните брегове на Черно море и условия за човешко присъствие". Потърсихме нови доказателства в подкрепа на тезата, че в дълбините на Черно море се намира цветущ цивилизован град. Участваха световно известният проф. Уилиам Райън от Колумбийския университет, проф. Мариана Филипова от Природонаучен музей- Варна, ст.н.с. Георги Цветков от Институт по физиология на растенията, БАН и други.

Най-важният резултат бе установяване на брегови линии, тяхната вътрешна и външна граница, а също и диагностика на древните брегови форми като валове, бардове и дюни и характеристика на седиментния материал, от който са изградени. Направена бе сонарна снимка с цел да се открият микроформи на релефа и възможни останки от артефакти, които по-късно бяха изследвани.

Установени бяха и биологични видове от черноморското езеро, което е било пресноводно, вследствие на потопа измират и на тяхно място се настаняват средиземноморски видове, характерни за висока соленост. От 500 проби отново чрез радио-въглеродния метод С14 получихме датировката на "Културата Варна" и на потопа, които са в границите от 7600 до 8200 години, смятано от 2009 година. Тези данни и археологичесият артфакт затвърди убеждението на професор Уилиам Райън в нашата правота и заедно с него написахме книга. Преди второто си замине от България той, изнесе лекция, на която сподели, че научният свят има вече достатъчно доказателства да се твърди, че началото на цивилизацията е именно по земите на днешни България и Сърбия, но за съжаление все още мнозина смятат, че то е в Месопотамия, Индия, Гърция и Рим. (И още)

.

Визитка: * От wikipedia.org научаваме, че Христиан Френ е роден на 23 май 1782 г. в Рощок Херцогство Мекленбург - Германия. Той е философ, изтоковед и арабист, почетен член на 20 академии. Автор е на изследования за древните българи в Руската империя и на речник на Волжските старинни българи - факт, който ни убеждава, че той е добре запознат с историята на дедите ни.

.

ато съдим по по безценните за световната наука археологически находки от Варненския халколитен некропол, в дълбините на Черно море се е отзовал чутовен, цветущ цивилизован град. Оказва се, че единственият начин да  научим каква е била по вид и подобие "Така наречената Варна" е да се спуснем в дълбините на хилядолетията. Там древните Бълг-Арии и част от тях древното племе Варни, са оставили нетленни следи и така да разгадаем тайните за него, потънали в дълбините на Черно море. Надежден компас ще ни бъде

.

Носталгията -  наследената неутолима тъга по родина и близки

.

.

ПЪРВА ЧАСТ

1. От 30 000 години древна история на варненските земи - първи открития в Побитите камъни

2. Варненският неолитен некропол - Епохално събитие за световната история и археология

3. Основополагащи знания на древната Култура Варна

4. Варненските неолитни некрополи - нов  прочит на човешката история  

5. Варна - център на металургията в света през халколита, високи технологични умения и днес

6. Древните Арии - първи жители на бъдещето

7. Там където от Боговете е създаден най-благородния род между хората

8. Древните Бълг- Арии и великите тайни на Херметизма в реалния им живот

9. Първият цар в Европа, Зороастар и Буда - единен произход, сродни идеи, морални норми и език

10. Пътят на Бълг`Ариите от Така наречената Варна в 5458 г.пр.Хр. и връщането им отново в Така наречената Варна през 680 г.сл.Хр."

11. Варнамала - венец на буквите, висше знание, начало на началата на древни култури

12. Племето Варни, създали един от най-древните градове - Варанаси в Индия преди 5560 г.пр.Хр.

13. "Варна - кастова система на арийците в древна Индия и на древните Бълг-Арии", живели край Варненския халколитен некропол 

14. Варна Четириъгълна, създадена около ІІ хил.пр.Хр. от Ахура Мазда - Бог на доброто

15. Варните в Първата българска държава - древната Балх-ара (1301–1235 г.пр.Хр.)

.

Релефът Модар в Афганистан (около 250-270 г.пр.н.е.) - прототип на българския Мадарски конник. Намира се недалеч от древните български селища Мадар(а) и Варну в Балхара. Източник на снимката: N. Sims-Williams – New Light on Ancient Afganistan, London 1999, като пример, че ценната историческа скулптура е повредена след обстрела на талибаните.

.

16. Древното съкровище на Балхара - 21 618 златни, сребърни и от слонова кост предмета

17. Древното българско съкровище от Наг Сент Сан Миклош

18. Касис Варни - свещенно селище на израилтяните в Синайския полуостров

19. Древното племе Варни в Германия (от 4200 г.пр.Хр. и от 1000 г.пр.Хр)

и участието му в създаването на англосансонската раса

20. Древният Одесос през Античността

21. Сведения на древни летописци за легендарната "Така наречената Варна"

22. Първа столица на Дунавска България е "Така наречената Варна"

23. Заветната цел на Княз Аспарух и първо столично ядро в "Така наречената Варна"

24. Най-древната земя с име Европа е била част от Тракия и легендата "Отвличането на Европа от Зевс"

.

