GEMEINSAME ABSTAMMUNG DER BAYERN UND BULGAREN

Проф. Карл Фрицлер от Университета на Франкфурт

.

Запознаване с първоизточника

Johann Georg Aventin (04 Юли 1477 - 9-ти януари 1534 г.)^] е баварски Renaissance хуманист, историк и филолог. Както казва проф. Карл Фрицлер той посвещава целия си живот да проследи произхода и историята на баварците. Развил е неуморима ревност и усърдие, пораждащи възхищение. Като баварски придворен летописец е имал достъп до всички книгохранилища на стари книги, писания и документи.

“Аз, казва той, работих с всичките си сили, нямах покой денем и нощем, много страдах от жега и студ, пребродих цялата баварска земя, за да прочета богослужебни и други стари исторически книги на различни народи, да събера баварски епични песни, героични сказания, поговорки и други подобни, които още живееха в народната памет. Посетих и огледах светилища и археологически обекти. Нищо годно за целта не оставих насред път и неизследвано. Името на един народ е неговият символ, неговото най-свещено и най-висше притежание и благо. Покрай народностното си име понякога народите носят и своето традиционно, собствено име на своята страна, в която те са родени. Ако името с течение на времето стане израз на една нова народност, възникнала от сливането на различни народи и племена от съответната страна, то това име може да стане общо за новата народност на цялост. Но не е редно народът да изостави името си само затова, че е сменил местоживеенето си и при това да не приеме името на новото си живелище".

.

роф. Карл Фрицлер като най-добросъвестно се позовава на двете писания на Авентин - “Bayrische Chronik” и “Deutsche Chronik” - написва научната си студия "Общ произход на баварците и българите".

.

Безпомощността по този въпрос идва от това, че римските и гръцките исторически извори не могат да черпят познания за далечните древни поселения и народи. Старанието на науката да гради история и генеалогия върху тези римски и гръцки сведения е довело до съществуващата бъркотия.

Основата на родословието на един народ могат да образуват само собствените предания и традиции на този народ, които по разбираеми причини са най-сведущи. И точно баварското племе, което най-скоро встъпва в редиците на германските племена, е получило най-богато наследство от предания и традиции, събрани през ХVI в. от големия баварски летописец Йохан Авентин. При това той развил неуморима ревност и усърдие, пораждащи възхищение.

.

Под “предание” в немския език се разбира всичко, което се предава от поколение на поколение: както устни сведения, легенди, приказки, песни и др., така и писмени паметници, обичаи, културни традиции и всякакви веществени свидетелства, археологически находки и пр.

Родовото име на баварците в хода на времето е претърпяло различни превращения и всички стигат назад до двете основни названия. В традиционния немски език първоначалната форма е “болгар” (bolgar) или “балгар” (balgar), заради липсата в немския език на буквата ъ става българ. Тази последната форма наистина е засвидетелствувана и чрез името на баварския цар Балгер (Бългер). Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Съвпадение има и в древните им гербове. В баварския окръг Oberpfalz в герба заедно с лъва е и шестолъчната звезда на Тангра. Ако сега сравним характера на стария българския народ със старите баварци, можем да установим, че е налице почити пълно съвпадение в общите, съществените и в отделни характерни черти, обичаи и традиции". Заключава проф. Карл Фрицлер. Изброените съвпадения в научната студия закономерно важат и за племето Варни като част от българския народ. Има сведения, че старите баварци и старите българи са племена от един и същ народ, части от който са живели и в Централна Азия още преди новата ера.

Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите.

.

Ако сега като сравним характера на стария българския народ със старите баварци, можем да установим, че е налице пълно съвпадение в общите, съществените  и в отделни второстепенните характерни черти. В герба на баварски окръг Oberpfalz заедно  с лъва е и шестолъчната звезда на Тангра.
Най-изпъкващият белег в същността на българския народ е била неговата боеготовност и боеспособност. Българите са били неустрашими ездачи, които са се чувствали най-добре на техните малки, пъргави коне. При първата атака те засипвали врага с точно насочваните си стрели, за да използват при сблъсъка копията си. Ако след това се стигнело до ръкопашен бой, те хващали бойния чук, брадвата с форма на чук, който те заели да въртят със страховита мощ. По сила и смелост те нямали равни на себе си. При това жените не обичали да остават по-назад от мъжете. Те излизали с тях на бойното поле. 

