"Всемирният потоп" през очите на руския художник Иван Айвазовски.

Световният шедьовър е създаден в 1862 г. Съхранен е в Ермитажа.

.

Първа причина: Черноморският потоп

Чуждестранни и български научни изследвания доказаха тезата за Черноморския потоп. Някои историци дори го нарекоха Всемирен потоп. Основните геологически аргументи са наличието на стара брегова ивица на съвременни дълбочини 90-120 метра, с възраст над 8 хил. години, в чиито подводни дюнни има макар и неясни следи от човешки образувания, има наличие на геокатастрофични органогенни утайки в дълбоководната черноморска котловина и е установеното сероводородно заразяване от загниването на сладколюбивите водни растения. На 95 метра под водата край брага на Варна бе намерена и така наречената “Чиния на Ной”, създадено безпорно от човешка ръка. 

Установено е: Черноморският потоп е залял над 49 000 кв. км. плодородни земи и много селища. Това е основната причина за преселение на хората, живеещи от времето на палеолита около най-голямото сладководно езеро на света. Една част от тях са останали край новите черноморски брегове, друга по-голяма част са потърсили нови обиталища в Азия и Европа. 

Повече в статиите Черноморският потоп - І, ІІ и ІІІ част 

В древността за Бълг-Ариите осигуряването на храната е била основен поминък и начин, по който са организирали живота си. Отглеждането на домашни животни за тях е основна грижа. Семената са разменна единица в търговските отношения. Високо добивните от тях са на стойността на златото.

И тогава не само за тях е имало диетични закони. Римският летописец Евгени Йероним (340-420 г.) в един трактат съобщава за настъпилия глад в Южна Европа, когато император Валент (363-378 г.) забранил да се консумира кравешко месо, за да се увеличава  плодовито краве стадо. В Персия арийците, създатели на зороастризма, разделяли храната на благотворна - пилешко, агнешко, волжско месо и вредна, която се консумира от чужденците. Забраната за яденето на говеждо месо се налага след нарастване на населението в древността, тогава брахманите въвеждат в Индия вегетарианството.

Ще припомня и мнението на Херодот: „Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички.  Във всяка отделна племенна област те носят отделно име, но езика, нравите и обичаите им са едни и същи”. (Hdt, Ἱστορίαι, V, 3)

Историческите сведения сочат, че на Балканския полуостров в различни времена са живели повече от 80 тракийски племена. Всяко семейство от тях е имало повече от пет деца. Тогава основателно може да се твърди, че недоимъкът на храна е една от главните причини за преселенията на Бълг-Арите, провеждани през хилядолетията на вълни на вълни.

.

Трета: Неблагоприятни климатични промени 

За времето на Балканите в периода около VІІІ-VІІ хил.пр.Хр. ни разказва климатологът Александър Филипов. В онези далечната древност рисунките в някои пещери у нас изобразяват голи ловци, преследващи щрауси, жирафи и антилопи. Тогава Сахара е била покрита със зелена, а не пустиня и сред нея са намерени скали, на които също са изобразени животни от саванен тип. Това означава, че ареалът на саваната е включвал Балканския полуостров.

Този климат е продължил чак до късната античност и нашите деди траките са живели в този климат и можем да съдим по леките им облекла. Допреди 2500 г. пр. Хр. по нашите земи е имало лъвове и леопарди. Затова съобщават летописците  Херодот, Ксенофонт, Плутарх и др. Кости на лъв са намерени край селищна могила при с. Голямо Делчево, Варненско. 

В подкрепа на тази теза е и конструкцията на сградите - те са с огромни стаи, широки коридори, липсват камини и помещения за отопляване (като изключим термите, които имат друга функция). Едва към края на V – VI век сл. Хр. се наблюдава внезапно захлаждане и климатът става умерен. Вече  хората ползват по-топли дрехи, сградите им имат тесни прозорци, порти, появяват се първите камини. С тази промяна на климата може да се обясни и преселенията на народите, включително и това на древните българи, които са принудени да търсят южни земи, по-добри за земеделие и за оцеляване.