ВТОРА ЧАСТ

.

.

25. Нова теория за Родния дом на ариите и преселението им в Евразия

Картата на Световния Атлас отразява Homeland и преселението на евро-азийските народи от       според времето до земите с населениие: 1. Анатолийци; 2. Гърци, Илири, Италики, Келти и далече в Азия Токхари; 3. Германи, 4. Болто-Славяни и Индо-иранци; 5. Кимери.

26. Антрогенитичен произход на българския народ

- международно научно изследване на БАН и Университета във Флоренция установи: Българският генетичен фонд се състои:  20 % европейски гени, 20 % са от средиземноморски халогрупи и 20 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от Балканите на възраст 7800 години; 25 % енеолитни местни арийски гени; 15 % славянски гени и 1 % други. Най-близки сме с гърците (чрез пелазгите), италианците, унгарците и даките.

27. Арийци, траки, Бълг-Арии - един народ, живял в Царството на разума, където е "създаден най-прекрасният и благороден род между хората", според древните египетски жреци.

28. Защо древните арии не са оставили писменост

29. Българите живеят в родните си земи сега и от преди над 10 хилядолетия - потвърдиха го и други авторитетни генетиччни изследвания, публикувани в реномирани издания след научна редакция.

30. Характерната за Бълг-Арите ДНК е съществувала 30 000 години преди новата ера. Според най-новите резултати, направени от група учени от Лабораторията по Молекулярна Патология към Медицинска Академия в София, с участието на проф. Иво Кременски, като изследванията бяха езвършени в Центъра по генетика в град Льовен-Белгия. 

31. Синеокият европейски прародител се е родил в Българските земи преди 10 000 години

32.Черно море - древният оазис на човечеството", според проф. Уилям Райън от САЩ

33. Седем съдбовни причини за преселението на древните Бълг`Арии

34. Кинозалата на Древната "Култура Варна"

.

"Всемирният потоп", картина от руския художник Иван Айвазовски.

Световният шедьовър е създаден в 1862 г. Съхранен е в Ермитажа.

. 

След като обходихме страните и градовете, където през хилядолетията единният народ Арии-Траки-Бълг-арии дълго е живял и е оставил нетленни следи, закономерно е да стигнем до извода:

КОГАТО ЗНАЕМ, ЩЕ УСПЕЕМ ДА ВИДИМ НЕВИДИМИЯТ, ПОТЪНАЛ В ДЪЛБИНИТЕ НА ИСТОРИЯТА И ЧЕРНО МОРЕ ЦИВИЛИЗОВАН ГРАД, СИМВОЛИЧНА СТОЛИЦА НА ПЪРВОТО ЦАРСТВО НА ЕВРОПА - ЛЕГЕНДАРНАТА "ТАКА НАРЕЧЕНА ВАРНА"

.

.
Автор на Е`Книга: Николай Увалиев,

писана от 1972-ра и не докрай написана в 2020-ра година.

.

СЛЕДВА:  Е`КНИГА "ДРЕВНИТЕ АРИИ - ПЪРВИ ЖИТЕЛИ НА БЪДЕЩЕТО"

.

***********************************************************************************************************************************************************

.

ЦЕННИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА - ПЪРВО ЦАРСТВО В ЕВРОПА

РЕЦЕНЗИЯ

.

От доц. дин Веселина Вачкова - преподавател по Средновековна история в НХА, директор на Музея в Перущица, член кореспондент на БАНИ

и проф. Йордан Детев - председател на "Международната фондация за българското културно наследство" - София и преподавател в СУ - София по Визуална култура.

.

ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА - ЛЕГЕНДАРНОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГ-АРИИТЕ, НАЙ-ДРЕВНО В ЕВРОПА

Електронна книга за произхода, преселения на поколенията им в Европа и Азия от преди 10 000 години и връщането им в Първородната енеолитна Бълг- Ария през 680 година, начело с княз Аспарух.

.

Авторът Николай Увалиев е утвърден журналист-изследовател. Създател е на Първата социална мрежа на българите у нас и по света, наречена основателно "Паметта на българите", където според глобалната мрежа NING, чиято централа е в Сиатъл-САЩ, отчита, че в нея има 3550 (на 27.10.2019) статии за историята на България, събирани, редактирани и обработени от Николай Увалиев.

.

