ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА БАЛХАРА И ГРАДОВЕТЕ БАЛХ, ВАРНУ И МАДАР(А)

Ранните сведения за тях

са от времето 1301 до 327 г. пр. Хр.

.

Карта на Древния свят

Съставена е от бащата на историята Херодот (484-425 г.пр.н.е.). Той определя родното място на древна Тракия до "Pont Euhinos is Ister is Thracien, Celten, Scythen". В дясната страна на картата са посочени свързани с темата обекти: Meder - (Мадар(а), Massageten и Sacen - (по произход близки с прабългарите в Древната българска държава Балхара (1301 до 256 г.пр.Хр.), по-късно наречена Baktrier - когато става Гръко-Бългорско царство (256 до 125 г.пр.Хр.) От bg.wikipedia, Вижте на картата по-долу други древни градове на Балхара: Балх, Варну, Мадар(а) и др. в ІV в. пр.н.е.

.

.

"Античното царство Балхара е съществувало от около 3500 години и е наричано с близки имена: Бахлика при индийците, Балхара при тохарите и таджиките, Бахлика при персите" - твърди Ш. Камалиддинов, Историческая география Согда и Тохаристана IX - начала XIII вв., Ташкент,1996, стр. 298-316. В Европа страната е известна с гърцизираното си име Бактриа.

"Древната държава Бактриа е съществувала в подножията на Памир и Хиндукуш и част от Таримската котловина. В дълбоката античност е създадена от преселници-арийци и е считана за едно от най-прочутите царства в Азия - мнение на Бернард Сержент- президент на Société de mythologie française - на снимката в ляво. Той пророчески нарече древните Арии "Първи жители на бъдещето". И още казва той: "Балхара (с променено име Бактриа през 255 г.пр.Хр. от гърците, бел. Н.У. ) се е намирала от двете страни на могъщата река Амударя, водите на която са благословени. В епохата на бронза възниква блестящата цивилизация на ариите в тази държава, едновременно с тази на Харапа и Мохенджо Даро около реката Инд. В началото ариите идват като завоеватели, но скоро взаимните отношения с местното население добиват стопански характер. Този миграционен поток от централна Азия към индийския субконтинент се е подновявал многократно. От тогава и днес културата, до голяма степен и физичния облик на населението от индийския свят, са променени основно от наследниците на ариите. Друго важно доказателство е огромната близост на древния предбактрийски език със санскритския език до степен на пълно взаимно разбиране" - от книгата му "Genese de l’India", Koпeнхaген , Leuven (Белгия) p. 180, 31.VІІ.1996 г.

.

"Държавата Балхара (Бахлика), столицата й град Балх и градовете Варну, Мадр и Бакат, са наричани “люлката на царете”. (Вижте картата по-долу). Те заедно образуват ядрото на Стара Велика България. От там са произлезли владетелите от рода Дуло - Кубрат, Еспор/Аспарух и ред други.Българското име е записано в един от преписите на известната поема „Шах-наме", а и Фирдоуси дава същата насока за местото и името на държавата Булг-хар", според ст.н.сътр.Петър Добрев от БАН в "Сагата за древните българи" - стр. 23-24

.

нижовният паметник “Атхарта веда” посочва, че на север от Индия живеят народите булинги, балгхики. В “Махабхарата” (X-VII в. пр. Хр) те са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с родствените им масагети и саки, които са определени като най-развитите народи в Централна Азия. 

Трябва да се посочи, допълва П. Добрев, че различните източни народи са произнасяли пълното й име по четири начина - Балхара, Булхор, Булгхар и дори Болгар у днешните иранци. Това показва, че в началото на името е стояла особена гласна буква, която е липсвала у съседните им народи и се е предавала в силно променен вид. Такава гласна, която липсва в санскрит - индийски и персийски език, е гласната „Ъ". Характерно е също и това, че в средата на името стои в едни случаи звукът Х, в други ГХ, а трети Г, което показва, че и там се е съдържал един особен звук, чието произношение е било променяно в зависимост от особеностите на различните езици. Ето защо в своя оригинален вид името на древна Балхара е звучало като Бългхар или Бългхара и е съвсем близко до името на нашата страна. Става ясно, че сведенията за тази древна голяма държава се отнасят за нашите древни предци бългх-арии. Там, където и до днес на географската карта до планината Имеон стои името на древния град БАЛХ и където тече реката Амударя, В миналото е известна и като Окс.".

