РЯХОВЕЦЪ ГРАД - КРЕПОСТ

НА ДОСТОЛЕПНА ВЪЗРАСТ ОТ 5300 ГОДИНИ

.

Възстановка на крепостта Ряховец. Снимка: Исторически музей - Велико Търново

.

 яховец е крепост от раннобронзовата, античната и средновековната епохи

Намира се на 3.5 km северозападно от град Горна Оряховица. След откриването на руини от жилищна сграда, се установи, че най-ранното обитаване на селището е от ранно-бронзовата епоха (3300-2200 г.пр.н.е.). Възвишението, върху което е издигната, е естествено защитено с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 m. Над него са изградени крепостни стени, най-древната е от ломени камъни без спойка, дебелината им достига 3.88 m., а височината до 7 m. Твърдината има форма на триъгълник с остър връх насочен на юг. Максималните ѝ размери са 159х271 m и затваря площ от 23 дка. Проучени са част от тях.

Укреплението има три входа. Главният е южния, който се намира в подножието на скалният венец и за негова защита е изградена двойна крепостна стена с кула и с тройна порта. Другите три врати също са укрепени и са били затваряни с две крила. Археолозите са разкрили улици, изградени от трамбован и добре валиран чакъл.
През бронзовата и желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките, като крепостта Ряховец е част от цялостна тракийска крепостна система, заемаща площ от около 5х6 km. Ако се докаже, че тази площ между „Царевец“ и Ряховец е застроена и е използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи - „Берипара“. 
По времето на римската епоха живота тук продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Източно под укреплението от тоя период е открита вила "Рустика" с баня и басейн. Следи се откриват и от ранно византийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (X-XI век) е представен от значително количество керамика.
Най-голямата значимост крепостта придобива по време на Второто българско царство, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата „Търнов“. Близкото наличие на голяма обитаема територия северно от обекта - "Тъмен град" (почващ от стените на крепостта на север почти достига река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям, укрепен, средновековен град с цитадела.
.

Планът на крепостта Ряховец е съставен от нейния дългогодишен изследовател  Йордан Алексиев, д-р на ИН

.
След нахлуването на османците, крепостта продължава да съществува още 50 години с гарнизон, до разрушаването ѝ в края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Ягело по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното ѝ разрушаване става през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите, описани от К. Шкорпил.
Разкопки на част от обекта са правени през 1985-1991 г. от Й. Алексиев, Ив. Бъчваров и Х. Вачев. Разкрита е западната крепостна стена, северната в източната и част, и източната крепостна стена. След 25 годишно прекъсване на 16.06.2015 г. започват и продължават редовни археологически разкопки от специализиран екип археолози, с научен ръководител И. Петракиев, зам.-ръководител Мая Иванова и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев. 

От 2015 година крепостта Ряховец е обявена за културна ценност с национално значение.

.

Източник: bulgariancastles със съкращения.

.

.

репостта Ряховец е наследник на древната Зикидева, 

най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия през V-VII в., споменаван от Прокопий Кесарийски под името Зикидева (Zikideva). Тава е становището на проф. Хитко Вачев, който е научен консултант на екипа археолози, които проучват старото укрепление и е участвал там като млад археолог.

"Досега се смяташе, че селището Зикидева се е намирало в древните граници на Велико Търново, и е било унищожено по време на аваро-славянските нашествия през VII в. Но в старата столица не е намерена крепостна стена, а става дума за град от тракийската епоха, което е показателно за Ряховец.
В Средновековието няма крепост с такава перфектна фортификация от гледна точка на строителство на порти, кули, на крепостни стени. Представата, че армията стои в столицата, е превратна от времето на римската епоха. Столицата е културният, административният център. Да, там има малък гарнизон, но армията стои близо до столицата.
Престолно Търново е имало пръстеновидна отбранителна система с редица малки и по-големи крепости. Най-голямата от тях, която е на ключовото място, е Ряховец. Това е било мястото, където е била разположена голямата част от средновековната армия, но не само тя. Вътре се е развивал поминък и всякаква друга съпътстваща дейност, нужна за живота на населението и армията.

При настоящите разкопки на обекта е открит значим културен пласт от ранната и късната желязна епоха. Изненада за археолозите е наличието на крепостен зид от това време, който е изключителна рядкост за Централна Северна България", пояснява професор Вачев.

.

Проф. Хитко Вачев - един от първите изследователи на Ряховец и Илиян Петракиев - сегашният ръководител на проучванията на крепостта.

.

