СЕДЕМ ПРИЧИНИ ЗА ПРЕСЕНИЯТА НА БЪЛГ-АРИИТЕ

.

Причини за преселенията на древните българи -

коренното население по нашите земи, дошло в края на палеолита и началото на неолита (От П. Детев)

 1. Неблагоприятни климатични промени; 2. Недоимъкът от храна, тъй като най-многобройният народ след индийците са били траките с 5 до 10 деца; 3. Изтощаване на плодородната земя. 4. Заразни епидемии; 5. Системен тормоз на номадски племена; 6. Военна заплаха от силни врагове; 7. Черноморският потоп

.

1. Неблагоприятни климатични промени 

За климата на Балканите в периода около VІІІ-VІІ хил.пр.Хр. ни разказва климатологът Александър Филипов. В онези далечни времена рисунките в някои пещери у нас изобразяват голи ловци, преследващи щрауси, жирафи и антилопи. Тогава Сахара е била покрита със зелена, а не пустиня и сред нея са намерени скали, на които също са изобразени животни от саванен тип. Това означава, че ареалът на саваната е включвал Балканския полуостров.

Този климат е продължил чак до късната античност и нашите деди траките  са живели в този климат и пак можем да съдим по леките им облекла. Допреди 2500 г. пр. Хр. по нашите земи е имало лъвове и леопарди. Затова съобщават летописците  Херодот, Ксенофонт, Плутарх и др. Кости на лъв са намерени край селищна могила при с. Голямо Делчево, Варненско. 

В подкрепа на тази теза е и конструкцията на сградите - те са с огромни стаи, широки коридори, липсват камини и помещения за отопляване (като изключим термите, които имат друга функция). Едва към края на V – VI век сл. Хр. се наблюдава внезапно захлаждане и климатът става  умерен. Вече  хората ползват по-топли дрехи, сградите им имат тесни прозорци, порти, появяват се първите камини. С тази внезапна промяна на климата може да се обясни и преселенията на народите, включително и това на древните българи, които са принудени да търсят по-добри земи за оцеляване.

Анализ на световния климат показва, че в Евразия е настъпило засушаване – навярно това е причината за инвазията на хуните. Климатът бил по-студен преди, което означавало по-малко добри земеделски площи за европейците, а пък през VI – VII век има малък „ледников период“, което още повече влошило условията за живот.

.

2. Недоимъкът от храна

В древността за Бълг-Ариите осигуряването на храната е била основен поминък и начин, по който са организирали живота си. Отглеждането на домашни животни за тях е основна грижа. Семената са разменна единица в търговските отношения. Високо добивните от тях имат стойността на злато.

И тогава не само за тях е имало диетични закони. Римският летописец Евгени Йероним (340-420 г.) в един трактат съобщава за настъпилия глад в Южна Европа, когато император Валент (363-378 г.) забранил да се консумира кравешко месо, за да се увеличава  плодовито им стадо. В Персия арийците, създателии на зороастризма, разделели храната на благотворна - пилешко, агнешко, волжско месо и вредна, която се консумира от чужденците. Забраната за яденето на говеждо месо се налага след нарастване на населението в древността, тогава брахманите въвеждат в Индия вегетарианството.

Ще припомня и мнението на Хородот: „Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички.

Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях. Във всяка отделна племенна област, те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи”. (Hdt, Ἱστορίαι, V, 3)

Историческите сведения сочат, че на Балканския полуостров в различни времена са живели повече от 80 тракийки племена. Всяко семейство от тях е имало повече от пет деца. Тогава основателно може да се твърди, че недоимъкът на храна е една от главните причини за преселенията на Бълг-Арите, провеждани през хилядолетията на вълни на вълни.

.

3. Заразни епидемии

.

4. Системен тормоз на номадски племена

Това е друга причина защо древните българи били принудени

изтерзани да напускат своите селища. След много векове на славни победи и подвизи старата българска държава Балхара - Балх се оказала пред огромно изпитание. От източните степи като лавина се спуснали прогонените от Китай чергарски племена.Те имали своя особена тактика за изтощаване и на най-силните противници. Ако опората на Балхара била в нейните добри крепости и опитни бойци, силата на номадите била в тяхната хитрост и неуловимост. Обсаждали от далечно разстояние крепостите и всеки път, когато видели срещу себе си голяма войска, те поединично се укривали в горите. Но вечерта се връщали, за да ограбят и съсипят засадените ниви и градини. Често отвличали животни и извършвали дръзки кражби в окайнините на селищата.Така причинявали постоянен недоимък и глад на жителите им.

