АХИЛ СИН ПЕЛЕЕВ
Ахил (на древногръцки Ἀχιλλεύς) е тесалийски герой – най-силният, най-храбрият и най-красивият[1], между участвалите в легендарната Троянска война. Ахил е внук на Еак, син на смъртния Пелей и на морската богиня Тетида.[2] В епоса Илиада на Омир е споменат, като цар на мирмидонците, наречени и българи - според Йоан Мелала и Йоан Цеца (виж по-долу). Роден е в Лариса - древен град столица на тракийското племе пеласги.
Фламандският езиковед Виндекенс заключава, че Άχιλλεύς не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. Омир нарича Ахил водач на мирмидони – войнствен народ обитаващ Тесалия, а не назовава мирмидоните, че са гърци.
А проф. Хялмар Фриск е ясен и лаконичен: ”Приемането на пеласгийския характер (на името Тетида изглежда нaложително.” - “Der Umweg ьber das Pelasgische scheint kaum notwendig.” Разбира се и името на Πηλεύς/Пелей – бащата на Ахил, също не е гръцко.
Името на Ахил може да бъде тълкувано като комбинация от (áchos) „бедствие, болка, скръб“ и λαός (laós) „хора, войници, нация“, в резултат на което е образувана думата Ахи-лауос. Мъката или страданието на хората е тема, повдигната многократно в Илиада и често от самия Ахил. По-долу става ясно, че той отново се включва в Троянската война, чак когато убиват там най-добрият му приятел Патрокъл. (От wikipedia.org).
.
Ахил превързва раните на Патрокъл
.
Легендата за Ахил
Прорицателят Калхант предсказва на Атридите – братята Агамемнон и Менелай, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участва и Ахил. Майка му знаела какво е отредила съдбата на сина ѝ и с всички сили се стараела да предотврати смъртта му. Още докато е дете, тя го потопя в реката Стикс,[3] за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.
В детството си носи името Пирисий („Ледения“), но когато огън му изгаря устните, го нарекли Ахил („неуязвим“).[4]. Според други автори, в детството си е наричан Лигирон
Ахил, както и други герои като Херкулес и Язон, е възпитаван от кентавъра Хирон в планината Пелион (5).
.
Възпитание и начало на войната
Възпитанието си Ахил получава от Феникс, а в лечебното изкуство е обучен от кентавър Хирон. По искане на Нестор и Одисей и според волята на баща си, Ахил се присъединява към похода срещу Троя, водейки 50 кораба[7].
В сказание от следомировото време се казва, че майка му Тетида, в желанието си да спаси сина си от участие в похода срещу Троя, го скрива при цар Ликомед, владетел на остров Скирос, където той живее, облечен в женски дрехи. Там Ахил има връзка с една от дъщерите на владетеля – Дейдамея. По-късно тя му ражда син – Неоптолем, за когото Ахил така и не разбира, заради заминаването си за Троя.. Хитрата уловка разгадал Одисей, който преоблечен като търговец, хвалил пред момичетата в царския двор женски украшения, към които Ахил не проявил интерес, но бил заинтригуван от оръжието му. Така Ахил е разобличен и принуден да се присъедини към похода на гърците.[9] Според някои автори в началото на похода той е на 15 години, а войната продължила 10 години.[10]
.
.рическата "чумбас" волно се е веела на главата на Ахил
През 1908 година, в Германия излизат няколко тома книги за културата на старата европейска цивилизация. Авторите публикуват уникални находки и скулптури. Една от тях е на Ахил Пелеев, където древният герой е изобразен с Кика - на стбълг "Чумбас".
Бръсненето на главата и оставяне на кика не е типичен за гърците обичай, а траките и принадлежащите на тяхната общност пеласги го практикуват. Плутарх разказва за тази особена прическа на Тезей (Θησεύς) и дава разяснение защо пелазги, мизи и други тракийски племена бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно – Plut.Thes.5. и От unikalno-izobrajenie. Освен писменото свидетелство на Плутарх, в тази статия притежаваме и визуално доказателство, тъй като и в четирите снимки Ахил е с кика.
Почти до края на ХІХ век мнозина от българите все още са спазвали този обичай на предците си, да са със стбълг прическа "чумбас-кика". Като някакъв гинетичен спомен и сега наши мъже, които знайно защо, имат тази прическа. С "чумбас" помня моя 103-годишен прадядо Увалията (1840-1943 г.)
Ахил в „Илиада“
Ахил е главен герой в епоса „Илиада“. По време на Троянската война Ахил показва голяма храброст и сразява много войни. На десетата година на войната, след като Агамемнон му отнема красивата пленница Бризеида, отказва да участва повече в сраженията. Едва когато неговият най-близък приятел Патрокъл облича неговите доспехи и е убит от троянския принц Хектор, воден от желание за отмъщение, пак се включва във войната. С новоизкованото от Хефест въоръжение той убива Хектор в двубой.
.
.
Умиращият Ахил, статуя в двореца Ахилон, изт. pinabay
.
Смъртта на Ахил
По време на обсадата на Троя, Ахил убива Пентесилея[12], царицата на амазонките, както и етиопския принц Мемнон, които дошли на помощ на троянците. Убива Мемнон като отмъщение за смъртта на своя приятел Антилох, сина на Нестор. Според Хигин, той убива Троил, Астинома и Пилемена.[13] Общо убива 72-ма воини.[14]
При убийството на последния той прониква до Скейските порти на Троя,[15] но там стрела, пусната от лъка на Парис, която е ръководена от самия Аполон,[16] го поразила в петата и героят умира. От Уикипедия
.
ирмидони и прабългари
Мирмидоните (на гръцки: Μυρμιδόνες) са митично племе от остров Егина. По време на Троянската война те се сражават под водачеството на Ахил.[1] Родствената връзка на мирмидонците с (пра)българите е отразена в „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала: „Пристигна с атридите и сам Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“.[2] Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.[2] За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише: „...и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.[ От Уикипедия
Йордан Иванов. „Българите в Македония“, документ № 7 – X век, Тесалия. София. Държавна печатница 1915 г.
Йоан Цеца, „ГИБИ“, том X. Издание на Българската академия на науките. София 1980, стр. 104
Бележки към текста за Ахил - инф. в Уикипедия
.
Публикация: Николай Увалиев
1 юни 2019
***
.
.
© 2019
Представено от
Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Условия на обслужване
