СВЕДЕНИЯ НА ДРЕВНИ И СЪВРЕМЕННИ ЛЕТОПИСЦИ ЗА "ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА "


.

Константин Манасий,

ромейски писател-историк, живял през ХII в. Автор е на Манасиевата хроника, която описва събития от сътворението на света до 1018 година. Преведена е от гръцки на български език по повеля на “книголюбеца” цар Иван-Александър (1331-1371). 

В този Световен летопис има 19 добавки, свързани с българската история. В една от тях  се съобщава: „При Константин Брадати стана Шестият вселенски събор (680-681 г.). Тогава при този византийски цар българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до морето и до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси, Сф. 1992, с. 143,144, добавката 234).

Българският апокрифен летопис описва настаняването на прабългарите в Добруджа: "По божие повеление сам пророк Исай „отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини, с множество люде от Дунава до морето, водени от техния цар (Аспарух)” - [32 и от Chronographia tripertita, p. 227 = ЛИБИ, II, c. 249).и д-р Св. Попов.

.

Адам фон Бремен

Роден ХІ век, починал 1080 г. Той е най-уважаваният немски теолог и хронист, който в "Германската митология" І част, отразяваща края на Бронзовата епоха (1000-500 г. пр.н.е.), пише за племето Варни, нарича го «Warna-bi», настанило се край река, която и сега е запазила древното си име Варна (Warnower) в района на Мекленбург. която тече край Росток. И днес в този голям германски град има квартал с име Варнемюнде. Там варните в ония далечни времена са намерили добър прием, защото те и местните хора са били траки по произход и са почитали общи божества: на (снимката в ляво) богът на Светлината Один (Един) , на негония син  Балдур - бог на Правдата и на съпругата му нимфата Нана. дъщеря на бога на водата Санг-арий. Според унгарския учен Карол Керений: "Нана е другото име на Великата Майка Кибела". Тя е почитана от всички тракийски племена и в Дуранкулашкия некропол, синхронен с Варненския енеолитен некропол, има нейно скално светилище, а в Балчик е най-големият на Балканите храм, посветен на Понтийската майка Кибела.   

И Плиний Стари на стр.194 от изданието Widsith назовава племето "варненците", а в Naturalis historia отбелязва, че едни Варни заедно с Бургундите и Вандалите пристигат в Испания и стават нейни законни поданици. Останалите в новата си родина Варни основават заедно с Англите царството на Тюрингите (Прокопий, Гот. 2, 15, 2). Друго Варни-кралство имало на територията на устието на Рейн. Историкът Уйлямс Томас Шор в книгата си "Origin of the Anglo-Saxon Race" - 1906. с. 34-48 - vii, 416 с., включва варните като част от англо-саксонската раса.

В споменатата "Германската митология" в "Сагата Хелдж Херцарсон" може да прочетем: "Хелдж Херцарсон" видя пътя си близо до залива на Варин, видя и "защитата" си на мистичните варнианцикоято дават на похода към светлината, за да бъде победена Hate /Богиня на омразата и тъмнината"...И още

.
Йохан Авентин
(1477 -1534 г.)

Той е баварски хуманист, историк и филолог, посветил целия си живот да проследи произхода и историята на баварците. Като придворен летописец е имал достъп до всички книгохранилища, писания и документи. Като добросъвестно ползва неговите летописи проф. Карл Фрицлер написва научната си студия "Общ произход на баварците и българите".

."Родовото име на баварците в хода на времето е претърпяло различни превращения - преразказва проф. Карл Фрицлер - и всички стигат назад до двете основни названия: “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), от които последната е още съхранена. Но те не представляват най-старата форма. В традиционния немски език първоначалната форма е “болгар” (bolgar) или “балгар” (balgar), заради липсата в немския език на буквата ъ става българ. Тази последната форма наистина е засвидетелствата и чрез името на баварския цар Балгер (Бългер). Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Съвпадение има и в древните им гербове. В баварския окръг Oberpfalz в герба заедно с лъва е и шестолъчната звезда на Тангра. Има сведения от Авентин, че старите баварци и старите българи са племена от един и същ народ, части от който са живели и в Централна Азия още преди новата ера. Ако сега сравним характера на стария българския народ със старите баварци, можем да установим, че е налице почити пълно съвпадение в общите, съществените и в отделни характерни черти, обичаи и традиции. Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите". Заключава проф. Карл Фрицлер... Изброените съвпадения в научната студия закономерно важат и за племето Варни като част от българския народ... И още

.