"И именно той дава основания за тезата, че животът на Ряховец активно продължава поне още две хиляди години – от първото хилядолетие преди Новата ера до 1444 г., уточнява Илиян Петракиев. - От тракийския период са открити 12 амфорни печата, които показват интензивни търговски връзки на Зикидева гръцките колонии. Сред намерените артефакти се открояват: огнището с каменен свод и много добре изработена подложка от глина, възможно е, то да е имало ритуален характер; везна с необходимите тежести за отмерване; костени украшения, сребърни обеци, части от амулет и оръжия.

Намерената в крепостта керамика, се отнася към ранно и късножелязната епоха, от тракийско и римско време - 12 съда с врязана украса, със златиста ангоба и сграфито (Алексиев, Вачев 1992, 26-27). Древни монети са представени от Бъчваров - Нумизматика, 1982; и съдържат римо-византийски и средновековни монети, три медни анонимни монети клас С ( 1042-1071), три билонови монети на Мануил I Комнин (1145-1180), две билонови монети на Исак II Ангел и една билонова монета на Алексий III Ангел. (Допълнението за керамиката и монетите е от bazileus.eu/kreposti)

А находката от близо 1000 тетрадрахми, характерни за монетосеченето на Одесос с датировка ІІІ-І век, отново показа, че Ряховец е бил голям градски тракийски център, допълва наблюденията на екипа, Илиян Петракиев. (По данни на музеите във Велико Търново и Горна Оряховица).

.

 Ряховец бе открит погребан човек с номадски гени на 10 000 години,  установени с ДНК анализ в „Харвард“. Той е живял около 13-ти век, но е бил наследник на гени от Мезозойската епоха, преди хората да открият земеделието като препитание. Днес в България 3,5 % от населението носи същите гени. От средновековния период са открити още два гроба. Те са намерени извън крепостта. Очаква се. анализ от „Харвард“. Интересна е и друга находка - погребение на дете в ембрионална поза. Датировката е от Ранната желязна епоха и вероятно е първото открито по нашите земи, обясни Илиян Петракиев.

Това е повод за сериозен исторически анализ.

Гени от Мезозойската епоха са намерени и във Варненския халколитен некропол, а според редица изтъкнати учени там е съществувало първото црьство  Блгарское, както е на стбг., с цветущ столичен град - "Така наречената Варна" от древните летописци, потънал в дълбините на Черно море, след потопа през 5650 година. И вероятно град Ряховец да е част от това древно българско царство. Посочените по-горе артефакти ни дават основание за тези размисли. 

А за първото црьство на българите и на Европа от 7800 години потърсете Тук.

.

Дървото на потеклото показва, че Българският генетичен фонд се състои от 19 % славянски, 49 % тракийски, 31 % най-древни местни арийски гени и 1 % други.

Повече за Антрогенитичния произход на българския народ

.

мето на крепостта Ряховѣц

изисква още един път да бъде тълкувано. В изследване на Института за български език към БАН се казва, че находките в крепостта Ряховец свидетелстват за живот от периода на енеолита (3300 – 2200 г.), а името не е докрай изяснено, но в стбг диалект вѣхти и вѣхци са със значение на стари. В отдавнашна народна песен има стих "ряховѣци хора мераклии, чудо град си построили". (от https://ibl.bas.bg. 2019/06).

И като продължим разсъжденията си логично стигаме до преданието за Чудна Твърдина стариннаВ подкрепа на този анализ са споменатите по-горе поредни впечатляващи открития на археолозите в крепостта Ряховец на руини от сграда с датировка около 5300 години и където през 2018 година там се оказаха три погребения на хора с гени на 10 000 години. Повтарям: по датировката на гените те са равни с хората, погребани във Варненския халколитен некропол, създали най-древната европейска цивилизация, трудно е да прозрем, дали има връзка между крепостта Ряховец и първата столица на Европа "Така наречената Варна".

Но имаме закономерното основание да предположим, че крепостта Ряховѣцъ е съществувала от дълбока древност и е дала името на по-късно възникналия край крепостта старинен град Горна Ряховѣцъ`, с произнасяне на ударената буква ъ. И с голямо желание да се надяваме, да дойде времето с общото усърдие на учени и общественици той да бъде признат за един от най-древните градове на България и Европа със своята достолепна възраст от 5300 години.

И да се нарече град Ряховѣц, както е бил и вовеки да бъде!   

.

ревността на един град

може да се определи и чрез имената на хората, живели в него. Имаме подходяща старинна ряховска фамилия Увалиа на възраст, може би, от когато се е родило селището. 

