"ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" И СВЕДЕНИЯ НА ДРЕВНИТЕ ЛЕТОПИСЦИ ІІІ ЧАСТ

Теофан Изповедник (758-818 г)

Той е аристократичен, но аскетичен византийски духовник и летописец. Неговата „Хронография“ е един от основните и най-важни извори за историята на Първото българско царство.

.
"А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море, се разширили в тези места. Възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове.”
Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818) и ГИБИ,ІІІ 263, 1960
"След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне." В този текст Теофан отново ни примоня, че вниманието на византийците е там, където е главното държавно ядро на българите. 
.

Патриарх Никифор (758-829 г)

Той е виден византийски църковен и политически деец и императорски секретар. Патриарх в Константинопол от 806 до 815 г. Поради разногласията, които има с император Лъв Арменец, е детрониран, заточен и умира на заточение.  

.
"А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат
с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите.
Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като научил това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.”"

Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829) Оригиналът е от изданието на Карл де Боор, като на места текстът е допълнен по изданието на Лайош Орош.

.

Карта на част от Византийската империя VI-VIII в. от "Кратката история" на Патриарх Никифор. Изт. macedonia.kroraina и оригиналът. Обърнете внимание, че в Българските земи е посочена само  Варна като център на образуваната Дунавска България. Плиска не е отбелязана на картата, защото по данни на доц Павел Георгиев до средата на VІІІ век тя е само военен лагер. Тъй като няколко кратните военни набези на византийците със силна армия и 2000 кораба показват, че Варна е уязвима от морска обсада, в през VІІІ век се осъществява присъщото за българите грандиозно строителство и столицата е преместена в Плиска. (Прочетете становищата на проф. Валентин Плетньов и на доц Павел Георгиев и други учени Тук

.

Симеон Логотет (990-987 г)

Роден е в Константинопол в заможно семейство и получил добро светско и риторическо образование. Бил е секретар и логотет (управител на имперска администрация), историк и поет. Най-известни негови творби са Жития на отци и Хроника. 

.

"По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер с шатрите си от във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери."
Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.)

Лъв Граматик и Скилица Кедрин съобщават: „Народът на българите бил на стан при Варна всред някакви гъсталаци и възвишения”. 

Изворите са си пределно ясни: българите се заселват във Варна и край нея в взаимно свързани селища-крепости. През VІІІ век походите на византийския император Копроним са насочени към същата тази Варна.Там бяга и "кампаган" след нахлуването на Копроним. И същевременно византийците не споменават името "Плиска". Навсякъде говорят единствено и само за "Варна".

.

До тук цитатите са от forumnauka.bg, а кратките биографични справки

са от Укипедия и Православието

.

Анастасий Библиотекар

Роден около 800 – поч. 878 или 879 - римски църковен писател, най-известен с исторически труд “Chronographia tripartita. Лично познава Константин Кирил Философ и го нарича fortissimus amicus (смелият ми приятел). Добър познавач на българската история:

"Като преминали Дунава, прабългарите стигнали до така наречената Варна, в околността на Одесос. И като забелязали, че мястото там се намира навътре и че е много добре защитено: отзад от река Дунав, а отпред и отстрани от планински клисури и Понтийско море. Те покорили съседните им седем славянски племена, сключили договор с тях ги настанили на север до Авария. А северите преселили в земите пред Верегавската клисура до изток и югозапад чак до Авария, И тъй, след като се разположили в тази област, те се възгордели и започнали да разрушават и разграбват онези укрепления и имения, които били под ромейска власт. Ето защо императорът бил заставен да им плаща ежегоден данък, за позор на ромеите поради многобройните им прегрешения. Наистина било чудно, че бил победен от това ненавистно племе онзи, който направил свои данъкоплатци всички, които обитавали както на изток и запад, така и на север и юг. Все пак императорът вярвал, че това сполетяло християните по божие провидение и постъпил според евангелието". [2] и Anastasius Bibliothecarius, Chronographia tripertita, p. 227 = ЛИБИ, II, c. 249—250.

.

Макар Анастасий Библиотекар да ни нарича "нечисто племе" има доблестта на Цариградския Вселенски Събор в 869-870 г. да обяви: „Българите, които по родово право завзеха родината си”.

Той е от малцината древни и съвременни наши историци, които прозряха историческата съдба на старите българите, които са били принудени от Черноморския потоп да напуснат родината си преди 7800 години и след хилядолетни разселения и щедро разпространение на своята висока култура в Азия да се завърнат през 680 година в своята древна родина, сегашната Дунавска България.

.

Българският апокрифен летопис
описва настаняването на прабългарите в Добруджа: "По божие повеление сам пророк Исай „отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини”: „И насели земята Карвунска, наречена българска, насели я с множество люде от Дунава до морето този цар (Аспарух) насели цялата Карвунска земя”

[32 и от Chronographia tripertita, p. 227 = ЛИБИ, II, c. 249).