Бълг-Ариите при своите далечни преселения винаги трайно са се настанявали край големи реки - Тигър и Ефрат, Нил (според египетските жреци), Инд, Болга-Волга, Дрестър и Дунав. Така е и край най-пълноводната река на Азия - Амударя, в страната на ариите Балхара. Като филолог ще си разреша фонетичен разбор на думата Амударя: тя съдържа старо българската дума уда, която означава вода, Ря е богът Ра, който дарява благодат, а Му е непряко допълнение за кого - за мен. От тук произлиза вложеният смисъл: За мен водата е от Бога Ра.

"От древните историци - продължава П. Добрев - най-информиран за Бактрия /Балхара/ е бил Ктесиас - гръцки лекар и писател, който е живял в Персия между 418 и 395 г. пр. Хр. В своята история от 23 тома, в извадките на Диодор Сицилийски и патриарх Фотий, той описва, че  през 327 г. пр. Хр. тази земя е завладяна от Александър Македонски. Според учените, които са го придружавали, преди да достигне Балх, Александър завладял първо древна Ариана /дн. Герат/, откъдето се насочил към планината Хиндукуш и през нея - в Балхара (по-късно наречена от гърците Бактрия). Там Александър превзел един древен град, наричан от гърците АОРН-УС, а от местните жители ВАРНУ. Това бил вторият по големина град и неговите руини до днес личат в Афганистан, недалеч от град Хулм и столицата Балх". (Изт. Димашки. Нокбат ед-дар (на араб. ез.), Копенхаген, 1874 г., стр. 16-25 и бел. 2 в Сагата на Петър Добрев).

.

Древни градове на Балхара в ІV в. пр.н.е. ( NProf. N. Sims-Williams – New Light on Ancient Afganistan, Университетът SOAS в Лондон,1999, 

чрез soas.ac.uk)

.

"На запад и югозапад е имало и други арийски народи. А Гръко-бактрийското елинистично царство е създадено по-късно - в 255 г.пр.Хр. и просъществува до Х век от н.е." - е мнението на

проф. Иван Т. Иванов. Древните историографи Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски пишат: "Планината Имеон и държавата Балхара е родина на множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХ-АРИ". Това си име запазва народът, който под натиска на Седем съдбовни причини се е наложило да се преселва през вековете от прародината си и да се установява в нови земи в Средна Азия и Прикавказието и накрая се завръща в земите на дедите си Дунавска Бълг-Ария.

.

средата на I хилядолетие пр. Хр. в земите на градовете около Балх се развива мощна цивилизация. Тук се е родил, живял и умрял големият реформатор Заратуштра. Той създава монотеистична религия с главен бог Слънцето - АхуРА Мазда, която оказва силно влияние върху езика и културата на Изтока - сведение на Ш. Камалиддинов в Историческа  география, глава 3,3-4.  

От владетеля на Балхика - Виштаспа, тя става държавна религия отначало в Балх, а после в повечето ирански държави по това време. Много основни представи, понятия и символи от религията  зороастризъм, описана в книгата “Авеста”, после се възприемат от християнството и исляма.

До арабското завоюване, град Балх е крупен култов център, в който се събират много поклонници и от съседните страни. Китайският историк Сюан Цзан пише, че във владението Бо-хо-ло =Балх през 630 гоина има 100 будистки манастира и три хиляди монаси. Тук процъфтява най-старият арийски културен център, древен колкото първите градове в Индия - Мохенджо Даро и Харапа. Говорят на свой арийски език, издигнат до богослужебния авестийски език.

.
 Проф. Иван Т. Иванов казва, че в една от най-важните зороастрийски книги Видевдат е описан и пътят на ариите от страната Ариана Ваеджа, от където те проникнали по междуречието на двете големи реки Сърдаря и Амударя до земи, наречени Баксти. Там за дълго са се установили и образували първата българска държава Балхара със столица Балх. След като се закрепили и размножили, те проникнали към Индия и към Иран. А когато под натиска на многобройните монголски племена, ариите продължили на запад и се обединили с ариите от историческата провинция Ария в Афганистан. От там те достигнали до езерото Ур и създали селището Варна, близо до столицата Баку на Азърбайджан. Пътят на това придвижване е засвидетелствано с археологически находки, характерни бойни оръжия, колесници и керамика.

Преселението на племената, вкючени в ядрото на древния български етнос (2 в пр. н. е. – 4 в.) в Стара Велика България.