Тази древна фамилия е съществувала и в други наши населени места, с нейното обединено име първо потърсих, от къде е дошло. Оказа се, че названията Валиа, Уалиа, Уила̀я идва от арабското понятие за територия, за първи път употребено като ولاية – уила̀я - управител в Тунис, чиято история започва от иберо – мавросийската  култура(10 хил.пр.н.е.). Възприето е от 22 арабски и 5 азиатски страни и у нас(Изт.

През 12 в.пр.н.е. финикийците основават там свои колонии, сред които е Картаген – център на голяма робовладелска държава. Сега в Тунис има 24 вилаета. (От bg.wikipedia

Известният каталог names.neolove.ru в своите 22 345 толкования (до 1.VІІ.2019 г) с рейтинг на достоверност определя: "Древната фамилия Увалиа се превежда от арабски като „владетел”.  От Ували в крайна сметка се получава фамилията Увалиев", твърди изданието. А друг руски каталог menator.ru от арабски тълкува фамилията Валия като верен, доверен човек.

.

В Османската империя терминът "вилает" възниква по-късно, когато Иконийският султанат през 1299 година завладява голяма част от Мала Азия. Тогава там са организирани множество малки владения, наричани и днес Малоазийски бейлици. Едно от тях е оглавявано от Осман I, който дава името на бъдещата Османска империя. По-късно тия бейлици прерастват във вилаети, управлявани от Валия - с ранг  на паша, От ХІХ век и сега в съвременна Турция тези територии носят названието в ил (на турски il) и в мн. ч. или-илове (на турски iller), но у нас все още традиционно те се наричат вилаети.

.

След това следвах хората с тази древна фамилия във всички български обиталища в Азия и връщането след хилядолетия на потомците им в Аспарухова България. Ето петата част на проекта, свързана с фамилията Увалиа и земите около крепостта Ряховец. Другите части с имена Валиа и Увалиа , включително на трима траки, станали римски императори, на един свят-мъченик и на един хан, може да намерете Тук.

.

дойде време да разкажа и за Увалиите,

живели край, вероятно и в град Ряховец. Един от тях е и моят дядо - Стефан Никола Увалиа`та, както той се представяше при запознаване с почит към баща и прадеди. Той преживя 103 години. Беше бледолик, синеок, снажен, с ум свеж като росна китка. Казваше, че сме отдавнашен знатен род. Едни са били принудени от немай къде да отидат в странство и в незнайни времена са се върнали от скитал`ни обители`ща, други от време оно са си тука`шни. 

Говореше някак си напевно и умееше да подчертае най-важното в речта си. Знаеше много народни песни и безпир тихо си ги тананикъше, а други слова-поуки мълвеше на свой език, наследен от прадеди. Краеведи идваха, искаха да ги запишат. Той им казваше: Ей то на - чуйте и ги помнете, на ум ги знам, тъй е редно!

.

Спомням си една сутрин, когато станах рано и го видях да окопава градината в двора. Зърна ме и каза с напевния си свой език: "Рано, рано си станал, чед`о. (бел 1) Иди, там и пак си лег`ни. Че като порас`неш и се за`домиш, от ранно утро до сред`нощ, като мене ще работи`ш". И набързо така ме поучи: "Спи кратко, та кога ста`неш в зори, да ви`диш, как навоите на църву`лите ти, що си окачил преди да лег`неш, още се кла`тят на зака`чалката. Щото работи`ш ли, печели`ш един грош, спиш`ли, губи`ш два гроша!"

Тогава се престраших и го попитах, как тъй и какво насаме си приказва? 

Той ми отвърна с вдигане на рамене, замисли се и каза: (ограничавам ударенията в речта му)

- Знаеш ли, чедо!? Ей тъй, някак от акъл`а ми напират една след друга ум`ниците дя`дови! По наследие моят стар дядо от негов дядо ги знай. Грешно е на друг, дори на хартия да ги дове`риш! Ти дорасна, време е да ти пове`ря някоя, пом`ни ги. Ей то: Ако в наддумка, в спор или къде да е в живота те надвият, казвай си: "Бъдь кокорко, чуй и вѣдь`ай, беля, у`чи, резе в у`ма и тадява на`учи!" (Тъй като бях много любопитен и все го подпитвах, той гальовно ме наричаше Кокор`ко).

Туй, що  значи ли: "Бъди Кокорко с отворени очи, чуй и вѣдь`ай (стбг знай), белята-бедата, по-добре `учи, резе-заключи я в ума си и узнай, тадява на`учи! (бел. 2 на сенскрит в бележките по-долу).