С последователна, добросъвестна хронология в своята студиа той проследява Съдбоносни за българите събития, в които те са създали първото свое и на Европа царство и са развили цветуща за епохата цивилизация. От праисторията до наши дни публикациите са потопени в модерна среда - платформата за изграждане на професионални социални мрежи Ning и се явява първи опит у нас да се приложат принципите и високите технологични норми при създаване на виртуални книги и включването им във виртуална библиотека, наречена от Увалиев, „Паметта на българите“. Използвайки за основа почти всички екстри, които интернет инструментите предлагат, той представя в изображения, видео и текстове, статии от автори, които са привлекли вниманието и одобрението му и са били припознати и дообработени от него като съставител.

Оттук произтича един проблем – как да запазим екстрите на тази виртуална книга? Нашето предложение е да се подготви сборник, в който статиите бъдат издадени с едно придружаващо приложение за мобилни устройства. познато на света днес, като „разширена реалност“. Само тогава Увалиев ще бъде правилно ситуиран и всестранно уважен в неговите усилия да открие чрез видеа, картини, звукови файлове и други екстри, които добре служат в тази виртуална памет на българите и да присъстват и в нейното PDF и в книжно издание.

Сред новите силни страници, които отскоро са се появили, веднага ще изтъкнем опита да се прочете наново историята за раждането на писмеността и на народите по нашите земи, които да се класифицират като остарели и неточни наименованията „индоевропейски“, а да са "евроазийски". Както и старанието да се привлекат някои модерни генетични изследвания в полза на древния произход на местното Палеобалканско население. Много добре е, че Увалиев дава изказвания, оценки и научни статии от чужди автори за разпространение и утвърждаване на тази, нека я наречем най-сетне с правилното й име, предпотопна цивилизация на Европа.

Както той и ние изразяваме становище, че на основата на научни анализи от Бълг-Арите започва началото на древната култура, донесла нова епоха в живота на човечеството. Той умело обединява научните скрижали - могилните археологични обекти у нас; древните ни традиции и поверия; и хилядите погребални дара, открити във Варненския халколитен некропол, за да изгради тезата си, че потопът преди около 7560 години е превърнал Сладководното езеро в Черно море и на дъното му е уникална древна цивилизация, недостижима поради причини, доказани от специалистите на Варненския институт по океанология към БАН.

Намираме за особено ценни личните спомени на Увалиев като журналист във варненското студио на БНТ. Той разказва по уникален начин за уникалното събитие - още в първите дни на откриването и всемирното значението на Варненския енеолитен некропол. Този личен разказ и емоции, вплетени в неговите статии, заслужават разгръщане в ново издание, както дори и във нов документален филм пак по негов сценарий за световното признание на Варненския некропол в човешката история. 

В заключение ще кажем, че той с етична строгост е спазвал правилото: всеки исторически източник е верен, когато е потвърден от друг източник. Затова внимателният прочит на научната студия на журналиста-изследовател Николай Увалиев, писана в продължение на половин век, успява да разкрие и убеди за съществуването на потъналия в дълбините на историята и Черно мореЦивилизован град, символична столица на първото царство българите и на Европа - легендарната "Така наречената Варна".

Старанието на Николай Увалиев да се посвети и утвърди вълшебната енеолитна цивилизация в българските земи, заслужава всестранна подкрепа. В световен археологически план подобна култура не е известна. В този контекст, макар и на друго място, следва да се изтъкне, че изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа (Ню Йоркски университет, 2009) Енеолитна изложба от Варна, част от Румъния и Молдова. 

.

"Международната фондация за българското културно наследство" -

bulgariam_heritage@abv.bg, 0898 351 768

София, 27/10/2019 г.

.

До Координатора на Съюза на учените - Варна Албена Вълчева: 052 978 665  и  052 978 576.

И до su-varna@abv.bg - Председател: проф. Виолета Йотова: 052 978 577  и  0899 206 862

.

****************************************************************************************************************************************************

ЗНАЧИТЕЛЕН ПРИНОС В БЪЛГАРСКАТА И СЕТОВНАТА ИСТОРИОГРАФИЯ

РЕЦЕНЗИЯ

.

от д-р Марко Илиев - културолог, писател, изследовател с номинации от Международния биографически център,  Кеймбридж – „Изтъкнати личности на 20 век”, „Международен Човек на Годината за 1998/99 г.”, „За постижение на 20 век” и „2000 интелектуалци на 20 век”

.

ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА - ЛЕГЕНДАРНОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГ-АРИИТЕ, НАЙ-ДРЕВНО В ЕВРОПА- Електронна книга за произхода, преселения на поколенията им в Европа и Азия от преди 10 000 години и връщането им в Първородната халколитна Бълг- Ария през 680 година, начело с княз Аспарух.

.

