"ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ПЪРВА СТОЛИЦА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ ІІ ЧАСТ

СТАНОВИЩЕ НА ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ -

от Археологическия институт с музей при БАН - фелиал Шумен,

където бе негов дългодишен ръководител 

.

Карта на Дунавска България на север и на юг от Дунава. С черни стрелки и показан пътя на аспаруховите българи от Онгъла към Варна-Одесос.

.

своята научна студия "Култура Варна" в общо европейския модел за преход от античност към средновековие" той убедително заявява: Априорното (недоказаното) убеждение, че разкриваният от сто години град в Абобското поле [Плиска] е пръв държавен център на Дунавска България не може да бъде поддържано повече. Докладва той в old.segabg.forum.

- Защото резултатите от археологическите проучвания, както и наличните данни от наши и чужди исторически източници не позволяват да се мисли, че столичният живот в Абоба-Плиска датира преди края на VІІІ в.[1] Единственото сериозно основание, върху което се гради тезата за Абоба-Плиска като "първа столица", е сведението на Българската апокрифна летопис от ХІ в. за съграждането от Испор цар (хан Аспарух) на Плюска град [2]. Нашият анализ на името Плиска обаче показа, че то е традиционно за прабългарските военни центрове и се явява на няколко пъти в процеса на утвърждаване на тяхната държавност в различни земи[3].

При това положение отъждествяването на Плюска град с открития преди век кампос и аул в Абобското поле не е задължително. Преди повече от десет години проф.Иван Божилов и акад. Васил Гюзелев независимо един от друг изразиха справедливи резерви по отношение на здраво вкоренената представа за Абоба-Плиска като "първа столица" на Дунавска България [4]. Но предложената от тях хипотеза, че за столица трябва да се приеме Онгъла, е неприемлива, тъй като от една страна за подобна възможност липсват аргументи, а от друга - налице са ясни доказателства от исторически, археологически и топонимичен характер, които говорят, че

първият държавен център отсам Дунав в продължение на столетие се е намирал при известната от историческите извори Варна. Тук ще изложа известните ми данни в подкрепа на това твърдение.

1. Най-важните свидетелства за установяването на прабългарите в територията на юг от Дунав и за създаването на българската държава се съдържат в хрониката на Теофан Изповедник, в "Бревиариума" на Патриарх Никифор, създадени в началото на ІХ в., както и в латинския превод на Анастасий Библиотекар Chronographia tripertita. Многократно коментирани, техните текстове, от пръв поглед, не предлагат нови възможности за интерпретация на събитията през 681 г. [5], още по-малко, специална информация за новосъздаден държавен център. Природата на историческия текст обаче е много специфична и понякога позволява нови ракурси в осветляването на събитията.

Такъв е случаят с цитата на Теофан: "… И като ги преследвали чак до Дунава (българите на хан Аспарух - П.Г.), преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос и до тамошната земя" (και ελθοντες επι την λεγομενην Βαρναν πλησιον 'Οδυσσου και του εκεισε μεσογαιου ) [6].

2. У Патриарх Никифор известието гласи: "Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос и до разположената по-нататък вътрешна земя (περιωθέντες δέ τόν Ιστρον επι τoν λεγομένην Βάρναν πλησίον Όδύσσου καp τοv περκειμένου μεσογαίου ) [7]. Съответствието на сведенията у цитираните хронисти дава сериозни основания да се приема, че в основата на техния разказ лежат загубените свидетелства на т. нар. Μέγας χρονόγραφος [8].

3. Анастасий Библиотекар обикновено се пренебрегва. За нашата задача обаче неговите свидетелства имат особено важно значение. Цитираният текст у него звучи дословно както у Теофан, но с една съществена особеност: "Quem transentes et venientes usque ad eam, quae dicitur Barnan, circa fines Odyssi, et mediterraneo illic posito loco perspecto" [9]. Вместо общо звучащото "близо до" у двамата гръцки автори, Анастасий Библиотекар използва по-точен ориентир, който вероятно е заел от загубения първоизточник. Изразът circa fines Odyssi се превежда общо и в същия смисъл, както гръцкото πλησίον Όδύσσου [10]. Той обаче със сигурност носи конкретна информация: finis има значение на "граница", "предели", "земя", така че следва да се преведе "при границите на Одесос". (Пълният текст на този откъс от тая статия  можете да прочетете на forum old.segabg