Анализ на световния климат показва, че по същото време в Азия е настъпило засушаване. Навярно това е причината за инвазията на хуните. Климатът бил по-студен преди, което означавало по-малко добри земеделски площи. А през V-VІІ век има малък ледников период, който още повече влошил условията за живот.

.

Древна гравюра "Черна китайска чума". Достигнала нашите земи и Централна Европа. 

Неизвестен художник.

Четвърта: Заразни епидемии 

В миналото пандемични вълни от чума, вариола, туберкулоза, малария, коремен тиф, проказа и грип са обезлюдявали големи райони и дори отслабвали силите на велики държави.

Древногръцкият лекар Хипократ, известен като „бащата на медицината“ описва за пръв път енфлуенцата (сега се казва грип) през 412 пр.н.е.^[17].Всяка година болестта е обхващала цяла Европа и е причинявала много поражения, порази липса на подходящи лекарства. По време на Пелопонеска война (430 пр.н.е.) – от тиф умира 1/4 от атинската армия и 1/4 от населението на Атина в течение на 4 години. Високата смъртност на болестта ограничава нейното широко разпространение, но засяга и българските земи. Точната причината за тази епидемия не беше известна до 2006 г., когато анализ на зъби, намерени при разкопки под Акропола, показва наличие на бактерии от тиф.^[2] От 541 до 700 година Византия и Балканите трудно преодоляват чумната епидемия, пренесена от Египет.

Археолозите и сега откриват напълно запазени древни градове, напуснати от населението им без да има следи от насилие и война. Затова те предполагат, че заразните емидемии са причина за преселение на жителите им.

.

Пета: Дълготраен тормоз на номадски племена

Друга причина защо древните българи били принудени, изтерзани от тях, да напускат своите селища. Имаме пример в древната българска държава Балхара в Афганистан. След много векове на славни победи и подвизи тя се оказала пред огромно изпитание. От източните степи като лавина се спуснали прогонените от Китай чергарски племена. В епоса „Махабхарата“ са наречени „грабителите хуни“. Вероятно именно те са прокудили жителите на Балхара.
Дивите чергари нямали сили и техника да превземат укрепените градове, но имали своя тактика да изтощават и най-силните си противници. Когато срещу тях идвала организирана войска те се разбягвали с конете си. Но после се завръщали. за да приберат реколтата, да пустошат градините, да отвлекат опитомените животни, да извършат дръзки кражби по пътищата. Непрекъснатите им набези пречинявали недоимък и глад в Балхара. 

Ето как арменският "Ашхара-цуйц", 1883, стр. 233, описва тази тъжна картина: „В Средна Азия, до Персия в полите на планината Имеон, в пет области живеят 15 богати стари народа, които имат добре развито селско стопанство, те са изкусни майстори и добри търговци. А между тях бродят 43 варварски чергарски племена и ги тормозят до смърт. От 15-те стари народа един се нарича масагети. След тях идват българите“. Сведение на Петър Добрев от БАН в Сага за древните българи.

Специалистите правят логичния извод, че единствено тяхно отмъщение било: след напускане на селището те го запалвали, за да не бъде ползвано от грабителите-номади, които дълго време са ги подложили на тормоз и да не се настанят в добре организираното селище, в обзаведените и удобни за живеене къщи. Това е причината, съвременните археолози да откриват много древни български селища изпепелени, без да има следи от насилие и жертви. Такава съдба е сполетяла няколко пъти и Одесос.

И древният град на Индия Мохе́нджо-Да́ро го е имал същата съдба. Тайнството, пред който се изумяват учените е, защо преди 3500 години жителите му са го напуснали, не е разрушен от нашественици и в неговите останки не са намерени следи от насилствени или военни действия. Няма данни за наводнение, пожар и епидемия. Затова летописците го наречат "град на невидимите мъртавци".(От Уикипедия)

.

