ДРЕВНАТА ФАМИЛИЯ УВАЛИА ОТ РЯХОВЕЦ - ГРАДА НА БАЩИТЕ

Възстановка на крепостта "Ряховец" Снимка: БГ Днес

.

ойде време да разкажа и за Увалиите, живели в земите край тая древна крепост, чието начало до 2017 година се предполагаше, че е от преди 3000 години. Както се оказва значително от по-рано (Виж допълнението в края на страницата).

Един от тези Увилии е и моят дядо - Стефан Никола`ов Увалията, така се представяше при запознаване от уважение към своя баща и прадядо.

Той преживя 103 години. Беше възрус, синеок, снажен, с ум свеж като росна китка. Казваше, че сме отдавнашен знатен род. Едни са били принудени от немай къде да отидат в странство и в незнайни времена са се върнали от скитал`ни обиталища, други от време оно са си тука`шни. 

Говореше някак си напевно и умееше да подчертае най-важното в речта си. Знаеше много народни песни и безпир тихо си ги пееше, а други слова-поуки мълвеше на свой език, наследен от прадеди. Краеведи идваха, искаха да ги запишат. Той им казваше: Ей то на - чуйте и ги помнете, тъй ги знам, тъй ги знайте.Редно е, тъй!

.

Една сутрин станах рано и го видях да окопава градината в двора. Зърна ме и каза с напевния си свой език:

- Рано, рано си станал, чед`о (1). Иди, там и пак си лег`ни. Че като порас`неш и се за`домиш, от ранно утро до среднощ, като мене ще работи`ш. Моят дядо ме по`учваше: "Спи кратко, та кога ста`неш в зори, да виж`даш, как на`воите на църву`лите ти, щоси о`качил преди да лег`неш, още се кла`тят на зака`чалката. Щото работи`шли, печели`ш един грош, спиш`ли, губи`ш два гроша!"

Тогава се престраших и го попитах, как тъй и какво насаме си приказва? 

Той ми отвърна с вдигане на рамене, замисли се и каза: (ограничавам ударенията в речта му)

- Знаеш ли, чедо!? Ей тъй, някак от ума ми напират една след друга ум`ниците дя`дови! По наследие моят стар дядо от негов дядо ги знаеше. Грешно е на друг, дори на хартия да ги довериш! Ти дорасна, време е да ти поверя някои, помни ги. Ей то: Ако в наддумка, в спор или къде да е в живота те надвият, казвай си: "Бъдь кокорко, чуй и вѣдь`ай, беля, у`чи, резе в у`ма и тадява учи`!" (Тъй като бях много любопитен и все го подпитвах, той гальовно ме наричаше Кокор`ко).

Туй, що  значи ли: "Бъди Кокорко с отворени очи, чуй и вѣдь`ай (стбг знай), белята-бедата, по-добре у`чи, резе-заключи я в ума си и узнай, тадява как учи`! (2) (Вижте на сенскрит в бележките по-долу).

.

ега след толкова години, мили дядо, за кой ли път си припомням, че ти разговаряше с мен на санскрита - езика на нашите деди, що звучеше от устата ти като песен. И още как тъй убедително и как тъй изтънко тогава употреби двете ударения на думата учи: първо като заръка - у`чи и второ като поука - на`учи.

В мигове на отдих, когато изпиваше поредното си кафе, той прехвърляше между пръстите си броеницата с изписънитe 32 български букви (включително старите ѣ и ѫ) и казваше: "śasta (शस्) (щастлив, добронамерен), съм, щото на а̀каль (अचल) нижа ūma`(ऊम) дядо`ви". Ех, тогава в унес очите му бяха обърнати навътре в душата му, (в jivata - ж`ивата, както я наричаше ) а лицето му сияеше, сияеше.

На всеки Първи март в ранна утрин всички от семейството заставахме мълком и чинно край него на пруста. А Той, прав вглъбен и тържествен връзваше на ръцете ни мартениците с пожелание за Здраве, щастие и божествена обич, изречени на езика на дедите му: "Svsastha śasta dеva obic!"(3). Сам боядисваше конците им, сам ги преплиташе и се чувстваше горчиво обиден, ако някои от нас преди него е бил закичен с купешка мартеница.

Като завърших гимназия бе свикана фамилията, каква професия да избера. Всеки даваше съвет. Настана дори и спор. Дядо мълча, мълча и накрая с поставена на рамото ми ръка почти изръмжа: "Шрути хръд ети мъртиу!"(4) и допълни: И моят дядо туй каза - "Чуй сърцето си и го следвай до смърт!" Сега, като си го спомням, каква сила в тоя миг излъчваше и колко прав излезе, идва ми да заплача.

