Първи владетели на Дунавска България

Шапката-корона на рода Дуло. Изт. Музея в Казан,Чувашия

.

.

СТАНОВИЩЕ НА ПРОФ. ВАЛЕНТИН ПЛЕТНЬОВ -

директор на на Варненеския археологически музей 2002 - +2018 г.

.

т 2002 година "Паметта на българите" в края на всеки месец юни провежда обществено събеседване. През 2017 година пред много наши активни сътрудници и варненци проф. Валентин Плетньов говори по темата "Така наречената Варна" - заветна цел на княз Аспарух и първоначално столично ядро на Първото българско царство от 680 година", като спомена, че темата е част от защитата му на академичната категория "професор".

"Така наречената Варна" е название на древна легендарна обширна земя и град близо до Варненския халколитен некропол. Но поради Черноморския потоп (5650 - 5450 г.пр.н.ера), създадената от тях високо развита цивилизация се намира дълбоко на дъното на Черно море. Той поясни, че това е била една голяма  агломерация (взаимно свързани селища), чието начало на изток е крепостта Варна, на запад крепостта Овеч край Провадия, на север - Укрепеното селище Дуранкулак, на юг крепостта Петрич кале. В дълбока древност хората, които са живели край бреговете на Сладководното езеро, превърнато от Потопа в Черно море, били принудени да напуснат родното си място "Така наречената Варна" и да се разселят в Европа и Азия. Това е голяма тема, на която съм се посветил.

.

В края на беседата за по-голяма достоверност той ми препоръча да ползвам източника naim.bg  - Националният археологически институт с музей при БАН, където са отпечатани "Резюмета на трудовете на доц. Валентин Георгиев Плетньов, съгласно изискванията на чл 27 от ЗРАСРБ за заемане на академичната длъжност "професор". В Глава І на книгата му "Одесос и прилежащия му район през VІ-VІІ век" и в "Историята на Одесос и Варна през VІІ–VІІІ век" - (ИНМВ, том за 2009). са представени и критично са тълкувани важни въпроси, нови хипотези и мнения на древните и съвременни летописци за "Така наречената Варна". (Освен посочения по-горе източник, ползвайте и Улеснението в края на публикацията - доп. Н.У.).

.

Първо резюме (В: ИНМВ, том за 2009) Представени и критично разгледани са някои интересни въпроси и нови хипотези. В средновековието близо до крепостта Одесос е бил изграден и се е утвърдил военният център на Византийската империята, наречен „Кампусът на Одесос”. Той е част от огромна по площ „агломерация - взаимно свързани селища" от тракийски и далечен предтракийски периоди в Североизточна България:

Укрепеното селище Дуранкулак - преден страж на северната граница. Намира се на южния склон на едноименния остров и е от късната бронзова епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.). Тук са открити ценни археологически находки,18 каменни къщи всяка с площ от 150 до 170 кв. м. и некропол с 1204 гроба, най-голям в цяла Европа. През VII-Х век върху целия остров аспаруховите българи разширяват крепостта. Намерен е старинен български календар - рабош от същия период.

.

Крепостта Яйлата. Изградена е в края на V век от византийците. Намира се на 2 км от Камен Бряг и на 18 км от Каварна. Извисена е над морето с 50-60 метрови непрестъпни скали и с петте си кули. Тук се намира уникалният "Пещерен ‘град’ със 101 жилища", заселени още през V хил. пр.Хр. Твърде вероятно, тези жилища да са били предназначени за убежище при военна заплаха на висшата каста на хората, живели край древните халколитни некрополи във Варна и Дуракулак.

.

Крепостта Кастрици (ІV-ХVІІІ) при двореца "Евксиновград“, превърнат в град след 680 година, развиващ активно мореплаването и търговията.Там открихме единствената засега голяма пристанищна странноприемница на два етажа, с една централна и 11 други стаи - всяка има камина, дъсчени тавани и подове. Сградата вероятно е изглеждала като старите къщи в Несебър. Там е имало и голям християнски храм. Намерихме и рядко срещаният лидийски камък, с който се пробва истинността на златото.

.