Специалистите правят логичния извод, че единствено тяхно отмъщение било: след напускане на селището те го запалвали, за да не бъде ползвано от агресорите - номади, които дълго време са ги подложили на тормоз и да не се настанят в добре организираното селище, в добре обзаведени и удобни за живеене къщи. Това е причината, съвременните археолози да откриват много древни български селища изпепелени, без да има следи от насилие и жертви. Такава съдба е сполетяла няколко пъти и Одесос.

Ето как арменският "Ашхара-цуйц", 1883, стр. 233, описва тази тъжна картина: „В Средна Азия, до Персия в полите на планината Имеон, в пет области живеят 15 богати стари народа, които имат добре развито селско стопанство, изкусни майстори и търговци. А между тях бродят 43 варварски чергарски племена и ги тормозят до смърт.. От 15-те стари народа един се нарича масагети. След тях идват българите“. Сведение на Петър Добрев от БАН в Сага за древните българи.
.

5. Силните врагове

Древните Бълг-Арии водили кръвопролитни успешни битки. Но всяка война е свързана с човешки жертви и разруха от двете страни. Тогава здравият разум повелява с чест да се оттеглиш от полесражението и да потърсиш друга подходяща земя, където да изградиш нова държава.

Преселението тип “Вожд-жрец”: ДИОНИС И ТРАКИЙСКИЯ ПОХОД КЪМ ИНДИЯ.

6. Преселение през зимата

Докато древните българи се борили с чергарите-хуни от запад в техните земи нахлули отново персите, завзели тяхната столица Балх и най-хубавите им полета. И както разсъждава Петър Добрев, за всички е станало ясно, че за да имат свободен живот, трябва да се преселят. Трудно било в онези времена да се избере правилната посока . На изток пътят бил преграден от свирепите хуни, на запад се простирала мощната Персия, която можела да ги приеме единствено като покорни слуги. Те избрали пътя на север през опасните азиатски пустини. Възможно е причината да е била, че в Кавказ вече живеели техни стари родственици аланите, потомци на старите масагети. От Балхара на север потеглило многобройно население през зимата, защото да се премине успешно пеш и на кон пустинята Каракум, която не случайно носи името Черната пустиня, най-подходящо е да се пътува в края на зимата. Тогава все още няма пролетни разливи на реките и трудно поносимите летни горещини. А и враговете им избягвали да воюват през зимата. (Пак там)

.

6. Преселение познато като “Ver Sacrum” - „Свещена пролет“

Историческите сведения сочат, че на Балканския полуостров в различни времена са живели повече от 80 тракийки племена. Всяко семейство от тях е имало повече от пет деца. Това е поводът, първородните синове доброволно да се отправят на гурбет не за печалба, а да облекчат съдбата на рода си. Запазена е старинна народна песен:

"Баща му кола стегаше,
братя му коват биволе,
сестри му дреи доносят,
снаи му чумбас решеха,
майкя храна в торба тури.
Стоян си прегна биволе,
майкя на порти думаше:
- Стояне, чедо мамино,

дор до девет пъти,

поклони ти правя,

дано ти е лека съдбина`.

Помни род и татковина`"

.Прокопий Кесарийски (ок. 500 г. – ок. 575 г.). пръв описва обичая на   кимерите (древни българи, доп. на ред), който се осъществявал периодично, когато пълнолетни, свързани с брак юно­ши и девойки, напускали доброволно родината си и търсели ново местопоселване. По същество това е представлявал добре въоръжен многоброен отряд, наречено Männerbünde", за да може да се пребори, ако се налага, с населението, където иска да се настани. Така твърди граматикът Фест (Fest., De verb., XIX, 379, s. v. Ver Sacrum).

Българският историк Стефан Йорданов в научната си студия “Обичаят “Свещена пролет” у прабългарите " също причислява обичая към италийските “Ver Sacrum.” Той го обогатява със сведения от неолитната култура на прото българите, които го прилагали в преселенията си в Азия.

.

