Тризъбецът , Биндито -Третото око в индийските божества, богинята Дурга

Източник: Тризъбецът и Третото око в индийските божества

Втори линк към темата: http://www.za-balgarite.com/3.5.32%20India-1.html

.

Тук ще представим как човешките същества в Индия са изобразявали своите богове, носители на знака на рода Дуло.

Към знака на рода Дуло отнасяме преди всичко разновидност Т.11 („тризъбец”; на територията на Азия се наблюдават варианти, при които преходът от хоризонталната линия към двете странични рамена е със закръгления, а не с прави ъгли), вариант Т.9, а също така и знаците, съответстващи на по-високи еволюционни нива - Т.15 и Т.14, Т.26 и Т.25.

.

Към знака на рода Дуло отнасяме преди всичко разновидност Т.11 („тризъбец”; на територията на Азия се наблюдават варианти, при които преходът от хоризонталната линия към двете странични рамена е със закръгления, а не с прави ъгли), вариант Т.9, а също така и знаците, съответстващи на по-високи еволюционни нива - Т.15 и Т.14, Т.26 и Т.25.

.

Индуизмът представлява семейство от разнообразни религиозни традиции, философски системи и вярвания, основани на монотеизма, политеизма, пантизма, монизма и даже атеизма. (Няма основоположник, няма пророци.) В него съществуват голямо количество свещенни книги -Ведите и Упанишадите се ползват с най-голям авторитет и се считат най-древни.

.

.

Индия-1

Част І. Знакът на рода Дуло и индийските богове

Индуизъм.

В индуизма съществува голямо количество свещенни книги. Ведите и Упанишадите се ползват с най-голям авторитет и се считат най-древни.

Най-старите свидетелства за религиозна дейност в Индия датират от Индската цивилизация между средата на VІ хил. и средата на ІІІ хил. пр.н.е. Вярванията от един по-късен период, между средата на ІІ хил. пр.н.е. и VІ век пр.н.е., се определят като историческа ведическа религия. Те, както и днешния индуизъм, се основават на Ведите, най-старата от които, Ригведа, се появява между 1700 и 1100 г. пр.н.е. Ведизмът се концентрира върху почитането на божества, като Индра, Варуна иАгни и практикуването на ритуала сома. Най-ранните ведически традиции имат силно сходство със зороастризма и други индо-европейски религии, а разпространението им в Индия се свързва със завладяването на региона отиндоарийците, говорещи санскрит [Индуизъм:].

Веди (на санскрит „знание”, „учение”) - сборник от най-древни свещенни писания на индуизма [Веды:] ; характерно е отсъствието на каквито и да е строги канони [Induizum:].

Харапската цивилизация възниква през ІІІ хил. пр.н.е. в долината на Инд. Името й произлиза от съвременното название на селище в Пенджаб, където е бил разположен един от най-големите градове на тази цивилизация.

В началото на ІІ хил. пр.н.е. арийските племена започнали да проникват на територията на Индия. Този процес е продължил столетия. Ариите били високи, светлокожи хора, които покорявали местните народности и смесвайки се с тях, образували властваща върхушка. Периодът на установяването им в Индия се нарича "арийски" или "ведически". Точно в тази епоха били създадени едни от най-великите паметници на индийската и световна култура - поетическите епоси "Махабхарата" и "Рамаяна". Съществува обаче мнение, че тези творения са създадени много по-рано - около 6000 г. пр.н.е. още когато ариите са живяли в прародината си [Харапска цивилизация:].

Религията на Харапската или Индийска цивилизация е била основана на почитането на божество, имащо много общо с индуиския бог Шива. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти [Induizum:].

Шива

Шива (в превод от санскрит означава „благ”, „милостив”) – в индуизма олицетворява разрушителното начало на вселената и трансмутация (съзидателно разрушение).

Най-ранното споменаване на името на Шива е във Ведите. Предполага се, че Шива или Сива (Сиван) е било божество на доарийското население в Индия [Шива:].

Илюстрация № 1

Шива държи Тризъбец, Делхи [Trishula:].

Тришула – традиционен индийски тризъбец; среща се и в други страни от югоизточна Азия; религиозен символ в будизма и индуизма. В буквален превод от санскрит думата тришула означава „три копия”. Тришула е един от основните атрибути на Шива [Тришула:]. („Тризъбец” - Т.11 (Т.9) – знак на рода Дуло.)