.

ега след толкова години, мили дядо, за кой ли път си припомням, че ти говоряше с мен на санскрита - езика на нашите деди, що звучеше от устата ти като песен. И още как тъй убедително и как тъй изтънко тогава употреби двете ударения на думата учи: първо като заръка - `учи и второ като поука - на`учи.

В мигове на отдих, когато изпиваше поредното си кафе, той прехвърляше между пръстите си броеницата с изписънитe 32 български букви (включително старите ѣ и ѫ) и казваше: "śasta (शस्) (щастлив, добронамерен) съм, щото на а̀каль (अचल) нижа ūma`(ऊम) дядо`ви". Ех, тогава в унес очите му бяха обърнати навътре в душата му, (в jivata - ж`ивата,както я наричаше ) а лицето му сияеше, сияеше.

На всеки Първи март в ранна утрин всички от семейството заставахме мълком и чинно край него на пруста. А Той, прав вглъбен и тържествен връзваше на ръцете ни мартениците с пожелание за Здраве, щастие и божествена обич, изречени на езика на дедите му: "Svsastha śasta dеva obic!"(3). Сам боядисваше конците им, сам ги преплиташе и се чувстваше горчиво обиден, ако някои от нас преди него е бил закичен с купешка мартеница.

Като завърших гимназия бе свикана фамилията, каква професия да избера. Всеки даваше съвет. Настана дори и спор. Дядо мълча, мълча и накрая постави на рамото ми ръка и почти изръмжа: "Шрути хръд ети мъртиу!"(4) и допълни: И моят дядо туй каза - "Чуй сърцето си и го следвай до смърт!" Сега, като си го спомням, каква сила в тоя миг излъчваше и колко прав излезе, идва ми да заплача.

Преди да тръгна, приет като студент, на сбогуване той изля менче вода пред мен и ме целуна по челото, където е окото на мъдростта (Chutrаta - санскрит, чутурата на стбг) и на ухото ми прошепна: "Су, карма-кърмя, с`старай rabhoda"!(5) Премалял, поклоних се, като се сетих, какво значи на неговия език: "Добра карма се кърми от`стара`ньие в раб`хотата"!

.

.

 От детството си помня, че до към средата на ХХ век в читалище "Напредък" в нашия град по различен повод  се провеждаха литературно-музикални събирания, които често започваха с хоро и свършваха с танци.  Важните събития бяха обявявани от общинския глашатай. Той заставаше на площада пред градския съд и  гръмко огласяше целия Екин пазар и махалата край него. И знайте ли, умееше някак делово да привлече  вниманието с ритъма на барабана си: дум,дум,дум,дум, когато съобщаваше общинските забрани, разрешения  и указания. А когато канеше всички да дойдат в читалището на тия събирания барабанът му звучеше с настроение: дум ... дум,дум; дум...дум,дум. Накрая той подвикваше: Айде, елате,е на веселбата,а,а.

Понякога дядо там разказваше за "времето дав`но" по нашенски, както го призоваваха. Спомням си едно негово крилато изречение, казано вдъхновено: "Када`а чодя видяти таа`та убав и плод`ти " - "Къде се е чула и видяла татковина тъй хубава и плодовита!"(6). Като го изрече, всички бурно ръкопляскаха и подвикваха "Браво, Ува-лиа`!" И стари и млади почтително така разчленено и напевно го наричаха. А той за всекиго намираше, нещо добро и насърчително да каже.  

Често ме съветваше: Добрата дума врата отваря, "Су сабда двера отключва!" su- śabda  dvāra  kl`ūcikā (7) "Животът е днес и тук" - "Джива дина тад`ява"(8), често споменуваше той и умееше да го подреди като казваше: "Бал`ат чави редха жавита!"  "Бал`ат (ат - стбг голям мъж - mŭzh и кон - ат) мъж сам redha (реди) живота си". (Bal`at cavi redha jīvita(9)

За свое упование казваше: "bala dukh nahi bhaya jarā`ta!"(10) - "Силният дух не се бои от старостта!"

И до последните му дни го помня, че наистина имаше бодър дух.

Веднъж той ме свари, когато пишех реферата си по история. Наведе се и на ухото ми тихо каза: "Съм`ка ази, еса с`атям, джива`та, видьи`а !" - "Съмнението търси истината, душата я вижда и узнава!" (11) Тази поука от тогава спазвам като завет.

.

