АСПАРУХ - ОРЕЛЪТ

Статуетка, намерена в паметното обиталище до украинското село Вознесенка от VІІ век сл. Хр., на гърдите на която личи монограм с името на кан Аспарух - Еспор. На ирански и старобългарски Еспор означава Орел. Снимка: Красимир Михайлов от bg-voice.com 

.

рез 1929 година украински археолози, ръководени от Владимир Гринченко, започват спешни разкопки на погребални могили недалеч от река Днепър, защото е предвидено да се изгради голямо водохранилище, и откриват древен исторически обект. Защитен е с вал и ров и има размери 60 на 30 метра. В средата е кръгла, облицована с камъни яма, с диаметър 9 метра, пълна с обгорени остатъци от бойни доспехи, конски стремена, златни токи, апликации, накрайници за колани.украси на ножници и кости от животни. Всичко това е прободено със забити в купа три прави саби, каквито са ползвали българите през VII-VIII век.

Владимир Гринченко старателно описва съкровището, но тълкуванията му явно не се харесват на тогавашния съветски режим, защото археологът и целият екип са изпратени в Сибир, а намереното от тях е разпиляно в музеите на Харков, Днепропетровск и Запорожие.

.

"По-късно - разказва колегата Пламен Петков от bg-voice.com - много от находките, описани от Гринченко при Вознесенка, се установява, че са аналогични с находките от съкровището на кан Кубрат от Малая Перешчепина, както и с прабългарски находки от днешните български земи. Това кара учените да смятат, че археологическият обект е свързан с българите. Първоначално Гринченко и екипът му предполагат, че на това място са погребани вожд и негови приближени, загинали в битка, като телата им са били кремирани, при което ценностите са обгорели. Скоро обаче установяват, че там вероятно няма човешко погребение, а могилата е само поменателна, защото всички кости са от жертвени животни, а не човешки. Най-силно впечатление на учените правят сребърният орел, върху който има знаци и надписи, и сребърен лъв, който обаче е силно пострадал от огъня. Двете фигури са изпратени в музея в Харков, който тогава бил столицата на Украйна.

Но започва Втората световна война и при бомбардировка над града германска бомба попада точно в музея и сградата експлодира. С риск за живота си една уредничка влиза в димящите развалини и спасява сребърния орел. Заедно с други ценности той е евакуиран с влак, който отново е бомбардиран от немците, но орелът и този път оцелява, а след войната е върнат в Харков. Уредничката, която го е спасила, продължава да го пази до 1983 г.,  когато със сила го изтръгват от ръцете й, за да го изпратят в Запорожие. В момента сребърният орел стои заключен в каса в мазето на музея в Запорожие и не се показва на посетители. Аз имах честта да го държа в ръцете си и питах управата на музея защо не го излагат във витрина, а те ми отговориха, че бил прекалено ценен и се страхували да не бъде откраднат" - сподели Пламен Петков от bg-voice.com.

.

Националният исторически музей получи дарение – Орелът на кан Аспарух

от археологическия комплекс „Вознесенка”, Запорожие. Дарението бе направено благодарение на Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, министър на енергетиката в три украински правителства, бивш губернатор на Одеска област. С негови средства скулпторът Андрей Яремко прави за първи път 5 точни  копия на орела, едното от които бе дарено на НИМ.  Орелът е от лят посребрен бронз и тежи точно колкото и оригинала - 1235 гр. По инф. на Прес службата на НИМ.

Оригиналът на Сребърния орел е висок 13,2 и дълъг 21 см. На крилото му има трилистник, който се смята за династически знак на рода Дуло, и гръцки надпис „ΔΟΧ”. На гърдите на орела е издълбан монограм, подобен на тези върху пръстените на кан Кубрат. Археологът, който го открил - Владимир Гринченко, разчита върху монограма името „ПЕТРОС", четейки отляво надясно. Години по-късно друг украинец - професорът от „Харвард" Омелян Прицак, разчита монограма като „ЕСПОР”, четейки го отдясно наляво, като се съобразява, че българското руническо писмо също се чете от дясно на ляво. А Еспор (също Испор и Исперих) е името на кан Аспарух. Според Прицак името Еспор в ирански означава Орел. както се споменава и в старобългарската книжнина. Орелът символизира божественото духовно начало, а стъпканата в краката му змия е сатанинското начало. 