Дуклянски летопис 

Авторът е анонимен свещенник от град Дукля (днес град Бар, Черна Гора). Лепописът е разделен на няколко части, като основно отразява деяния на готи, славяни и българи. Определя се, че летописът е написан в края на 12 век (между 1172-1196). На снимката Тотила-готски.

 "Множество народи се появили откъм голямата река Волга. И българите  нахлуха в земите на сърбите при царуването на Владин (Едно от имената на Аспхарух) те дошли в областта Силодузия / Мизия/. Предвождал ги “каган” – това на нашия език ще рече “император”. Нему били подчинени девет князе, които управлявали и раздавали правосъдие на народа, тъй като бил твърде многоброен. И те нападнали Мизия и я завладели. После завоювали цяла Македония, а след това покорили и цялата област на латинците, които по онова време се наричали ромеи.
Гръцкият император също така дълго воювал с тях, но като си седял на трона и не бил в състояние да ги надвие нито в едно сражение, проводил пратеници и сключил мир с тях. И българите и готите /които населявали по това време Мизия - Н.У/ твърде много си заобичали помежду си, тъй като най-вече и двата народа били езичници и говорели един и същ език. След това българите, бидейки вече в безопасност от всички страни, си построили селища и се заселили в страната, която били завладели и в която обитават и до ден днешен". Из Дуклянски летопис, (Сф 137 стр. превод от 1983 г.) 

.

Българската най-стара повестност

.

Георги Раковски - бележитият публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България. Във връзка с темата, на която той оказва косвена подкрепа в статията, поместена в списание "Българска старина" от 1865 г., разрешавам си да допълня нови данни към някои негови изводи.

"Учени казват, че 1500 год. преди Христа старите ариани, излязли от недрата на Ария (Arie), и се отправили на юг. Достигнали "Бабилонските страни (Шумер, Палестина, Вавилон), дето се задържаха много време... Отбягвали местата на кръвтта, молили се на Съществото, кое дава светлостта на небото и живота и стигнали под истото си име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес и в нашите черкви(Цитира той Мах Miller, „La science du language, cinguieme lecon,“ р. 227).

В Бенарес (В Индия градът известен също и с името си Варанаси) под истото си име и език брахманите създали Ведите, Занд-Авеста на Заратуста и  Мъдрословието - толкова обширно, щото сичките системи мъдрословия се срещат в него(посочен е източника: Cours de l’hist. de la phil., par M. V. Cousin, 5, L)[1] 

(След като били също дълго там, "...после те (ариите) в познати от повестности времена дохождали в Европа не изеднаж, но на няколко си пъти и смесили са се тук със своите еднородни братя" (в първородтната Ария, наречена по-късно Тракия, според Херодот, Ариан, Стефан Византийски и др). "И Щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето тук до днес се нахожда обитающ българский род".

Из "Основни начала за българската най-стара повестност". Оригиналният текст е Тук.

Никой друг, освен Той!, с тези невероятно дълбоко смислени слова во кратце, но всеобхватно и доказано точно е описал родното ни житие-битие, наречено от него Основни начала за ... - тая сричка ЗА цъка безпир в сърцето ми и не ми дава мира, ако не работя за нейното осъществяване. Изинете ме, за моето сантиментално излияние!

.

Повестование

за наследената носталгия, произхода, прародината и славното минало

.

