Божидар Икономов - България

.

Св. Св. Кирил и Методий - създатели на българската азбука, световно културно наследство на човечеството

.

Милостивият Бог, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий.  И се преравни с богоизбраните, защото надмина прославилите се със слово с дела, а прославилите се с дела – със слово. Беше той прилежен в молитви и святост с нравствена чистота, за да бъде за всички всичко, за да спечели всички. Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха пратеници до цар Михаила да им изпрати такъв мъж, който да ги направлява във всяка правда и да им обяснява смисъла на Писанието.

Тогава царят каза на Константин Философ: "Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски"... И още 

.

Папа Йоан-Павел пред гроба на Св. Кирил в църквата Сан Клементе - Рим. Той обяви братята Св. Св. Кирил и Методий за благодетели на Европа

.

.

ИК "Жанет 45" 

e издателска къща и полиграфически комплекс. Издателската къща е основана в Пловдив през 1989 г. от поетесата Божана Апостолова. Съвременната българска поезия и проза заемат централно място в издателската политика на „Жанет 45“.

От 2001г. издава поредиците „Поетики“ и „Гамбити“ за белетристичен и поетичен дебют. През 2004, издаденият от издателството роман "Екзекуторът" от Стефан Кисьов, печели наградата „Български роман на годината“ на фондация „ВИК“. Романи, издавани от издателството, са носители на 7 номинации за наградата.

ИК „Жанет 45“ е носител на следните национални и международни награди: „Бронзов лъв“ (2002) за цялостен принос в издаването на съвременна българска литература, "Христо Данов"  за българска художествена литература (2004) и за издание за деца (2007); „Константин Константинов"(2005) за детска литература.

ИК „Жанет 45“ учредява през 1994 г. Националната награда за поезия „Иван Николов“, връчвана ежегодно от в две категории: за най-добра поетична книга и за цялостно творчество... И още

.

Жана Апостолова - поетеса и издател

Родена е на 9 май 1945 г. в Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” –  Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс и ”Издателска къща Жанет – 45”ООД – Пловдив.

Издадени книги: стихосбирките “Нестинарска орис”, 1978 г., “Необетован свят”, 1986 г., “Както мама се кръсти”, 1995г., “В питието на мрака”, 1998 г., “ Вселюбов”, 2001 г., “Състояние трето”, 2003 г.; романът “Делнична библия”, 1998 г., удостоен с Националната литературна награда “Пловдив; “Човекът с небето”, 2002 г. - съвременна приказка за деца.
Като издател в актива й са имената на най-изявени български автори. Инициатор и съучредител на “Пловдив чете”, “Младият Пловдив чете”, нейно дело е годишната литературна награда за поезия "Иван Николов".
За нея са изписани много, и все силни слова: “Странна, избухлива смес от сърдечен смях и стръвна ярост”, "Майка Тереза на българската литература" и още какво ли не, и все докосващи истината. А тя за себе си казва:  “Приемам писането като лечение на собствената си душа” ... И още 

.

Жан Анри Дюнан - създателят на Червения кръст

Той швейцарски предприемач, хуманист и филантроп, пръв носител на Нобелова награда за мир през 1901 година. Роден е на 8 май 1828година в Женева. По време на бизнес пътуване през юни 1859 година близо до италианския градСолферино е свидетел на ужасяващите условия след битката между армиите наФранция и Австрия, като се опитва да им окаже помощ с участие на местни хора. Своите впечатления описва и издава през 1862 за собствена сметка в книгата „Спомен от Солферино“ (Un Souvenir de Solférino), в резултат от което година по–късно в Женева се основава „Международен комитет за грижа за ранените“ (Internationalen Komitees der Hilfsgesellschaften für die Verwundetenpflege), прераснал в 1876 г. в световното движение на Червения кръст. В България първите дружества на Червения кръст се създават още през 1878 година... И още  

.

Битката при Солферино. Художник: Карло Бессоли. ИХГ

.

Петър Жеков, фотограф-художник от Молдова

Той ни разказва с думи и снимки за нашите сънародници от село Паркани. Те са потомци на бежанци от българските земи в Османската империя, заселили се тук в началото на 19 век. Историческите данни сочат, че през 1803-1811 г. се установяват 887 души /90 семейства/ преселници от Анхиало-днешно Поморие. А от Рахово-днешно Оряхово, българите са 380 души /52 семейства/.  