егашните тълкувания не задоволяват. [20]

Продължава доц. Пламен Георгиев (в източника old.segabg.forum) "Защото предлогът  ε π ι  изразява целта на движението на Аспаруховите войски и би следвало да се преведе "към", а не "при" или "до". Целта на Аспарух е била "така наречената Варна" (ε π ι τ η ν λ ε γ ο μ ε ν η ν Β α ρ ν α ν ), и двамата хронисти говорят за "тамошния месогей" ("средиземье') (τ ο υ ε κ ε ι σ ε μ ε σ ο γ α ι ο υ ), т.е. вътрешна област на провинциите Малка Скития и особено Втора Мизия. Следователно движението на Аспаруховите българи не е било само "до Одесос", а към широка територия във вътрешността на страната и край морето с цел трайно заселване. 

"Защото - пише в " Хронология" Теофан Изповедник - мястото е много сигурно: отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради високите скалисти теснини и Понтийско море, на запад изтласканата Авария, а след като покорили намиращите се там седем славянски племена и северите, поселили ги да пазят границите. И тъй, след като се разширили в тези места, българите се възгордели и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове".

.

За аспаруховите българи в "Хроника" на Патриарх Никифор четем: "Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. След като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък."

.

Предимствата на "месогеят"-"средиземието" за место за трайно заселване поддържат и по-късните хронисти Лъв Граматик, Йоан Скилица и др., които употребяват глагола ε σ κ ή ν ω σ ε ν ε ν Β α ρ ν α ι ς , "заселили се". [26]

Анастасий Библиотекар на Цариградския Вселенски Събор 869 –- 870 г. казва: "Именно тези българи преминават в 680 г. река Дунав и по родово право завзеха родината си” - (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f). Източник: academia.edu. (Този текст в ГИБИ 2191 е преведен неточно!). Напълно основателно е, Библиотекар да има предвид, че от двете страни на Дунав живият гето-дакийски племена, предци на прабългарите от дълбока древност.

Според акад. Васил Гюзелев идеята за начало на България трябва да се приема от мирния договор от 681 г. идвала от хрониката на монаха Зигеберт. Там под година 681 той е записал: "Българското племе като излязло от Скития и буйствало навсякъде, върлувало в Тракия под водачеството на Батай. Войската на император Константин Погонат, която се опълчила срещу него, била прогонена позорно и съвсем разбита. Техните набези из ромейската държава се засилили дотолкова, че императорът бил принуден да сключи с тях мир и да им плаща данък. Отсега нататък трябва да се отбележи Българското царство, чийто владетел бил Батай". (Изт. ЛИБИ) 

.

то как 681 година е приета за утвърждаването на Дунавска България, но ни е и на създаването на Българската държава. Защото според проф. Георги Бакалов: "Данните от "Именника" недвусмислено сочат, че българите са поставяли началото на своята държавност цели 515 г. преди появата на Дунавска България! Нашата историография от времето на комунизма наричаше държавата ни славяно-българска. Това категорично не е вярно. Дунавска България не е нова държавна формация, изградена с колективните усилия на българи и славяни, а е продължение на Кубратова България"!
"Възприемам тезата на Георги Бакалов за връщането на пет века история", коментира и проф. Георги Марков, директор на Института по История на БАН. "Причината на прабългарите да се приписва второстепенна роля и те да се представят като орда е славянофилска тенденция до 1989 г. Едва след това започна да се признава, че държавно творческият принос е на прабългарите" - обясни той.

.

До към 80-те години на VІІІ век водещо място и значение в българската държава е на "така наречената Варна" и това най-ясно личи от насоката на византийските походи по времето на Константин V Копроним (741-775). За повечето от тях знаем, че са били поддържани по правило от многоброен морски флот и са насочени изрично към Варна. Тези данни (отново изт.)  показват, че формираното по време на българското Landnahmezeit средище в и около долно мизийската столица е запазило значението си на главен политически център. Решаващ за това е бил авторитетът на онази част от населението на държавата (българи и севери), които заемали посочената от хронистите "източна част" (ανατολoν μέρη, partes orientales). От средите на тази аристокрация именно са били излъчвани владетелите: отначало от исконния кански род Дуло, а впоследствие и от други родове, посочени в Именника на българските князе -  М. Москов  Сф., 1988, с. 19 и сл. [17]. При властването на техните представители именно Варна се налага като столица на българската държава.