Подобен е примерът с Юстиниан I Велики - император на Византия от 527 до 565 г. Той има тракийски произход и до осиновяването му от чичо си Юстин.се нарича Флавий Петър Сабатий  В други източници е назован с името Управда. Името Петър идва от гръцката дума за камък, скала – Πετρος, и е еквивалент на българското име Камен.

Монограмът на Аспарух дава сведение за името му, за неговата вяра и цели в годините. Според древните български традиции и тяхната “Говорещата азбука" всяка една графема-буква изразява най-висш държавен символ. А кръстът има значение на “Бог”, на принадлежност. Всеизвестно е, че Аспарух и неговият баща Кубрат, са приели християнството, когато са учили в Костинтинопол. Така твърди и проф. Божгидар Димитров. "Закълнеш ли се в Светото евангелие, оставащ му верен цял живот" - казва той.

***

кан Кубрат (632-668), който като юноша прекарва дълги години в Константинопол. Очевидно Кубрат запазва християнското вероизповедание само за себе си, без да го налага на подвластния си народ.

.

***

Като съпоставих двете разчитания на Петрос и Еспор в монограма

от ляво на дясно и обратно, за пореден път се убедих в остроумието на прабългарите. Според Уикиречник Петрос е с произход от старогръцката дума със значение твърд като камък. Стар и сегашен български еквивалент на името е Петър и Камен. Очевидно като личност Аспарух е изписан твърд и надежден като камък, а като вожд е обозначен Еспор - сравнен с царя на птиците Орелът. И като продължим разсъжденията си с тая царствена титла и с воля твърда като камък Той е повел старите българи в успешни битки, за да стигнат и завоюват своята Прародина - днешните български земи, владени преди хилядолетия от техните предци арийци-траки-българи.

Според орнитолози сребърната птица от Вознесенка е от рода Aquila chrysaetos, известен в България като златен или скален орел, а в Азия е наричан беркут. Ново предположение, че орелът е бил свещена птица за древните траки-българи още в далечните хилядолетия в тяхната пра Тракия и Мизия, преди да предприемат своите преселения на Изток.

.

езата, че кан Аспарух е загинал в битка с хазарите и вероятно е погребан в района на Днепър, докъдето се е простирала България по негово време, е изказана още през 70-те години на миналия век от проф. Станчо Ваклинов. Той се основава на анонимен български апокриф от XX в., който разказва за Испор цар, след като управлявал дълго, загинал във война с измаилтяните (хазарите) на Днепър през 700 или 701 г., където тогава е минавала границата ни с Хазарския каганат. Откриването на съкровището при Вознесенка, датирано от същото време, ни дава и точното място, където може да се е състояла тази битка. Това предположение се споделя и от други учени, между които са проф. Димитър Овчаров и проф. Иван Т. Иванов. А проф. Рашо Рашев беше убеден, че съкровището от Вознесенка, както и това от Малая Перешчепина са български и беше категоричен, че във Вознесенка няма погребение, а само сакрално обиталище, създадено в памет на високопоставен аристократ от времето на Велика България. И като имаме предвид разчетеният монограм от проф. Прицак, този аристократ е Кан Аспарух. 

.

Снимка: Красимир Михайлов от bg-voice.com 

.

Публикация: Николай Увалиев

3 март 2019

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.Съкр в Сент Миклош: Аспарух е бил хистиянин

Те се носели с себе си своите имена, образци от покъщнината, облеклата, музикалните инструменти и сакралните си символи.

.

В Персия се откриват няколко безспорни прототипа на статуетката сребърен орел от погребението на Аспарух. Изглежда, трябва да се ревизира предположението, че това е римски армейски символ, подарен на създателя на Дунавска България.В римската армия е имало много тракийски легиони, вероятно те да са имали на своите бойни скрижали орли.

.

Подобен е примерът с Юстиниан I Велики - император на Византия от 527 до 565 г. Той има тракийски произход и до осиновяването му от чичо си Юстин.се нарича Флавий Петър Сабатий  В други източници е назован с името Управда. Името Петър идва от гръцката дума за камък, скала – Πετρος, и е еквивалент на българското име Камен.

.

.

***

Web Analytics