Докато древните българи от Балхара се борили с чергарите-хуни, от запад в техните земи нахлули отново персите, завзели тяхната столица Балх, градовете Варну, Мадар-а, Шуман и най-плодородните им полета. За всички е станало ясно, че за да имат свободен живот, трябва да се преселят. Трудно било в онези времена да се избере най-подходящата посока. На изток пътят бил преграден от свирепите хуни, на запад се простирала мощната Персия, която можела да ги приеме единствено като покорни слуги. Те избрали пътя на север през опасните азиатски пустини. Възможно е причината да е била, че в Кавказ вече живеели техни стари родственици аланите, потомци на старите масагети. От Балхара на север потеглило многобройно население през зимата, защото да се премине успешно пеш и на кон пустинята Каракум, която не случайно носи името Черната пустиня, най-подходящо е да се пътува в края на зимата. Тогава все още няма пролетни разливи на реките и трудно поносимите летни горещини. А и враговете им избягвали да воюват през зимата. (Пак там)

.

Арийският Бог Дионис по време на поход,

с палмова клонка за мир и с копие за битка.

.

Шеста: Силните врагове

Древните Бълг-Арии водили кръвопролитни успешни битки. Но всяка война е свързана с човешки жертви и разруха от двете страни. Тогава здравият разум повелява с чест да се оттеглиш от полесражението и да потърсиш друга подходяща земя, където да изградиш сам или с местните хора ново жизнено обиталище. Затова те използвали преселението тип “Вожд-жрец”. Най-добър пример е обожественият от арийците вожд Дионис. С това легендарно име шест различни пълководци през хилядолетията са ръководили походи на тракийски племена в земите към Индия. Дори Александър Велики при похода си в Азия се нарекъл Нов Дионис. Той и Гай Октавий получават династични предсказания именно в светилището на Дионис, което се намира на връх "Острец" - Родопите. 

"Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Когато тръгнат в преселение първи са въоръжените конници, стрелците с лъкове и мечове са след тях, следват ги старците, жените, децата, стадата крави (за прехрана) и накрая отряд войни ги охранява". Пише Ал-Масуди, арабски историк в книгата си „Златни ливади". (istoricheski citati) 

Херодот през V в.пр.Хр. споменава, че арийците в Индия между Хималаите и река Ганг създали държавата Ария Варта. Частицата вар означава  ограждение, собсвеност, идва от арийската дума उद्यान - udyā, сродна е на стблг. стая и двор. 

.

Седма: Преселение познато като “Ver Sacrum” - „Свещен родител“

Историческите сведения сочат, че на Балканския полуостров в различни времена са живели повече от 80 тракийки племена. Припомням, че всяко семейство от тях е имало повече от пет деца. Това е поводът, първородните синове и дъщери да се оженят и доброволно да се отправят на гурбет не за печалба, а да облекчат съдбата на рода си. Запазена е старинна народна песен, която описва как се подготвят преселниците и мъката на рода от раздялата:

"Баща му кола стегаше,
братя му коват биволе,
сестри му дреи доносят,
снаи му чумбас решеха,
майкя храна в торба тури.
Стоян си прегна биволе,
майкя на порти думаше:
- Стояне, чедо мамино,

дор до девет пъти,

поклони ти правя,

дано ти е лека съдбина`.

Помни род и татковина`"

.

Прокопий Кесарийски (ок. 500 г. – ок. 575 г.). пръв описва обичая на кимерите (древни българи, доп. на ред), извършван периодично, когато пълнолетни, свързани с брак юно­ши и девойки, напускали доброволно семействата и родината си и търсели ново местопоселване. По същество това е представлявал добре въоръжен многоброен отряд, наречен "Männerbünde", за да може да се пребори, ако се налага, с населението, където иска да се настани. Така твърди и граматикът Фест (Fest., De verb., XIX, 379, s. v. Ver Sacrum).

Българският историк Стефан Йорданов в научната си студия “Обичаят Свещен родител у прабългарите" също причислява обичая към италийските “Ver Sacrum". Той го обогатява със сведения от неолитната култура на прото българите, които го прилагали в преселенията си в Азия.

.

Надписът гласи: Ариа е древното име на Тракия, според Стефанос. Това са войни в колесница. Еврипид и Софокъл също показват, къде е тяхната родина. Източник: Речник Древна География 1773 г., Лондон. (Изт. БГ Наука, при мое лично участие, Н.У.)

.

 Карта на преселенията на народите след великия Черноморски потоп около 5650 г.

.

.