.


Визуална възстановка на голямата зала с басейна в Римските терми - Варна.

Предполага се, че тук е подписан мирния договор между Княз Аспарух

и представителите на византийския император Константин Погонат.

.
Главният въпрос е какво представлява

"Тъй наречената Варна"

Исторически извори името Варна споменават като важно укрепено селище, което играе първостепенна роля в цялостния живот на българите още от най.дълбока древност и през VІІ-VІІІ в.

Установи се, че става въпрос и за укрепен дворец в западните окрайнини на крепостта Одесос.

От Анастасий Библиотекар научаваме, че "околността" на Одесос е била толкова добре известна на старите автори, че изразът "така наречената Варна" е бил достатъчен да разкрие неговата същност, като го нарича loco perspecto, сиреч "добре известно (изпитано) място". У Теофан то е наречено τ оν τ ό π ο ν Tω ρ ά κ ο τ ε ς . Последната дума е перфектум от Tω ρ ί ζ ο μ α ι , Tω ρ έ ω - Tώ ρ α κ α (Tο ρ α κ α , епич. йон. поет. ο π ω π α ) и се използва за "реално място" и очевидно видим е укрепен дворец, който се е намирал в началото на античната крепост Одесос.[36 - ИНМВ, 2007]

Известно е, че там още през втората половина на V в., е била преместена войсковата база на византийската сухопътна армия на Долен Дунав и през (513-518) край Одесос се е намирал щабът на имперските войски.

В гръцки надпис от 557 г. се споменава за “град”, построен от император Юстиниан и наречен от него на името на съпругата си - Теодориада. [38]. Изграждането на град с “имперски” статут обаче е останало неосъществено , тъй като земетръсите през същата 557-ма и следващите години нашествия довели до разрушения и упадък.

От него оцелял е военният център. За това свидетелства името Varnas-Barnas. То води произхода си от специфичния термин за укрепен дворец: β Aρ ι ς , β ά ρ ε ι ς, сграда-преторий - сега видимите руини на големите Римски бани, разположени на 7500 кв.м.[42]

.

Руините на варненските Римски терми. Снимка: Videofilm.bg

.

Става ясно, че през 680 г. град Варна-Барна е голямата цел на Аспарух след победата му при Онгъла. Овладяването на военния център на Империята край Одесос е означавало подчиняване de jure на провинциите Втора Мизия и Малка Скития. Именно укрепеният преторий (Var-Bar) е станал резиденция на Аспарух и неговите приемници чак до към края на VІІІ в., когато е трайно пренесена в Плиск оба (Плиска).

В Търновския надпис на Омуртаг, изсечен в първите години на неговото управление, се говори за “старият дом” (τ oν π α λ ε oν Ž κ ο ν ) и определението визира първата резиденция на българските владетели от края на VІІ до края на VІІІ в. - "Така наречената Варна", която след опожаряването дървените сгради на “пренесената резиденция в Плиск оба" от император Никифор Геник в 811 г., временно отново е станала средоточие на държавния живот на България. [48].

През 2004 г. край днешна Варна бяха открити археологически находки, датирани от 695 г., (приживе на Аспарух). Те показват, че "Така наречената Варна" е била и най-ранното търговско средище, като е имала стопански контакти с Цариград.

.


Визуална възстановка на укрепения дворец в крепостта Одесос-Варна  - VІІ-VІІІ век (сегашните Римските терми), където княз Аспарух е устроил своята първа резиденция." Автори на проекта  са проф. Стефан Бояджиев и д-р арх. Надя Стаматова

.

Доц. Пламен Георгиев в заключението на научната си студия пише:

"Култура Варна" – процъвтявaща през VІІ-V в. пр.н.ера), силно западнала през VІІ в., но възкръсваща постепенно през VІІІ в., е в основата на културните феномени в прочутите центрове от ІХ и Х в. Плиска и Велики Преслав. По стечение на природо-климатични и исторически причини - бреговете около Варненските езера, морският залив и "тамошната благоприятна вътрешна земя" - стават средоточие на интензивни процеси за втори път, след създадената в VІІІ хилядолетие (пр.н.ера)‌ археологическа "Култура Варна", доказана и от Варненския халколитен некропол. Това огнище на европейската цивилизация и в двата си отдалечени с хилядолетия времена е в основата на нов тип взаимни отношения и развитие на европейските народи".