Това е научно обоснована студия на писателя, журналиста, изследователя Николай Увалиев. Той е посветил половин вековен творчески труд, за да допълни, осъвремени, надгради и обобщи познанията на историографията за създателите на първата в Европа и света цивилизация, прародители на която са така изписани от него Бълг-Ариите. Този начин на подчертаване на научното тврдение е не само оригинално, но е и убедително.

От 1972 година, когато бе открит Варненския халколитен некропол, Николай Увалиев като жерналист в БНТ и впоследствие със статии в специализирани наши и чуждестранни издания, участия в научни конференции е признат като един от първите и най-предани, най-последователни разпространители у нас и в света на това епохално историческо събитие.

Изводите, които прави Увалиев, се базират на достоверни и проверени археологически и исторически източници; на последните научни открития за ролята на ДНК при доказване произхода на индивида, племето, народа от дълбока древност до наши дни; на сведения на утвърдени древни и съвременно летописци; на митове и легенди. Така той има основание да твърди, че Бълг-ариите, сред които е и племето Варни, са създателите на първото "Цръство блгарское" и първо в Европа със столица Така наречената Варна. И в своя подкрепа изрежда мнения и становища на утвърдени наши и чужди учени - от египетските жреци преди 10 000 години до окончателното им завръщане след осем хилядолетия в прародната и единствена Бълг-Ария. 

На генетико-носталгичен принцип и наложени от съдбата им седем основни причини Увалиев проследява преселенията и местата на уседналост на българите в Европа и Азия; на взаимното създаване на материални и духовни ценности с местните народи; на общите усилия при изграждане на цветущи градове в местности и край реки, на които те дават наименования аналогични или близки с първата им родина Бълг-Ария, сред които преобладава името Варна. Като подробно изписва транскрипциите и артикулациите на гръцки, латински, санскритски или арабски езици. В защита на своята научно обоснована теза той умело използва вербални, визуални, мултимедийни и други съвременни методи и технологии.

Достойнство на утвърдения наш исторически и лингвинистичен изследовател Увалиев в предлаганата тук научна студия е: той не противопоставя едни тълкуватели на други, като дословно ги цитира и се стреми да ги приобщи към към основната роля на Бълг-Ариите в подкрепа на своето твърдо убеждение. Както подчертах в началото неговата заслуга е в обогатяването на световното знание чрез надграждане на реминисценцен принцип.

Буди признание старанието му да подбере, редактира и дизайнерски да оформи 3599 статии (до дата 17.ІІ.2020 г.) и да ги включи в най-голямата засега електронна библиотека "Паметта на българите". В своите публикации, без да накърнява научния им характер и стил, той е успял увлекателно да ни разкаже най-важните събития в живота на българите и техния принос в цивилизацията на човечеството.

В заключение ще изтъкна, че научната студия "Така наречената Варна" за първото българско царство и за най-древната му столица Варна на автора Николай Увалиев е значителен принос в българската и световната историографии. Затова би трябвало да бъде широко подкрепено от научните среди, от варненската общественост и от всеки българин у нас и по света.

.

С уважение, Марко Илиев  12 февруари 2020 г.

.

****************************************************************************************************************************************************

.

ТВОРЧЕСКО ЕХО, КОЕТО ЩЕ ЗВУЧИ В БЪДНОТО

Литературен отзив от инж. Христо Маджаров - академик на МАБИК (Международна Академия по Българознание , Иновации и Култура) и академик на Чувашката Академия за наука и култура за

.

ЕЛЕКТРОННАТА КНИГА "ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА - ЛЕГЕНДАРНОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГ-АРИИТЕ, НАЙ-ДРЕВНО В ЕВРОПА"- за произхода, преселения на поколенията им в Европа и Азия от преди 10 000 години и връщането им в Първородната халколитна Бълг- Ария през 680 година, начело с княз Аспарух.

.

С тази уважавана от мен Електронна книга съм запознат още от нейното начало. Тя е половин вековна творческа и изследователска дейност на филолога, журналиста и писателя Николай Увалиев. Тя е съществен принос към житейското и историческо битие на град Варна. Неговите задълбочени проучвания за прадревното минало на българския род и легендарната "Така наречена Варна", подкрепени от дълго търсени достоверни писмени източници, етимологични и лингвинистични анализи, корегират и допълват досегашните представи за историята на Европа. Те подреждат хаоса от противоречиви мнения, деформирани поради незнание, приумици и геополитически причини. Понеже пиша книга на същата родолюбива тема, мога да свидетелствувам, колко е трудно да се преодолеят закостинелите стари разбирания на казионните историци.

Създадената от г-н Николай Увалиев Социална мрежа на българите у нас по света надхвърля националните, езикови, пространствени и времеви граници и доказва убедително със своите 3710 страници, че най-древна е Културата на Бълг-ариите, включително племето Варни, със своите клонове в Евразия. 