Преди да тръгна, приет като студент, на сбогуване той изля менче вода пред мен и ме целуна по челото, където е окото на мъдростта (Chutrаta - санскрит, чутурата на стбг) и на ухото ми прошепна: "Су, карма-кърмя, с`старай rabhoda"!(5) Премалял, поклоних се, като се сетих, какво значи на неговия език: "Добра карма се кърми с`стара`ньие в раб`ота-та"!

.

 От детството си помня, че до към средата на ХХ век в читалище "Напредък" в нашия град по различен повод  се провеждаха литературно-музикални събирания, които често започваха с хоро и свършваха с танци.  Важните събития бяха обявявани от общинския глашатай. Той заставаше на площада пред градския съд и  гръмко огласяше целия Екин пазар и махалата край него. И знайте ли, умееше някак делово да привлече  вниманието с ритъма на барабана си: дум,дум,дум,дум, когато съобщаваше общинските забрани, разрешения  и указания. А когато канеше всички да дойдат в читалището на тия събирания барабанът му звучеше с настроение: дум ... дум,дум; дум...дум,дум. Накрая той подвикваше: Айде, елате,е на веселбата,а,а.

Понякога дядо там разказваше за "времето дав`но" по нашенски, както го призоваваха. Спомням си едно негово крилато изречение, казано вдъхновено: "Када`а чодя видяти таа`та убав и плод`ти " - "Къде се е чула и видяла татковина тъй хубава и плодовита!"(6). Като го изрече, всички бурно ръкопляскаха и подвикваха "Браво, У-ва-ли-а`!" И стари и млади почтително така разчленено и напевно го наричаха. А той за всекиго намираше, нещо добро и насърчително да каже.  

 

Често ме съветваше: Добрата дума врата отваря, "Су сабда двера отключва!" su- śabda  dvāra  kl`ūcikā (7)

"Животът е днес и тук" - "Джива дина тад`ява"(8), често споменуваше той и умееше да го подреди като

казваше: "Бал`ат чави редха жавита!"  "Бал`ат (ат - стбг силен мъж - mŭzh и кон) човек redha (реди) живота си". (Bal`at cavi redha jīvita(9)

За свое упование казваше: "bala dukh nahi bhaya jarā`ta!"(10) - "Силният дух не се бои от старостта!"

И до последните му дни го помня, че наистина имаше бодър дух.

Веднъж той ме свари, когато пишех реферата си по история. Наведе се и на ухото ми тихо каза: "Съм`ка ази, еса с`атям, джива`та, видьи`а !" - "Съмнението търси истината, душата я вижда и узнава!" (11) Тази поука от тогава спазвам като завет.

.

Дядо имаше приятел-връстник и сигис-тогис (от време на време) си гостуваха. Казваше се Бран. Един път той пристигна от Варна с пътническия трен и до вкъщи дойде с файтон. Звънчета, окичени на белите коне, весело звъняха още отдалеч на улицата. Дядо ми и аз го чакахме на портата. Като слезе двамата крепко се прегърнаха. Той поздрави: dā दा, bhaga भगवान्, svastha स्वस्थ(12) - Дал Бог добро здраве! Дядо ми отвърна: dā दा, bhaga भगवान्, jīvana आयु!(13) - Дал Бог добър живот!. "Юначе - обърна се към мене той, положи отворена длан на челото ми и каза: vidyā विद्या, mālatī मालती, rа̀аhat राग, sthavаti स्थविर!(14) И дядо така ме съветваше: "Учи (вѣдь`ай  на стбг учи и узнай) на младини, да си рахаат на старини!" После седнаха на пруста и видимо ощъстлевени си забъбриха ту на български, ту на санскрит. А аз отидох в другата стая да си пиша домашното.

.

дълбока обич към дядо, постарах се да потърся източниците на много от санскритските думи, които употребяваше. С голямо удовлетворение установих. че от "време оно", той и поколенията преди него така свято са съхранили ум`ниците на дядови. Предавани са устно от баща на син, от учител на ученик, в хоровод от жрец на вярващите в храма на първо родния език на Бълг-Ариите санскритския език. По-късно през V-ІV хил.пр.Хр. пренесен от тях в Индия. (Данни Тук) Дълго време там знанията се предавани устно, за да се спази поверието, че са свети божи дарове. Чак през ІІІ хил.пр.Хр. са записани във Ведите - най-древната арийска литература, съхранила още по-древна устна традиция на санскритски език.

Всяка дума е посочена със своя линк:

1. Чедо, син  cheda - छेद  чед`о (санскрит и стбг)

2. "Бъд`ь (бъди стбг), кокорко, shruti, vidya-jna`na विद्या, belay बेलयति, у`чи, резе (стбг ключалка - klūci`k कुन्चिका), ūma ऊम, jānāti जानाति,  учи`!"