В мило отечество да се върна
мислех си аз всегда непрестанно,
в българско място сладко д’ издъхна"

Стих от  Георги Раковски

.
Проф. д-р  Михаил Лазаров  

Това е богът на Варна Дарзалас от книгата на проф. Михаил Лазаров "Одесос-Варна". Там той пише: "В началото на ХХІ век доцент Павел Георгиев от филиала на Археологическия институт и музей при БАН в Шумен, публикува тезата, че агломерацията (взаимно свързани селища) между Варна и Девня е била територията на първата столица на българската държава от 680 до началото на VІІІ век, когато вече Плиска става столица. Това негово смело становище той основава на това, че тук са били съсредоточени много прабългари и славяни. Открити са над 100 техни селища и некрополи. Като имаме предвид, че той около 20 години бе директор на Историческия Музей в Шумен и провеждаше много проучвания в Плиска, имаме основания да му се доверим".

"Радвам се, че и доц. Валентин Плетньов работи по темата "Така наречената Варна, близо до Одесос" и дългото присъствие на аспаруховите българи в обширния "месогей" (взаимно зависими селища), където те продължават да утвърждават и развиват край Дунава Црьство блгарское, както се нарича на старо български". (Изт. Сп. Морски свят, pan.bg, и Архив на Паметта на българите в личен разговор с мен като съученици по темата - Н.У).

.
Доцент Ресавски 

В ляво е шапката-корона на българската династия Дуло. Доц. Ресавски е съвременен наш историк с интереси и принос в Средновековната ни история. На форума forumnauka.bg бе модератор по темата "Така наречената Варна".

Той изрази съгласие със становището на доц. Павел Георгиев и на проф. Валентин Плетньов като каза: "Историческите извори са пределно ясни - Аспаруховите българи се заселват в Одесос-Варна и в обширната територия на Варните и ги назова по значение Сърцевината на Северна България. Всички мирни и военни отношения между тях и византийците от 680-681 години сочат единствено "Така наречената Варна". Името "Плиска" не се споменава до началото на VІІІ век". Цитатът е от другия модератор на forumnauka.bg доц. д-р Еньо Савов.

В Последната си редакция resavsky допълва : "Всички извори са категорични, че след Онгъла българите се разполагат във Варна, която е идентична с древния Одесос и е твърде близо до него. Някои изследователи приемат, че "Варна" е название на река, но логиката на летописите е, първо има хора и селище с име Варна и те дават името на близката река.
Патриарх Никифор в "Breviarium"-трети индиктион пише: "Константин Копроним нахлул в България през VІІІ век, понеже българите свалили от власт поставения от него вожд във Варна и поставили техен вожд братът на Баян". Явно походите на византийците са насочени именно срещу Варна, а не към някаква река или срещу Плиска. Там бяга и "Кампаган" след нахлуването на Копроним. .Навсякъде говорят единствено и само за "Варна". Плиска въобще отсъства в историческите извори за този период.

Един внимателен анализ на походите на Копроним и Константин V също би ни показал, че имат друг обект различен от Абоба-Плиска. Константин V е търсел е сражение със съсредоточените военни сили на българите близо до морето и затова е отдавал първо степенно значение на флота с 2000 кораба. Но "След като императорът Константин V стигнал чак до Варна през май 774 година, но се уплашил и замислил да се върне.", както ни съобщава Теофан изповедник.

.

Петър Петров в книгата    издателство Наука изкуство 1981 г.  http://macedonia.kroraina.com/pp2/pp_2_1_2.htm#30.

https://ortograph.com/authors/petar-petrov-10989

.

зброените наши и древни летописци определят известната в близкото и в далечното минало историята за земята на Варните, където според тях е имало селище с име Варна с население, назовано варни. А селището Одесос, в израза "Така наречената Варна близо до Одесос", служи само като географско уточнение, къде е била тая легендарна Варна - агломерация от взаимно свързани селища от Черно море до крепостта "Овеч" край Провадия и "далеч в по нататъшната земя". След като бе открит Варненският енеолитен некропол и бе установено, че гените на хората, живели по тези земи, имат произход над 10 000 години, в последствие тази територия бе разширена от Дунав до планината Хемус, Мизия, Тракия и Малка Скития - Добруджа; и в обширен ареал от древни култури, повлияни в развитието си и свързани с Царството на Разума - "Така наречената Варна".