Моето обосновано мнение е, че дългогодишното научно проучване на Увалиев дава отговор на редица необясними загатки в нашата история. Публикуваните от него източници, артефекти и карти допълват пъзела и на световната култура и цивилизация.

В заключение ще кажа, че много от изводите, които прави Николай Увалиев, и много от цитираните от него мнения на наши и чуждестраннни учени, би трябвало да станат учебно пособие за всеки българин, за да се осмисли съществуването и мястото ни в противоричивите условия на днешния свят.

.

С уважение: инж. акад. Христо Маджаров

гр. Варна, 25 Март 2020 г.

***************************************************************************************************************************************************

.

ПРЕПОРЪКА

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА

Bulgarian Academy of Csience and Arts

Офис: 1303 София бул. "Сливница" № 146, вх. В, ет. 1

Office& 1303 Sofia, 246 B "Slivnica" blvd., e-mail: basa.bg@abv.bg

Тел./Tel.: 0876 522 833, 0876 331 175

Изх.№ 07 / 26.03.2020 год.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ДО ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА ГРАД ВАРНА

ОТНОСНО: Присъждане на звание "Почетен гражданин на град Варна" на Николай Увалиев

Академичният съвет на Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/ има честта да Ви предложи да бъде награден със званието "Почетен гражданин на град Варна" г-н Николай Увалиев - член кореспондент на БАНИ, във връзка с неговата 85-та житейска годишнина и 50-годишна творческа дейност. 

Г-н Увалиев е журналист по професия и целия си активен живот е отдал за каузата на България. Той е автор на многобройни публикации в защита на българските национални интереси. Създава през 1992 година първата Социална мрежа на българите у нас и по света, наречена "Паметта на българите". Неговите публикации имат висока научна и историческа стойност и са посветени на духовното извисяване на българската нация, нейната защита и просперитет. 

Юбилярът е истински будител на българската национална съвест. Имайки предвид изключителните заслуги на г-н Николай Увалиев към халколитната Варна и неговата съвременна общественост, изказваме препоръка да му бъде присъдено званието "Почетен гражданин на град Варна".

.

С уважение:       

Акад. проф. д-р Григор Велев

.

****************************************************************************************************************************************************

.

ПРЕПОРЪКА

От инж. Койчо Митев - изобретател, представител и оценител в Patent Service Agenzy

.

До:

Г-н Иван Портних – кмет на община Варна

Г-н Тодор Балабанов – председател на Общински съвет – Варна

Г-н Димитър Чутурков – председател на ПК „Култура и духовно развитие“

.

Относно: 85-та годишнина на варненския журналист-изследовател и общественик Николай Увалиев с предложение да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин на Варна".

.

Уважаеми господа,

Родолюбивите българи у нас и в чужбина познават много добре създателят на Първата социална мрежа на българите у нас и по света "Паметта на българите", чийто управител и редактор е уважаваният Николай Увалиев. Известни са и стотиците му репортажи, статии и научно документални филми за легендарната "Така наречена Варна", книгата "Вековете на Атанас Буров" и други негови публикации за гордия български дух и историческа памет.

В тази връзка си позволявам да лобирам пред Вас:  Предложите от мое име на Общинския съвет – Николай Увалиев да бъде удостоен с моралното отличие „Почетен гражданин на Варна“. Българските творци, будители и родолюбци, какъвто е Николай Увалиев, заслужават да получат обществено признание за това, че той неотклонно продължава да обогатява "Паметта на българите", достоен визуален Пантеон на нашата скъпа Родина!

.

С уважение,

Инж. Койчо Митев

Представител, оценител и консултант на Patent Service Agenzy. Изобретател

на българското лекарство против Ковид 19.

29.04.2020

.

Конкат: 7020 гр. Русе ул. „Мадарски конник“ 4, вход В, етаж 3, тел: 0899103367, е-поща:  patentservice@abv.bg

.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.

ПРЕПОРЪКА ОТ "СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ" АД

.

До кмета на град Варна г-н Иван Портних

До председателя на Общинския съвет на град Варна г-н Тодор Балабанов

До ПК "Вероизповедание, култура и медии"

.

 Предложение за награждаване на Николй Николов Увалиев

със званието "Почетен гражданин на Варна"

        „Строителен и технически флот" АД

издава настоящото удостоверение в уверение на това, че Николай Увалиев е участвал в хидротехническото строителство на град Варна като професинален водолаз и технически ръководител на шест водолазни катера и много е допринесъл за  изграждането на първата кейова стена на пристанище „Варна-Запад” през 1971 година. Той е изпълнявал стриктно и добросъвестно задълженията си на високо техническо и професионално ниво в дейността на Строителния и технически флот.

