УВАЛИИТЕ, ЖИВЕЛИ КРАЙ И В КРЕПОСТТА РЯХОВЕЦ

Инж. Владимир Илиев за първи път показа как е изглеждала мощната отбранителна крепост Ряховец. Той дълго време е проучвал чертежите на Карел Шкорпил, събирал е данни за релефа и руините на крепостта и като е използвал съвремените технологии е създал този графичен изглед на Ряховец - неговият роден древен град. Скицата е от автора.

.

Древността на една фамилия може да се определи и чрез града, в който хората с това име са живели там. Имаме подходяща ряховска фамилия Увалиа на възраст, може би, от когато се е родило селището. Тази древна фамилия е съществувала и в други наши населени места и в други наши държави по света, с нейното общо име първо потърсих, от къде то е дошло - подробни данни посочих в първата статия.

дойде време да разкажа и за Увалиите, живели край, вероятно и в град Ряховец.

 Един от тях е и моят дядо - Стефан Никола Увалиа`та, както той се представяше при запознаване с почит към баща и прадеди. Той преживя 103 години. Беше бледолик, синеок, снажен, с ум свеж като росна китка. Казваше, че сме отдавнашен знатен род. Едни са били принудени от немай къде да отидат в странство и в незнайни времена са се върнали от скитал`ни обители`ща, други от време оно са си тука`шни. 

Говореше някак си напевно и умееше да подчертае най-важното в речта си. Знаеше много народни песни и безпир тихо си ги тананикаше, а други слова-поуки мълвеше на свой език, наследен от прадеди. Краеведи идваха, искаха да ги запишат. Той им казваше: Ей то на - чуйте и ги помнете, на ум ги знам, тъй е редно!

.

Спомням си една сутрин, когато станах рано и го видях да окопава градината в двора. Зърна ме и каза с напевния си свой език: "Рано, рано си станал, чед`о. (бел 1) Иди, там и пак си лег`ни. Че като порас`неш и се за`домиш, от ранно утро до сред`нощ, като мене ще работи`ш". И набързо така ме поучи: "Спи кратко, та кога ста`неш в зори, да ви`диш, как навоите на църву`лите ти, що си окачил преди да лег`неш, още се кла`тят на зака`чалката. Щото работи`ш ли, печели`ш един грош, спиш`ли, губи`ш два гроша!"

Тогава се престраших и го попитах, как тъй и какво насаме си приказва? 

Той ми отвърна с вдигане на рамене, замисли се и каза: (ограничавам ударенията в речта му)

- Знаеш ли, чедо!? Ей тъй, някак от акъл`а ми напират една след друга ум`ниците дя`дови! По наследие моят стар дядо от негов дядо ги знай. Грешно е на друг, дори на хартия да ги дове`риш! Ти дорасна, време е да ти пове`ря някоя, пом`ни ги. Ей то: Ако в наддумка, в спор или къде да е в живота те надвият, казвай си: "Бъдь кокорко, чуй и вѣдь`ай, беля, у`чи, резе в у`ма и тадява на`учи!" (Тъй като бях много любопитен и все го подпитвах, той гальовно ме наричаше Кокор`ко).

Туй, що  значи ли: "Бъди Кокорко с отворени очи, чуй и вѣдь`ай (стбг знай), белята-бедата, по-добре `учи, резе-заключи я в ума си и узнай, тадява на`учи! (бел. 2 на сенскрит в бележките по-долу).

.

ега след толкова години, мили дядо, за кой ли път си припомням, че ти говореше с мен на санскрита - езика на нашите деди, що звучеше от устата ти като песен. И още как тъй убедително и как тъй изтънко тогава употреби двете ударения на думата учи: първо като заръка - `учи и второ като поука - на`учи.

В мигове на отдих, когато изпиваше поредното си кафе, той прехвърляше между пръстите си броеницата с изписанитe 32 български букви (включително старите ѣ и ѫ) и казваше: "śasta (शस्) (щастлив, добронамерен) съм, щото на а̀каль (अचल) нижа ūma`(ऊम) дядо`ви". Ех, тогава в унес очите му бяха обърнати навътре в душата му, (в jivata - ж`ивата,както я наричаше ) а лицето му сияеше, сияеше.