От всичко казано от тях, ще припомня, че най-голямо значение за нас има анализът на историка-изследовател Георги Раковски, който правдиво и изумително далновидно описва съдбата на българите - "най-старите жители на Европа, излязли от недрата на Ария (Arie) и се отправили към юг. И все под истото име, кое чуваме еще днес в храмовете на Бенарес /Варанаси/ и в нашите черкви.“ От голямо значение е и картата на част от Византийската империя VI-VIII в. от "Кратката история" на Патриарх Никифор, в която само Варна е отбелязана, вероятно като първата столица на Дунавска България в 680 година.

.

Карта на етнокултурите, свързани се легендарната "Така наречената Варна". След откриването на Варненския енеолитен некропол през 1972 година учените я нарекоха "Култура Варна"

и я определиха като най-древна в Европа.

.

Тъй като Черноморският потоп преди 7560 години погълна добре устроеното обиталище на варните и то остана недостъпно в дълбите на Черно море, ние - членовете на редакционния съвет, стотици автор, участници в Паметта на българите и аз бяхме заветно задължени да продължим Безсмъртния летопис за тях. Затова тръгнахме по нетленните следи на варните, когато те немили-недраги са били принудени в далечните хилядолетия да напуснат родните си земи. Потърсихме ги в Европа и Азия, където за дълго или за кратко се се установили, за да отразим съхранени в световната история и в паметта на поколенията им техни най-високи научни знания, най-древния им език, писмени паметници, строежи, археологически находки, обичаи, предания, песни и прочее.

.

Отново прибавям картата, където са посочени Мизия, Тракия, Дакия и част от Балканите като родината на първите все още тъй наречени индо-европейски народи, по редно е да наричаме Евроазийски народи, и тяхното разселване според времето до земите населени с: 1. Анатолии; 2. Келти, Илири и Пелазги и далече в Азия Токх-Ари; 3. Германи; 4. Болто-Славяни и Индо-ирани; 5. Кимери. 
Картата е създадена от информационните ресурси на акад. И. М. Дяконов, "Оригиналният дом на индоевропейците" (1985 г., том 13, стр. 92 до 174);  на J. P. Mallory's In Search for Indo-Europeans (1989); от карти, основани на Атласа на лингвинистите и на древната история на Колин Мак Дейвид (1967) и C. George Boeree - американски професор в университета в Шпингсбург. 
Обърнете внимание, че с червена линия е оградена и част от шелфа на Черно море край българските земи. Създателите на публикациите и на картата много добре са проучили, че там Черноморският потоп (около 5560 пр. Хр. - датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. чрез радио-въглероден ускорител), е наводнил огромни територии и вероятно е потопил и високо развити поселения на хора, създали първата в Европа цивилизация, установена преди 7800 г.пр.Хр.
Елате с нас и на добър ни път!

.

Сборна публикация: Николай Увалиев  23 юни 2011

Към Първа столица на Дунавска България "Така наречената Варна"

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-------------

.

Работен сектор

Освен от предания на своите деди Аспарух, обучаван и във византийската образователна школа, съвсем вероятно в Константинопол е чел византийски оригинали за древната българска история бил запознат и в легендите за "Така наречената Варна".

.

Към Новата теория за евроазийските и народи

"...да докажем необоримо че ние сме първите и най-стари жители в Европа и най чистите потомци на Арийците,  където се намира и обитава и до днес Българския род" - из "Българска старина" 1865 г. на Г. Раковски

.

Ариите впечатляват съвременния свят с висотата на своите религиозно-философски възгледи и идeи, изпълнени с такава интуиция за реалностите във видимия и невидимия свят, че нашите собствени модерни концепции могат да изглеждат „примитивни”. Тези висши идеи не са някаква изначална и завършена даденост, с която арийците тръгват от прародината си - Балканите. Там те се раждат и развиват в продължение на хилядолетия и с основание можем да предположим, че в сглобяването и развитието им в хилядолетията са участвали стотици поколения мъдреци, жреци и литератори.

.

Web Analytics