На картата са показани пътищата на последвалото преселение на древните българи, (включително и варните Н.У.), от Индия и Балхара към степите северно от Кавказ до Канство България в първите векове на новата ера. Посочени главните градове Балх и Варну на държавата Балхара в Северен Афганистан. И тук се съобщава, че от средата на І хил.пр.н.е. до неговото разрушаване от монголите (1221 г), Балх е един от най-големите градове на Изтока. В Свещената книга на зороастрийците [583, с. 43] се упоминава Заратуштра, като основател на древната религия на ариите-огнепоклоници, който е живял и проповядвал в Балхара. (По сведение на Ш. Камалиддинов, Историческа  география, глава 3,3-4).

.

ългарската столица Балх е имала площ от около 4500 дка.

Арабските географи Якуби и Мокадаси го описват като град с 200 000 жители и много впечатлени от градоустройството му и красивия дворец и храм Наубахар нарекли Балх "Майка на градовете". Бил е разделен на три части, всяка обградена с крепостна стена. Във вътрешната част е ръсположен замъка на владетеля и храма. Средната част е била съставена от занаятчийски квартали. Отвън е имало предградие на многолюдно население, което се е занимавало със  земеделие и животновъдство. В Града е имало много пазари. В съчинението «Худуд ал-'алам» Балх се нарича «убежище на търговци». Улиците на Балх били широки и прави, застлани с камъни, от двете им страни растели дървета. Имали канали за чиста и отпадъчна вода. Край градовете били засадени лозя и овощни градини с прочути по вкус кайсии, праскови и орехи и ориз .

Като член на редакциония съвет проф. Георги Бакалов сподели, че всяко племе в състава на Балхара е запазвало своята идентичност, родовото си име, начин на живот и план на изграждане на своите обиталища. На картата по-горе са отбелязани съседните на столицата Balkh големи градове Warnu, Madr, Tarmid - съответно Варна, Мадара и Термид (селище  в южните Родопи до прохода Термопилите. Проф. Рама Каушик, преподавател в СУ-София, в 11-те хиляди сходни санскритски-български думи посочва варну като слънце - диалект в смисъл на слънчев град (стр. 286 и 287 на Речника). 

Китайски източници съобщават, “през 424 г. от град Балх  в Китай отиват майстори и от тях китайците се научават на един рядък занаят - отливането на цветни стъкла” [Бичурин, 1950, с. 264-265; Добрев, 2002, с. 106].

.

Друга причина древните българи да построят Балх, Варну и Мадър на това място са няколко важни търговски пътища, включително и пътя на коприната.

.

Карта Пътят на коприната, публикувана от Агенция Синхуа.

По суша Пътят на коприната започва от древната столица Сиан, простира се на запад през Урумчи, спуска се на югозапад към Авганистан (на картата с трите една до друга червени точки в древността са били споменатите градове с наши имена Балх, Варну и Мадар - доп. Н.У. Пътят на коприната преди и сега пресича Иран, Сирия и Турция. От там през Босфора продължава през България, Румъния, Чехия и Германия. Завива към  Холандия и стига Венеция. Там се събира с морския път на коприната. (От memoriabg)

.

Релефът на Модар в Афганистан (около 250-270 г.) - прототип на българския Мадарски конник. Източник на оригинла на снимката: N. Sims-Williams – New Light on Ancient Afganistan, London 1999. По повод, че ценната историческа скулптура е повредена след обстрела на талибаните.

.

Древната Балхара се е славила в целия Изток и със своите майстори-занаятчии, наследство предавано от поколение на поколение в тяхната далечна прародина Бълг-ария, прочута с това, че там за първи път в света е обработено златото преди повече от 7800 години, прочута и със своите златни арт изделия. Затова арабските географи Якуби и Мокадаси (ІХ и Х век) описват Балх и като град известен с изкусни майстори, търговци, учени и дейци на художеството и културата.

"Около  V в.пр.н.е. китайски източници съобщават, че “през 424 г. от Балх в Китай отиват майстори и от тях китайците научават редки занаяти. Един от тях е отливането на цветни стъкла” [Бичурин, 1950, с. 264-265; П. Добрев, 1991, с. 44; 2002, с. 106]". (Чрез protobulgarians). 

В истинското умение и във великолепието на арт изделията на старите българи-бактрийци може да се убедите в следващата статия Древното съкровище на Балхара - 21 618 златни, сребърни и от слонова кост предмета.

 "Венец със знаменитите „бухарски” рубини

.