Дядо имаше приятел-връстник и сигис-тогис (от време на време) си гостуваха. Казваше се Бран. Един път той пристигна от Варна с пътническия трен и до вкъщи дойде с файтон. Звънчета, окичени на белите коне, весело звъняха още отдалеч на улицата. Дядо ми и аз го чакахме на портата. Като слезе двамата крепко се прегърнаха. Той поздрави: dā दा, bhaga भगवान्,svastha स्वस्थ(12) - Дал Бог добро здраве! Дядо ми отвърна: dā दा, bhaga भगवान्, jīvana आयु!(13) - Дал Бог добър живот!. "Юначе - обърна се към мене той, положи отворена длан на челото ми и каза: vidyā विद्या, mālatī मालती, rа̀аhat राग, sthavаti स्थविर!(14) И дядо така ме съветваше: "Ведь`ай (на стбг учи и знай) на младини, да си рахаат на старини!" После седнаха на пруста и видимо ощъстлевени си забъбриха ту на български, ту на санскрит. А аз отидох в другата стая да си пиша домашното.

.

то след толкова години, потърсих източниците на много от санскритските думи, които той употребяваше. С голямо удовлетворение установих. че от "време оно" и поколенията преди него така свято са съхранили наследените ум`ници. По заветна традиция, спазвайки арийската Културата на хермитизма, старите българи са предавали знанията устно от баща на син, от учител на ученик, в хоровод от жрец на вярващите в храма на първо родния език на Бълг-Ариите санскритски език. По-късно през V-ІV хил.пр.Хр. пренесен от тях в Индия. (Подробни данни за арийците Тук).  Дълго време и там знанията са предавани устно, за да се спази поверието, че са свети божи дарове. Чак през ІІІ хил.пр.Хр. са записани във Ведите - най-древната арийска литература, съхранила още по-древната устна традиция на санскритски език.

.

Всяка дума на дядо ми Увалиата е посочена със своя линк:

1. Чедо, син  cheda - छेद  чед`о (санскрит и стбг)

2. "Бъд`ь (бъди стбг), кокорко, shruti, vidya-jna`na विद्या, belay बेलयति, у`чи, резе (стбг ключалка - klūci`k कुन्चिका), ūma ऊम,jānāti जानाति,  учи`!"

3. "Svsastha s`asta daiva obic!"

4. "Shruti hrd हृत् (8-мо опред.) - хръд на стбг и на саннскрит е гърди, ēti एति  mr̥tyu मृत्यु  (1-во по ред)

5. "Su- सु- शस्तa karma-кърмя, с`старание - rabhodā रभोदा!"

6. "Кvаक्व, codyaचोद्य, vidati विदति, ta`ata विदति, hu-bah",(от санскрит в перс.) и плодовита - pha`dаt फल"

7. "Su- सु-  śabda शब्द  dvāra द्वार  k`uncik कुन्चिका"

8. "Jivita जीवथ atia i tad तद्"

9. "Bal`at व्रत cavi छवि redha jīvita जीवित  jivia जी" -(4-то по ред)

10. "Bala बल dukh भूत nahi न bhaya भय jarā`ta जरा"

11."śaṅkā आशंका esaएष  satyam सत्यम्  jīvātman जीवात्मन्, vidya-jnana विद्या"

12. dā दा, bhaga भगवान्, svastha स्वस्थ (3-то опред)

13. dā दा, bhaga भगवान्, jīvana आयु! (3-то опред) 

14. vidyā विद्याmālatī मालती, rа̀аhat राग, sthavаti स्थविर!

.

Хилядолетията са променили много от думите и термините, но приликата е съхранена и някъде дори е изумителна, а това доказва, че нашата реч е древният санскритски език, речта на дедите ни - древните арийци.

Из архива на фамилия Увалиа от старинния град-крепост Ряховец, чут и запаметен

от Николай Увалиа, осъвременен и записан на 1 август 2019 година.

.

С уважение и почит на всички Увалии у нас и по света!

Към началото на творческия проект "Древната българска фамилия Увалиа"

Анимирани страници за прелистване на БиблиятаПолзвана литература от bulgariancastles 

Алексиев, Й., Бъчваров, Ив., Вачев, Х. Археологически проучвания на крепостта Раховец. Сборник Раховец. Велико Търново, 1994 
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив., Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1985, Велико Търново 1986
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив., Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1986, Разград 1987
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1987, Благовеград 1988
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Г. Оряховица, АОР 1988, Кърджали 1989
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при град Горна Оряховица, АОР 1989, Кюстендил 1990
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица, АОР 2015, София 2016
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица, АОР 2016, София 2017
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр.Горна Оряховица, АОР 2017, София 2018

.

.

Web Analytics