Има един случай, в който той проявява себеотрицание. За прокопаването на плавателния канал от Черно море до пристанище "Варна-запад" се налагаше да бъдат взривени срещаните там подводни скали. Един път при повторно зареждане с динамит водолазът Димитър Балев е бил на 20 м. дълбочина и се отронва скала, която притиска въздушния му проводник. Когато той с последни думи съобщава грозящата го опасност,  Увалиев, без да чака дългото приготовление на тежките водолази със скафандири и шлемове, той веднага се гмурва на дъното и със сетни сили отмества скалата, притиснала въздушния проводник. Когато водолазът безжизнен бе изваден на палубата на катера, Увалиев проявява знанията си на воден спасител и възвръща живота на тежко пострадалия си колега.

        По идея и активно съдействие на Николай Увалиев бе извършено научно изследване на физическото и психическото натоварване при работа в екстремни условия на водолазите. Благодарение на тези изследвания ЦС на Българските професионални съюзи утвърди първа категория за пенсиониране на всички водолази у нас, след навършване 45 години трудова дейност.     

        Като имаме предвид, че той има лични заслуги при изграждането на най-голямото и най-съвременно у нас пристанище "Варна-запад", предлагаме по повод 85-та му годишнина и 60 години трудова и творческа дейност г-н Николай Увалиев да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин на  Варна".

.

Изпълнителен директор

„СТФ” АД                       :

  /Стоян Стоилов/          

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ

.

 За удостояване на званието "Почитен гражданин на град Варна"

на Николай Увалиев

.

До Кмета на град Варна Иван Портних

До Председателя на общинския съвет Тодор Балабанов

До Комисия култура и духовно развитие Димитър Чутурков

.

От Даниела Маринова Петрова - народен представител и Председател на ПК „Култура, гражданско общество и медии„ в 41 НС, д-р по международно право и международни отношения, гл.ас.д-р в катедра Социално и правни науки в Технически университет – Варна и адвокат от ВАК.

и Вълчо Друмев - общественик, бивш общински съветник, един от двамата инициатори за създаване и поставяне в Улан Батор - Монголия на паметника "Българска азбука", която от 1940 г. и сега е официалната азбука на страната, управител на фирма „Кубрат 500” ЕООД.

.

Уважаеми дами и господа,

Представяме пред Вас кандидатурата на г-н Николай Увалиев, на неговия

85-годишен юбилей и 50 години творческа дейност за удостояване със званието "Почетен гражданин на град Варна". Николай Увалиев е достоен гражданин на Република България с огромен принос в областта на журналистиката и историческата изследователска дейност, известен в културните среди на Варна, страната и в чужбина, радетел за съхраняване на българската идентичност.

Създател е на Социалната мрежа на българите по света и у нас „Паметта на българите” през  1991г., където  е събрал над 3600 свои и на утвърдени наши и чуждестранни учени статии, чрез които той надхвърли тесните пространствени граници и показва убедително най-древната Култура Варна. Публикациите са отчетени от независимата електронна мрежа NING с център град Сиатъл - САЩ. и се разпространяват в световното интернет пространство. Темата за нашия морски град е лесно достъпна с посочения тук линк и е отбелязана там със заглавие:

.

ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА - ЛЕГЕНДАРНОТО ЦАРСТВО НА БЪЛГ- АРИИТЕ, НАЙ-ДРЕВНО В ЕВРОПА

Е`лектронна книга за произхода, преселенията през хилядолетията на поколенията им в Европа и Азия от преди 7 8000 години и завръщането им в Първородната неолитна Бълг- Ария през 680 година, начело с княз Аспарух   Автор: Николай Увалиев

Изразяваме становището на 13-те члена на Инициативния комитет: Този труд, съдържащ 34 научни статии, десетки карти и много илюстрации с доказателства, проследяващ първото човешко присъствие на Побитите камъни край Варна от преди 30 000 години и до днес, следва да стане настолно четиво за всеки българин, тъй като отговоря на много необясними загадки в историята ни и попълва пъзела на световната култура и цивилизация.

.

За облекчаване на трудностите при получаване на необходими документи на българите по света той има следния принос:

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ,,АРХИВИ" (www.archives.government.bg)  И СОЦИАЛНАТА МРЕЖА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА  Уведомяват, че е създаден съвместен информационен режим, облекчаващ нуждите на българите по света, които могат да получават информация от богатия фонд на ДА "Архиви" за преписи от нотариални актове, сведения за български произход за получаване на български паспорт, биографични данни на техни роднини и други. При доказана наличност да посетят ДД "Архиви" за издаване на необходимите им документи.

Информацията е отбелязана в сайта на ДД "Архиви" и Паметта на българите в рубриката "Добре дошли".

