"Триумфиращ конник"

.

удожествените качества на Кана № 2 сияет на върха на световното златарско изкуство. Тя е изработена от златар в Плиска и е подарена на кан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни през 826-827 г. На една от страните на каната е изгравиран завръщащият се от войната хан Омуртаг в неговия най-бляскав военен триумф. Той държи за косата влачейки до коня си подтичващ мъж, също с ризница, но с вързани отзад ръце - военен пленник. Конското снаряжение, войнските доспехи и двурогото знаме се свързват с военния бит на българите. Особен интерес буди отрязаната човешка глава, закачена край на седлото на конника. Според вярванията на нашите деди, по този начин силата на победения враг се влива в победителя. Същото прави и кан Крум след победата си на византийския император Никифор" - припомня професорът .

.

На гърба на кана № 2 е образът на воин от древното племе Кентаврите  (на гръцси Κένταυροι).

В Уикепедия Омир ги определя като старо тесалийско племе, което притежавало огромна сила и мощ, отглеждали бързоноги, крилати коне с човешка глава и тяло на животно. Кентаврите живеели в планината Пелион, по името на Пелей, митичният цар, баща на Ахил, където е и домът на кентаврите Хирон и Фол , учители на древните герои: Язон, Ахил, Тезей и Херкулес. Във Всемирната хроника на Йоан Малала едно изречение особено е важно по темата: „Пристигна ( в Троянската война) с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“. Така Омир и Малала индиректо ясно показват, чия е собствеността на съкровището от Наг Сент-Миклош.

.

Съкровището е изключително ценно и с надписите

.

рязани върху 14 съда. Доц. Ждраков и доц. Делева в тях разчитат годината на съкровището - 6201 г. от сътворението на света, т.е. 693 г. от раждането на Христос - година на змията “ален дилон” по древно българския календар. Тогава България е управлявана от кан Аспарух (665-701). В надписите на 5 предмета се чете името "Есперерих" - както е записан владетелят Аспарух в “Именника на българските князе”. И това доказва, че част от Съкровището е било наследено, поръчано за изработване и подарено лично на него по това време.
По близък начин разчита текста и проф. Фалко Дайм, който определя, че са "поднос на българския кан Есперих".

Някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети са подарени на кан Кубрат от византийския император Ираклий, заради оказаната му помощ във войната срещу Персия през 628 г.

.

.

В дъното на два еднакви подноса №9 и №10 има вградени медальони с християнски кръстове, които са много подобни на кръстовете от литургичния златен дискос, намерен в Преслав.
За изобразените кръстове проф. Иван Добрев предполага , че някои от съдовете са били използувани по време на кръщението на цар Борис Кръстител, и/или на семейството му (865 г.).  И посочи, че проф. Стефан Младенов още в 1922 г. публикува превод на текста: "Христе чрез водата (кръщението) успокой твоето чедо (раб) като го освободиш (от греха)". И изследователят Keil (1888 г.), доказва, че се отнасят именно за християнско кръщение.

.
е бива да ни заблуждават, че съкровището е изработено след християнизацията на страната по времето на цар Борис (852-889), считат проф. Попконстантинов и доц. Ждраков. Според тях и други учени предполагат, че и кан Аспарух да е бил християнин. Тезата - че кановете от рода Дуло са били “християни”, пръв разви Божидар Димитров. "С удовлетворение историците установихме, че кан Кубрат, кан Аспарух, кан Тервел са били християни и голяма част от аристокрацията. Даже е съществувала Уногондурска архиепископия, подчинена на Вселенската патриаршия още в зората на създаването на българската държава. За това доскоро нямаше достатъчно данни. Новата датировка на съкровището Наг Сент-Миклош е важно доказателство за християнската вяра на владетелите от рода Дуло (632-759) в т. нар. езическа епоха. Това е нов повод учените да предполагат, че и кан Аспарух, както и баща му кан Кубрат и други членове на династията Дуло са свързани с християнството, без да налагат своите религиозни убеждения на подвластния им български народ.

А по отношение тълкуванията на доц. Зарко Ждраков имам пълно доверие, защото от години работи съвместно с другия изтъкнат епиграф проф. Казимир Попконстантинов" -  каза ми проф. Божидар Димитров като заключение.

.

Надписът на Боила

.

олям интерес всред учените е прабългарският надпис на съд № 21, наричан Надписът на Боила, който е напълно съдържателен и изящно красиво изписан. Той е единственият известен засега цялостно свързан текст на езика на Аспаруховите българи и това го определя като уникален.
Изписън е с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск, допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см, тегло 212 гр. и дръжка за окачване на колана на собственика за носене при конен преход. В надписа е гравиран и равнораменен кръст и гласи:† ΒΟΥНΛΑ·ΖΟΑΠΑΝ·ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ·ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖωΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖІΓΗ·ΤΑΙСΗ

Разчитане и превод на този надпис са направили големи имена от световната лингвистика. Преводът на проф. Петър Добрев се счита за най-точен до оригинала: „Боила Жупан подари чашата на Вутаул Жупан, за негово здраве”.