Паркани се намира на територията на непризнатата Приднестровска молдовска република, между градовете Тираспол и Бендери. То е най-голямото българско село извън границите на България. Жителите му са 10500, от които 95 % етнически българи. Селото е пълно с инициативни млади хора, чудесни български деца. Ето какво каза Евгений Добров от името на всички: „Гордея се, че съм от българското село Паркани, гордея се с това, че съм българин. Бих искал да знаят за нас. Посетете сайта на Паркани http://parcani.at.ua. и опознайте миналото и настоящето на това славно българско селище... И още

.

Изглед от Паркани в Молдова, най-голямото българско село в чужбина

.

Проф. Жени Захариева - изтъкната педагожка и пианистка

Родена е на 29 януари 1946 г. в София. Завършила е Московската консерватория "Чайковски". Професор е по пиано и камерна музика в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Развива богато музикална дейност. Солист е на световно утвърдени оркестри.

Председател е на Съюза на българските музикални и танцови дейци и е регионален директор на Международната асоциация за пиано-дуети (Токио); Асоциация Лешетитски (Ню Йорк) и Ригас харта (Гърция).

Удостоена е със следните награди и отличия: Officier des Arts et Lettres - 2007, Звание на Френското правителство; “Златно перо`2004” на Радио ФМ класик; “Кристална лира`2003” за върхови изпълнителски постижения; Наградата на Министерство на културата за 2002 г. за принос към българската музикална култура. Тя бе посланик на българската култура по време на френското председателство на ЕС през 2008 г. И още

.

ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ РУСЕ-ВАРНА

.

Един от осемте парни локомотива, доставени от Манчистер - Англия, за линията Русе-Варна

. .

След края на Кримската война в 1856 година става пределно ясно, че “болният човек” на Европа (Турция) се нуждае от лечение, един от начините за оздравяването му е строителството на железопътни линии. “Цариградски вестник” от 1 декември 1856 г. отбелязва: “Високата порта обнародва и известява на капиталистите, че иска един железен път, който да захваща от Варна, ще минава през Шумен и ще отхожда на Русчук, защото този път ще скъси разстоянието от Цариград до Виена със стотина часа”.

Защо между Варна и Русе е сложено началото на железопътното строителство на територията на тогавашна България? От голямо значение е, че българските земи са естественият кръстопът на Балканския полуостров – предмостието към Проливите (лелеяната мечта на руските монарси) и част от стратегическия път за Близкия Изток и Индия (лелеяната мечта на английските монарси)... И още 

.

Железо-пътна станция София в началото на ХХ век. Източник: Издание Из София

.

ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1878 ГОДИНА ДО ДНЕС

.

Влак с "Пълна пара напред!" по добре развитата българска железопътна мрежа

в началото на 20-години. Снимка: ДДА

.

еднага след Освобождението на България от Османската империя, страната ни е подложена на огромен натиск за икономическо и железопътно развитие от почти всички западноевропейски държави, както и от Русия. И поема задължения като част от общата Европейска железопътна мрежа.

Възстановената от петвековно робство България за кратко време набира европейски опит в железопътното строителство и със средства от чуждустранни банки успява да изгради важни жп трасета, с темп непознат на Балканите... И още  

-

.

  Бившата Девическа гимназия във Варна - която е построена в началото на ХХ век по инициативата на Георги Живков като министър на Културата и образованието в България.

.

Доц. д-р арх. Жеко Тилев, с най-много международни награди 

е един от най-популярните и награждавани в световен мащаб български архитекти. Той е роден на 26.08.1950 година в Симеоновград. През 1969 завършва с отличие Строителния техникум в Стара Загора, а през 1974 гадина - с отличие специалност „Архитектура” в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, през 2008 - професор в Международната архитектурна академия.

През 1987 г. получава научна степен доктор, през 1991 г. става доцент и специализира “Технология на архитектурата” в Архитектурния факултет в Рим. Владее френски и руски език писмено и говоримо. От 1995 г. е ръководител на катедра “Сградостроителство” в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия ( УАСГ). През 2002 г. основава „Тилев архитекти” ООД. Сред многобройните му проекти се нареждат Великият египетски музей – Египет (2003 ), Софийска градска художествена галерия (2000 ), Олимпийският комплекс в Инсбруг, Австрия с реконструкция на ски-шанцата (1991 ), Спортната зала "Армеец (2009 )... И още 

.