3. "Svsastha s`asta daiva obic!"

4. "Shruti hrd हृत् (8-мо опред.) - хръд на стбг и на саннскрит е гърди, ēti एति  mr̥tyu मृत्यु  (1-во по ред)

5. "Su- सु- शस्तa karma-кърмя, с`старание - rabhodā रभोदा!"

6. "Кvаक्व, codyaचोद्य, vidati विदति, ta`ata विदति, hu-bah",(от санскрит в перс.) и плодовита - pha`dаt फल"

7. "Su- सु-  śabda शब्द  dvāra द्वार  k`uncik कुन्चिका"

8. "Jivita जीवथ atia i tad तद्"

9. "Bal`at व्रत cavi छवि redha jīvita जीवित  jivia जी" -(4-то по ред)

10. "Bala बल dukh भूत nahi न bhaya भय jarā`ta जरा"

11."śaṅkā आशंका esaएष  satyam सत्यम्  jīvātman जीवात्मन्, vidya-jnana विद्या"

12. dā दा, bhaga भगवान्, svastha स्वस्थ (3-то опред)

13. dā दा, bhaga भगवान्, jīvana आयु! (3-то опред) 

14. vidyā विद्याmālatī मालती, rа̀аhat राग, sthavаti स्थविर!

.

Хилядолетията са променили много от термините, но приликата е съхранена и някъде дори е изумителна, а това показва, че нашата реч е речта на древните арийци.

.

Крепостта Ряховец - част от руините и една от кулите, охраняваща северния вход.

Снимка: bulgariancastles

.
емите на които е изградена крепостта Ряховец, според bulgariancastles са обитавани от бронзовата епоха до XV век и има размери 159х271 м с площ от 23 дка.
Най-старата крепостна стена е от ломени камъни без спойка и е с ширина 3.88 м., обикаля целия скален венец. Укреплението има три входа с три кули, с по три двукрили порти, разположени на разстояние една от друга в защитния коридор.
В тази епоха крепостта по всяка вероятност е била столицата на племето Кробизи - „Берипара“ и живота тук е бил особено интензивен през III-IV век. Източно под укреплението от тоя период е открита вила Рустика с баня и басейн. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. От времето на византийското владичество (X-XI век) е намерена значително количество керамика.
Най-голямата значимост крепостта придобива по време на Второто българско царство, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата „Търнов“. Близкото наличие на голяма обитаема територия северно от обекта - "Тъмен град" (почващ от стените на крепостта на север почти до река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям, укрепен, средновековен град с цитадела. След нахлуването на османците, крепостта е съществувала още 50 години с гарнизон, до разрушаването ѝ в края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Ягело по време на похода му срещу Османската империя.
Окончателното разрушаване на Ряховец е през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите, описани от К. Шкорпил. Според историците името на крепостта Ряховец идва от думата „Орех“ свързано с аналогията „здрав като костелив орех“.  Източник: bulgariancastles за крепостта Ряховец.
. 

мето на крепостта Ряховец изисква още един път да бъде тълкувано чрез лингвинистичен анализ. То се състои от две думи: Рях + овец. Както стана ясно Рях е костелив орех, а овец  в тълковния и овец в синонимния речник са определени като отец - баща, (3-то опред.). Старобългарският речник на СУ - София достига до корените на езика на дедите ни и конкретно в раздела Терминологичен речник думата овец е тълкувана като вѣхъ овецъ със значение стар баща (13-то опред.)

Така чрез закономерно логично разсъждение стигаме до името "Твърдина на бащите". В подкрепа на този анализ е поредното впечатляващо откритие на археолозите в крепостта Ряховец, където през 2018 година бяха открити три погребения на хора с гени на 10 000 години. По гени те се родеят с хората, погребани във Варненския халколитен некропол, създали най-древната европейска цивилизация - повече Тук. Произходът на скелетите е установен с ДНК анализ в „Харвард“, поясни ръководителят на разкопките Илиян Петракиев.

Това е основание да предположим, че крепостта Ряховец е съществувала от дълбока древност и е дала името на старинния и съвременен град Горна Оряховица. Затова аз си разреших в заглавието на тая моя публикация да нарека Ряховец - Град на бащите.
.

Из архива на фамилия Увалиа от Ряховец, чут и запаметен от Николай Увалиа,

осъвременен и записан на 1 август 2019

.

С уважение и почит на всички Увалии у нас и по света!

.

В творческия проект "7800 години фамилия Увалиа"

са ползвани данни от книгата "Незалязващо златно слънце" (ИК "Варна") и научно-популярния филм на БНТ със същото име - автор и сценарист Николай Увалиев

.


.

.

Web Analytics