Крепостта Петрич кале (V-VІІ в) край Белославското езеро, за която  арабският пътешественик, историк и географ Мохамед ал-Идриси в "Описанието на света" пише: "Крепостта, извисена над езерото, е голям, хубав и богат град“^[2]. А за Одесос-Варна дава историческото определение “Вечен град”, използвано в смисъл независимо от разцвет и упадък това древно огнище на цивилизация продължава да живее.[57] Защото и в отдалечените с хилядолетия времена, са в основата на взаимните отношения с местните народи, породили появата на нова епоха в човешкото развитие.

.

Древният цветущ град Марцианопол (ІІ-VІІІ в) край Девненското езеро и долината около него. Крепостта е имала внушителни размери 70 дк. По-старото селище се е наричало Партенопол и е преименувано от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана, с която е свързана всеизвестната легенда за Вълшебните извори. От 366 до 369 г. Марцианопол е бил временна столица за римския император Валент, който ръководи оттам държавните дела и войните срещу готите. Там са открити останките и на малка крепост с датировка VІІ-VІІІ в., изградена вероятно от новодошлите българи.

.

Необходимо допълнение от Н.У.: 1. След като получи званието професор Валентин Плентньов включи в "Така наречената Варна" свои нови проучвания: 

1. Градът-крепост Солницата край Провадия, възникнал преди повече от 7500 години. Този бастион с каменни укрепени стени с дебелина 2.5 м. опазвал насъщната за хора и животни сол, ценна в търговията суровина. Там са живели богати хора в двуетажни каменни къщи и са имали преки връзки с общността,  населявала земите край Варненския халколитен некропол - според откривателят на обекта проф. Васил Николов.

. 

Крепостта Овеч - преден страж на запад. Има нови данни, че по времето на Аспарух в крепостта Овеч са изградени високи десет-метрови стени, а пътят към входа е изсечен и влизането е ставало само по подвижен мост. Така обновена крепостта се разраства и добива голямо значение за цялата агломерация и за първата, столица на Дунавска България във възстановената крепост Одесос през 680 година. Както твърди и доц. Павел Георгиев от НАИМ към БАН - филиал Шумен. 

.

2. Вътрешната обширна плодородна земя на запад и няколко археологически обекта край Варна. Текстът на древните автори "и като стигнали "Така наречената Варна" се настанили край някакви пещери", се нуждае от разяснение. Те не са "някакви", а са "стратегически пещери". Защото под крепостта Овеч има дълбоки карстови пещери, в които са се съхранявали големи количества храни. А до залежите от каменна сол през хилядолетията са били прокопавани дълги галерии. И те са служили за съхранение на храни, така жизнено необходими при военна обсада.

.

3. Стоте могили-укрепления - погрешно назовани или преведени като "хълмове" от древните автори, те били създадени от дошлите прабългари, за да трудно достъпни при бойни действия.

.

4. Нови обекти. Оказа се, че Античният кампус Одесос-Варна е достигал чак до западните квартали на големия съвременен град Варна. Там през 2016 година бяха открити нови обекти с археологически находки и пристанище от ІV-VІІІ век, включващо и времето на аспаруховите българи. В античния Одесос до църквата „Св. Николай" бе разкрита нова част от крепостната стена и останки от много солидна антична сграда, но сградите по централния варненски булевард ще затруднят проучването й.

.

5. Селищно образувание "Пчелина". Над Варна разкрихме образователен център „Царски манастир „Св. Богородица”. Той се превръща в най-големия извън столичен духовен център на България от X-XI век, с близки размери на храмовете в Плиска и Преслав. В него се е развивала огромна книжовна дейност. Намерихме ценни находки: свят християнски кръст, печат на св. княз Борис и още два оловни печата на цар Петър и на цар Симеон".

.

Визуална възстановка на Римските терми във Варна, част от крепостта "Одесос", където вероятно кан Аспарух е устроил своето първо столично ядро през 680 година.

.

Второ резюме - Към тази стратегическа територия са се устремили прабългарите. Защото завладяването й всъщност е била основната им цел през 680 г. На мястото на „кампуса Одесос” кан Аспарух създал своя първи столичен център. Прабългарите се възползвали от запазените черноморски крепости и ги превръщат в крепости-убежища.