Илюстрация № 2

Гигантска статуя на Шива в гр. Мурдешвар, Индия.

Най-често бог Шива се изобразява седящ в поза лотос, с бял цвят на кожата, със синя шия. На челото – трето око, а също така трипундра от свещена пепел [Шива:].

Трипундра (три черти, три ивици) – вид тилака. Нанася се върху челото, обикновено в съчетание с точка (бинди) на мястото на третото око, във вид на три хоризонтални линии, три полуокръжности или във вид на цифрата „осем” [Трипундра:].

Тилака или тилак – свещен знак, който последователите на индуизма нанасят с глина, пепел, сандалова паста или друго вещество върху челото и други части на тялото. Видът на тилаката отличава последователите на различни направления в индуизма [Tилака:].

(Понятието „трето око” се свързва с някои човешки същества, които имат „отворено” съзнание и могат да осъществяват пряк контакт с представители от Космическата Йерархия (Учители). Съществата от Космоса имат йерархично организирано отворено съзнание в зависимост от нивото си в Космическата Йерархия. Бог Шива е изобразен с отворено „трето око”. Тилаката на бог Шива е по модел на знак „мълния” (за повече подробности виж темите „Мълния”-1 и „Мълния”-2) - точката в средата е във вид на удължено око с ирис и три хоризонтални линии от двете страни.)

Тризъбец на Вишну

Илюстрация № 3

Тризъбец на Вишну като символ на неговата триединна същност: творец, пазител и разрушител (картина от Раджастан, XVIII век). Тризъбецът е оръжие и атрибут на всички небесни богове на гръмотевицата и богини на бурите, а също така на всички водни богове [fotki.yandex-3:].

Оръжието на Вишну е Sudarshana Chakra - въртящ се диск с 108 остриета [Sudarshana_Chakra:].

Илюстрация № 3а

Вишну с четири ръце [Vishnu:]. (Тилаката е изобразена чрез знак Т.28 с удължени рамена и точка.)

Богиня-Майка

Илюстрация № 4

Богиня-Майка – висше божество в Индия - Деви, Божествено Женско Начало; почита се от всички, както се почита всяка майка [Madonna:].

Илюстрация № 4а

Обединен образ на три особено популярни превъплъщения на Богинята-майка: Lakshmi, Parvati, и Saraswati отляво надясно [Devi:]. (Със скиптър, завършващ с „тризъбец”.)

Сражение между Дурга и Махиши

Илюстрация № 5

В митологията Дурга се представя като богиня-воин, която се сражава с демоните; защитница на боговете и на световния ред. Един от най-известните й подвизи, в състояние на гняв (почита се като отделен образ на Дурга – богиня Чанди), е унищожаването в двубой на демона Махиши – изгонен от небесата на земята; било е невъзможно той да бъде победен нито от мъж, нито от животно [Дурга:].

Богинята Дурга държи тришула в една от своите ръце. В шактизма се счита, че тя е получила тришулата от Шива [Тришула:].

Известни са и други описания за Дурга като съпруга на Шива или като превъплъщение на Парвати. Ето още един цитат: Дурга(Кали) - войнствената съпруга на Шива. Тя охранява божествения порядък и самите богове, ако са заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да победят нито Шива, нито другите богове. Дурга убила още много зли демони-асури, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Изобразявна е с десет ръце, възседнала тигър, с оръжие в ръка и с огърлица от черепите на убитите [Дурга (Кали):].

Рогозен - Дурга

Илюстрация № 6

Паралел с изображение от рогозенското съкровище:

Богинята Дурга (недостъпната). Счита се, че е с неведически произход, но по-късно приобщена към индуския пантеон като Парвати (жена на Шива). Дурга е благата й форма. В неблагата й форма тя се представя като Кали маата.
Традиционната индуска иконография я представя като яхнала лъв, с лъкът на Ваю в ръка [Рогозен-Дурга:]. (Косите на жената са изобразени чрез знак Т.7, което символизира преминаване през много етапи в процеса на еволюцията – ниво, присъщо само за много високо еволюирало същество – „бог”.)

Шива и Парвати

Илюстрация № 7

Парвати е индуистка богиня, втора жена на Шива и майка на Ганеша [Шива и Парвати:]. (Шива с „тризъбец”. Крайната женска фигура най-вляво (вдясно от крака на Шива) е стъпила върху нещо, на което е изобразен знак Т.27.а с успоредни линии за енергийно подсилване на комбинацията - тази комбинация е използвана и на територията на България.)