.

Източник: old.segabg.forum, forumnauka.bg и devnenetz.history.

Илюстрациите прибави Николай Увалиев

.

яколко мнения по Становището на доц. Павел Георгиев

Доцент Ресавски

На форума forumnauka.bg доц. Ресавски бе модератор по темата "Така наречената Варна". Той изрази съгласие със становището на доц. Павел Георгиев и на проф. Валентин Плетньов като каза: "Историческите извори са пределно ясни - Аспаруховите българи се заселват в Одесос-Варна и в обширната територия на Варните и ги назова по значение Сърцевината на Северна България. Всички мирни и военни отношения между тях и византийците от 680-681 години сочат единствено "Така наречената Варна". Името "Плиска" не се споменава до началото на VІІІ век". Цитатът е от другия модератор на forumnauka.bg доц. д-р Еньо Савов.

В Последната си редакция resavsky допълва: "Всички извори са категорични, че след Онгъла българите се разполагат във Варна, която е идентична с древния Одесос и е твърде близо до него. 
Патриарх Никифор в "Breviarium"-трети индиктион пише: "Константин Копроним нахлул в България през VІІІ век, понеже българите свалили от власт поставения от него вожд във Варна и поставили техен вожд братът на Баян". Явно походите на византийците са насочени именно срещу Варна, а не към някаква река или срещу Плиска. Там бяга и "Кампаган" след нахлуването на Копроним. .Навсякъде говорят единствено и само за "Варна". Плиска въобще отсъства в историческите извори за този период.

Един внимателен анализ на походите на Копроним също би ни показал, че имат друг обект различен от Абоба-Плиска.Търсел е сражение със съсредоточените военни сили на българите близо до морето и затова е отдавал първо степенно значение на флотата и е готвил за участие в битката 2000 кораба".

.

Проф. д-р Михаил Лазаров

През 2003 година, когато бе директор на Варненеския археологически музей, сподели следната подкрепа на доц. Павел Георгиев и на доц. Валентин Плетньов: "След уважавания от всички историци Рашо Рашев доц. Пламен Георгиев 20 години оглавяваше филиала на Археологическия институт и музей при БАН в Шумен, и има смелостта да лансира научните си проучвания, че първата българска столица не е Плиска, а се намира в местността, включваща Варна, Девня и Провадия. Дори сочи термина за укрепен дворец: β Aρ ι ς , β ά ρ ε ι ς, сграда-преторий във възстановените от Аспарух Варненски Римски терми. Наистина в този район след 680 година е било съсредоточено многобройно българско и славянско население. Открити са над 100 техни крепости, селища, светилища, некрополи".

Похвално е, че и доц. Валентин Плетньов работи по темата "Така наречената Варна, близо до Одесос" и дългото присъствие на аспаруховите българи в обширния "месогея", където те продължават да утвърждават и развиват в Дунавска България - Църство блгарское, както се нарича на старобългарски". 

(Източници: Списание "Морски свят" - септември 2003 г., издание Pan.bg - 13 август 2011 г. и лични разговори с мен като съученици по темата).

.

Проф. д.и.н. Николай Овчаров

Доц. Павел Георгиев е отличен познавач на историята на българите. След продължителни проучвания на дървеното укрепление на ранна Плиска той изказва една революционна идея, ревизираща утвърдени и в учебниците виждания. За него до началото на IХ в. Плиска не е столица на България. Центърът на държавата е в гъсто населения с старинни българи Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена военен лагер. В него през определено време се събирал българският елит, за да решава важни за страната въпроси. При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за дебати по време на тези сборове”.Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска са разрушени по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 год. С огромната си армия самоувереният василевс превзема Плиска, разграбва я и я опожарява. На връщане обаче е пресрещнат от войските на кан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит. Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска. Това практически прави наследникът на кан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска новата каменна столица на България”. Източници: 28 Януари 2006  в-к „СТАНДАРТ” и devnenetz.history.