Трето резюме - Направен е сериозен опит да се внуши на читателите и изследователите, че западно от Одесос има трайно оборудван огромен военен център (кампус), в който се разполагат големи войскови съединения на византийците. А "Така наречената Варна", до която се стремят да стигнат прабългарите на кан Аспарух, всъщност е тяхната основна цел при преследването на византийските войски след битката при Онгъла.
Четвърто - Анализът на археологическите, писмените и природните данни сочат, че около и западно от Одесос е най-голямото струпване на ранно средновековно население. На северния бряг на Варненското езеро са документирани двадесет и три ранно средновековни паметника - началото е крайбрежният Аспарухов вал, следват 16 селища, 7 некропола, манастир от ІХ – Х в.

Пето - Затова редно е да приемем изказаното преди десетилетия най-логично според него мнение за Варна на Д. Димитров и Р. Рашев, за което стана дума по-горе. Името Варна се прехвърля по-късно на крепостта, изградена в югоизточната част на Одесос. Това се приема и от П. Георгиев - директор на фелиала на Археологическия институт към БАН в Шумен.

.

 Паметник на Княз Аспарух край построения по негова заповед Аспарухов противодисентен вал в едноименния квартал на Варна

.
Шесто - Археологическите данни имат сравнително покритие с традиционното четене на сведенията от хронистите, живели през ІХ–ХІ в. Те показват, че Одесос и прилежащите територии на запад и отвъд крепостта Овеч след Провадия са включени трайно в пределите на Първото българско царство още с основаването му.

Седмо - „Така наречената Варна близо до Одесос” е документирана в списъци № 6 и 8 на Константинополската патриаршия. Отбелязано е, че в епархия Мизия има архиепископия Одесос, която се нарича Варна (Βάrnα). Християнските селища там са претърпели големи разрушения при аварско-славянските нашествия в края на VІ и началото на VІІ в. Представени са данните от хрониките на Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и Анастасий Библиотекар от ІХ в. В тях са описани събитията, свързани с войната на император Константин ІV с българите на кан Аспарух през 680/681 г. По-късно техните разкази са преповтаряни от Георги Монах, Лъв Граматик, Йоан Зонара, Йоан Скилица и Георги Кедрин. В хрониките Одесос е споменат и от тримата автори, но винаги свързан с упомената там област Варна. Името на Одесос се явява топоним, за уточняване на мястото на Варна.
Споменатите хронисти от ІХ в. не определят какво е Варна и какво точно е станало там. Теофан казва, че българите дошли при, но се приема, че е изпуснал „разположили се/установили се”, но патриарх Никифор споменава, че българите се разположили там/установили се тук. По-късно летописците не ползват сведенията на хронистите от ІХ век и посочват точно мястото, където са се установили българите на Аспарух. За тях Одесос и Варна са идентични. Затова вместо предлозите "до, при, близо" употребяват точно определящият "в/във". В случая -  "в Така наречената Варна" (стр. 76 на книгата "Одесос-Варна и районът").
Осмо - Създаденият от българите стан във Варна се появява в съчиненията на по-късните Скилица-Кедрин, когато описват похода на „скитите” (варяги) към Константинопол. На връщане те били разбити край река Варна от пълководеца Катакалон Кекавмен по крайбрежието на "Така наречената Варна".

Името на реката е споменато в един анонимен италиански портулан от ХІV в., запазен в препис от ХVІ в. Там се казва: "Варна е една река, която се влива в морето на изток". За пръв път е отбелязана на мореплавателната карта на генуезеца Петрус Висконте от 1318 г.

Девето - С настаняването си на Долния Дунав българите изграждат големи землени лагери, крайбрежни валове при нос Галата, Кранево, устието на Камчия, Шкорпиловци и между Бяла и Обзор. Те образуват единна отбранителна система на Първото българско царство и в конкретния случай на „т. нар. Варна”.

Направен е изводът, че утвърденото мнение на братята Шкорпил, Р. Рашев, Д. Димитров и П. Георгиев за времето на изграждане и функциите на Аспаруховия вал, издигнат вероятно в края на VІІ в. е с цел "защита срещу десант в залива на войски и недопускане на противника в дълбочина на подходящата за населяване долина на езерата и далече на запад".

