ЕТНОНИМЪТ БЪЛГАРИ ВАЖНА ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА НИ

.Автор: Константин Каменов, писател

.

Когато исках да преценя, чрез кои езици е най-добре да се изследва един изключително древен етноним, реших да се позова на езиците, свързвани с културата на древно българската народност. Така стигнах до арийската култура.

.

Що се отнася до съществуването им във времето и пространството трябва да отбележим, че те запазват в голяма степен чистотата на своите гени. "Ведите" са между най-важните древни документи, които ни информират, че почти цялата част от ариите са именно древно (прото) българи. Изключително ценни сведения в тази насока се съдържат в ранните пурани на "Атхарваведа" (достигнала до нас на санскритски език), където в Северна Индия се споменават най-важните народи.
На едно от първите места между тях са вписани БУЛИНГИ, БАЛХИКИ, БРИГИ и ХЕТИ. Всички те са отбелязвани в арийски текстове като БРИКИ и ВРИКИ и са от древно българската група.
След този факт ще предложим база данни от езикознанието, които потвърдиха, че двете европеидни култури са с корени от Балканските племена Перке. (Доп. за Перке - древното име на Тракия виж по-долу)

.
1. Един език първично се оформя в продължение на хилядолетия, след което се появява и писменост към него.
2. Основателят на сравнителното езикознание Уйлям Джоунс отбелязва за санскрита: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но и съхранява изключително близко родство с тези два езика. И всеки филолог, който се е заел с изследване на тези три езика, е убеден, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува”.
3. Езиците, които се отделят от първоизточника са с по-малко особености и с по-бедни форми.
4. Санскритът е обявен от езикознанието за първи индоевропейски език, което означава (прото-)тракийски.
5. Индийският проф. Рама Каушик на своя лекция в СУ „Св. Климент Охридски” през седемдесетте години на XX век поднесе сведение, че е открил най-древния санскрит, изписан на камък, вграден в чешма край Чипровци.
6. Няколко хилядолетия след периода на Чипровския камък в Средна Азия, Тарим и Гоби се оформят двете (прото-) български култури, носители на първия индоевропейски език.
7. През 2000 г., на симпозиума в Милано, белгийският учен Харалд Харман нарече писмеността на (прото-)траките най-древната в света и я обяви като основа на по-сетнешната тракийска писменост, както и на КИРИЛИЦАТА. Първите писмени знаци, създадени от човешка ръка, са се появили в България и в други балкански страни, а не в Месопотамия, както се смяташе досега. По същия въпрос Х. Харман още в 1990 г. в по-мащабния си труд „Универсална история на писмеността” той обоснова основната си теза, че първата писменост има завършен характер на Балканите 2000 години преди шумерската.
8. По пътя си към Средна Азия втората вълна изселници от (прото-)траки перке участва и в създаването на Шумер. По тази причина и там се появяват хаплогрупите R1a(b) и H2a, присъщи за прото-българите.
9. По каменни надписи в столицата на Бактрия - Балх, се установи, че и езикът кашмири има много общи черти със староарамейския. Последният е най-старото разклонение на западносемитския език, на който са говорили Исус и неговите ученици.
10. Накрая ще предложим факта, че китайският учен Ян Бао Чън доказа, че влиянието върху китайската писменост е от запад (разбирай влияние на арии и хун-ну).

.

 Какво означава терминът българин и кога се появява той?