"Мното мъдрост, много слава, много печал" - Сенека

Балхара винаги е била богата, отколкото силна и поради това през 129 г.пр.Хр. Кушаните налагат властта си над нея. А през 329 г.сл.Хр. Александър Македонски овладял Балх и го направил свой координационен център за по нататъшно завладяване на индо-иранският свят. Прочетете романтичната история за образуването на гръко-балхарската държава и женитбата на Александър за българската принцеса Роксана. Тук
От samoistina.com научаваме, че през 1220 Чингис Хан със сто хилядна армия срива тази перла на градовете. Балх останал в руини повече от век, както го описва Марко Поло (1275) и Ибн Батута(1333). Възстановен е едва през 1359 година, но не достига миналото си величие. След няколко века населението на Балх било връхлетяно от епидемия малария и окончателно се изселило.

.

.

 Уддин Аура - Ариеца , принц, губернатор на град Балх - столица на първата древна българска държава в Азия - Балхара .

Той е най-високо поставения индиец по произход преселник-ариец, който

през 1658 година става император на Индия. Неговото царуване е продължило почти половин век (от 1658 до 1707 г.), белязано е от няколко завоевания, които разширяват империята на повече от 3,2 мил. кв. кил. Наречен е "Покорител на света". Третият син на императора - Шах Джахан Аура, е станал вицекрал на Джакан, когато е бил на 18 години. Още тогава той предприема няколко военни кампании и помага на баща си да укрепи и разшири империята. Снимка и текст: magicalindia

.

Публикация: Николай Увалиев

Последна редакция 27.02.2020

.

Към Древното съкровище на Балхара - 21 618 златни, сребърни и от слонова кост предмета

.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.

Работен сектор

.

1. Д-р Бернард Сергенд е роден в Льовен - Белгия на 23 февруари 1946 г. Той е  историк и изследовател по сравнителна митология. Президент е на Société de mythologie française. Завършил е философия в родината си и индо-ирански изследвания в университет в Бенарес. Там той предизвиква обществения дебат за арийската инвазия в Индия, отразена в книгата му Genèse de l'Inde, Payot, Париж 1997.

***

В руйни и символи, следа на загубена централно-азиатска култура - прото-балхарците

Ню Йорк Таимс - Джон Нобъл Уидфорд

.

Лъв и Бик, в Борба с дявола изобразен като Двуглав орел - култура на Прото-балхарците(древните Българи)

Неочаквана полза за света от завършека на студената война бе, че заедно Руски и Американски археолози предокриха антична цивилизация, в Централна Азия, от преди повече от 4 000 години, и загубила се в превратностите на историята.

Хората на тази цивилизация строели селища тип Оазис, и създавали тухленни сгради и укрепления. Те отглеждали овце и кози, и имали жито и ечемик в изскуствено напоявани полета. Имали са бронзови оръжия, чудесна керамика, уудваща живост, и страхотно резбарство и бижутарство. Били са и чудесни майстори по бижута от полускъпоценни камъни. В погребенията на богати липсва оставянето на мегаломански артефакти.

.

Постиженията на тези непознати хора [древните българи], който са обитавали териториите на днешните републики Туркменистан, Узбекистан и Авганистан, започнаха да се изясняват след няколко десетилетия усилена работа на археолозите на СССР, който работеха тихо, усърдно и методично, макар по комунистически,  криейки своите открития. От хилядите находки и анализи на многото селища, може да се счита че става дума за общество със степен на социално и економическо развитие, което заслужава да се нарече цивилизация. Единственото, което доскоро липсваше в картината на тези хора бе писмеността.

С края на студената война, Американски археолози се присъединиха към руските си колеги в опознаване на региона, и сега изнасят данни че са намерени надписи показващи че тези хора определено са имали писменност, или прото-писменност, още от около 2300 година преди Христа.

"Ние пренаписваме историята на античния свят, поради новия политически ред"[който не позволява находки да се крият от обществеността] заяви американския арехолог от Университета в Пенсилвания - Фредрик Хиберт, по повод разкопите в Бактрииско-маргианския комплекс.

.

Последната находка провокира много, защото Хиберт, показа малка каменна плочка изписана с 5 символа оцветени в червено. Тази писменост няма аналог с нито една друга писменост в света от онова време. Всички учени застанаха на стновището че плочката не прилича на нищо намирано досега в Месопотамия, Иран или Индуската равнина.

Дилберт, направил разкритието през 2000 година в руйните на град Аннау, на границата на Туркменистан и Иран, и само на 8 километра от туркменската столица. Той представи находката си в симпозиум в Харвард.