7. Причина Черноморският потоп - Към Статиите за Черноморския потоп първа и втора част

.

В преселението "Свещен родител" трябва да имаме предвид, че военизараният отряд се е състоял от младоженци на няколко арийски-тракийски племена, за да е боеспособен и да може да се пребори, ако се налага, с населението, където иска да се настани.

.

Причини на преселенията има има и в korenytе

*******************************************************************************************************************

Работен сектор

Преселението генезис Варна  (П на Б)

Като решават проблема за датирането на Черноморския потоп американските професори РАЙЪН и ПИТМАН представят вероятните пътища за преселение на тракийските племена, като отбелязват възникването на нови средища на цивилизация в началото на V хилядолетие в Европа, Месопотамия и Египет. .

.

Картата на Райън и Питман. Варна е отбелязана като генезис, от където се разпространява древната цивилизация. 

.

В том втори, стр. 233 от “История на пластичните изкуства”, Николай Райнов /42/ цитира т.нар. “Царски папирус”, съставен около 1500 години преди новата ера. В него се съобщава, че през V хилядолетие пр.н.е. от Север са дошли “полубогове – наследници на Бог Хор”. Някои изследователи на древните писмености изразяват мнение, че египетската писменост е възникнала под влияние на шумерската. Има и мнения, че шумерите са приели своята писменост от предшестващ ги културен народ.

И.Е. ГЕЛБ /21/ дори отбелязва тази вероятност по следния начин: “от друг етнически елемент”. При двете древни цивилизации – Египет и Шумер, трябва да се взима под внимание по-старата Черноморска цивилизация, съществувала около бреговете на бившето сладководно езеро" - (сега Черно море, доп. на ред.)

Хипотезата на У. РАЙЪН и У. ПИТМАН за вероятните пътища на преселение почти напълно съвпада с резултатите от настоящото изследване на писмените знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации, които доскоро изглеждаха някак си необясними

.

Дионис в Индия

.

Източник: Ариана: Анабасис Александрий: Книга VIII (Индика)
Tr. Е. Илиф Робсън (1933 г.)

"Но когато дойде Дионис и стана господар на Индия, той основаваше градове и даде закони за тези градове и научи индийците да посеят земята си с полезни растения, като им дадоха семе. Тогава Дионис първо закачи волове на плуга и направи много индийнци земеделци вместо скитници и ги въоръжи с военни оръжия. Освен това Дионис ги учи да почитат другите богове, но особено, разбира се, самият той. А страната е наречена Ариа " - съобщава Анабасис Александрий, VII.вii, пише през 1933 г. Иллиф Робсън ( sourcebooks.fordham.edu) в книгата си Индия.

Александър Велики се обявява за „Нов Дионис“ в походите си към Мала Азия. Той и Гай Октавий получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.

.

***

И римският летописец Луций Ариан разказва за тракийски поход на Дионис към Средна Азия и твърди, че преди идването му в Индия, местното население било номади, непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракиецът им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи,  според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация. Като потвържедение за това може да се посочи, че в Индия са намерени оръдия на труда от Бронзовата епоха, чийто прототипи се срещат във Варненския некропол ( V-то хил.пр.Хр). 

Тези два текста ни сочат връзката между хората от Варненския некропол и Дионис.

 .

Както вече бе обяснено древните тракийци, които се заселват в Средна Азия са първите арийци, които в по-късни времена там се разделят на две групи: индо-арийци и ирано-арийци. Трета група са тохарите,

доказано с историческите извори и топоними, с керамиката, оръжията и др. артефакти, принадлежащи на така наречената Андроновска култура от 2300 г. пр. Хр, чиито по-ранни прототипи са от земите на Тракия от 4500г. пр. Хр. Това ясно показва, че създателите на тази прото арийска култура са дошли от Тракия. - Kalgata

И      У. Райън и У. Питман твърдят, че един от преселените на Изток народи са тохарите и са го отбелязали в своята карта. 

Черно море и миграцията на коренното население - Картата с 5425 - 681  наносите, 49 000 кв.км   МХВ - MHV  от Вн

.