Това е етноним от две лексеми БЪЛГ и АР. Езиковият корен БЛГ (БЪЛГ) произлиза от БРИГ, тъй като индоевропейското РИ е преминало в ЪЛ. Това е напълно възможно като езикова промяна, но древните писмени източници на различни народи споменават за БАЛХИ и БЪЛГАРИ (в различен вариант на името) едновременно с БРИГИ и БРИКИ. Появата на БЪЛГ обаче е още във времето на неолита, когато (прото-)тракийските племена се самоназовават ПЕРКЕ. От този етноним едно от значимите племена е получило названието БРИГИ. В района на Средна Азия, когато от Балканите са се отделили прото-българите арии, етнонимът БРИГИ се променя в БЪЛГИ. За промените, които са налични и при двата случая са съществували закони в езиците използвани от предците ни. Значението на лексемата БЪЛГИ е свързана с народ (групи племена), то сакралната й семантика е духовно издигнат.
Лексемата АР е със значение човек и със семантика благородник, а ИЯ е определение за държавност, но при всички (прото-)българи арии. Самата дума "ария" в древоиндийския език, както и думата "айрия" в древноперсийския език означават благороден, знатен, аристократ, от добро семейство, като по този начин думата се възприема като социален термин. А от това следва изводът: БЪЛГАРИЯ е ДЪРЖАВА (СТРАНА) НА ДУХОВНО ИЗДИГНАТИТЕ, на БЛАГОРОДНИЦИТЕ.
.
Един от известните езиковеди Н. Я. Map, разглежда името БЪЛГАРИ през призмата на йафетическите езици. Ние считаме, че Българският принадлежи към Симовата група езици. В тези езици думите ГЛАВА; ПЛАНИНА; ВРЪХ; НЕБЕ, се предават все чрез корена Bul. БАЛХ в индоиранските езици означава ВИСОКОПЛАНИНСКИ в смисъл на ДУХОВНО ИЗДИГНАТ. В семантиката на това понятие влизат и четирите йафетически думи, произхождащи от корена Bul - ГЛАВАТА, със значение за разум; ПЛАНИНАТА, в смисъл на големина; ВЪРХЪТ - най-високото и НЕБЕТО с аналогия за Св. Дух.
Както споменават древните историци, (прото-) българите са съхранявали обичая си, във всеки дом да има Дух-покровител на семейното огнище.
.
Нелепо е твърдението, което навлиза в популярната българска историография, въведено главно чрез проф. Иван Шишманов, че името на народа произлиза от названието на река Волга - Болга и от татаро-турската дума ЕР със значение на юнак, мъж, откъдето думата БЪЛГАРИН се превежда като "човек (мъж, юнак) от Волга, ВОЛЖАНИН". Отбелязваме като "нелепо" това твърдение, защото по времето, когато се появява името БЪЛГАРИ и когато част от (древно-) българите се заселват край нея, името на реката е било ИТИЛ (АТЕЛ). По-скоро народът е дал народностното си име за днешното название на реката Болга, преминало във Волга, отколкото обратното.

Тук ще предложим тезата си, която смятаме, че е подплатена с достатъчно доказателства, открити сред най-различни народи и през различни епохи. Считаме, че името БЪЛГАРИ означава ВИСОКОПЛАНИНЦИ, ДУХОВНО ИЗДИГНАТИ. Тъй като в древността те са били считани за посредници между хората и боговете.
Отбелязали сме неведнъж, че БРАХМАНИТЕ в Индия са били част от (прото-) българите ариии, за да отговорим предварително на опонентите, които ще твърдят, че става въпрос за народ, наречен БАЛХАРА, а не БЪЛГАРИ, ще кажем, че наименованието БАЛХАРА е според санскритската фонетична система, която е една от писменостите използвани от арийските племена и чрез нея тя е променен вариант на името БЪЛГАРИ.
Относно фактът, че българи означава високоиздигнат народ, можем да проверим и чрез използваната лексика в антични извори при различни държави.
В древните латински извори вместо БЪЛГАРИ се използва САКРАМОНТИЗИИ. Като прегледаме латинският език, ще забележим, че САКРА се превежда като СВЕЩЕН, а МОНТИЗИИ е форма за множествено число на българската дума ПЛАНИНЕЦ, откъдето се получава словосъчетанието, което добива значението СВЕЩЕНОПЛАНИНЦИ.
Подобен е преводът и в един от арменските източници, където името ни е представено като ХАЙЛАНДУР̕ К (ХАЙКЛАНДУР), равнозначно на ВИСОКОПЛАНИНСКИ НАРОД. Древните китайци за група от българите използвали думата ХАЙЛЯНДИ със значение ВИСОКОИЗДИГНАТ. При келтите ВИСОКОИЗДИГНАТ е именно ХАЙЛЕНДЪР, както впрочем е и в английския език и за което пише и Гай Юлий Цезар.
ВИСОКОИЗДИГНАТИ е и значението в унгарският език на името БЪЛГАРИ, което звучи НАНДОРФ. Тук е интересно да споменем, че преселението на (прото-) българите в Индия се извършва в район, където по-късно се появява град с името НАНДЕР. Разселването им в други области на Евразия също оставя родовия им етноним (според езика на съответния народ, а понякога дори и според (древно-) български език), който на много места е запазен и досега.
.
За ранното присъствие на ВИСОКОПЛАНИНЦИТЕ в Древна Индия се откриват сведения и в надпис, направен в чест на завладените от Дарий територии. Така научаваме за племето ГАНДАХАРА (ГАНДХ=ВИСОКА ПЛАНИНА; АР=БЛАГОРОДЕН НАРОД), вероятно от преселилите се в Индия (прото-) българи), населяващо долината на Кабул край ХИНДУКУШ. Този район днес се намира в Афганистан, където и досега живеят хора, наричащи себе си българи и настояващи при преброяване да бъдат записвани като българи. Сред цялото население там като най-голяма похвала за физическа красота и до днес се използва изразът "КРАСИВ КАТО БЪЛГАРИН". Успоредно с него се използва и похвалата "РАБОТЛИВ КATO БЪЛГАРИН".