Ганеша

Илюстрация № 8

Шри Ганеша [Ganesha:]. (Син на Шива и Парвати. На челото е изобразен знак Т.11; на скиптъра - Т.27.а един в друг; по съдовете – зиг-заг, който може да се приеме и като комбинация от Т.27.а и Т.27.б.)

Сканда (Skanda) - брат на Ганеша.

Murugan, също наричан Kartikeya, Skanda и Subrahmanya, е популярно хинди божество особено при тамилските хинди в Южна Индия, Сингапур, Шри Ланка, Малайзия и Мавритания. По време на фестивала Durga Puja в Бенгал, Murugan е разглеждан като син на Дурга заедно с неговите брат Ganesha и сестри Saraswati иLakshmi [Murugan:].

Devasenāpati

Илюстрация № 9

Терминът Devasenāpati означава Murukan, съпруг на Devasenā. Devasenā е дъщеря на дъщерята на Индра, но донесена от Iravata, нейния слон. Оттук тя е наречена Teyvayānai (божество слон). Във формата на Devasenāpati, Murukan е изобразяван с шест лица и дванадесет ръце. Teyvayānai е прегърната от Murukan с една ръка. Друга ръка е в abhaya поза. В останалите десет ръце той държи следните оръжия: śakti, тризъбец, стрела, меч, кривак, мълния, петльов флаг, лък, щит и цвят лотус [Murugan-Devasenāpati:]. („Тризъбецът” е изобразен чрез Т.11 със закръгления, а „мълнията” – сдвоен Т.11.)

Индра

 

Илюстрация № 10

Индра е изобразяван като безпристрастен мъж на бял слон Айравате с четири бивни. Индра има четири ръце. В една носи ваджра, внушаваща ужас мълния, в другите - раковина (санкха), лък (дханус) и стрели, кука и мрежа [hinduism/icon/indra:]. (На челото на Индра е изобразен знак Т.28 с точка, а на челото на слона - знак Т.14 с точка. Чрез знаците се показва, че еволюционното ниво на Индра е по-високо от това на слона. Ваджрата се изобразява чрезсдвоен знак Т.11.)

За използването на "мълния" (ваджра) от индийски богове виж тема "Мълния"-1.

 

Индрани

Илюстрация № 11

Съпругата на Индра - прекрасната Индрани [hinduism/icon/indra:]. (На челото на Индрани е изобразен знак Т.14 с удължени рамена (Т.15). Чрез знаците се показва, че Индра е постигнал по-високо еволюционното ниво в сравнение с Индрани.)

Кришна

Илюстрация № 12

Sri Sri Krishna Balram, ISKCON Ujjain [Ujjain:]. (Знакът върху челата на централната тъмнокожа фигура и на долната вляво тъмнокожа фигура символизира Бог Кришна и е по модел на знак Т.14 с удължени рамена; започва от междувеждието и продължава нагоре по челото; долната вертикална част на знака е върху носа и се изобразява чрез лист туласи.)

Sri (Shri или Shree) санскитска дума, използвана в Индийския подконтинент като учтива форма, еквивалентна на английското „Mr." или като титла на дълбока почит към божества (обикновено се превежда като бог) [Sri:].

Hare Krishna (ISKCON) – популярно име за Международното общество за Кришна съзнание (International Society of Krishna Consciousness - ISKCON), религиозно движение с база в Индия [hare-krishna:].

Гаудия-вайшнавска тилака

Илюстрация № 13

Гаудия-вайшнавите се покланят на Радха и Кришна и използват рисунък във форма на лист туласи [Tилака:] (свещен босилек), любимото растение на Кришна. (Тилаката е изобразена чрез разновидност Т.14 с удължени рамена и лист босилек като вертикална линия.)

 

 

 

Илюстрация № 14

Кришна [photobucket-Krishna:]. (Върху челото му е изобразена специфичната тилака.)

 

 

 

Илюстрация № 14а

Кришна танцува върху лотос. Кришна и Рама традиционно са изобразявани със синя кожа и с тилака на челото [Themes_in_Avatar:]. Тилаката на челото на Кришна - знак Т.28 (Т.14); на панталота на Кришна са изобразени знаци Т.24 (Т.2).

