НА ДОСТОЛЕПНА ВЪЗРАСТ ОТ 5300 ГОДИНИ

.

Възстановка на крепостта Ряховец. Снимка: Исторически музей - Гарна Оряховица

.

 яховец е крепост от раннобронзовата, античната и средновековната епохи

Намира се на 3.5 km северозападно от град Горна Оряховица. След откриването на руини от жилищна сграда, се установи, че най-древното обитаване на селището е от ранно-бронзовата епоха (3300-2200 г.пр.н.е.). Възвишението, върху което е издигната, е естествено защитено с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 m. Над него са изградени крепостни стени, най-старата е от ломени камъни без спойка, дебелината им достига 3.88 m., а височината до 7 m. Твърдината има форма на триъгълник с остър връх насочен на юг. Максималните ѝ размери са 159х271 m и затваря площ от 23 дка. Проучени са част от тях.

От 2015 година крепостта Ряховец е обявена за културна ценност с национално значение.

.

Източник: bulgariancastles със съкращения.

.

.

репостта Ряховец е наследник на древната Зикидева, 

най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия през V-VII в., споменаван от Прокопий Кесарийски под името Зикидева (Zikideva). Тава е становището на проф. Хитко Вачев, който е научен консултант на екипа археолози, които проучват старото укрепление и е участвал там като млад археолог.

"Досега се смяташе, че селището Зикидева се е намирало в древните граници на Велико Търново, и е било унищожено по време на аваро-славянските нашествия през VII в. Но в старата столица не е намерена крепостна стена, а става дума за град от тракийската епоха, което е показателно за Ряховец.
В Средновековието няма крепост с такава перфектна фортификация от гледна точка на строителство на порти, кули, на крепостни стени. Представата, че армията стои в столицата, е превратна от времето на римската епоха. Столицата е културният, административният център. Да, там има малък гарнизон, но армията стои близо до столицата.
Престолно Търново е имало пръстеновидна отбранителна система с редица малки и по-големи крепости. Най-голямата от тях, която е на ключовото място, е Ряховец. Това е било мястото, където е била разположена голямата част от средновековната армия, но не само тя. Вътре се е развивал поминък и всякаква друга съпътстваща дейност, нужна за живота на населението и армията.

При настоящите разкопки на обекта е открит значим културен пласт от ранната и късната желязна епоха. Изненада за археолозите е наличието на крепостен зид от това време, който е изключителна рядкост за Централна Северна България", пояснява професор Вачев.

.

Проф. Хитко Вачев - един от първите изследователи на Ряховец и Илиян Петракиев - сегашният ръководител на проучванията на крепостта.

.

"И именно той дава основания за тезата, че животът на Ряховец активно продължава поне още две хиляди години – от първото хилядолетие преди Новата ера до 1444 г., уточнява Илиян Петракиев. - От тракийския период са открити 12 амфорни печата, които показват интензивни търговски връзки на Зикидева гръцките колонии. Сред намерените артефакти се открояват: огнището с каменен свод и много добре изработена подложка от глина, възможно е, то да е имало ритуален характер; везна с необходимите тежести за отмерване; костени украшения, сребърни обеци, части от амулет и оръжия.

Намерената в крепостта керамика, се отнася към ранно и късножелязната епоха, от тракийско и римско време - 12 съда с врязана украса, със златиста ангоба и сграфито (Алексиев, Вачев 1992, 26-27). Древни монети са представени от Бъчваров - Нумизматика, 1982; и съдържат римо-византийски и средновековни монети, три медни анонимни монети клас С ( 1042-1071), три билонови монети на Мануил I Комнин (1145-1180), две билонови монети на Исак II Ангел и една билонова монета на Алексий III Ангел. (Допълнението за керамиката и монетите е от bazileus.eu/kreposti)

Карел Шкорпил посочва начението на тази крепост като особено важно. Той споменава за същест­вуването на „подземен път със свод отгоре, който е водил от Ряховец чак до старата столица Търново. Според него "тук е била „българска тарапана" - гдето българските царе са секли монети и затова близки и далечни малджии много често посещавали крепостта".