Титлата Жупан и Велик жупан, ги има засвидетелствани в надписи от Православната българска църква, вкл. върху една сребърна чаша открита в Преслав, със сходна изработка и надпис, че е била на Велик жупан Савин. (Линк към проф. Иван Добрев)

.

Чаша на княз Аспарух с образа на Вълшебната сърна

.

 нетърпение търсих в изложбата тази чаша. Когато застанах пред нея видът на сърната ме порази и аз прималял, приседнах. Извитата й глава и очите й бяха отправени пряко към мене. Значи, казах си, и към очите на човека, когато отдавна, много отдавна е отпивал сома - сакрална на древните българи напитка. Така при всяка негова глъдка сърната  е "пожелавала" изписаното послание: “Чаша за наздравица на Аспарух” (разчетен стбълг. текст от проф. Т. Текин и проф. Ив. Добрев).

.

Знаех за старинния българския мит за Вълшебната сърна, известен и като мита за Сурия Елен, затова мислите ми като тих планински повей отекнаха от дълнините. В образа на Сур Елена древните летописци често обясняват произхода на българите. Най-известна е притчата, в която двама братя, тръгнали да търсят землище за своите племена. Внезапно при тях се появил елен. Те започват да го преследват, пресичат мочурища, бродове и плитки езера и излизат на непозната плодородна земя с богата паша за добитъка им. След като ги отвежда, еленът внезапно изчезва.

В това предание има исторически вожд-водач при преселенията на българите. 

Кой е?

Той е Авитохол - легендарният прабългарски владетел от рода Дуло[2]. С него започва Именникът на българските канове/князе - първият български исторически летопис. Митичният му произход се свързва със сърната. Проф. Петър Добрев от санскритски език извежда етимологията на името:  Ави-сърна, а Токо - потомък. Така  Авитохол означава „син на сър­ната" или „дете на сърната". А Зиези – друг от първите български родове, в сариколския език - Дзиедз, значи „благороден елен". И произходът на Атила също се извежда от Небесната кошута. Александър Фол свързва сърната към родословието на Орфей. Той я определя като слънчев символ и стига до идеята за Бога слънце, който превръща сърната в човек.

В това предание има и символичен дух-покровител на българския народ.

Кой е?

Него ще ще открием във фолклора. Често отговорите на много исторически въпроси се намират там, защото той е паметта на народа. В много старинна българска песен от Старозагорско се пее за Вълшебна сърна, като мистичен образ на Великата майка: "Вечер щом зорница изгрее Сърна детенце кърмеше. Като пък месец зайдеше Сърна му челце близеше. Тъй ми детенце израсна, голям ми юнак порасна".

Сурият Елен е отразен още в далечното минало на нашия народ, когато е имал свои обиталища в Индия, като там е наречен Божествен елен в арийските Веди - сакрална литература на преселите се там арийци-древни българи ( ). Сурия е авестийска дума, sura конкретно означава сияен, но в преносен смисъл значи небесна сила, могъщество, син на Небето.

Еленът е връзката с Бога и в друга наша народна песен: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа, че си роди Боже чедо – Сур елена със златни рога“ (От bulgarian-folklore).

Великолепни изделия с образ на сърна/елен има в тракийските съкровища в Панагюрище и в село Розовец, в некропола край село Оходен - Врачанско, там от преди 8000 години. Този наш мотив се повтаря в различни епохи върху шевици, тъкани, съдове, гравюри и мозайки у нас.

.

ъй като дълго се застоях край чашата с Вълшебната сърна, един от организаторте дойде при мен. Помолих го доземи при закриването на изложбата да мога да я докосна. Той великодушно ми разреши. И дойде 10 юли 2017-та: Вълнуващ миг! Отключиха витрината... Скришом с гола ръка прихванах чашата. Тръпки ме побиха и вярвайте, имах чувството, че се докоснах до Свещенната десница на Аспарух...

С Вълшебната сърна се разделих право очи в очи, а с Него с мисълта: Какво чувство за изящество и преклонение е притежавал този Българин, който с наслада е отпивал сакралната напитка сома на своите деди. След векове узнах, че е притежавал и не чуто достойнство, като не се е поколебал лично да поведе войните си и загива при битка в защита на своята Прародна България.  

Дълбок поклон на Благодарност!

.

.

.

Съкровището е открито на 3 юли 1799 г.

от българи градинари край банатското село Наг Сент-Миклош (тогава в границите на Австрийската империя, днес в Румъния). Двамата братя Христо и Кирил Накови , които са от Северна България, при обработване на градината си се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират 23 съда, изработени от злато, с общо тегло почти 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент-Миклош”. Те са основатели на местното училище. А синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета. Съкровището се съхранява в Музея за история на изкуството във Виена и е известно като българското съкровище от Наг Сент-Миклош.

През 70-те години на миналия век по времето, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на 23-те съда. 

.

Публикация: Николай Увалиев

10.08.2017

Ползвани са данни и от: dveri.bg - Двери на православието, НИМ – "Известия", том ХХ, 2008 г., в-к Труд 05.VІІІ.2011 и gepard96. Снимките са от Каталога на изложбата.

.

 Към Касис Варни - свещенно селище на израилтяните в Синайския полуостров

Към началната страница на творческия проект "Така наречената Варна"

.

.