ДРЕВНАТА ФАМИЛИЯ УВАЛИА ОТ РЯХОВЕЦ - ГРАДА НА БАЩИТЕ

Възстановка на крепостта "Ряховец" Снимка: БГ Днес

.

ойде време да разкажа и за Увалиите, живели в земите край тая древна крепост, чието начало до 2017 година се предполагаше, че е от преди 3000 години. Както се оказва значително от по-рано (Виж допълнението в края на страницата).

Един от тези Увилии е и моят дядо.

Той преживя 103 години. Беше възрус, синеок, снажен, с ум свеж, като росна китка. говоКазваше, че сме отдавнашен знатен род. Едни са били принудени от немай къде да отидат в далечни страни и в незнайни времена са се върнали от скитални обите`ли, други от край време са си тука`шни. (Причини)

Говореше някак си напевно и умееше да подчертае най-важното в речта си. Знаеше много народни песни и безпир тихо си ги пееше, а други слова-поуки мълвеше на свой, тогава непознат за мен език, наследен от предците си. Краеведи идваха, искаха да ги запишат. Той им казваше: Ей то, "шрути , смрути" - чуйте и ги помнете, тъй е редно!

.

Една сутрин станах рано и го видях да окопава градината в двора. Зърна ме и каза:

- Рано си станал, чедо. Иди, иди там и пак си легни. Че като пораснеш и се задомиш, от ранно утро до среднощ, като мене ще работиш. Моят дядо ме поучваше: "Спи кратко, та когато ставаш в ранни зори, да виждаш, как навоите на цървулите ти, които си окачил преди да легнеш, още се клатят на закачалката. Щото работиш ли, печелиш един грош, спиш ли, губиш два гроша!"

Тогава се престраших и го попитах, какво насаме си приказва? 

Той ми отвърна с вдигане на рамене, замисли се и каза:

- Знаеш ли, чедо? Ей тъй, някак от ума ми напират една след друга ум`ниците дядови! По наследие моят стар дядо от негов дядо ги знаеше. Грешно е на друг, дори на хартия да ги довериш! Ти дорасна, време е да ти поверя някои, помни ги. Ей то: Ако в наддумка, в спор или къде да е в живота те надвият, казвай си: "Бъдь кокорко, шрути, смрути, джанати, беля, у`чи, резе в у`ма и тадява учи`!" (Тъй като бях много любопитен и все го подпитвах, той гальовно ме наричаше Кокорко).

Туй, що  значи ли: "Бъди Кокорко с отворени очи, чуй, помни и знай, белята-бедата,  по-добре у`чи, резе-заключи я в ума си и узнай, тадява как учи`! (1) Виж бележките по-долу.

Сега след толкова години, мили дядо, за кой ли път си припомних, че ти разговаря с мен на санскрита - езика на нашите деди. И още как тъй убедително и как тъй изтънко тогава употреби двете ударения на думата учи: първо като заръка - у`чи и второ като поука - научи`.

В мигове на отдих, когато изпиваше поредното си кафе, той прехвърляше между пръстите си броеницата с изписънитe 32 български букви (включително старите ѣ и ѫ) и казваше: "śasta (शस्) (щастлив, добронамерен), съм, щото на а̀каль (अचल) нижа ūma`(ऊम) дядови". Ех, тогава в унес очите му бяха обърнати навътре в душата му, (в jivata - ж`ивата, както я наричаше ) а лицето му сияеше, сияеше.

.

На всеки Първи март в ранна утрин всички от семейството заставахме мълком и чинно край него на пруста. А Той, прав вглъбен и тържествен връзваше на ръцете ни мартениците с пожелание за Здраве, щастие и божествена обич, изречени на езика на дедите му: "Svsastha śasta dеva obic!"(2). Сам ги преплиташе и се чувстваше горчиво обиден, ако някои от нас преди него е бил закичен с купешка мартеница.

.

Като завърших гимназия бе свикана фамилията, каква професия да избера. Всеки даваше съвет. Настана дори и спор. Дядо мълча, мълча и накрая с поставена на рамото ми ръка почти изръмжа: "Шрути хръд ети мъртиу!"(3) и допълни: И моят дядо туй каза - "Чуй сърцето си и го следвай до смърт!" Сега, като си го спомням, каква сила излъчваше и колко прав излезе, идва ми да заплача.

.

Преди да тръгна, приет като студент, на сбогуване той изля менче вода пред мен и ме целуна по челото, където е окото на мъдростта (Chutta - чутурата на стбг) и на ухото ми прошепна: "Су, карма-кърмя, с`старай rabhoda"!(4) Премалял, поклоних се, като се сетих, какво значи на неговия език: "Добрата съдба се кърми с`старание в работа"!

.

До към средата на ХХ век в читалище "Напредък" в нашия град се провеждаха литературно-музикални събирания. Понякога дядо там разказваше за "времето дав`но", по нашенски, както го призоваваха. Спомням едно негово крилато изречение, казано вдъхновено: "Када`а чодя видяти таа`та убав и пла`ти " - "Къде се е чула и видяла татковина тъй хубава и плодовита!" (5). Като го изрече, всички бурно ръкопляскаха и подвикваха "Браво, У-ва-ли-а`!" И стари и млади почтително така разчленено и напевно го наричаха. И за всекиго намираше, нещо добро и насърчително да каже.

.

Често ме съветваше: Добрата дума врата отваря, "Су сабда двера отключва!" su- śabda  dvāra  kl`ūcikā (6)

"Животът е днес и тук" - "Джива дина тад`ява"(7), често споменаваше той и умееше да го подреди като

казваше: "Бал`ат чави редха жавита!"  "Бал`ат (ат - стбг силен mŭzh и кон) човек redha (реди) живота си".(8)

Bal`at cavi redha jīvita

.

