НЕОЛИТНАТА МАРТЕНИЦА НА БЪЛГАРИТЕ

Първият прототип на българската неолитна мартеница, наречена "Мартеница на влюбените". Номинирана от България, Румъния, Македония и Молдова и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Едно доказателство, че Балканите са прародина на мартеницата.

.

Оказва се, че колкото и странно да изглежда, древните българи са имали знание, че мартеницата е символ и на човешката ДНК-спирала

ДРЕВНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – ЗНАЦИ И СИМВОЛИ ОТ КАМЕННАТА ЕПОХА, КОИТО РАЗПРОСТРАНИХМЕ И СЪХРАНИХМЕ ДО НАШИ ДНИ

Българите са запазили много древни обичаи през дългия си исторически път. А преплитането на бял и червен цвят се е използвал в погребални ритуали, скална живопис, култува керамика, украса на стени и подове на жилища от нашите предци, коренното население на Балканите, още от ранния неолит ( 6-7 хил. пр. Хр.), На снимката в ляво "Влюбените", находка в Султана Малу Рошу, Румъния, от времето на халколитната епоха, чието землище е било древно арийско.
Тук женската фигурка е в червено, а мъжката – в бяло. Смело можем да заявим, че този съд и двете фигурки - от северните части на българското етническо пространство -  са едно много ранно изображение на Пижо и Пенда. Прието е червени
ят цвят да се свързва с женското начало, кръвта и раждането, белият – на зачеването и плодородието, а тяхното единство - надежда за здраве и благополучие - твърди доц. Стефан Чохаджиев, в книгата си "За някои "любими" цветове в праисторията".

.

Съчетаването на двете нишки има много дълбок сакрален смисъл, защото те пресъздават зараждането на живота и се разглежда като прадревно изображение на идеята за Ин и Янг, на положителната и отрицателната енергия и взаимодействието помежду им. Артнаходка в град Суворово, край Варненския некропол, V хил. пр.Хр.

Истинско щастливо откритие за мене беше асоциацията на мартеницата с човешката ДНК, която се състои от две нишки - бяла и червена - които непрекъснато се въртят от ляво на дясно /вижте анимацията по-горе/. И мартеницата се състои от две нишки - бяла и червена - и когато те се свързват, също се усукват от ляво на дясно. Проф. Живко Желев потвърди това мое мнение.

"Мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната. От най-дълбока древност до наши дни дедите ни са запазили в паметта си образите на така наречените Пижо и Пенда, а умението да се правят мартеници се предава от поколение на поколение". [3] Р. Иванова-БАН.

.

Присъствието на мартеницата в Северна Индия може да се обясни  с влиянието на арийските поселници от Балканите по тези земи: „Същите усукани червено-бели нишки и въженца се  връзват на ръцете според хиндуисткия обичай Ракши Бандхан. В деня на пълнолунието на месец шраван (юли-август), сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени нишки или въженца, наречени “Ракха”, които да ги защитят от злите сили. Братята от своя страна правят подаръци на своите сестри и обещават до края на живата си да ги защитават и покровителстват.”  Интересното е, че този обичай и днес в Индия се нарича с българската дума „Моли”  против зла поличба в живота и зли неща по време на сватба. „Моли” се извършвал и когато някоя жена искала защита от някой мъж, който можел да й осигури надеждна защита, дори да не е от хиндуиската вяра. Защото "Ракши Бандхан” означава “Обвързване за защита”, по-силният да защити слабия от всякакви злини. Като образец на добродетелност и благородство е възпят във "Ведите" и "Рамаяна". Добива популярност и на юг сред древните индо-иранци, на изток в Централна Азия, достига чак до Япония.

.

 Момент от ритуала "Ракши Бандхан”  и означава “Обвързване за защита”, по-силният да защити слабия от всякакви злини.

.

Ритуалът Упанаяна -приближение

В деня Ракши Бандан хиндуиската традиция повелява брахманите да сменят своя свещен брахмански шнур с нов. Това е един от най-старите арийски обичаи, според който при посвещаването си членовете на трите висши касти – брахмани (жреци), кшатрии (войни) и вайши (земеделци, занаятчии и търговци) получавали шнур, чийто цвят указвал съответната каста.

Обичаят на посвещаването на висшите касти наречен Упанаяна (upanayana; буквално „приближение”) бил и края на детството на наследниците, които били получавали съответното посвещение. Това е и началото, от което те започвали да изучават Ведите. В зависимост от кастата към която детето било приближавано и периода на обучението му бил по-дълъг, като посвещаването ставало на седмата година за брахманите, на тринадесетата година за кшатриите, и на седемнадесетата година за вайшите. Завързването на Свещения шнур е традиция както в хиндуизма, така и в будизма, като тя носи освен името Упанаяна също така и много други наименования, едно от които е Bratabandha. Това наименованиебуквално означава „Братско обвързване”, като явно то е свързано с приемането или посвещението на децата в братството, било то на хиндуиските касти или на будистките монашески ордени. Посвещението и при хиндуистите и при будистите било сложен и дълъг обред продължаващ няколко дена, като през тях се правило ритуално очистване, почитане на планетите и ритуалното остригване на косата.