В Българските добавки към Манасиевата хроника се съобщава, че при византийския император Константин Брадати (Погонат) „българите преминаха през Дунава и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. И като бидейки безчислено множество, те изпълниха и тази страна на Дунава”


Адам фон Бремен

Роден ХІ век, починал 1080 г. Той е най-уважаваният немски теолог и хронист, който в "Германската митология" І част, отразяваща края на Бронзовата епоха (1000-500 г. пр.н.е.), пише за племето Варни, нарича го «Warna-bi», настанило се край река, която и сега е запазила древното си име Варна (Warnower) в района на Мекленбург. която тече край Росток. И днес в този голям германски град има квартал с име Варнемюнде. Там варните в ония далечни времена са намерили добър прием, защото те и местните хора са били траки по произход и са почитали общи божества: на (снимката в ляво) богът на Светлината Один (Един) , на негония син  Балдур - бог на Правдата и на съпругата му нимфата Нана. дъщеря на бога на водата Санг-арий. Според унгарския учен Карол Керений:"Нана е другото име на Великата Майка Кибела". Тя е почитана от всички тракийски племена и в Дуранкулашкия некропол, синхронен с Варненския халколитен некропол, има нейно скално светилище, а в Балчик е най-големият на Балканите храм, посветен на Понтийската майка Кибела.   

И Плиний Стари на стр.194 от изданието Widsith назовава племето "варненците", а в Naturalis historia отбелязва, че едни Варни заедно с Бургундите и Вандалите пристигат в Испания и стават нейни законни поданици. Останалите в новата си родина Варни основават заедно с Англите царството на Тюрингите (Прокопий, Гот. 2, 15, 2). Друго Варни-кралство имало на територията на устието на Рейн. Историкът Уйлямс Томас Шор в книгата си "Origin of the Anglo-Saxon Race" - 1906. с. 34-48 - vii, 416 с., включва варните като част от англо-саксонската раса.

В споменатата "Германската митология" в "Сагата Хелдж Херцарсон" може да прочетем: "Хелдж Херцарсон" видя пътя си близо до залива на Варин, видя и "защитата" си на мистичните варнианцикоято дават на похода към светлината, за да бъде победена Hate /Богиня на омразата и тъмнината"...И още

.
Йохан Авентин
(1477 -1534 г.)

Той е баварски хуманист, историк и филолог, посветил целия си живот да проследи произхода и историята на баварците. Като придворен летописец е имал достъп до всички книгохранилища, писания и документи. Като добросъвестно ползва неговите летописи проф. Карл Фрицлер написва научната си студия "Общ произход на баварците и българите".

."Родовото име на баварците в хода на времето е претърпяло различни превращения - преразказва проф. Карл Фрицлер - и всички стигат назад до двете основни названия: “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), от които последната е още съхранена. Но те не представляват най-старата форма. В традиционния немски език първоначалната форма е “болгар” (bolgar) или “балгар” (balgar), заради липсата в немския език на буквата ъ става българ. Тази последната форма наистина е засвидетелствата и чрез името на баварския цар Балгер (Бългер). Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Съвпадение има и в древните им гербове. В баварския окръг Oberpfalz в герба заедно с лъва е и шестолъчната звезда на Тангра. Има сведения от Авентин, че старите баварци и старите българи са племена от един и същ народ, части от който са живели и в Централна Азия още преди новата ера. Ако сега сравним характера на стария българския народ със старите баварци, можем да установим, че е налице почити пълно съвпадение в общите, съществените и в отделни характерни черти, обичаи и традиции. Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите". Заключава проф. Карл Фрицлер... Изброените съвпадения в научната студия закономерно важат и за племето Варни като част от българския народ... И още

.

Дуклянски летопис

Авторът е анонимен свещенник от град Дукля (днес град Бар, Черна Гора). Лепописът е разделен на няколко части, като основно отразява деяния на готи, славяни и българи. Определя се, че летописът е написан в края на 12 век (между 1172-1196). На снимката Тотила-готски.

.
І. "Множество народи се появили откъм голямата река Волга. И българите  нахлуха в земите на сърбите при царуването на Владин (Едно от имената на Аспхарух) те дошли в областта Силодузия / Мизия/. Предвождал ги “каган” – това на нашия език ще рече “император”. Нему били подчинени девет князе, които управлявали и раздавали правосъдие на народа, тъй като бил твърде многоброен. И те нападнали Мизия и я завладели. После завоювали цяла Македония, а след това покорили и цялата област на латинците, които по онова време се наричали ромеи.
Гръцкият император също така дълго воювал с тях, но като си седял на трона и не бил в състояние да ги надвие нито в едно сражение, проводил пратеници и сключил мир с тях. И българите и готите /които населявали по това време Мизия - Н.У/ твърде много си заобичали помежду си, тъй като най-вече и двата народа били езичници и говорели един и същ език. След това българите, бидейки вече в безопасност от всички страни, си построили селища и се заселили в страната, която били завладели и в която обитават и до ден днешен". Из Дуклянски летопис, (Сф 137 стр. превод от 1983 г.) 