На всеки Първи март в ранна утрин всички от семейството заставахме мълком и чинно край него на пруста. А Той, прав вглъбен и тържествен връзваше на ръцете ни мартениците с пожелание за Здраве, щастие и божествена обич, изречени на езика на дедите му: "Svsastha śasta dеva obic!"(3). Сам боядисваше конците им, сам ги преплиташе и се чувстваше горчиво обиден, ако някои от нас преди него е бил закичен с купешка мартеница.

Като завърших гимназия бе свикана фамилията, каква професия да избера. Всеки даваше съвет. Настана дори и спор. Дядо мълча, мълча и накрая постави на рамото ми ръка и почти изръмжа: "Шрути хръд ети мъртиу!"(4) и допълни: И моят дядо туй каза - "Чуй сърцето си и го следвай до смърт!" Сега, като си го спомням, каква сила в тоя миг излъчваше и колко прав излезе, идва ми да заплача.

Преди да тръгна, приет като студент, на сбогуване той изля менче вода пред мен и ме целуна по челото, където е окото на мъдростта (Chutrаta - санскрит, чутурата на стбг) и на ухото ми прошепна: "Су, карма-кърмя, с`старай rabhoda"!(5) Премалял, поклоних се, като се сетих, какво значи на неговия език: "Добра карма се кърми от`стара`ньие в раб`хотата"!

От детството си помня, че до към средата на ХХ век в читалище "Напредък" в нашия град по различен повод  се провеждаха литературно-музикални събирания, които често започваха с хоро и свършваха с танци.  Важните събития бяха обявявани от общинския глашатай. Той заставаше на площада пред градския съд и  гръмко огласяше целия Екин пазар и махалата край него. И знайте ли, умееше някак делово да привлече  вниманието с ритъма на барабана си: дум,дум,дум,дум, когато съобщаваше общинските забрани, разрешения  и указания. А когато канеше всички да дойдат в читалището на тия събирания, барабанът му звучеше с настроение: дум ... дум,дум; дум...дум,дум. Накрая той подвикваше: Айде, всинца на веселбата,а,а.

Понякога там дядо разказваше за "времето дав`но" по нашенски, както го призоваваха. Спомням си едно негово крилато изречение, казано вдъхновено: "Када`а чодя видяти таа`та убав и плод`ти, щастлив е!" - "Къде се е чула и видяла татковина тъй хубава и плодовита, щастлива да е!"(6). Като го изрече, всички бурно ръкопляскаха и подвикваха "Браво, Ува-лиа`!" И стари и млади почтително така разчленено и напевно го наричаха. А той за всекиго намираше, нещо добро и насърчително да каже.  

Често ме съветваше: Добрата дума врата отваря, "Су сабда двера отключва!" su- śabda  dvāra  kl`ūcikā (7) "Животът е днес и тук" - "Джива дина тад`ява"(8), често споменуваше той и умееше да го подреди като казваше: "Бал`ат чави редха жавита!"  "Бал`ат (ат - стбг голям мъж - mŭzh и кон - ат) мъж сам redha (реди) живота си". (Bal`at cavi redha jīvita(9)

За свое упование казваше: "bala dukh nahi bhaya jarā`ta!"(10) - "Силният дух не се бои от старостта!"

И до последните му дни го помня, че наистина имаше бодър дух. Веднъж той ме свари, когато пишех реферата си по история. Наведе се и на ухото ми тихо каза: "Съм`ка ази, еса с`атям, джива`та, видьи`а !" - "Съмнението търси истината, душата я вижда и узнава!" (11) Тази поука от тогава спазвам като завет.

.