Десето - Приема се, че най-логично е мнението за Варна на Д. Димитров и Р. Рашев. Това име се прехвърля по-късно на крепостта, изградена в югоизточната част на Одесос. Тази теза се приема и от П. Георгиев - той определя, че селището Варна има водещо значение и се е намирало близо или е в Одесос, което ги прави еднозначни.
Археологическите данни имат сравнително точно покритие с традиционното четене на сведенията от хронистите, живели през ІХ–ХІ в. Те показват, че Одесос и споменатите прилежащи територии на запад са включени трайно в пределите на Първото българско царство още с основаването му. Завладяването на тази агломерация всъщност е била основна стратегическа цел на българите през 680 г. 

Единадесето Резюме: "Средновековна Варна. Събития, личности, паметници и документи (VІІ–ХІV век)". 240 страници текст; 80 страници документи; 52 карти и изображения, издателство „Славена” (предаден ръкопис)

Работата по настоящото съчинение в голяма степен е улеснена от многобройни публикации на древните летописци и на автори от нашето съвремие братята Херминегилд и Карел Шкорпил, Димитър Ил. Димитров, Александър Кузев, Рашо Рашев и Павел Георгиев.
Несъмнено голямо значение за интереса им към Варна и района е географското му положение, добрите климатични условия за развитието на земеделието и скотовъдството, изобилни водни източници. Той е възел на важни водни и сухопътни пътища.

Паради тези причини Варненско и територията на запад към античния Марцианопол, т.е. средновековната Диавена-Девня, е един от най-гъсто заселените райони през Античността и Средновековието.

И в заключение проф. Валентин Плетньов стига до извода:

"Затова до „Така наречената Варна” се стремят и достигат аспаруховите българи след битката при Онгъла. Владеенето на тая територия е имало важно стратегическо значение. И много вероятно е, край съвременния град Варна и брега на Черно море да се е образувало едно от първоначалните столични ядра на новата българска държава на Долния Дунав".

.

(От източника naim.bg - Национален археологически институт и музей към БАН, където са отпечатани "Резюмета на трудовете на доц. Валентин Плетньов).

.

"Преселението на българите начело със своя вожд Аспарух". Художник: Васил Гюдженов, НХГ

.
икъде на Балканите не е имало такова съсредоточие

на укрепени селища, природно защитени от Черно море, езерата, високите скалисти хълмове, от изградени противо десантни морски валове и могилни отбранителни насипи - продължи разказа си проф. Плетньов. - Тук за многобройните българи и за техните животни е имало наличие на сладководни извори, реки и насъщна сол, просторни пасища и ниви за засяване "в разположената по-нататък вътрешна земя"., както отбелязват  летописците. Древното местно тракийско население, поробено от византийците, посреща българите като освободители и като близки по род и език. Знайно е, че траките са прадеди на българите. А със заварените седем славянски племена и със северите сключили съюз за отбрана на общата им територия.

Това са все жизнено важни и задължителни условия за трайно обиталище на един народ. Затова убеден съм, че този "месогей" и средиземьето "Така наречената Варна", както древните летописци ги именуват като еднозначни, са били известни на пълководеца-вожд Аспарух.

След победата над византийците при Онгъла през 680 година той далновидно се е стремил към тези заветни хилядолетни древни български земи и тук или край крепостта Одесос устройва първото столично ядро на Дунавска България! Видният византолог Георги Острогорски по този повод ще напише: "Така за първи път на византийска земя възниква независимо царство (държава), което да е признато от самата Византия."

Акад. Васил Гюзелев възприема идеята за начало на Дунавска България мирния договор от 680 г. като се обосновава с хрониката на монаха Зигеберт от манастира Жамблу в Белгия. В годината 680 за нашата история той отбелязва: "Българското племе като излязло от Скития и буйствало навсякъде, върлувало в Тракия под водачеството на Батай. Войската на император Константин, която се опълчила срещу него, била преогонена позорно и съвсем разбита. Техните набези из ромейската държава се засилили дотолкова, че императорът бил принуден да сключи с тях мир и да им плаща данък. Отсега нататък трябва да се отбележи Българското царство, чийто владетел бил Батай". (ЛИБИ - Извори за българската история, том III стр 40-47, изд. Сф и  wikipediа). С името Батай и другаде е наричан Аспарух, на арамейски има две значения: дом (земя) и батко, в смисъл - най-старшия в дома.