А находката от близо 1000 тетрадрахми с датировка ІІІ-І век, отново показа, че Ряховец е бил голям градски тракийски център, допълва наблюденията на екипа, Илиян Петракиев. (По данни на музеите във Велико Търново и Горна Оряховица).

Ряховец бе открит погребан човек с номадски гени на 10 000 години,  установени с ДНК анализ в „Харвард“. Той е живял около 13-ти век, но е бил наследник на гени от Мезозойската епоха, преди хората да открият земеделието като препитание. Днес в България 3,5 % от населението носи същите гени. От средновековния период са открити още два гроба. Те са намерени извън крепостта. Очаква се. анализ от „Харвард“. Интересна е и друга находка - погребение на дете в ембрионална поза. Датировката е от Ранната желязна епоха и вероятно е първото открито по нашите земи, обясни Илиян Петракиев.

Това е повод за сериозен исторически анализ.

Гени от Мезозойската епоха са намерени и във Варненския халколитен некропол, а според редица изтъкнати учени там е съществувало първото црьство  Блгарское, както е на стбг., с цветущ столичен град - "Така наречената Варна" от древните летописци, потънал в дълбините на Черно море, след потопа през 5650 година. И вероятно град Ряховец да е част от това древно българско царство. Посочените по-горе артефакти ни дават основание за тези размисли. 

А за първото црьство на българите и на Европа от 7800 години потърсете Тук.

.

Дървото на потеклото в разделите показва: Българският генетичен фонд се състои от 15 % славянски, 60 % - от тях европейски халогрупи - 20 %, средиземноморски - 25 % и уникалният ген – ЕМ78, с корени от Балканите от 7800 г. - 20 %; най-древни местни арийски гени - 25 % и 1 % други.

 Повече за Антрогенитичния произход на българския народ

.

мето на крепостта Ряховѣцъ

изисква още един път да бъде тълкувано. В изследване на Института за български език към БАН се казва, че находките в крепостта Ряховец свидетелстват за живот от периода на енеолита (3300 – 2200 г.), а името не е докрай изяснено, но в стбг диалект вѣхти и вѣхци са със значение на стари. В отдавнашна народна песен има стих "ряховѣци хора мераклии, чудо град си построили". (от https://ibl.bas.bg. 2019/06).

И като продължим разсъжденията си логично стигаме до преданието за Чудна Твърдина старинна. В подкрепа на този анализ са споменатите по-горе поредни впечатляващи открития на археолозите в крепостта Ряховец на руини от сграда с датировка около 5300 години и където през 2018 година там се оказаха три погребения на хора с гени на 10 000 години. Повтарям: по датировката на гените те са равни с хората, погребани във Варненския халколитен некропол, създали най-древната европейска цивилизация, макар и трудно може да прозрем връзка между крепостта Ряховец и първата столица на Европа "Така наречената Варна".

Но имаме закономерното основание да предположим, че крепостта Ряховѣцъ е съществувала от дълбока древност и е дала името на по-късно възникналия край крепостта старинен град Горна Ряховѣцъ. И с голямо желание да се надяваме, да дойде времето с общото усърдие на учени и общественици той да бъде признат за един от най-древните градове на България и Европа със своята достолепна възраст от 5300 години.

И да се нарече град Ряховѣц, както е бил и вовеки да бъде!

.

Крепостта Ряховец. Гравюра от Карел Шкорпил. (1859 - 1944+)

. 

Към Увалиите, живели край и в крепостта Ряховец

  Ползвана литература от bulgariancastles 

Алексиев, Й., Бъчваров, Ив., Вачев, Х. Археологически проучвания на крепостта Раховец. Сборник Раховец. Велико Търново, 1994 
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив., Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1985, Велико Търново 1986
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив., Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1986, Разград 1987
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1987, Благовеград 1988
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Г. Оряховица, АОР 1988, Кърджали 1989
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при град Горна Оряховица, АОР 1989, Кюстендил 1990
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица, АОР 2015, София 2016
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица, АОР 2016, София 2017
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр.Горна Оряховица, АОР 2017, София 2018

.

.