.

Георги Раковски

Той е бележит публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България. 

Във връзка с темата, на която той оказва косвена подкрепа в статията, поместена в списание "Българска старина" от 1865 г., разрешавам си да допълня нови данни към някои негови изводи.

"Учени казват, че 1500 год. преди Христа старите ариани, излязли от недрата на Ария (Arie|, и се отправили на юг. Достигнали "Бабилонските страни (Шумер, Палестина, Вавилон), дето се задържаха много време... Отбягвали местата на кръвтта, молили се на Съществото, кое дава светлостта на небото и живота и стигнали под истото име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес и в нашите черкви. (Цитира той Мах Miller, „La science du language, cinguieme lecon,“ р. 227).

В Бенарес (Южна Индия е известен също и с името си Варанаси) под истотото си име и език брахманите създали Ведите, Занд-Авеста на Заратуста и  Мъдрословието - толкова обширно, щото сичките системи мъдрословия се срещат в него. (посочен е източника: Cours de l’hist. de la phil., par M. V. Cousin, 5, L)[1] 

(След като били също дълго там, "...после те (ариите) в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се тук със своите еднородни братя" (в първородината Ария, наречена по-късно Тракия, според Херодот, Ариан, Стефан Византийски и др). "И Щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето тук до днес се нахожда обитающ българский род".

Из "Основни начала за българската най-стара повестност". Оригиналният текст е Тук

.
Проф. д-р  Михаил Лазаров  

В ляво е богът на Варна Дарзалес от книгата на проф. Михаил Лазаров "Одесос-Варна". "В началото на ХХІ век доцент Павел Георгиев от филиала на Археологическия институт и музей при БАН в Шумен, публикува тезата, че агломерацията (взаимно свързани селища) между Варна и Девня е била територията на първата столица на българската държава от 680 до края на VІІІ век, когато вече Плиска става столица. Това негово смело становище той основава на това, че тук са били съсредоточени много прабългари и славяни. Открити са над 100 техни селища и некрополи. Като имаме предвид, че той около 20 години бе директор на Историческия Музей в Шумен и провеждаше много проучвания в Плиска, имаме основания да му се доверим".

"Похвално е, че и доц. Валентин Плетньов работи по темата "Така наречената Варна, близо до Одесос" и дългото присъствие на аспаруховите българи в обширния "месогей" (взаимно зависими селища), където те продължават да утвърждават и развиват край Дунава Цъерство блгарское, както се нарича на старо български". (Изт. Сп. Морски свят, pan.bg, и Архив на Паметта на българите в личен разговор с мен като съученици по темата - Н.У).

.

Доцент Ресавски 

В ляво е шапката-корона на българската династия Дуло. Доц. Ресавски е съвременен наш историк с интереси и принос в Средновековната ни история. На форума forumnauka.bg бе модератор по темата "Така наречената Варна".

Той изрази съгласие със становището на доц. Павел Георгиев и на проф. Валентин Плетньов като каза: "Историческите извори са пределно ясни - Аспаруховите българи се заселват в Одесос-Варна и в обширната територия на Варните и ги назова по значение Сърцевината на Северна България. Всички мирни и военни отношения между тях и византийците от 680-681 години сочат единствено "Така наречената Варна". Името "Плиска" не се споменава до началото на VІІІ век". Цитатът е от другия модератор на forumnauka.bg доц. д-р Еньо Савов.

В Последната си редакция resavsky допълва : "Всички извори са категорични, че след Онгъла българите се разполагат във Варна, която е идентична с древния Одесос и е твърде близо до него. Някои изследователи приемат, че "Варна" е название на река, но логиката на летописите е, първо има хора и селище с име Варна и те дават името на близката река.
Патриарх Никифор в "Breviarium"-трети индиктион пише: "Константин Копроним нахлул в България през VІІІ век, понеже българите свалили от власт поставения от него вожд във Варна и поставили техен вожд братът на Баян". Явно походите на византийците са насочени именно срещу Варна, а не към някаква река или срещу Плиска. Там бяга и "Кампаган" след нахлуването на Копроним. .Навсякъде говорят единствено и само за "Варна". Плиска въобще отсъства в историческите извори за този период.

Един внимателен анализ на походите на Копроним и Константин V също би ни показал, че имат друг обект различен от Абоба-Плиска. Константин V е търсел е сражение със съсредоточените военни сили на българите близо до морето и затова е отдавал първо степенно значение на флота с 2000 кораба. Но "След като императорът Константин V стигнал чак до Варна през май 774 година, но се уплашил и замислил да се върне.", както ни съобщава Теофан изповедник.

