ДРЕВНИЯТ ОДЕСОС ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА

.

Теракота – глава от фигура на Великия бог на Одесос-Варна Дарзалас, (ІІІ–ІІ в. пр. Хр.)

.
Одесос (Οδησσος, Odessos, Odessus) е сред най-древните антични селища в България. Основан е във втората четвърт на VІ в пр. Хр. (около 585–550 г. пр. Хр.) от гръцки изселници от малоазийския град Милет, на мястото на населено от траки по-древно селище.
.
През целия период на съществуването на града, отношенията между двата етноса тук, както и с другите племена, населяващи вътрешността на страната били отлични. Административното му устройство, подобно на останалите древногръцки градове държави е демократично. Управлява се от Градски съвет (буле) и Народно събрание (демос). През първите два века от съществуването си, докъм средата на ІV в. пр. Хр. Одесос не е бил голямо селище, но е важно пристанище на западния бряг на Черно море. Жителите му търгували с редица градове и острови на Гърция и Мала Азия, откъдето били внасяни луксозни стоки: рисувана керамика, злато, мрамор, а също амфори с вино и дървено масло, и др. Част от тези стоки ползвали за свои нужди, а останалата разменяли с тракийските племена от вътрешността на региона. От тях купували и изнасяли зърнени и месни храни, дървен материал и различни суровини.
Около средата на ІV в. пр. Хр. Одесос е вече укрепен със солидна крепостна стена, която устояла обсадата на Филип ІІ Македонски през 339 г. пр. Хр. Неговия син Александър ІІІ Велики (336–323 г. пр. Хр.) обаче превзел града през 335 г. пр. Хр.
.
Тогава е големият разцвет на Одесос
.
  Фитура на богинята Нике, Варна

В този период Одесос за известно време е изходен пункт на войските на Александровия наследник в Тракия – цар Лизимах (323–280 г. пр. Хр.). От това време в некрополите на града се откриват многобройни и красиви златни накити, скъпи дървени саркофази, украсени с теракотени фигури, бронзови и стъклени съдове и др. От втората половина на ІV в. пр. Хр. Одесос започва да сече собствени монети по гръцката монетна система – бронзови, сребърни и няколко емисии златни. Върху местните монети личат главните божества на града – Аполон и Великия бог Дарзалас. Почитани са също и Дионис, Самотракийските божества, Деметра и др.

Широко популярни са спортът и гладиаторските борби. На всеки пет години се провеждат останалите от елинистическтата епоха традиционни големи спортни и културни градски празненства – игри с различни състезания и конкурси. Отначало (в края на І в. пр. Хр.) те се наричали Хермаи – по името на бог Хермес, а по-късно – Дарзалеи, на местното тракийско божество Дарзалас, което през римската епоха се слива с Великия бог на града. През 242 г. Одесос е посетен от император Гордиан ІІІ (238–244 г.), в чиято чест са представени такива игри и са отсечени специални емисии бронзови монети.

.

Строят се големи обществени сгради, има театър, храмове, гимназион (училище за младежи). Поради увеличаването на тракийското население, през ІІ–І в. пр. Хр. е построено светилище на Тракийския бог конник, който носи тук местното име (епитет) Херос Карабазмос и светилище на Артемида Фосфорос.

.

През 15 г. сл. Хр. Одесос е включен в Римската империя,

в провинция Мизия (по-късно Долна Мизия) и става нейното главно пристанище. Запазва обаче относителна самостоятелност в управлението си – правото да сече собствени бронзови монети (до средата на ІІІ в.) и да няма римски гарнизон. Населението на града се увеличава. Заселват се и много жители от източните провинции. Построена е нова крепостна стена, която защитава много по-голяма площ. Построени са и редица красиви обществени и частни сгради. Сградата на театъра е преустроена и богато украсена. На 7000 кв. м. терен са издигнати огромни и богато украсени топли бани – четвъртите по големина в Европа. В града се строят кораби и се търгува със Сирия, Палестина, Малоазийското крайбрежие, Гърция, Италия и др.

 

От тези райони се внасят мрамор, злато и скъпоценни камъни за работилниците, стъклени и бронзови съдове, луксозна керамика, вино и др. Местните занаятчии изработват керамични, стъклени и бронзови съдове, лампи, златни и сребърни накити, архитектурни украси и др. Развива се изкуството – театър, музика, поезия. Издигат се бронзови и мраморни статуи. Появяват се нови култове – към императора, към здравеносните божества Асклепий и Хигия, към бог Митра и др

.
  В средата на ІІІ в (249–251 г.), през р. Дунав на Балканите многократно нахлуват готски племена и техни съюзници. Те опустошават провинциите Горна и Долна Мизия, и Тракия, разрушават редица градове, включително и основаният наблизо от император Траян голям град Марцианопол. Одесос остава почти незасегнат, но голямата разруха на селищата и икономиката в региона му причиняват силен упадък.

Глинен купел за светена вода с ажурна украса.Варна, кв. Галата (V в.)

.

Златна гривна с перли и стъклена украса.
Варна (VІ в.)

В него има и епископска катедра. Тук и в околностите му се строят много украсени с многоцветни мозайки и стенописи раннохристиянски базилики. Развиват се силно търговията и занаятите. В Одесос се произвежда разнообразна керамика, стъклени и бронзови съдове, златни накити, мраморни архитектурни украси за църквите и др.
В края на VІ и началото на VІІ в. нашествия на авари и славяни отново опустошават и обезлюдяват земите между Хемус (Стара Планина) и река Дунав. Те постепенно са изоставени от Византия. Одесос, най-солидната опора на античната култура в региона се предава последен. В 614 г. е превзет и опустошен и за дълго време остава незаселен. В района възникват селища на славяни, а по-късно и на прабългари.

.


Можете да увеличавате илюстрациите
.
.
.
.
.
Източник: Официалният сайт на Регионалния Археологически музей - Варна

Автор: Ст.н.с. д-р Александър Минчев

.

Допълнение НУ:

Юстиниан I Велики (на латински: Iustinianus I) (483 – 565) е император на Източната римска империя Византия от 1 април 527 до 11 ноември 565 г. Според wikipedia по произход е трак с име Флавий Петър Сабатий 

В източника pravoslavieto е назован с името Управда и утвърждава, че  Юстиниан Велики е роден в село Ведряни около град Средец - България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Благодарение на храбростта и дарованията си бързо се издигнал, а после на стари години дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на чичо си Юстин младият Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан. Заради заслугите си пред Църквата и заради своето благочестие, след смъртта си е причислен към лика на светиите.

.

Web Analytics