Черно море по това време е представлявало сладководно езеро с ниво на 90–120 м под съвременното, за което съдим от съхранените древни брегови линии на тази дълбочина. На мястото на Босфора е протичала река, която се вливала в морето. Анализът на цветния прашец (поленовите спектри), попаднал в черноморските утайки показва, че на границата плейстоцен –холоцен преди 10000 г. климатът се затопля – дотогава преобладава полен от степни треви и бор, а след това се появява полен от широколистни дървета. В седиментационния процес обаче не настава промяна – чак до границата долен – среден холоцен в дълбоководието се утаяват езерни карбонатни утайки, което доказва, че Черно море е било сладководно езеро. Преди около 8000–9000 г. настъпва геокатастрофа – Босфорският праг се скъсва и солени средиземноморски води нахлуват в Черно море. Морското ниво се е покачило от 120 на 35 м под съвременното, нахлули са води с общ обем 31000 км3 и е залята равнинна територия с площ около сто км2. Потопът е продължил няколко години.
На морското дъно вече се отлагат сапропелни тини, съставени от планктонни организми с високо съдържание на органичен въглерод, достигащо до 18–20%. Сапропелните тини са свидетелство за масово измиране на организми, поради промяна в солеността на морската вода. Над тях залягат съвременни наслаги – висококарбонатни коколитофоридови тини, изградени главно от фитопланктон.
Какво се е случило с жителите на потопените крайбрежни равнини, които по това време са били създали център на развита цивилизация, за която съдим от Дуранкулашкия и Варненския некрополи с най-старото обработено злато в света.
Една част от местното население остава на Балканския полуостров, а друга част мигрира през Мала Азия в Месопотамия, отнасяйки спомена за “Морето на смъртта” (Черно море) и създавайки легендата за Потопа. Тя е написана около 1000 г. пр.Хр. на иврит и е широко известна от първата книга на Мойсеевото Петокнижие (Ветхия завет) – “Битие”, гл. 6–9.
На 3.ХІІ.1872 г. сътрудникът на Британския музей Джордж Смит оповестява пред Дружеството по библейска археология в Лондон разчетения от него върху глинени плочки от библиотеката на цар Ашурбанипал в Ниневия “Епос за Гилгамеш”. Епосът е бил написан на акадски език (един от семитските езици) и е представлявал препис на по-стар оригинал от времето на цар Саргон, датиран на 1750 г. пр.Хр. В епоса се разказва за потопа, но в по-разширена версия, отколкото в Библията. Библейският Ной се среща под две имена: Утнапищи и Атрахазис. Героят Гилгамеш съобщава, че неговата родина е далеч на северозапад. На вавилонска карта върху глинена плочка от VІ в. пр.Хр. със стрелка, сочеща на северозапад от Месопотамия е указана родината на прадедите.
Впоследствие са открити още по-стари версии на легендата за потопа на шумерски (несемитски) език. Най-старата е върху глинени плочки от Нипур (2478–2441 г. пр.Хр.), град в Шумер, владян от кутите. На шумерски език Ной е представен с името Зиудзуду (Зиусудра).
Кои са кутите и кой е Зиудзуду? Д–р Явор Шопов идентифицира кутите с народа кути (кутигури, кутригури) – един от основните племенни съюзи на българите. Наставката – гури означава народ.
Милош Сидоров идентифицира името на Зиудзуду с това на митичния родоначалник на българите Зиези, който е записан в Анонимния латински хронограф от 354 г., където се изброяват синовете на Ноевия син Сим – Ким, основатели на народи: “Ziezi ex quo vulgares” – “Зиези, от когото са (произлезли) българите”.
Интерес представлява и вавилонското предание за потопа, съхранено в трудовете на халдейския жрец Берос от ІІІ в. пр.Хр. и достигнало до нас във фрагменти на гръцки език. В него библейският Ной е представен като десетият цар на Вавилон под името Ксисутрус. Явно Ксисутрус е гръцкото произношение на Зиусудра (Зиудзуду), т.е. на Зиези.
От Кутия в Месопотамия кутите (древните българи?) мигрират на изток към иранското плато Ариана, откъдето в състава на ведическите арийци около 1500 г. пр.Хр. нахлуват в днешен Пакистан и Северна Индия (Shopov et al., 2009). От ХІІ в. пр.Хр. там съществуват писмени сведения за династия Балхара и държава Балхара, наричана Булгхар от персите и Бактрия от елините. Бактрия е описана от Страбон като “перлата на Ариана” и е обхващала части от днешен Пакистан, Узбекистан и Северен Афганистан. В 529 г. пр.Хр. Бактрия е завладяна от персите. След похода на Александър Велики Бактрия се преобразува в Гръко–Бактрийско царство (306–140 г. пр.Хр.).
В индоарийската традиция оцелелият от потопа Ной се нарича Ману. Съгласно “Риг Веда” Бригу е основател на род свещенници, а Ману е неговият баща. Според чудесната идея на д-р Петър Добрев Бригу е всъщност Бългу, тъй като в санскрит и в други древни индоевропейски езици вместо “л” се е произнасял звук, среден между “л” и “р”. Например вълк на санскрит е врика, дълъг–дрику и т.н. Според Херодот бригите (българите) са най-старият народ на земята – сведение, което той е почерпил от египетските жреци. Забележителни са прозренията на Георги Раковски, който вероятно използвайки неизвестни за нас извори пише: “Български пръв законодавец е бил в Индия Ману, кога закони са си пренесли българи в преселение си оттам в Европа” и още: “… защо ние сме първите и най-стари жители на Европа и най-чистите потомци на ариите… кои са били зели онова направление еще от хиндустанското си преселение от бабилонските страни, дето се задържаха много време”.