Прото-балхарски находки

"Може да се каже че открихме нова цивилизация", казва Хиберт. По същото време Египетските пирамиди са били само 3 века стари, а властта в двуречието е преминавала от ръцете на Шумер в Вавилонски ръце. Китайците още не са имали писменост.

Виктор Маир, специалист в древни Азиатски езици и култури, който не бе от екипа археолози, след запознаване с находката, твърдо заяви: "Наистина мисля че това е писменост".

Маир, добави че откритието говори за развита култура, в регион който "доскоро е смятан за просто пространство, и празнота - една огромна празнота", що се отнасяло до търговия и културен обмен в античността на Азия. Но десетките нови открития подсказват че преди 4000 години, тези хора в азия не само не са били изолирани, но и са имали разностранни връзки с съседите си.

Множеството находки се простират в стотици селища на изток от Аннау, през пустинята Кара-Кум, до Узбекистан и северната част от Aвганистан. Това е регион дълъг 700 километра, и широк само 100. И понеже никой не знае как тези хора са се наричали[засега],на тях е дадено името Бактрииско-Маргиански Културен комплекс, поради това че тази култура е била на мястото на Бактрия и Маргиана.

Много след като руйните са били покрити с пясък, през региона е минавал легендарния Път на Копирната, път за търговците, свързващ Китай с средиземноморските земи, от 2 век преди христа чак до 16 век. Оазисите са оцелели като пътни спирки за почивка и презареждане с провизии, което донядъде подкрепя тезата че и в по ранен период жителите на тези Оазиси са били пазителите на наченките на този път. [в това те се явяват и едни от първите митничари в света]

прото-балхарски печати употребявани за търговски цели

Карл Карловски, археолог от Харвард, оспори твърдението че тези хора са имали писменност. Но дори той се е принудил да каже че "трябва да се отбележи в проучванията, че тази култура е имала някаква непозната система на комуникация, която обаче никога не се е усложнила прекалено".

До последните няколко години, чуждите учени не знаеха почти нищо за природата и обхвата на културата на Батрииско-Маргианския археологически комплекс. Всичките находки са получавали само минимално представяне и то в Съветски списания.

След падането на желязната завеса, руските археолози се видяха принудени да споделят вече събраната информация, и да поканят западни учени. Хиберт, планира да се завърне в Бактрия за повече проучвания, но вече финансиран от Нешънал Джеографик.

Виктор Сарианиди, от института по Археология в Москва, доказва стилистична свързаност на руйните. Всички селища изглеждат така сякаш са били изградени в един внезапен порив на строителство, и като че са излезли от мозъка на един единствен архитект. Най големите сгради на културата, не отстъпват на големи комплекси от ниски апартаменти, с площ колкото малко футболно игрище. Стените на селищата са достигали до 3 метра дебелина, а отвъд тях се простирали земеделските земи.

През 1990те, Хиберт, започва бавно да разкопава и задълбава една такава сграда. Възнаграден е за услилията си миналия Юни(2000година), когато изкопава една от запазените под пясъка сгради, и открива административен център, с множество вдълбани символи в черни парчета кехлибар, също и въглени..

прото-Балхарски печати...  и подобен символ от Волжка България!

Археолозите смятат, че кехлибар с надписи е печат, често използван в древните търговски пътища, с който се удостоверява че даден пътник е преминал, както и каква стока превозва. В същия район са открити множество големи бучки втвърдена глина, който са били използвани за подпечатване в съдилищата и актовете за собственост.

 Учени, направили анализ на парчето въглен, със сигурност твърдят че материала е от 2300 година преди христа, преди да бъдат построени по големите селища на тази култура. Според американските учени тази култура хронологично се простира от 2200 преди христа, до 1700 преди христа. Руските учени съкращяваха началния период на културата с цели 500 години.

Пак в Харвард, Хиберт, показа и символи, които буквално вдървиха от изумение пулбиката. Тези символи са уникални по рода си и  различни от считаната за най стара писмена система на прото-Еламитите.

Грегорий Пошел, специалист по индуска археология, че печатът не може по нищо да се нарече индуски или свързан с индуските писмени системи. Пошел просто възкликва "Без подобие е, доколкото аз мога да кажа".

Маир, потвърди че символите не са, и китайски, ако деиствително надписа е от 2300 години преди христа. Китайците започват да пишат едва 100 години по късно.

Какъвто и да е произходът, Маир, твърди че видът символи и малкият брой на удряния нужни за изобразяването на всеки един го кара да заключи че писмеността не е пиктогравска.