 

 

 

 

Илюстрация № 14б

В Хиндуизма Rama или Ramachandra е разглеждан като седми аватар на Вишну и владетел наAyodhya в древните индийски Пурани, според които е роден през 7323 г. пр.н.е. Рама е един от много популярните фигури и божества в Хиндуизма особено в района на Южна и Югоизточна Индия [Rama].

Кришна и Рама традиционно са изобразявани със синя кожа и с тилака на челото [Themes_in_Avatar:].

Ayodhya е древен град в Индия, древна столица на Awadh в Faizabad, област от Uttar Pradesh.Ayodhya е описван като рожденно място на бог Рама и столица на древната Косала [Ayodhya:].

В Хиндуизма аватар е преднамерено спускане на божество от небето на земята. Shiva и Ganesha също са изобразявани като спуснали се във формата на аватари. Различни превъплъщения на Devi - Богинята-майка в Хиндуизма, също са описвани като аватари [Avatar:].

 

Буда Майтрея [sibir-Буда:]

 

 

Илюстрация № 15

Изображението показва, че Буда не ползва пряко знака на рода Дуло както боговете, т. е. той не е бог. Буда ползва някои троични знаци косвено � горната част на фигурата над дясното муколяно е във формата на стилизиран знак Т.6, а в горния й край е изобразен знак Т.24.

 

      Обобщениие

      1. В темата са ползвани следните разновидности на троични знаци: Т.2, Т.6, Т.7, Т.9, Т.11 (с удължени рамена), Т.13, Т.14, Т.24, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, Т.28, �мълния� с Т.11 (Т.9).

      2. Знакът на рода Дуло - знак Т.11 ("тризъбец") е използван като:

- символ на власт (скиптър, завършващ с "тризъбец");

- като оръжие (Илюстрация № 5).

      3. "Тризъбецъ"� в ръцете на бог Шива като средство за разрушение и на богиня Дурга като средство за убиване, са атрибути на боговете, т.е. те са божествени. Следователно знакът Т.11- знакът на рода Дуло е обожествяван в Индуизма.

      4. Божествените атрибути могат да бъдат ползвани само от богове, но не от обикновенните смъртни човешки същества, следователно родът Дуло вероятно също е бил обожествен в Индуизма.

      5. Всички троични знаци, включително и "тризъбецът" в своята същност са позитивни(неутрални), защото те произхождат от нива в Космическата Йерархия, в които няма полярност. Полярността се проявява в човешките ни представи на нашето най-ниско физическо ниво.

      6. В индуизма могат да бъдат разграничени поне няколко нива богове.

Към второ ниво отнасяме Брахма - първи бог в триадата Брахма, Вишну и Шива [Брахма1:]; върховен индуиски бог на сътворението, създател на Космоса [Брахма:]; живее най-дълго от всички богове, но съществуването му не е вечно, животът му продължава сто божествени години - 311 040 000 000 000 човешки години [Брахма1:].

Към първо ниво би следвало да принадлежи Този, който е над Брахма.

Към трето ниво богове причисляваме аватарите - преднамерено спускане на божества от небето на земята [Avatar:], за да помагат на човешките същества; стават смъртни, но са качествено по-висши от хората. Shiva и Ganesha са изобразявани във формата на аватари;различни превъплъщения на Devi - Богинята-майка в Хиндуизма, също са описвани катоаватари [Avatar:]; Rama е Avatar на Vishnu [Rama]; "Кришна е бил аватар на Вишну" [Блаватска 2002:] и др.

Трите нива богове би следвало да бъдат разглеждани като различни нива в Йерархията на Боговете, част от Космическата Йерархия.

      7. От представените илюстрации се вижда, че аватарите са изобразявани с "тризъбец" в ръка; можем да направим извод, че тяхната същност е свързана с троичността, за да бъдат представяни със знака на рода Дуло, същността на който също е свързана с троичността, т.е. родът Дуло би следвало да е на нивото на аватарите.

 

      Заключение

      Някои индийски богове (аватари) са ползвали �тризъбец� - знак на рода Дуло. Тяхната същност би следвало да е свързана с троичността и да произтича от Космическа (�и) култура (-и), участвала (-и) в утвърждаването на троичността на планетата Земя. По онова време родът Дуло е бил обожествяван.

 

 

      Част ІІ. Ползване на троични знаци в Индуизма

Важни снимки 2, 4, 4а и 9

.

Web Analytics