Пътят на българите–5568 г. пр.Хр.–681 г. сл.Хр.

През І в. пр.Хр. – ІІ в. сл.Хр. cbor38българите са в състава на Кушанската империя в Пакистан и Северна Индия. След разпадането на империята те мигрират на запад през Памир, Хиндукуш, езерото Балхаш (Бългхаш), Бухара (Бългхара) покрай Аралско море и в 165 г. според “Именника на българските канове” (кан=канас ювиги=княз), съставен от самите тях, между Черно и Каспийско море кан Авитохол основава държава, отбелязана от летописците като “Стара Велика България”.
Синовете на петия кан на Стара Велика България Кубрат основават редица нови държави: кан Котраг – Волжка България, съществувала до края на ХVІ в.; кан Кубер – държава в Панония и впоследствие около гр. Битоля (Македония); кан Алцек – в Италия; кан Аспарух – в Дунавска България – Малка Скития (Добруджа) и Мизия. (От vmh-bg.com)

.

Преди 10 000 години 

Анализът на цветния прашец (поленовите спектри), попаднал в черноморските утайки показва, че на границата плейстоцен-холоцен преди 10 000 г. климатът се затопля и дотогава преобладава полен от степни треви и бор, а след това се появява полен от широколистни дървета. (От vmh-bg.com)

***

Фриги-бриги и пеласги

Древният народ фриги-бриги 

Азбуката на фригите  в Санскрит 

1.Карта на древния географ и историк Хекатей от тракийския град Милет, който за първи път отбелязва през VІ в.пр.Хр. страната Фригия-Бригия в днешните български земи край Черно море. Източник: bg.wikipedia

Teopphan. I Bonn., с.222.

.

.

Гените и проф. д-р Иво Кременски

Както се установи и от генетичните изследвания, най-преобладаващият ген в българската народност е тази на траките. Проф. д-р Иво Кременски отбелязва: „Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години. Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години.“

Неща, които открихме чрез сведения от различни други науки. Всички те се допълват по един или друг начин. „Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските хаплогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години.” [29]„  

Днешните българи 40% принадлежат към хаплогрупите E-V13 и  I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия  след овладяването на земеделието. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около  40% принадлежат към хаплогрупите E-V13  и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространени в Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота от само 1.5%. 

  1. * R-L23 се среща в Източна България от края на ледниковия период;
  2. * Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България, откъдето се разпространява…(Веднага можем да посочим, че това е хаплогрупата на атлантите от Ману – б.К.К.)
  3. * Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества  по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко. [30]
  4. През 1965 г. Чарлз Хапгут отбелязва, че колекцията му от древни карти в Масачузетския технологичен институт изхожда от общ източник с първородина на Балканите. „Тази култура спокойно би могла да бъде определена  като по-високоразвита от цивилизациите на Египет, Вавилония, Гърция и Рим",

както той констатира в "Карти на древни морски крале", Сф., 2004, с.223. и в [32] на източника urochicago, К. Каменов.


Тук ще добавим семантичното Дърво на потеклото и Световния генетичен атлас за пренесените култури от народа учител ...