.

В своя трудов път Николай Увалиев е работил като журналист към печатни и електронни медии: „Народно дело”, БНР- гр. Варна, един от първите журналисти, създали Телевизионен център Варна, създател е в 1983 г. варненското списание "Лазур" и вестник "Варна в 1990 г. 

Той осъществява репортажи, статии и научно документални филми за легендарната „Така наречена Варна” и други научни публикации утвърждаващи гордият български дух и историческа памет.

За първи път в България той е приложил електронен набор при отпечатването на първия частен вестник "Варна", като заменя оловния набор, който отделя отровни емисии. Справката със завеждащата раздел Регионална история" във варненската библиотека Кристиана Димчева (тел. 052705269; E-mail: dimcheva@libvar.bg нагледно показа, че столичните ежедневници въвеждат електронния набор значително по-късно. Така той е съхранил здравето и живота на много трудещи се в печатниците. Създател е на първите виртуални книги у нас във виртуалната библиотека „Паметта на българите„ според проф. Йордан Детев от СУ „Кл.Охридски”. По този повод е удостоен с медал „Петър Берон”, като символ на старинния български буквар, реализиран чрез съвременната IT-технология.

.

Г-н Увалиев е близък родственик на държавника и банкера Атанас Буров, където в прекрасният си стил на писане той ни представя биографичната книга за живота му „Вековете на Атанас Буров”. Над 1000 броя от книгата бяха лично дарени на делегатите на Световния събор на българите по света, проведен през 2007 , г. във Варна.

.

Носител е и на следните награди: Почетен плакет на Председателя на общинския съвет - Варна 2010 за Принос при отразяване значението на Варненския халколитен некропол в европейската цивилизация, Награда Варна 2016 за Принос към националната и варненската култура, Почетен знак и Благодарствена грамота на Синдиката на българските учители за ценен принос при издигане международния авторитет на българското образование и култура 2015, Медал и Почетно членство в Чувашката академия на науката и изкуствата 2014, Почетен медал за заслуги към Българската академия на науките и изкуствата 2016,  Медал "Д-р Петър Берон" за "Паметта на българите" 2017 - съвременен буквар в системата на IT, Медал "Иван Аксаков" за заслуги в международното културно и духовно сближаване на Русия и България 2017.

Той е един от организаторите на съвременната Спасителна служба в КК ”Златни пясъци”, където е работил като спасител в продължение на 13 години и е спасил 12 човека - по сведение на БЧК - Варна.

Бихме искали да отбележим, че Николай Увалиев като професионален водолаз, притежаващ техническо образование и опит при подводния ремонт на варненския вълнолом, бе ръководител шест водолазни катера при изграждане на подводните основи на първия кей на пристанище Варна-запад. Там е организирал научни изследвания за работа при екстремни подводни условия и има има огромен принос и заслуга българските водолази да получат І-ва категория на труд и ранно пенсиониране на 45 г. Според инж. Стоян Стоилов - изпълнителен директор на „Строителен и технически флот" АД и инж. Иванов - председател на ИГ "Хидроремонт" - Варна.

Николай Увалиев е член на СБЖ, на Сдружението на Варненските писатели, член на Академията на науките и изкуствата, Почитен член на Чувашката академия на науките и изкуствата, член на Международната фондация за българското исторически наследство „Петър Детев”, Клуб Юнеско-Варна, Фондация „Достойни българи” .

От 1992 г. до днес Николай Увалиев е посветил изцяло своето време на проекта - свята кауза „Паметта на българите”, като изданието има над 57 кореспондента по света. С отговорност към поколенията, с ентусиазъм и отдаденост той събира и представя родната ни история, убеждава в необходимостта от подреждането й в лесно достъпна електронна мрежа и общност, която да обогатява и популяризира за българознанието по света.

Трудно е да се изтъкнат изчерпателно всички приноси към обществото в рамките на един достоен трудов живот на Николай Увалиев. Считаме, че с така изложеното и съобразявайки се с критериите на удостояването с почетният статут - „Почитен гражданин на град Варна” е налице пълно съвпадение в критериален обхват.

Това ни мотивира и ни дава увереност, че представената от нас кандидатура на г-н Николай Увалиев е изключително достойна и има огромен принос за град Варна и България и във връзка с навършването му на 85-годишна възраст и 50 години творческа дейност.

.