Дядо имаше приятел-връстник и сигис-тогис (от време на време) си гостуваха. Казваше се Бран (15). Един път той пристигна от Варна с пътническия трен и до вкъщи дойде с файтон. Звънчета, окичени на белите коне, весело звъняха още отдалеч на улицата. Дядо ми и аз го чакахме на портата. Като слезе двамата крепко се прегърнаха. Той поздрави: dā दा, bhaga भगवान्,svastha स्वस्थ(12) - Дал Бог добро здраве! Дядо ми отвърна: dā दा, bhaga भगवान्, jīvana आयु!(13) - Дал Бог добър живот!. "Юначе - обърна се към мене той, положи отворена длан на челото ми и каза: vidyā विद्या, mālatī मालती, rа̀аhat राग, sthavаti स्थविर!(14) И дядо така ме съветваше: "Ведь`ай (на стбг учи и знай) на младини, да си рахаат на старини!" После седнаха на пруста и видимо ощастливени си забъбриха ту на български, ту на санскрит. А аз отидох в другата соба-стая (санск.-стбълг)  да си пиша домашното.

.

то след толкова години, потърсих източниците на много от санскритските думи, които той употребяваше. С голямо удовлетворение установих. че от "време оно" и поколенията преди него така свято са съхранили наследените ум`ници. По заветна традиция, спазвайки арийската Културата на хермитизма, старите българи са предавали знанията устно от баща на син, от учител на ученик, в хоровод от жрец на вярващите в храма на първо родния език на Бълг-Ариите санскритски език. По-късно през V-ІV хил.пр.Хр. пренесен от тях в Индия. (Подробни данни за арийците Тук).  Дълго време и там знанията са предавани устно, за да се спази поверието, че са свети божи дарове. Чак през ІІІ хил.пр.Хр. са записани във Ведите - най-древната арийска литература, съхранила още по-древната устна традиция на санскритски език.

.

Всяка дума на дядо ми Увалиата е посочена със своя линк:

1. Чедо, син  cheda - छेद  чед`о (санскрит и стбг)

2. "Бъд`ь (бъди стбг), кокорко, shruti, vidya-jna`na विद्या, belay बेलयति, у`чи, резе (стбг ключалка - klūci`k कुन्चिका),ūma ऊम,jānāti जानाति,  учи`!"

3. "Svsastha s`asta daiva obic!"

4. "Shruti hrd हृत् (8-мо опред.) - хръд на стбг и на санскрит е гърди, ēti एति  mr̥tyu मृत्यु  (1-во по ред)

5. "Su- सु- शस्तa karma-кърмя, с`старание - rabhodā रभोदा!"

6. "Кvаक्व, codyaचोद्य, vidati विदति, ta`ata विदति, hu-bah",(от санскрит в перс.) и плодовита - pha`dаt फल", सुख  shastha - щастие (сполука)

7. "Su- सु-  śabda शब्द  dvāra द्वार  k`uncik कुन्चिका"

8. "Jivita जीवथ atia i tad तद्"

9. "Bal`at व्रत cavi छवि redha jīvita जीवित  jivia जी" -(4-то по ред)

10. "Bala बल dukh भूत nahi न bhaya भय jarā`ta जरा"

11."śaṅkā आशंका esaएष  satyam सत्यम्  jīvātman जीवात्मन्, vidya-jnana विद्या"

12. dā दा, bhaga भगवान्, svastha स्वस्थ (3-то опред)

13. dā दा, bhaga भगवान्, jīvana आयु! (3-то опред) 

14. vidyā विद्याmālatī मालती, rа̀аhat राग, sthavаti स्थविर!

15. Бран (1) - старинна българска дума, която носи семантиката "височи`на" над водата, езерото, морето".

.

Хилядолетията са променили много от думите и термините, но приликата е съхранена и някъде дори е изумителна, а това доказва, че нашата реч е древният санскритски език, речта на дедите ни - древните арийци.

Из архива на фамилия Увалиа от старинния град-крепост Ряховец, чут и запаметен

от Николай Увалиа, осъвременен и записан на 1 август 2019 година.

.

С уважение и почит на всички Увалии у нас и по света!

Към началото на ектронната Книга "Древната българска фамилия Увалиа"

.

.

Web Analytics