.

Градоустройство и Архитектурата

Що се отнася до многото астрономически познания, пренесени от Балканите в древен Египет, ще отбележим само най-важната – археоастрономическата планировка в градежите. Докато пирамидите в района на Гиза са копие на съзвездието Орион [21], то археоастрономическата планировка на могилите в Сборяново и кодировката на някои други обекти са съцветие от много съзвездия. Този начин на планировка се развива и при втората вълна преселение на (прото-) българи от Балканите. В свое изследване Д. Гергова документира: „…от Етрурия до Вавилон в древността са се отличавали със своята археоастрономическа планировка.”
Важно е също така да се знае, че когато създават Теотиуакан, извършват една мащабна планировка на слънчевата система в центъра му. Нужно е отново езиковедски само да вмъкнем, че лексемата УА, като и УАУ, са за царственост и то единствено при прото-бълг-ариите, откъдето тръгва титлата кан. (От urochicago, К. Каменов)

.

Моделите на преселенията в korenytе

.

На вавилонска карта върху глинена плочка от VІ в. пр.Хр. със стрелка, сочеща на северозапад от Месопотамия е указана родината на прадедите.
Впоследствие са открити още по-стари версии на легендата за потопа на шумерски език. Най-старата е върху глинени плочки от Нипур (2478–2441 г.пр.Хр.), град в Шумер, владян от кутите. На шумерски език Ной е представен с името Зиудзуду (Зиусудра).
Писателят-езотерик Милош Сидоров тълкува името на Зиудзуду с митичния родоначалник на българите Зиези, който е записан в Анонимния латински хронограф от 354 г., където се изброяват синовете на Ноевия син Сим – Ким, основатели на народи: “Ziezi ex quo vulgares” – “Зиези, от когото са (произлезли) българите”.

.
От Месопотамия кутите-древните българи мигрират на изток към иранското плато Ариана, откъдето като ведическите арийци около 1500 г.пр.Хр. нахлуват в днешен Пакистан и Северна Индия (Shopov et al., 2009). От ХІІ в. пр.Хр. там съществуват писмени сведения за династия Балхара и държава Балхара, наричана Булгхар от персите и Бактрия от елините. Бактрия е описана от Страбон като “перлата на Ариана” и е обхващала части от днешен Пакистан, Узбекистан и Северен Афганистан. В 529 г.пр.Хр. Бактрия е завладяна от персите. След похода на Александър Велики Бактрия се преобразува в Гръко–Бактрийско царство (306–140 г.пр.Хр.).

.

Ману = Ной  Бригу = Бългу 

В индоарийската традиция оцелелият от потопа Ной се нарича Ману. Съгласно “Риг Веда” Бригу е основател на род свещенници, а Ману е неговият баща. Според д-р Петър Добрев Бригу е всъщност Бългу, тъй като в санскрит и в други древни индоевропейски езици вместо “л” се е произнасял звук, среден между “л” и “р”. Според Херодот бригите (българите) са най-старият народ на земята – сведение, което той е почерпил от египетските жреци. Забележителни са прозренията на Георги Раковски, който вероятно използвайки неизвестни за нас извори пише: “Български пръв законодавец е бил в Индия Ману, кога закони са си пренесли българи в преселение си оттам в Европа”. И той казва още: “… защо ние сме първите и най-стари жители на Европа и най-чистите потомци на ариите, кои са били зели онова направление еще в хиндустанското си преселение от бабилонските страни, дето се задържаха много време”.

През І в. пр.Хр. – ІІ в.сл.Хр. българите са в състава на Кушанската империя в Пакистан и Северна Индия (куше е индоарийски вариант на думата “куче”). След разпадането на империята те мигрират на запад през Памир, Хиндукуш, езерото Балхаш (Бългхаш), Бухара (Бългхара) покрай Аралско море и в 165 г. според “Именника на българските канове”, между Черно и Каспийско море кан Авитохол основава държава, отбелязана от летописците като “Стара Велика България”.
Синовете на петия кан на Стара Велика България Кубрат основават редица нови държави: кан Котраг – Волжка България, съществувала до края на ХVІ в.; кан Кубер – държава в Панония и впоследствие около гр. Битоля (Македония); кан Алцек – в Италия; кан Аспарух – в Дунавска България – Малка Скития (Добруджа) и Мизия.