.

Вестник Варненски кореняк, орган на Културно-просветното дружество в града (едни от създателите му са братя Шкорпил), на 1 септември 1927 година е публикувал следното съобщение: "Историците пишат, че след като княз Аспарух (от рода Дуло, роден около 640-701 г.) превзе Одесус , той се установил в двореца - Акропол (част от Римските теми), където с посланиците на византийския император Константин Погонат през 680 година е подписан актът, с който е провъзгласено създаването на Дунавска България". (Вестникът се съхранява в Регионалната библиотека - Варна).   

.

 Акрополът на Одесос - вероятно е възстановен и превърнат  в дворец на княз Аспарух в българските земи

На снимката: Руини от голямата зала на Римските терми, където са се провеждани дебатите. Сега по време на концерти 

.

Термите са създадени около 570 г. пр.н.е. от милетски колонисти, близо до съществувало древно тракийско селище, разкриването на Варненския халколитен некропол потвърди тази теза - каза проф. Валентин Плетньов. - Те са четвърти по големина в Европа и са най-голямата антична сграда на Балканите. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка Акропол, разположена на повече от 7500 кв. метра площ, ориентирана по посоките на света и е била не само място за къпане, но и център на обществения живот, за Градски съвет (буле) и за Народно събрание (демос). Тук са се провеждали обсъждания и дебати по важни общински дела. Затова принадлежи към типа “малки императорски терми".

Сградата е била впечатляваща с високите си сводове от 22 метра, имала е седем отбранителни кули. А централната кула е над 30 м., служила е като фар и вечер е горял непрекъснато огън, през деня е била наблюдателен пост към морето, под нея тайни галерии отвеждали до брега. Извършените археологически разкопки под ръководството на колегата Александър Мирчев разкриха наблизо до Римските терми останки от други антични обществени сгради и съоръжения: няколко по-малки бани, театър, гимназион и палестра (зала за спортни игри), храмове, множество работилници за изработка на керамика и бронз. Стените на Акропола били облицовани с мрамор, в залите е имало богата пластична украса от статуи на различни божества. Подовете били застлани с разноцветни плочки и са затопляни със специална хипокаустна система. 

Причини за превръщане на Варненските римски терми в сегашните руини са водените войни в района и най вече войната през 1018 година, когато Византия успява да покори България. В този период Византия е на върха на своето могъщество.

"За да добиете представа, какво е представлявал Акрополът, ще насоча вниманието ви към изключително интересния проект за неговата визуална реконструкция на проф. Стефан Бояджиев и д-р арх. Надя Стаматова, който отговаря на високите критерии „Европейско измерение". Ще бъдат използвани руините като основа и към тях ще бъде добавена визуална, насложена, смесена реалност и ще се привнасят текстови и визуални данни" - сподели накрая на беседата си проф. Валентин Плетньов.

.

Ето как според авторите на визуалната реконструкция проф. Стефан Бояджиев и д-р арх. Надя Стаматова е изглеждал в сегашните "тип императорски" Варненски Римски терми

древният Акропол.

Визитка на проф. Валентин Плетньов

Проф. д-р Валентин Плетньов от 1990 г. работи в средновековния отдел на Варненския археологически музей - Варна, а от 2002 г. е директор на музея. Докторска дисертация защитава през 2001 г. От 2007 г. е доцент по средновековна археология, а от 2012 г. професор по средновековна археология и история във Варненския археологически музей. Автор е на две монографии - „Керамиката във Варна (XV-XVIII в.)" и „Варна през Средновековието (VII-XI в.)", съавтор във „Визанитийското изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век". Написал е няколко студии за проблемите на средновековната металопластика и над 80 статии в областта на средновековната археология, култура и история на Черноморието. 

.

Публикацията подготви Николай Увалиев в памет на проф. Валентин Плетньов

и преживе беше одобрена от него.

Нетленна благодарност приятелю, безценни съветнико!

.

.