.

Теофан, Леон Граматик и Йоан Скилица

Доц. Павел Георгиев и проф. Плетньов получават своеобразна подкрепа и от древните летописци. Според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът Одесос-Варна преминава ту във владение на византийците, ту на българите. (От vtmis.bg:).

Леон Граматик пише: "А император Константин V през 763 година тръгнал на поход срещу българите с пехота и флота и като ги сразил с пехота и флота, влязъл в столицата им с плененото оръжие на наприятеля". (От ГИБИ V, стр. 151; и от книгата "Одесос-Варна и районът"). През 774 година Константин V отново предприема поход срещу българите и стига до Варненския залив, но се отказва да предприеме военни действия.Ако градът е бил тогава византийски, летописецът щеше да назове името му Одесос и флотата щеше да влезе в пристанището и да е защитена от крепостта. Но този опит е бил осуетен от струпаните български войски на изградения от тях още по времето на княз Аспарух противодействащ вал. "Тогава Константин V сключил мир и се завърнал". (от ГИБИ VІ стр. 219 Йоан Скилица и от книгата "Одесос-Варна и районът", стр. 71, 76, 85-бележка 234, 89 и 90).  

.

От този текст можем да направим заключението, че Одесос-Варна е столица на българите и там именно е сключен мирът. Къде по-точно? Най-вероятно в императорските Варненски римски терми, разрушени от войните и възстановени като Акропол-дворец след настаняването на Аспаруховите българи през 680 година. 

И Бойна слава forumnauka.bg

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Изразените мнения към Становището на доц. Павел Георгиев прибави Николай Увалиев от източниците: old.segabg.forum i forumnauka.bg и от ГИБИ V, стр. 151;

и от книгата "Одесос-Варна и районът" 

 

       ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

   

Към Известни учени и медии твърдят: 

В България се е зародила най-древната цивилизация 

.