Мега проектът "Севтополис" -  градът на Севт ІІІ,

столица на Одриската държава от края на ІV - началото на ІІІ в. пр.н.е. е разкрит и проучен през 1948 - 54 г. при изграждането на язовир Копринка до град Казанлък. Това е първият и най-добре запазен тракийски град в днешна България, за съжаление останал на дъното на язовира. Автор: арх. Жеко Тилев.

.

Житие на Св. Николай Чудотворец - закрилник на българските моряци и рибари

.

.

.Св. Николай се е родил през втората половина на III в. в Патара, град в Мала Азия - област Ликия. Още от детски години той проявявал добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците.

.

Житие на бедняка-дарител Дядо Добри

Папа Франциск бе трогнат от вярата в Бога и благородството на стареца

.

.

Дядо Добри се ражда на 20 юли 1914 година в село Байлово. В Първата световна война загива неговият баща и майка му Катерина отглежда сама своите деца и ги изучи. Дядо Добри помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. Две дати – сватбата му през 1940-а съвпада с времето когато „дойдоха германците“ и пак на същата дата по-късно една бомба почти го лишава от слух. Животът на този жив безсребърник десетилетия протичат в безпримерна служаба на вярата и храмовете, за които събира като просяк пари  Дори дарява всичките си имоти на църквата.

През 2005 г. дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лева за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. През май 2009 г. на дарителската сметка на Храм-паметник "Св. Александър Невски" са преведени 35 700 лева. Срещу които стои името Добре (така е записан по шопски при кръщението му) Добрев от село Байлово...  И още 

.

Желязната църква "Свети Стефан" в Цариград, около 1848 г., която има съществена роля за съхранение и развитие на българската идентичност по време на Османското владичество

.

" Тук ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Алегорично, тези думи на Иисус Христос могат да бъдат отнесени и за българския храм "Св. вмчк. Стефан" в Истанбул. Известен още като Желязната черква, той се вписва като своеобразна Голгота на най-прогресивната част от българското общество в средата и края на ХIХ в. по време на половин вековната му борбата за самостойна Българска православна църква. По време на Възраждането в турската столица живели над 50 000 българи.

С първи храм те се сдобили през есента на 1849 година. За духовните им нужди княз Стефан Богороди дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния кварта"Фенер". Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости - един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур... И още  

.

Журналистът Петко Бочаров в своята 95-годишнина бе най-възрастния действащ пресколега в Европа. Роден е на 19 февруари 1919 година в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в университета. Тогава започва Втората световна война. "През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера,   войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна всичко наопъки".

Той е доайенът на българските журналисти и отрази честно и с висок професионализъм три българии: Царство  България, Социалистическа България и Демократическа България. И за всяка от тях меродавна е неговата крилата фраза "Да, ама не!" Тя  само с три думи отразява всяка епоха и трайно е записан в съзнанието ни и вовеки ще остане в летописа на нашето време. 

С вроденото си благородство и присъщ оптимизъм той обърна словореда на трите сакрални думи в една от книгите си, за да вдъхнеш надежда на българите. И им каза: Идват по - добри времена, братя! Защото има и "Не, ама да!"... И още

.

Паметник на Макгахан в родния му град, на който пише "Спасителят на България".

Снимка: Чикаго.бг

.

ЖУРНАЛИСТЪТ МАКГАХАН - СВИДЕТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА

ИСТОРИЯ 1876 - 1879 Г.

Той дойде, от Другия край на света, призован в оня славен и окървавен Априлий 1876-та в „Страната на въстаналите българи” – както ще нарече мъченическата ни страна друг един негов колега, френският военен кореспондент Жан (нарекъл се в знак на съпричастност Иван!) дьо Вестин. Видя посечените жени и деца в Батак и сведе глава пред потъналите в кръв черковни зидове, опожарените села на Тракия, чу жертвоготовния изстрадан вик, сподавян цели пет века в робство: „Свобода или Смърт!” 

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан бе призован от други горещи точки на света, където също се проливаше човешка кръв, и пое трагедията от потушаването на Априлското въстание като своя лична човешка и професионална кауза... И още 

.

  Жътва, художник Димитър Гюдженов

.