И при българите и в езическата им вяра е съществувало посвещаване единствено момчета и мъже при обичаите на кукерите, сурвакарите, коледарите и калушарите. Ритуалите при всички тях в миналото са се изпълнявали изключително от мъже, а за да бъдеш приет в тези групи е трябвало да притежаваш определени качества. Ако към това прибавим и древната традиция, че българските владетели били посвещавани в сан „княз с остригани над челото глави и с плитка на темето, наречена кика”.

Българските празнични братства обаче имат не толкова кастова или монашеска насоченост, те по-скоро представляват братства, които се борят със злото, причинено от природните стихии и агресията на хората. Тоест, българските братства са магични или воински братства, при които посредством маски, шум, песни, танци, жертвоприношения и други магични действия, се гонят злите сили – студа, болестите, глада, тъмнината, пожарите, дивите зверове и враговете. Както е известно, относно религията на прабългарите има писмени извори, в които се казва, че тя е Религията на Маговете, която според някой български учени трябва за се свърже не толкова със зороастризма, колкото със зурванизма и с пред-зороастрийските арийски вярвания. Източник: Древна България е жива

  

.

Момент от ритуала "Упанаяна", когато детето получава своя пръв свещен шнур - мартеница от бели и червени нишки и получава „приближение” към бащината каста. От този момент манастирите на брахманите поемат главната рола при неговото възпитание и обучение. На картината личат характерните символи за древните българи и брахмани - прическата "чумбас", "биндито - третото око" на челото и разноцветните чорапи - в бяло и червено.

.

Изложение на мартеници в църквата на град Кобе - Япония.

Фактът, че мартеници се срещат дори в далечна Япония ни дава основание да правим извода, че центърът на култа към белия и червения цвят е именно на Балканите, където той се разпространява най-рано, и мартениците са занесени в тези далечни страни от нашите предци.

 

 

Както и много други обичаи с палеобалкански произход съдържанието на този ритуал се разкрива най-пълно именно в България. А философията за Пижо и Пенда внушава недвусмислено, че ние, продължителите на една прастара традиция, свято пазим спомена за смисъла на красивия пролетен празник на съюза между мъжа и жената, между Небето и Земята, на плодородието и на вечния, неугасим живот, който този съюз поражда. Така мартеницата се явява символ-стожер на хармонията и баланса в мирозданието.


Библиография:
1. Cilingiroglu, 2009, 
Neolithic red slipped and burnished wares: Recognizing their widespread distribution.

http://ege.academia.edu/%C3%87iler%C3%87ilingiro%C4%9Flu/Papers/1003842/Neolithic_red_slipped_and_burnished_wares_Recognizing_their_widespread_distribution
2. Чохаджиев, Ст., За някои "любими" цветове в праисторията. В: Бояджиев и Игнатова, 2011, Златното пето хилядолетие.
3. Андрееску, Лазар, Игнат, Молдовану, The eneolithic settlement and necropolis of Sultana Malu Rosu (Southern Romania). В: Бояджиев и Игнатова, 2011, Златното пето хилядолетие.
4. Mellaart, J., 1958, Excavations at Hacilar.

.

Източник: prarodinata.bg/history

.

Към Биндето и праисторическата древност в помашките обичаи -Тук и

и Тук Биндито и праисторическите помашки обичаи

Към Родината на прото-индоевропейците е Тракия, Дакия и част от Балканите

 


Мартеницата е символ и на ДНК-спиралата

Ин и ян в бяло и червено са нашите Пенда и Пижо. Прабългарите са живели в хармония, защото са притежавали дълбокото и проникновено знание за върховния принцип, изразяващ равновесието между противоположностите. Ин е тайнственият женският, тъмночервен (до черен), бавен, сенчест аспект на битието. Ян е мъжкият, светъл, бърз, слънчев аспект. Мартеничката е запазен до днес образец на народното изкуство. Пижо и Пенда са младоженец и булка. А в преплетените конци е закодирано отново червено-бялото двуединство на българите. Съчетаването на червено и бяло е представата на народа ни за единство на противоположностите и постигане на хармония. (От Портал 12)

.

  Данни- поредица

.

В сайта За българите - герлянди с мартеницата на индийски божества

.

.

Web Analytics