За свое упование казваше "jarā bhaya bala dukh !"(9) - "Жара байа бала дук`х!" Старостта се бои от силен (висок) дух! И до последните му дни го помня, че наистина имаше бодър дух.

j

Веднъж той ме свари, когато пишех реферата си по история. Наведе се и на ухото ми тихо каза: "Сан`ка ази, еса с`атям, джива`та, види`а !" - "Съмнението търси истината, душата я узнава!" (10) Тази поука от тогава спазвам като завет.

.

 дълбока обич към него, постарах се да потърся източниците на много от санскритските думи, които употребяваше. С голямо удовлетворение установих. че от "време оно", той и поколенията преди него така свято са съхранили ум`ниците на дедите си. Предавани са устно от баща на син и в хоровод от жрец на ученици на първо родния език на Бълг-Ариите, по-късно през V-ІV хил.пр.Хр. пренесен от тях в Индия и наречен санскритски език. (Данни Тук) Дълго време там знанията се предавани устно, за да се спази благословението, че са свети божи дарове. Чак през ІІІ хил.пр.Хр. са записани във Ведите - най-древната арийска литература.

Всяка дума е посочена със своя линк:

1. "Бъд`ь (бъди стбг), кокорко, shruti. smruti, vidya-jna`na विद्या,

bheda बाध , у`чи, резе (стбг ключалка - kūci`k कुन्चिका), ūma ऊम, jānāti जानाति,  учи`!"

2. "Svsastha s`asta daiva obic!"

3. "Shruti hrd हृत् (8-мо опред.) - хръд на стбг и на саннскрит е гърди, ēti एति  mr̥tyu मृत्यु  (1-во по ред)

4. ""Su- सु- शस्तa karma-кърмя, с`старание - rabhodā रभोदा!"

5. "Кvаक्व, codyaचोद्य, vidati विदति, ta`ata विदति, hu-bah",(от санскрит в перс.) и плодовита - pha`lаt फल"

6. "Su- सु-  śabda शब्द  dvāra द्वार  k`uncik कुन्चिका"

7. "Jivita जीवथ atia i tad तद्"

8. "Bal`at व्रत cavi छवि redha jīvita जीवित  jivia जीवथ" -(4-то по ред)

9. "Jarā जरा, bhaya भय, bala बल, dukh भूत"

10."śaṅkā आशंका esaएष  satyam सत्यम्  jīvātman जीवात्मन्, vidya-jnana विद्या"

.

Крепостта Ряховец - част от руините и една от кулите, охраняваща северния вход.

Снимка: bulgariancastles

.
емите на които е изградена крепостта Ряховец, според bulgariancastles са обитавани от бронзовата епоха до XV век и има размери 159х271 м с площ от 23 дка.
Най-древната крепостна стена е изградена от ломени камъни без спойка и е с ширина 3.88 м., обикаля целия скален венец. Укреплението има три входа с три кули, с по три двукрили порти, разположени на разстояние в защитения коридор.
В тази епоха крепостта по всяка вероятност е била столицата на племето Кробизи- „Берипара“ и живота тук е бил особено интензивен през III-IV век. Източно под укреплението от тоя период е открита вила Рустика с баня и басейн. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. От времето на византийското владичество (X-XI век) е намерена значително количество керамика.
Най-голямата значимост крепостта придобива по време на Второто българско царство, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата „Търнов“. Близкото наличие на голяма обитаема територия северно от обекта - "Тъмен град" (почващ от стените на крепостта на север почти до река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям, укрепен, средновековен град с цитадела. След нахлуването на османците, крепостта е съществувала още 50 години с гарнизон, до разрушаването ѝ в края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Ягело по време на похода му срещу Османската империя.
Окончателното разрушаване на Ряховец е през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите, описани от К. Шкорпил. Според историците името на крепостта Ряховец идва от думата „Орех“ свързано с аналогията „здрав като костелив орех“.  Източник: bulgariancastles за крепостта Ряховец.
. 

мето на крепостта Ряховец изисква още един път да бъде тълкувано чрез лингвинистичен анализ. То се състои от две думи: Рях + овец. Както стана ясно Рях е костелив орех, а овец  в тълковния и овец в синонимния речник са определени като отец - баща, (3-то опред.). Старобългарският речник на СУ - София достига до корените на езика на дедите ни и конкретно в раздела Терминологичен речник думата овец е тълкувана като вѣхъ овецъ със значение стар баща (13-то опред.)

Така чрез закономерно логично разсъждение стигаме до името "Твърдина на бащите". В подкрепа на този анализ е поредното впечатляващо откритие на археолозите в крепостта Ряховец, където през 2018 година бяха открити три погребения на хора с гени на 10 000 години. По гени те се родеят с хората, погребани във Варненския халколитен некропол, създали най-древната европейска цивилизация - повече Тук. Произходът на скелетите е установен с ДНК анализ в „Харвард“, поясни ръководителят на разкопките Илиян Петракиев.

Това е основание да предположим, че крепостта Ряховец е съществувала от дълбока древност и е дала името на старинния и съвременен град Горна Оряховица. Затова аз си разреших в заглавието на тая моя публикация да нарека Ряховец - Град на бащите.
.

Из архива на фамилия Увалиа от Ряховец, чут и запаметен от Николай Увалиа,

осъвременен и записан на 1 август 2019

.

С уважение и почит на всички Увалии у нас и по света!

.

Към началната страница на творческия проект фамилия Увалиа

.

Към поредната статия от проекта Книга на древните Бълг - Арии

Към Общ произход на баварците и българите

- научна студия на проф. Кайрл Фрицлер 


.

.

Web Analytics