а улеснение, драги на читатели, ви насочвам към изводите, които са резултат на дискусии, собствени съмнения и прозрения, докато накрая той достига до утвърждения, отразени в последната третина от Резюметата на трудовете на доц. Валентин Пленньов, съгласно изискванията на чл. 27 от ЗРАСРБ за академичната длъжност "професор" отпечатани тук от източниците  Национален археологически институт и музей към БАН, и от naim.bg, Разглежданата тема по-широко е отразена в книгата му "Одесос-Варна и районът", глава ІІ, стр. 62-123, издание 2014 г.

.

В Резюме от 2003 г. "Основаването на Варна според писмените извори от VІІ–ХІ в." се отбелязва: Според житието на Кирил Филеот Варна е град и в текста на един новооткрит оловен печат в града вече има стратег арменецът Ашот.

В Резюме от 2008 г. "Варна през Средновековието, 1 (VІІ до края на Х век)": Глава ІІ Варна и прилежащия район през VІІ-ІХ век и конкретно - Точка 2 със подзаглавие „Така наречената Варна близо до Одесос” - целия текст.

Глава ІІІ. "Укрепителната система на "Така наречената Варна": В последния абзац има извод за Аспаруховия вал: "След анализа на археологическата ситуация и писмените извори се приема утвърденото мнение на братя Шкорпил, Р. Рашев и Д. Димитров за времето на изграждане на черноморски валове. Те са част от черноморската отбранителна система на Първото българско царство и в конкретния случай на „т. нар. Варна”. Строени са като противодесантни валове. Варненският вал, както и останалите крайбрежни валове не са антични и не са част от „via Pontica”. Валовете по Черно море са единствените отбранителни линии на Първото българско царство по брега на Черно море, северно от Стара планина".

.

В Резюме от 2009 г.: "Одесос и района в края на VІ и началото на VІІ век." В края на текста са дадени първите данни от „Велик хронограф” за настаняването на прабългарите на хан Аспарух при „Така наречената Варна, близо до Одесос”. Сведението, което ще използват в своите хроники по-късните хронисти от ІХ в.
Варненско и територията на запад от античния Марцианопол, т.е. средновековната Диавена-Девня, е един от най-гъсто заселените райони през Античността и Средновековието.

.
одкрепа към Становището на проф. В. Плетньов и доц. Павел Георгиев получават своеобразна подкрепа и от древните летописци Теофан, Леон Граматик и Йоан Скилица . Според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът Одесос-Варна преминава ту във владение на византийците, ту на българите. (От vtmis.bg: 

том I, стр. 691) .

Леон Граматик пише: "А император Константин V през 763 година тръгнал на поход срещу българите с пехота и флота и като ги сразил с пехота и флота, влязъл в столицата им с плененото оръжие на наприятеля". (От ГИБИ V, стр. 151; и от книгата "Одесос-Варна и районът", стр 89 от проф. В. Плетньов). През 774 година Константин V отново предприема поход срещу българите и стига до Варненския залив, но се отказва да предприеме военни действия. Проф. Плетньов поеснява, че ако градът е бил тогава византийски, летописецът щеше да назове името му Одесос и флотата щеше да влезе в пристанището и да е защитена от крепостта. Но този опит е бил осуетен от струпаните български войски на изградения от тях още по времето на княз Аспарух противодействащ вал. "Тогава Константин V сключил мир и се завърнал". (от ГИБИ VІ стр. 219 Йоан Скилица и от 90-та стр. на книгата "Одесос-Варна и районът").  

.

От цитата можем да направим заключението, че Одесос-Варна е столица на българите и там именно е сключен мирът. Къде по-точно? Най-вероятно в императорските римски терми, разрушени от войните и възстановени като Акропол-дворец след настаняването на Аспаруховите българи през 680 година. И отново разрушени при следващите войни между българите и византийците през VІІІ век и до когато падаме под тяхно владичество - 1018/1019 години.

.

Проф. д-р Михаил Лазаров

През 2006 година, когато бе директор на Варненеския археологически музей, той сподели подкрепа на доц. Павел Георгиев и на доц. Валентин Плетньов: "След уважавания от всички историци Рашо Рашев доц. Пламен Георгиев 20 години оглавяваше филиала на Археологическия институт и музей при БАН в Шумен, и има смелостта да лансира научните си проучвания, че първата българска столица не е Плиска, а се намира в местността, включваща Варна, Девня и Провадия. Дори сочи термина за укрепен дворец: β Aρ ι ς , β ά ρ ε ι ς, сграда-преторий във възстановените от Аспарух Варненски Римски терми. Наистина в този район след 680 година е било съсредоточено многобройно българско и славянско население. Открити са над 100 техни крепости, селища, светилища, некрополи".