Конска опашка е служела като знаме. Преди битка се провеждала строга инспекция на войската. Всеки недостатък по въоръжението се наказвал най-строго. Така се постъпвало и със страхливците. Наистина, гърците ги обвиняват в неблагонадеждност. Но това говори само за гръцката омраза.

Българите са били един дързък и извънредно своенравен народ, който не се съобразявал особено с волята и благоволението на другите. Особено обаче те изпитвали огромно недоверие към всичко чуждо. Те държели своите граници навън напълно затворени. Прекрачването им е било свързано с най-големи препятствия. Избягалият от страната не само бил обречен на смърт, но носел нещастие и на близките си. Пазещият границата, пропуснал беглец, трябвало да заплати това с живота си.

Собственото и традиционното народът на  поставял над всичко чуждо и се придържал към него с твърдо упорство. Но иначе българите се отличавали с усърдна набожност, силна чувственост и добродушие, “без злоба и коварство”.

.

И старите баварци са били народ от ездачи. В баварските редови гробове се намират скелети на коне, принадлежащи към тази дребна порода. Нападението на хунски конници могло да бъде отблъснато само от леките баварски конници. Оръжията, положени с мъртъвците, се състоят от къс меч с панта, който, нахлузен на прът, можел да служи и като пика; от копие и секира с форма на чук. Изобщо, чукът играел особена роля и като мирно оръдие. Поставянето на чук е бил знакът за въвеждане във владение на поземлена собственост. Чукът се поставял и в скута на невестата. По войнственост баварците надминавали всички други германски племена. Обичано е било да се казва: в Бавария “един ратай е способен за бран повече от тридесет рицари другаде”. Страхливите, небоеспособните и хилавите бивали удавяни във вирове и локви.

Открай време баварският народ се е отличавал с твърдото си придържане към собственото си рационално духовно богатство. Той е “малко недружелюбен и своенравен, защото обича да си стои у дома, занимава се с малко неща и не посещава с удоволствие чужди страни”. Би предпочел да държи всичко и всички чужденци далеч от себе си. Не е било нещо дребно да се влезе и премине през баварска област.

Иначе погледнато, баварците имат “жизнерадостен и ведър нрав, прямота, добродушие и простота. Чужди и

.

Най-голямото богатство на старите българи са били стадата домашни животни. Отглеждането и защитата на добитъка била похвална грижа и важен предмет на законодателството. В живота си българите били крайно обикновени и непретенциозни. Носията им се състояла от пъстри, широки дрехи. Мъжете имали дълга коса и дълга брада, доколкото принадлежали към съсловието на свободните социални съсловия (касти). Жилището им било обзаведено само с най-необходимото. Мъжете обичали да пийват тяхната традиционната напитка сома.

.

И баварците някога са били народ от пастири и земеделци. Стадата си те ценели над всичко друго. Старото им народностно право е най-доброто доказателство за това. Склонността на народа към това занимание не се основава само на вида на земята и почвите на страната, но и на родовото му своеобразие. Начинът на живот е бил много обикновен. Жилищата са били скромно обзаведени.  Дрехите, които народът носел, били широки и удобни. Мъжете имали дълги коси и бради. Авентин характеризира своя баварски народ като “душевно обикновен и справедлив, има силна набожност и често ходи на църква. Обикновеният човек обича по малко да пие, пее, танцува, играе на карти. Прави големи и излишни сватби, помени и църковни служби. Но той не накърнява ничии интереси, никому не вреди.

.

В представите на древните българи феите са играели забележителна роля и с тях те са населили много извори, реки,планини и върхове. Вярвали, че трите сестри орисници определяли съдбата на всеки смъртен. И днес в България по Петдесетница се празнува празникът Русалии.

По Благовещение се организират процесии за защита на добитъка срещу лоши духове и болести. Тракат се лъжици, дрънчи се с вериги, животните се се прекадяват. За отблъскване на епидемии по тях се изгася напълно всеки огън в огнищата, за да се запали нов, свещен огън в огнището. Вечерта на Еньовден в дворове и мегдани се палят огньове, който го прескачат млади и стари. С това почитане на огъня е свързано и трупо изгарянето, което при древните българи е било обичайно. Но се е прилагало и погребването в гробни могили.