Бележки и ползваната литература към научната студия на доц. Пламен Георгиев

[1] Ж. Льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. София, 1999, с. 27 и сл.
[2] Ст. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура (VІ-ХІ в.). София, 1977; Д. Овчаров. За античния принос във формирането на старобългарската култура.- Археология, 1989, 2, 32-37; Ал. Фол, М. Тачева. Приемствеността между културите на античността и средновековието в югоизточна Европа.- В: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984, 9-14; Al. Madgearu. Continuitate si Discotinuitate culturala la Dunarea de Jos î n secolele VII-VIII. Bucuresti, 1997.
[3] Культура Византии (ІV- середины VІІ вв.). Москва, 1984; Г. Бакалов. Византия. Културно-политически очерци. София, без година.
[4] Д. Овчаров. Континуитет и приемственост в ранносредновековната българска култура (към постановката на въпроса).- Археология, 1983, 3, 16-25.
[5] J. Le Goff. La civilisation de l'ccident mé dieval. Paris, 1965; J. Le Goff. L`Occident face à Byzance, incompré hension et malentedus.- In: Byzance et l`Europe. Colloque à la Maison de l'Europe, Paris, 1994. Paris, 2001, 63-73; J. Howard-Jonson. Byzance avant l`an Mil: l'é tranger europé en aux marges de l`Europe.- In: Byzance et l`Europe…, 51-62; Г. Бакалов. Византия между Изтока и Запада.- В: Историческо бъдеще, 1997, 2, с. 109 и сл.
[6] Ив. Божилов. Раждането на средновековна България (нова интерпретация).- В: Ив. Божилов. Седем етюда по средновековна история. София, 1995, 42-44 и цит. мнения.
[7] За етническите взаимоотношения у нас вж. Д. Ангелов. Образуване на българската народност. София, 1971; В. Велков. Някои проблеми на етническото състояние в древнотракийските земи през V-VІ в.- В: Първи конгрес на БИД, І. София, 1972, с. 379 и сл.; История на България, 1. София, 1979, с. 425 и сл.; Ал. Фол. Историческа приемственост между древността и средновековието.- Векове, 1980, 3, 82-87.
[8] Ив. Божилов. Цит. съч., с. 34 и сл.
[9] Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на средновековна България, І. София, 1999, 11-26 (В. Гюзелев); Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи, І (съст. Р. Милев). София, 2003; ІІ, София, 2006.
[10] Ал. Фол. Цит. съч., с. 82 и сл.; А. Фол и М. Тачева. Цит. съч., 9-10.
[11] Ст. Ваклинов. Цит. съч., с. 47 и сл.
[12] Пак там, 58-60.
[13] Пак там, с. 58.
[14] Д. Ил. Димитров. Възникване на градски центрове в североизточна България.- В: Средновековният български град. София, 1980, 35-45, спец. с. 39; Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност през VІІ-ІХ в.- ИНМВ, 18 (33), 1982, 55-77; Д. Ил. Димитров. Археологически проучвания във Варненско за периода VІ-Х в.- ИНМВ, 19 (34), 1983, 35-51; Р. Рашев. Северозападният черноморски бряг през ранното средновековие.- В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, 6. В. Търново, 1997, 33-44, спец. с.39.
[15] R. Rachev. Varna, une ville frontiè re de trois Empires.- In: Les villes frontiè re (Moyen â ge – É poque moderne), sous la dir. de D. Menjot. Strassburg, 1997, 82-90.
[16] В. Тъпкова-Заимова. Нашествия и етнически промени на Балканите. София, 1966, 52-67; Ал. Кузев. Варна.- В: Български средновековни градове и крепости, 1. Варна, 1981, 293-294; Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност…, 71-72 .
[17] Р. Рашев. Аспаруховият вал при Варна .- ИНМВ, ХХ (ХХХ), 1979, 116-125.
[17] Ал. Фол. Цит. съч., с. 87.
[19] П. Георгиев. За столицата на Аспарухова България.- Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227.
[20] В. Бешевлиев. Съобщението на Теофан за основаването на българката държава-. ИНМВ, 18 (33), 1982, 31-53; В. Плетньов. Основаването на Варна според писмените извори от VІІ-ХІ в.- В: Трудове на катедрите по История и Богословие в Шуменския университет, 5, 2003, 190-193.
[21] Гръцки извори за българската история, ІІІ. София, 1964, с. 263. Така е преведен аналогичния израз у Патриарх Никифор с тази разлика, че един от преписите дава името като Β ά ρ υ α ν , т.е. Бар, Бариа(с). Вж. Пак там, с. 296
[22] П. Георгиев. Стохълмието и неговите центрове.- Старобългаристика, 2006, 4, 54-68.
[23] Й. Иванов. Богомилски книги и легенди. София, 1970, 231-232.