Похвално е, че и доц. Валентин Плетньов работи по темата "Така наречената Варна, близо до Одесос" и дългото присъствие на аспаруховите българи в обширния "месогей" (взаимно зависими градове), където те продължават да утвърждават и развиват край Дунава Цръерство блгарское, както се нарича на старо български". 

(Личен разговор с мен като съученици по темата - Н.У).

.

Доцент Ресавски

На форума forumnauka.bg доц. Ресавски бе модератор по темата "Така наречената Варна". Той изрази съгласие със становището на доц. Павел Георгиев и на проф. Валентин Плетньов като каза: "Историческите извори са пределно ясни - Аспаруховите българи се заселват в Одесос-Варна и в обширната територия на Варните и ги назова по значение като Сърцевината на Северна България. Всички мирни и военни отношения между тях и византийците от 680-681 години сочат единствено "Така наречената Варна". Името "Плиска" не се споменава до началото на VІІІ век". Цитатът е от другия модератор на forumnauka.bg доц. д-р Еньо Савов.

В Последната си редакция resavsky допълва: "Всички извори са категорични, че след Онгъла българите се разполагат във Варна, която е идентична с древния Одесос и е твърде близо до него.
Патриарх Никифор в "Breviarium"-трети индиктион пише: "Константин Копроним нахлул в България през VІІІ век, понеже българите свалили от власт поставения от него вожд във Варна и поставили техен вожд братът на Баян". Явно походите на византийците са насочени именно срещу Варна, а не към някаква река или срещу Плиска. Там бяга и "Кампаган" след нахлуването на Копроним. Навсякъде говорят единствено и само за "Варна". Плиска въобще отсъства в историческите извори за този период.

Един внимателен анализ на походите на Копроним също би ни показал, че имат друг обект различен от Абоба-Плиска.Търсел е сражение със съсредоточените военни сили на българите близо до морето и затова е отдавал първо степенно значение на флотата и е готвил за участие в битката 2400 кораба".

.

Проф. Божидар Димитров

и участници в телевизионното предаване "Памет българска", споделиха съгласие с мнението на проф. Валентин Плетньов по темата - Агломерацията "Така наречената Варна" и първо столично ядро на Дунавска България, отразявани в неговите книги и публикации.

.

Мненията към Становището на проф. Валентин Плетньов прибави Николай Увалиев от източниците: old.segabg.forum i forumnauka.bg ,от ГИБИ V, стр. 151; и от неговата книга "Одесос-Варна и районът", стр. 71, 89-90.

.

Към Началната страница на творческия проект "Така наречената Варна":

Към Древна Варна - първа европейска културна и научна столица, най-старинен град на Европа

Към Известни учени и медии твърдят: 

В България се е зародила най-древната цивилизация 

.

.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.

Работен сектор

.

Други данни, добавени от Н.У.

.

Маска на неизвестен владетел на Одесос-Варна. Тя е изключително рядка находка и всички опити да се намери неин аналог по света, засега не дават резултати. Изт. Варн. алхеолог. музей.

.

Като изключително успешна определиха изминалата 2019 г. специалистите от Археологическия музей във Варна. В разкопките обхванаха резервата "Гръцката махала" на Варна. Руини от различни епохи продължават да се разработват на ул. „Цар Калоян“. В един от малкото запазени средновековни градове в България Кастрица край двореца „Евксиноград“ бе намерена халколитна керамика от Праисторията. 

Продължиха разкопките  до най-ранния обект в околностите на Варна халколитно селище  Суворово  с размери от около 1,4 хектара, чиито хора са живели преди повече от 4700 години пр. Хр. Къщите им са били гъсто разположени – на около метър отстояние една от друга. Намерени са малко оръжия и много земеделски сечива и керамика. Селището е унищожено от пожар. Изследваното е част от верига селища, които започват от румънския град Мангалия и продължават до долината на река Камчия до селищната могила Сава, на която е кръстена тази култура, проучвани от д-р Владимир Славчев.

.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

.