В подкрепа на кандидатурата на г-н Николай Увалиев ви представяме и постъпилите препоръки от членовете на Инициативния комитет:

Инж. Иван Генов Иванов , Хидроремонт ИГ ООД и почитен консул на Република Кaзахстан в Република България; инж. Стоян Стоилов - изпълнителен директор на „Строителен и технически флот" АД; Препоръка от акад. проф.д-р Григор Велев - председател на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ); Удостоверение от БНТ, Регионален телевизионен център –Варна от ръководителя - Мариета Бобева за това, не Николай Увалиев е един от създателите на ТВ центъра; Препоръка от Регионална библиотека „Пенчо Славейков”-Варна - директор Радка Калчева; Препоръка от Илко Раев - председател на БЧК - Варна; Предложение от д-р на фн Марко Илиев, писател, изследовател с номинации от Международният биографичен център Кембридж - ”Международен човек на годината 1998/1999г., „За постижения на 20 век” и „2000 интелектуалци на 20 век”; Предложение от инж. Христо Маджаров - академик на МАБИК /Международна Академия по Българознание и Култура/ и академик на Чувашката академия на науките; Препоръка от писателката, актриса, член на МАБИК, носител на национални и международни награди Тоня Борисова, родственица на летописеца Захари Стоянов; Препоръка от Настя Байрактарова – писател от името на пловдивските творци и Автобиография на Николай Увалиев.

.

От името на Инициативния комитет с уважение:

.

Даниела Петрова 

.

Вълчо Друмев

.

.

Уважаеми дами и господа,

Бихме желали да присъстваме на обсъждането на представеното от нас предложение, за което Ви молим да ни уведомите на посочените от нас телефони или електронни пощи.

Даниела Петрова:

тел:0888-353-656, ел.поща: daniela088@abv.bg

Вълчо Друмев: тел:0888-204-873, ел.поща v.drumev@abv.bg

.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.

КЪМ ЕЛЕКТРОННАТА КНИГА "ДРЕВНИТЕ АРИИ - ПЪРВИ ЖИТЕЛИ НА БЪДЕЩЕТО"

Становище на един от най-известните изследователи на древната история Бернард Серджент - президент на Société de mythologie française

.

***************************************************************************************************************************************************

.

Работен сектор

.

 Известни учени и медии твърдят: В България се е зародила най-древната цивилизация 

.
И тъй различни поколения българи в отдавни времена немили-недраги са тръгвали на гурбет за препитание и за оцеляване. Тежка е съдбата на гурбетчията далеч от роден дом и близки, всред непознати хора и земи. Хилядолетия наред горчивата носталгия ги е водила напред и пак напред, докато накрая се завръщат в родните земи на дедите си.

Анастасий Библиотекар има доблестта на Цариградския Вселенски Събор в 869-870 г. да обяви: „Българите, които по родово право завзеха родината си”. Chronographia tripertita, p. 227 = ЛИБИ, II, c. 249—250.

.

С помощта на сравнителната лингвистика днес може да бъде възстановен и най-древният протоезик, възникнал преди повече от 10 000 години и разпространил се постепенно чрез дъщерните си езици в ограмната територия на Евразия. 

Буда статията в Музила

.

.

Нека се всушаме в патриарха на 

Д-р Ганчо Ценов

Той е основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път през 1910 г. в книгата си „Произходът на българите и начало на българската държава“. Той е народ, който населява Балканите още от дълбока древност, макар да е  носил различни имена в различните исторически епохи  като траки, илири и пелазги. Част от прабългарите са живеели постоянно на същите земи. Друга част от от тях, след хилядолетни преселения от Балканите до Централна, Северна и Източна Азия в древността, впоследствие са се завърнали в старата си родина Балг-Ария в ранното средновековие.

.

Не земята, не богатството, не езикът даже, но историята прави от известна група хора народ. И прочее: Има история, има народ; няма история, няма народ! Знаменита фраза, публикувана през 1936 година от д-р Ганчо Ценов в "Препирните по народността на българите". София, Придворна печатница, 1936 г., 32 стр.

Аз ще си разреша да я парафразирам: Във Варненския неолитен некропол има гробно обиталище със скелет, чиято ръка е държала царски инсигнации. Значи е имало цар, царство и нейна столица. Къде е? Учените логично ни отговарят: Щом има некропол с 312 гроба, значи наблизо е била и столицата, назована от древните летописци "Така наречената Варна". Сега е на дъното на Черно мере, потънала през  година, поради разразилия се тук потоп. За жалост остава там недостижима, поради затрупването й с твърдени скални пясъци, настлани с хилядолетия. (Повече Тук)

в книгата „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ на Ганчо Ценов. Основен постулат на автохтонната теория е, че те са народ, който населява Балканите още от дълбока древност, макар да е  носил различни имена в различните исторически епохи  като траки, илири и пелазги, които са живеели постоянно на същата територия. В една от хипотезите той приема, че след продължително пътуване от Балканите до Централна Азия в древността, впоследствие са се завърнали в старата си родина в ранното средновековие.

.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.