[24] П. Георгиев. Големият землен вал в Добруджа – исторически бележки.- В: Българските земи през Средновековието (VІІ-ХVІІІ в.), 1. Международна конференция в чест на проф. Ал. Кузев (Acta Musei Varnaensis, 3, 1). Варна, 2005, 23-40.
[25] П. Георгиев. Археологическите реалии в Търновския надпис на хан Омуртаг (част І).- Археология, 2004, 3-4, 31-32; (част ІІ).- Археология, 2005, 1-4, 59-60.
[26] П. Георгиев. Varna protobulgarica et historica. Опит за археологическа характеристика.- Проблеми на прабългарската история и култура, 4, 1, 2007, под печат.
[27] Константин Багрянородний. Об управлении Империей. Текст, перевод и комментарией Г. Г. Литаврина и А.П. Новосельцева. Москва, 1989, с. 50/51.
[28] Д. Ил. Димитров. Варна …, 73-74; Р. Рашев. Северозападният…, с. ; П. Георгиев. Varna protobulgarica …, под печат.
[29] В. Бешевлиев. Името Варна.- ИНМВ, ХVІІ (ХХХІІ), 1981, 6-7 и цит. там мнения.
[30] П. Георгиев. За Аспаруховата…, 218-220.
[31] Латински извори за българската история, ІІ. София, 1960, с. 249.
[32] Б. Недков. България и съседните й земи през ХІІ в. София, 1960, с. 79, 81, 99, 134-135; Ст. Кендерова, Б. Бешевлиев. Балканският полуостров, изобразен в картите на ал-Идриси. София, 1990, 90-91.
[33] V. Beš evliev. Zur Frage des Lautwertes des Buchstaben B im Spä tgriechischen.- In: V. Beš evliev. Bulgarisch-Byzantinische Aufsaetze. London (Variorum reprints), 1978, X, 65-66.
[34] Латински извори за българската история, ІІ, с. 228.
[35] G. Moravczik. Byzantinoturcica, I. Budapest, 1958, p. 532.
[36] П. Георгиев. Кампусът на Одесос. Исторически бележки за неговата локализация.- ИНМВ, 2007.
[37] Гръцки извори за българската история, ІІ. София, 1959, 330-331.
[38] Ф. И. Успенский. Надписи староболгарския…- ИРАИК, Х, 1905, 238-239, табл. ХLVI, 2; V. Beš evliev. Spä tgriechische und spä tlateinische Inschriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, Nr. 148, S. 99-100, Abb. 147.
[39] Срв. Архив на К. Шкорпил, . Вж. П. Георгиев. Varna historica …, под печат.
[40] П. Георгиев. Теодориада – Юстинияновият “град” при Одесос.- В: Образ и слово. Сборник в чест на проф. Аксиния Джурова. София, 2004, 103-120.
[41] V. Beš evliev. Op. cit., NNr. 87-144.
[42] P. Georgiev. Odessos –Theodoriada. A Centre of Monophisitism during VI-th Century (The Djanavara Church and its Syro-Mesopothamian Features).- In: Early Christian Martyrs and Relics and their Veneration in East and West. (=Acta Musei Varnensis, IV). Varna, 2006, 291-308.
[43] V. Velkov. Des Schiksal einer frü hbyzantinischen Stadt zur Zeit der Vö lkerwanderung (Odessos-Varna am Schwarzen Meer).- In: Cities in Bulgaria (Ed. V. Velkov). Amsterdam, 1980, 245-249; С. Торбатов. Questura exercitas: Втора Мизия и Малка Скития при Юстиниян.- Seminarium Thracium, 5 (Втори академични четения в памет на акад. Г. Кацаров). София, 2001, 217-230; Chr. Preš lenov. Odessus – A Geostrategic regional Center in Moesia Inferior (Geographical and Economic Aspects).- In: The Roman and Late Roman City. Sophia, 2002, p. 240.
[44] П. Георгиев. Пристанът на Одесос-Варна и руските мореплаватели (ІХ-ХІ в.).- В: Русия и Варна от средновековието до ново време. Варна, 2007.
[45] P. Georgiev. Op. cit., p. 304.
[46] Гръцки извори…, ІV, с. 153 (нотиция № 5).
[47] J. Darrouzè s Notitiae episcopatuum Ecclesise Constantinopolitanae. Texte critique, introduction et notes. Paris, 1981, NNr. 2, 42 и 4, 40.
[48] П. Георгиев. Археологическите реалии (част І)…, с. 27 и сл.
[49] Д. Ил Димитров. Варна…, 55-77; P. Georgiev. Varna protobulgarica                                                                                                 .
[50] P. Magdalino. Medieval Constantinople: Built Environement and Urban Development.- In: The Economic History of Byzancium, vol. 2 (Ed. E. A. Laiou). Washington, 2002, 531-532.
[51] И. Лазаренко. Нумизматични данни за датиране опожаряването на Одесос по времето на император Ираклий.- ИНМВ, 34-35 (49-50), 1998-1999, 150-166.
[52] А. И. Айбабин. Этническая история ранневизантийского Крыма.Симферополь, 1999, с. 195.
[53] П. Георгиев. Фанагурис, Томитуракан и “Великая Болгария”.- Античная древность и средние века, вып. 36, 2005, 34-50.