Източник: Времето, морето, хората

.

***

.
Географът Птоломей от ІІ в. от н.е. посочва на своята карта селище Варна по местата, където е била кимерийско-българската държава, на юг от Кавказ, на север от р. Кура (Cyrus). (От letopisec.bg)

.

***

.

След откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 година се оказа, че "Така наречената Варна" е обширна долина от бреговете на Черно море до крепостта Овеч край Провадия, а според старите летописци "и по нататъшната земя". Тук нашите деди арийци-траки-българи повече от десет хилядолетия са създавали древното "Царство на разума", което световните учени наричат "Култура Варна". И когато различни поколения българи в различни отдавнашни времена биват принудени да напуснат родните си обиталища и да тръгнат немили-недраги на гурбет, те разнасят "Тъй наречената култура Варна" и там, където дълго живеят с местните народи, заедно я доразвиват .

.

***

Мелодии и топоними  вкл. варна

Източник: Blog.bg.history 18.11.2011   ?!
Намерени са и музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над половината от килимите там напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

***
Изт: bgpamir   
Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г. пр. Хр. Това съобщи доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод Научната експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран и Балхара. Има и генетични връзки между българите, които са доказани, посочи той. И уточни,   че има повече от 1200 много сходни думи в българския и персийския езици, описани в общ речник.   чешма и чердак. 
***
.
 Проф. Карачанлу, специалист по историческа география
.
В Северна Индия, там, където са властвали арийците, са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви-секири с шип, точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа, където двата края на артефакта са остри...
В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Старият автор Херодот дава името на този тип оръжие. То е наричено от него сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира. Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци.
От спораток Павел Серафимов

Ария е най-древното име на Тракия.

За това свидетелства Стефан Византийски в своята работа “Етника”. Народът познат като арийци е обитавал Балканите през Бронзовата епоха и впоследствие е предприел миграция в посока Средна Азия. За поход на Дионис в Индия са писали доста стари автори – Ариан, Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Луций Ариан дава най-много подробности, пояснявайки, че преди идването на Дионис индийците били примитивен народ, който се хранел със сурово месо и кора от дървета. Дионис научил индийците на земеделие и скотовъдство, показал им как да градят къщи, дал им дори религия, като разбира се поставил себе си начело на пантеона. И действително името на върховното индийско божество Брама е просто вариант на един от епитетите на Дионис Бромий.

Това не е просто легенда, има доказателства от областта на генетиката относно това, че покорилите Индия арийци са дошли от Тракия. Неотдавна стана ясно, че индийските брамини са носители на хаплогрупите R1a1, J2, E, G2a, H1. За Н1 се смята, че е местна група за Индия, но R1a1, J2, E, G2a са типични за Балканите и обитаваната от траки Мала Азия. Най-важното е – има ги сред нас българите. Това показва две неща – ние сме наследници на траките, които са и старите арийци. Не сме пришълци от Индия както внушават поддръжниците на иранската теза, напротив, ние сме внесли гени, език и култура сред народите на Средна Азия.

Санскрит е амалгама от древната арийско-тракийска реч и речта на арийците и местното население на Индия. Това обяснява интересните паралели между тях.

***

.

Диана Гергова и Петко Димитров:
Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет. 
Потопа около 5600 г. пр.н.е.
Залети с над 100 хил.кв.км, земи.  От днешните варненски брегове близо до бреговете на Сладководното езеро е установен стръмно спускащ се шелф към дъното на Черно море с крайна кота 2220 м. Това е една от причините да не се открие вероятно потъналият древен град, който според историческия анализ на специалистите е свързан с Варненския халколитен некропол.
Друга причина за да не бъде открит този град на световната цивилизация са натрупаните през 7600-те години  ...  и от реките наноси с дебелина 80-100 м. Черно море има най-голям в Европа водосъбирателен басейн с площ ... ?
.
П. Детев и Ал.Фол

Траките са евроазийски племена, населявали Балканския полуостров. Според проф. Александър Фол[1], оформянето на тракийската етно-културна общност е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местното население, доказано още преди от проф. Петър Детев за края на VІІ хил.пр.Хр., от когато има данни за най-старата европейска култура. А траките са по-младите му поколения.

Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I.

.

.

***

Web Analytics