Все пак Хилберт, мисли че е твърде рано за прекалени заключения. Данните открити досега са недостатъчни за доказване и класифициране на тази стара писменост.Все още няма и дори идея как да се разчете писмеността. 

Прото-балхарски печати с търговска цел. Предполага се че всеки град е имал уникален свой печат

Единствения друг пример за същата писменост бе открит през 1998, от руския археолог Клочков. Той намери глинено гърне, в руйните около град Гонур, на който има четири букви, на неизвестен език и писменост. Други руски археолози също вметнаха че тази ранна култура е имала навика да маркира грънчарски изделия с знаци.

Аналози на прото-балхарските печати от Дунавска България

Учени, все още спорят откъде са дошли тези ранни земеделци, грънчари, златари, митничари -  ранните жители на тази култура, и какво е станало с тях. Хиберт смята че тази цивилизация е възникнала първоначално от Аннау, град на възвишенията между днешен Иран и Туркемнистан, където има доказателства за дори по ранни селища. Сарианиди, смята че корените на тази цивилизация са на преселници от Мала Азия. Трети пък смятат че те са европеидни нашественици от Североизток.

Древните Българи са имали култура надминаваща времето си!

.

***

Работен сектор

.

Словото на Авеста е препредавано векове наред устно, за да не се накърни свещеността му. Писмен вариант на Авеста се появява едва през IV век. (От religiology.avesta)

.

Към 14-те статии за Бактрия

Още за конника на англииски език в PDF формат. В фаила става дума за експедицията на Джонатан Лий, който е първият учен посетил професионално конника и описал особеностите му. В общи линии не се казва нищо различно от статията по горе, но има по богат снимков материал.

.

Езикът е най-променящата се част от народностната структура. Затова той не може да бъде единствен белег, който да доказва етно-принадлежността в географско – исторически план, но той е много полезен на изследователя при наличието на други доказателства да се стигне до истината за произхода на всеки народ.

В края на ХХ век много от нашите историографи потвърждават, че в страната Балхара наричана и Бактрия, българите са създали своята първа държава. А езикови, културни, антропологични и генетични доказателства свързват произход им с така наречените в древността Арии, които през VІІ хил.пр.Хр. са се преселили от прародната си страна Ара ( край западните брегове на Черно море), по късно наречена Тракия.

-

„Дунавска протописменост” – неолитни знаци, датирани около 5600 – 5300 г.пр.Хр. Открити са по долното течение на р. Дунав в днешна Сърбия, България и Румъния. Най-популярните образци от Дунавската протописменост са плочка от с. Градешница, печати с писмени знаци от с. Караново, таблички от с. Тартария (окр. Алба, Румъния), отнасяни към културата „Винча”, знаци на гърдите на женски идол от некропола на Дуранкулашко езеро, кръгла плочка от с. Курило и знаци върху керамика от културите „Усое” и „Сава”, недалеко от гр. Дългопол. Дунавската протописменост е най-ранната известна писменост в света.

.

За експедицийте по-подробно в "Древните българи - Генетиката"

.

Нар. Енергия
7. В многовековната си история, прабългарите съумяват да създадат 4 мощни държави, носещи името България, както и още няколко държавни формирования, което е безспорно доказателство за огромната им съзидателна енергия.

.

Дядо

Той имаше средно образование, високо по негово време, за който завърши прочутия гръцки Арбанашки гимназион. Дори и на старини умът му бе свещ като росна китка, винаги нащрек, как да реагира на всяка изненада.

Спомням си, че когато Атанас Буров идваше в кафенето на дядо ми, от вратата той отиваше направо при него, пръв подаваше ръка и казваше "Добр ти ден, бай Стефане!", като прикланяше в знак на почит глава. В кафенето идваха и знатни хора от града, търговци и предприемачи. И с тях той се здрависваше. Но ги изчакваше те да подадат ръка и да го поздравят.

.

Кой дал, кой взел

Дядо разказваше как се е нагласила калимерата с прочутото наше градско кафене. "Срещна ме на Екин пазар Атанас Буров и в упор рече: "Бай Стефане, кога беше и ти на Балканската война, земетресението ти разруши хубавия хан. Сега вземи склада, ей где е до пазара. Направи го кафене. Даром не ти го давам, знай. Докато си жив, на вересия ще ми правиш арабско кафе, дето сте пили с баща ми". Стиснахме ръце - неговата бе отгоре, аз ги обърнах и моята стана отгоре. Тъй мълком Буров с близки сключваше договори "Кой дал, кой взел" и няма развала до кончина".

.

.

Web Analytics