[54] П. Георгиев. Градовете-убежища в раннобългарската култура.- В: Проф. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. В. Търново, 2005, с. 190 и сл.
[55] Ал. Кузев. Средновековната крепост на Варна.- ИВАД, ХІІІ, 1962, с. 111 и сл.; Ал. Кузев. Още веднъж за варненската средновековна крепост.- ИНМВ, VІІІ (ХХІІІ), 1972, с. 67 и сл.; В. Плетньов. Нови данни за средновековната Варненска крепост.- В: Тракия и Хемимонт, ІV-ХІV в. Варна, б. г., [2007], 234-235, обр. 1 и цит. мнения и източници.
[56] В. Йотов. Археологически приноси към историята на Варна през средновековието (1).- В: Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното черноморие (Acta Musei Varnaensis, II). Варна, 2004, 319-320; В. Плетньов. Цит. съч., с. 232 и сл.
[57] Б. Недков. Цит. съч., с. 101.
[58] М. Станчева. Исторически формиралият се град и неговата роля в редновековната българска култура.- В: Първи конгрес по българистика: Българската култура и взаимодействието й със световната култура. 1. Културата на средновековна България. София, 1983, 9-16.
[59] Ал. Минчев. Ранното християнство в Одесос.- ИНМВ, 23 (37), 1985, 31-42.
[60] V. Velkov. Kleinasiaten und Syrer in der Balkangebieten wä hrend der spä tantike (IV-VI Jr.).- Etudes historiques, I. Sofia, 1965, 19-27; N. Miteva. Etnocultural Characteristics of the population in the Thracian Lands in the 4th-6th CC.- Byzantinobulgarica, VIII, 1986, 241-252.
[61] Срв. O. Bounegru, M. Adumitroaei. “Life (after town) in town” in Scythia Minor. Interpretâ ri strategrafice.- Peuce, III-IV n. s., 2005-2006, 259-282.
[62] П. Георгиев. Главният път през Веригава в ранното средновековие. - В: ХІІ Понтийски четения, Варна, 2006, под печат.
[63] Гръцки извори…, ІV, 1961, с. 308.
[64] П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България, 2. София, 1978, с. 222.
[65] Е. A. Laiou. Exchange and Trade Seventh – Twelfth Century.- In: The Economic History of Byzancium (Ed. E. A. Laiou), vol. 2. Washington, 2002, p. 704; N. Oikonomides. Tribute or Trade? The Byzantine-Bulgarian Treaty of 716.- In: Studia Slavico-Byzantina Europensia, vol. I: In memoriam Ivan Dujcev. Sofia, 1988, 29-31.
[66] C. Morrisson, Vl. Popovic, V. Ivaniš evic et collab. Les tré sors moné taire byzantines des Balkans et d`Asie Mineure (491-713) (=Ré alites byzantines, 13). Paris, 2006, p. 158, Nr. 60.
[67] Ibidem, Nrs 41-62.
[68] Ал. Пейков. Рядка монета на Тиберий ІІІ Апсимар (698-705) от Варна.- В: Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие (AMV, II). Варна, 2004, 217-218; Ал. Пейков. Византийски монети от VІІІ в. от североизточна България.- В: Проф. Станчо Ваклинов и българската археология. В. Търново, 2005, 187-189.
[69] Находката беше докладвана от Вeселин Пантелеев на ІV Международна конференция по история и култура на (пра)българите, Варна 2004 г.
[70] П. Павлович. Монета от епохата на Абасидския халиф Ал-Махди (775-785) в колекцията на Археологическия музей -Варна.- В: Нумизматични и сфрагистични приноси…, 219-222.
[71] П. Георгиев. За монетната циркулация в българската столица през VІІ-ІХ в.- В: Нумизматични и сфрагистични приноси…, 223-229.
[72] Ив. Йорданов. Монети и печати от Плиска (1899-1999 г.).- Плиска-Преслав, 8, 2000, 135-137; Ж. Жекова. Монетите на Никифор І Геник (802-811).- Пак там, 168-171.
[73] В. Златарски. История на българската държава през Средните векове, І, 1. София, 1970; Д. Ангелов. Цит. съч.
[74] П. Георгиев. “Седем племена ('ε π τ α γ ε ν έ α ί ) – самоназвание или административен термин?- В: ГСУ ЦСВП “Проф. Иван Дуйчев”, 2007, под печат
[75] П. Георгиев. За планинското население в Източна Стара планина през късната античност и анното средновековие.- В: Земите на България – люлка на тракийската култура, ІІ. София, 2005, 176-182, спец. с. 180; П. Георгиев. Главният път…, под печат.
[76] Ж. льо Гоф. Цит. сч., с. 41 и сл.
[77] М. Лазаров. Черно море на кръстопътя на древните цивилизации.- В: Черно море между Изтока и Запада. VІІ Понтийски четения, ВСУ, 2002. Варна, 2003, 7-12.
[78] Срв. Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България (V хилядолетие пр. н.е.). София, 1986.

.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.

Web Analytics