.

зброените летописци определят известната в близкото и в далечното минало историята за земята на Варните, където според тях е имало племе варни, селище и река със същото име. А селището Одесос, в израза "Така наречената Варна близо до Одесос", служи само като географско уточнение, къде е била тая легендарна Варна - агломерация от Черно море до крепостта "Овеч" край Провадия и "далеч в по нанатъшната земя". След като бе открит Варненският халколитен некропол и бе установено, че гените на хората, живели по тези земи, имат произход над 10 000 години, в последствие тази територия бе разширена от Дунав до планината Хемус, Мизия и Малка Скития; и в обширен ареал от древни култури, повлияни в развитието си и свързани с Царството на Разума - "Така наречената Варна".

От всичко казано от тях, ще припомня, че най-голямо значение за нас има анализът на историка-изследовател Георги Раковски, който правдиво и изумително далновидно описва съдбата на българите - "най-старите жители на Европа, излязли от недрата на Ария (Arie) и се отправили към юг. И все под истото име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес /Варанаси/ и в нашите черкви.“ От голямо значение е и картата на част от Византийската империя VI-VIII в. от "Кратката история" на Патриарх Никифор, в която само Варна е отбелязана, вероятно като първата сталица на Дунавска България в 680 година.

.

Карта на етнокултурите, свързани се легендарната "Така наречената Варна". След откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 година учените я нарекоха "Култура Варна"

и я определиха като най-древна в Европа.

.

Тъй като Черноморският потоп преди 7560 години погълна добре устроеното обиталище на варните и то остана недостъпно в дълбстаринни предания, обичаи,ините на Черно море, ние - членовете на редакционния съвет, стотици автори-участници в Паметта на българите и аз бяхме заветно задължени да продължим Безсмъртния летопис за тях. Затова тръгнахме по нетленните следи на хората от племето варни, когато те немили-недраги са били принудени в далечните хилядолетия да напуснат родните си земи. Потърсихме ги в Европа и Азия, където за дълго или за кратко се се установили, за да отразим съхранени в световната история и в паметта на поколенията им техни най-високи научни знания, писмени паметници, строежи, археологически находки, обичаи, предания, песни и прочее.

.

Отново прибавям картата, където са посочени Тракия, Дакия и част от Балканите като родината на първите все още тъй наречени индо-европейски народи, по редно е да наричаме Евроазийски народи, и тяхното разселване според времето до земите населени с: 1. Анатолийци; 2. Келти, Илири и Пелазги и далече в Азия Токх-Ари; 3. Германи; 4. Болто-Славяни и Индо-ирани; 5. Кимери. 
Картата е създадена от информационните ресурси на акад. И. М. Дяконов, "Оригиналният дом на индоевропейците" (1985 г., том 13, стр. 92 до 174);  на J. P. Mallory's In Search for Indo-Europeans (1989); от карти, основани на Атласа на лингвинистите и на древната история на Колин Мак Дейвид (1967) и C. George Boeree - американски професор в университета в Шпингсбург. 
Обърнете внимание, че с червена линия е оградена и част от шелфа на Черно море край българските земи. Създателите на публикациите и на картата много добре са проучили, че там Черноморският потоп (около 5600 пр. Хр. - датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. чрез радио-въглероден ускорител), е наводнил огромни територии и вероятно е потопил и високо развити поселения на хора, създали първата в Европа цивилизация, установена преди 7800 г.пр.Хр.

.

Сборна публикация: Николай Увалиев

Елате с нас и на добър път!

.

.

Към Първа столица на Дунавска България е "Така наречената Варна"

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
.

Работен сектор

Овладяването на Одесос, като най-голям военен център на византийците в Мизия и Малка Скития, отново след битката при Онгъла показва превъзходството на аспаруховите българи. А сключеният мирен договор през 680 година деюре утвърждава възвърнатото владеене на тези наследствени земи от дедите им.

.

Освен от предания на своите деди Аспарух, обучаван и във византийската образователна школа, съвсем вероятно в Константинопол е чел византийски оригинали за древната българска история бил запознат и в легендите за "Така наречената Варна".

.

Ариите впечатляват съвременния свят с висотата на своите религиозно-философски възгледи и идeи, изпълнени с такава интуиция за реалностите във видимия и невидимия свят, че нашите собствени модерни концепции могат да изглеждат „примитивни”. Тези висши идеи не са някаква изначална и завършена даденост, с която арийците тръгват от прародината си - Балканите. Там те се раждат и развиват в продължение на хилядолетия и с основание можем да предположим, че в сглобяването и развитието им в хилядолетията са участвали стотици поколения мъдреци, жреци и поети.

.

Web Analytics