В речника си Томазео дава цял етнографски обичай носещ името Bulgaro. И в арабския език се срещат няколко наименования на българите. Днес един от градовете в Мервския (Унагурския) оазис, на северозапад от Памир, се нарича Бурзан-джирт. Преведено от арабски името означава Българско селище (град).

.
Друго интересно сведение за етнонима предлага А. Б. Кук. Според него Дионис, след като се връща от Индия в Тракия е наречен Загрей - реликтов корен със значение на "ПЛАНИНА". Всъщност Дионис приема българския етноним като свое етническо самоопределение. Затова няма защо гърците да настояват, че Дионис е персонаж от тяхната митология. И той е от (прото-) българската група, както и Херакъл, Орфей, Заратушуа и Залмоксис.
И в арабския се срещат няколко наименования на българите.
. На други места дословно превеждат значението на етнонима, използвайки вместо него като тъждествено понятие, изразите "НАЙ-СТАРИЯТ НАРОД" и "НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНИЯТ НАРОД В СВЕТА".

.

Любопитни са и сведенията, в които се споменава, че през VI-VII век, в района на бившето владение Булгар, живеела народност, наричана Тогчи. Тя се славела с необикновена красота на населението си. Сред съседните памирски народи има легенда, че родът Тогчи произлизал от добрите горски вълшебници, наричани ПЕРКИ, което се покрива с лексемата ПЕРКЕ.

Така например акадската дума ПАЛКУ означава СВЕТЪЛ, МЪДЪР, ЦАРСТВЕН. А санскритската БАЛХАРА на български значи ЦАР. Тибетската БЛОКАР е равнозначна на МЪДЪР, ДУХОВНО ИЗДИГНАТ. В келтския език лексемата БЛЪГУР означава РОДНИНА, а БЛО - РОДНА ЗЕМЯ. А за тях думата БЛОГАР, както твърдят древните историци, означава СВЕЩЕНА ГЛАВА и БРЪСНАТА ГЛАВА..

Любопитна е и извадката от китайската лексика: сегашното название на БЪЛГАРИЯ се изписва и произнася БАО-ЦЗЯ-ЛИ-Я. Този етноним изключително много напомня на името на първата държава, създадена от (древните-) българи край Северен Кавказ, а именно БАРЗАЛИЯ. Този факт оставяме без коментар, защото считаме, че в случая е излишен.

Това бяха кратки разсъждения и цитати за един от най-важните елементи за всеки народ - корените на неговото име. От голямо значение са и нариченията и символите, които са му давали други народи.

.

Източник: istor-konf-varna

 

.

Master, Alfred (1946) The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London

.

Никога не се отричай от трите най-важни добродетели: добрите мисли, добрите думи и добрите дела!”
Зороастърavesta-razchitane.

.

Никога не се отричай от трите най-важни добродетели: добрите мисли, добрите думи и добрите дела!”

Зороастър



Авеста

Авеста е свещената книга на зороастризма - религия и философия основана на ученията на пророка Зороастър (описан в Авеста като Заратущра), която e една от най-разпространените религии в света, датираща отпреди VI век пр. н.е. и изповядвана в границите на древна Персия. Името “Авеста” означава буквално “обосновано слово“, а в по-широк смисъл “откровено знание”, доколкото това знание е дадено чрез Божествено откровение. Подобно на Библията, Авеста е събирателна книга на много свещени текстове, писани през дълъг период от време на различни езици. Нейната история ни става известна от преданията на зороастрийските жреци и други древни книги, в които се споменава като част от зороастрийската религиозна традиция.

В Книгата за Арда Вираф от III – IV век е отбелязано, че първите копия на Авеста са съхранявани в библиотеката на ахаменидските владетели в древната столицата на Персия – Персеполис, но унищожени по време на пожара, избухнал в града след превземането му от Александър Македонски през 330 г. пр. н.е. В продължение на векове текстовете от Авеста са предавани от уста на уста преди да бъдат окончателно записани по нареждане на Ардашир I - основоположникът на Сасанидската династия, който царувал в Персия от началото на III век. По негово време зороастрийската религия и храмове на огъня са възстановени, а Авеста е съставена наново въз основа на запазени фрагменти от оригинала и устната традиция.

.

Съвет: Разчитане на авестийското писмо
Нека неговият завет вдъхновява и други в търсенето на мъдростта на върховния интелект!”
Ахура Мазда

Пет факта за произхода и значението на името българи

Превод на текста от Енциклопедия Британика: "Тракийската партия се превърна в предшественик на втората колонизираща раса - Фирболгс" (Енциклопедия Британика, 9-то изд.Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299). Оригинал: "“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”- (Encyclopaedia Britannica, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

.

.

Web Analytics