.

И на баварците се приписва силна чувственост. И при тях феите играят значителна роля в света на духовете. Те могат да се открият навсякъде: в реки, езера, извори, в лесове и по върхове. В Бавария са познати
също и трите сестри орисници, които определят съдбата на новородените.
От тържествата най-разпространено в Бавария и Австрия са еньовденските
огньове, които лумват на този ден по всички върхове и възвишения. След това около
тях винаги настава радостно оживление, в което вземат участие стари и млади. А който
може, скача през огъня. Вземат горящи главни и ги разнасят на нивите, за да бъдат предпазени от градушка и лошо време. На Велика събота огънят в пещта се изгася напълно, за да се запали след това отново от осветения великденски огън.

Обичаят с трупо изгарянето също се е практикувал някога в Бавария. Но по
времето на записването на баварското народностно право той вече е бил изместен под
влияние на църквата от трупо полагането в гробни могили.
Прилика може да се проследи и в следният обичай. По време на голяма суша момичетата на възраст от 7 до 12 години избират една от тях, натъкмяват я като “пеперуда” (Schmetterling), покриват я с листа и цветя, поставят й "предпазен" меден съд на главата и минават с нея покрай къщите с песни и танци.
Стопаните поръсват с вода “peperuga” и подаряват на момичетата брашно, яйца и масло. От тях момичет
ата изпичат сладкиш, отиват на потока, влизат във водата и там го изяждат.
На това “водно конче” също по Петдесятница в Бавария отговаря “водната птица” (Wasservogel) в Нойхаузен до Мюнхен и носи името “sandrigl”, откъдето е възникнало името на приказката “Hansl und Gretl”.
Подобието на обичая в неговите детайли при българите и баварците е очебийно.

.

Същото пълно съвпадение има и в държавното и правното устройство на двата народа. Ханът или царят и херцогът имат съвсем еднакъв ранг във властта. Най-малкото по-късният царски род е носел дори същия герб, както баварските херцози: двата лъва. Съвсем същото положение са имали благородничеството и свободните поданици при българите и баварците. И което е особено показателно: правораздаването се е осъществявало точно в едни и същи форми. Главното лице и тук, и там е бил съдията. В съдебния процес са вземали участие като съдебни заседатели “добрите, стари хора”. Но присъдата се е произнасяла само от съдията. Основно доказателство била клетвата. Където клетвата на обвиняемия не била достатъчна, съдията изслушвал клетвени гаранти, чийто брой можел да нарастне до 60. А когато важен, спорен въпрос изобщо не можел да бъде разрешен, като последно средство се прибягвало до “Божия съд” или “Божията присъда” - двубоят между спорещите, до който били допускани и жени.
Съвпадението между българското и алеманско-баварското право е пълно съвпадение, което стига до детайлите. Това вече не са подобия или опорни точки, а еднакви народностни правни системи.

Някогашната народна общност се изразява и в езика. И проф. Карл Фрицлер посочва многобройни съпоставки. И накрая подчертава, че старите баварци и българи са били едни от големите и горди народи, със славно взаимно минало и с много богата обща традиция.

.

Източник: sarakt.org/bavaria  и  bulgari-istoria

Автор: Проф. Карл Фрицлер от Университета на Франкфурт.

Превод: Ради Панайотов

.

Бележка на преводача: Статията GEMEINSAME ABSTAMMUNG DER BAYERN UND BULGAREN
Von Professor Fritzler(Общ произход на баварците и българите) е извадка от книгата му „Die Herkunft der deutschen Volkstдmme“ (“Произходът на германските племена”), 1923 г.

.

Доп. Н.У: "Изследването на Карл Фритцлер "Общият произход на бавари и българи" (Gemeisame Abstammung der Bayrn und Bulgeren), в което той привежда доказателства от лингвистичен, исторически и културно-етнографски характер, са дословен преразказ на "Баварска хроника" на Авентин" заявява проф. д-р Моско Москов - Софийски университет" (Изт. bg/history)

Немският средновековен историк Айнхард съобщава, че при едно завръщане от Средна Азия на прото българското-баварско племе, водено от княз Балгер, се поселва в едноименната днес германска област Бавария. (От http://www.korenyte)

.

Към Древно българското Съкровище от Наг Сент Миклош

.