ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ "КНИГАТА НА ДРЕВНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД"+

Страната, първо наречена Ария,

се е намирала на Балканите от времето над Х хил.пр.Хр.

Прави впечатление, че границата на Ария в Черно море е отбелязана, че е до бреговете

на древното Сладководно езеро преди потопа през 4560-4460 г.пр.Хр. и че там, вероятно в дълбините на Черно море, е столицата на Царството на разума.

.

Ако не знаем от къде идваме, няма да знаем къде ще отидем!

.

ългарската социална мрежа "Паметта на българите", създадена през 1994 г., в името на историческата истина с пълна убеденост възприема и поддържа становището на съвременните учени, че нашият народ е наследник на население, което е живяло на Балканите и развива през ранния палеолит балкански тип хаплогрупи-I още от далечните 30.000 год. пр.н.е. (Данни ).  От преди 10 000 години има вече оформено родово потекло, което се състои от 31% арийски, 49 % тракийски и 17-18 % придобити по-късно славянски и други гени. (Данни). Има от древността високо развита култура, традиционни нрави и език - който е с прототракийски корени и славянска основа. Неговата прародина е древната Балканска страната Ария, съществувала вероятно от посочените години, наречена е по-късно Тракия, както пояснява бащата на историята Херодот.  

След като на брега на Черно море през 1972 година бе открит Варненският халколитен некропол, който доказа, че тук са погребани хора, създали първата европейска цивилизация, следва логичният извод, че в дълбините на Черно море вероятно лежи столицата на цветуща държава с присъщите й жилища, научни средища, светилища, тържища, работилници. След като на десетки километра наоколо от некропола и в същия времеви период няма открит друг град.

Представа за приноса на този народ можем да получим като проследим преселението му, което по съдбовни причини е бил принуден да предприеме. От Ария на Балканите техните поколения в продължение на хилядолетия са се предвижвали от земи гостоприемни и враждебни, успяват да приобщят или покорят племена и народи и заедно да създадат цивилизовани средища в Египет, Шумер, Северна Индия, Иран, Сирия, Бактрия, Стара велика България в Поволжието и Прикавказието и накрая в Дунавска България. Изградил е цветущи градове Саис, Акад, Ур, Дамаск, Балх, Аркаим, Болград, Казан, Киев, Плиска и Преслав.

Така с времето те изминават 6000 км в Евразия, докато след възходи и премеждия, предвождани от кан Аспарух, се завръщат през 680 година в родните си български земи на Балканите. И тук те биват посрещнати от местното население, останало от древността в Мизия и Тракия, като родни братя и като освободители от византийците.

.

Историята винаги изпреварва историците

.

Българската история десет хилядолетия търпеливо чака своите правдиви откриватели в потайните кътчета на истината. И през 1972 година, след откриването на Варненския халколитен некропол, дочака справедливо да бъде осветлена и тълкувана и така да бъде представена пред света

като начало на човешката цивилизация.

Изследванията и публикациите в специализирани издания и световни медии,

поместени тук в "Българската книга на живота", на проф.  Дейвид Антони, проф. Уйлиам Райън, проф. Уолтър Питман  и подводният археоалог Балард (откривателят на потъналия лайнер "Титаник") - САЩ, археологът сър Колин Ренфрю и геофизика проф. Робърт Шох - Англия, антропологът Мишел Луи Сефериад - Франция, археологът принц Микаса - Япония; проф. Ханриета Тодорова, проф. д-р ТН Петко Димитров, доц. д-р Христо Смоленов - БАН, инж. д-р ТН Йордан Бояджиев, проф. Стефан Гайд, антропологът проф. Йордан Йорданов - България, акад. Ангел Гълъбов от БАН, проф. Драа Тончева от БАН, проф. Иво Кременски - ръководител на Националната гениологичната лаборатория, генитиците проф. Антонио Торони, Давид Карамели от Италия и книгата на изследователя от САЩ Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация” - напълно основателно е да приемем тяхното твърдение:

Най-древната цивилизация в Европа и света е развита в земите на България и в част от Балканите с научен и култов център, описан от древните летописци, като в "така наречената Варна" и свързаните с нея етнокултури от 7800 г. до 4500 г пр. новата ера. 

..

По пътя на своите преселения, които продължават няколко хилядолетия, нашите предци подчиняват, присъединяват или доброволно приети от народи, с които заедно развиват цивилизационни средища в земите на Шумер, Египет, Индия и Иран, в земите на Италия, Германия, Англия и Скандинавските страни. Заедно изграждат и цветущи градове: Мари в Шумер, Саис в Египет, Балх в Балкария, Аркаим в Южен Урал, Казан край река Волга, Балур край Каспийско море, Плиска и Преслав - в Дунавска България.

.

.

Прародина на индоевропейците е на Балканите от преди VІІ-V хил.пр.Хр., според световно признатият ориенталист Игор М. Дяконов ( от 1982 г.)

Стрелките показват движението на племената от линейната керамика, предполагаемото движение на носителите на диалектите Pratokhar, разпространението на селското стопанство и животновъдството. С ядрото са земите на Тракия, Мизия, Дакия и Вардарска Македония, които са прародина на общата индоевропейска общност.

.

И научното издание nature.com на 11.06.2015 г. публикува новите палеогенетични доказателства на международния екип от специалисти, обединени от Харвардския университет, които също сочат, че родината на предците на индоевропейското езиково семейство е в причерноморско-каспийските земи, а не както се смяташе от някои експерти в Мала Азия. Ето как човешките популации от Южно-източна Европа са следвали пътища към Азия и Европа между 7800-4500 години.

.

Карта от Световния атлас, на която е отбелязан генезиса на така наречените индоевропейските народи и последователното им разпространение в Европа и Азия.

.

Картата е създадена според информационните ресурси на проф. И. М. Дяконов, "Оригиналният дом на индоевропейците" (1985 г., том 13, стр. 92 до 174);  на J. P. Mallory's In Search for Indo-Europeans (1989); от карти, основани на Атласа на лингвинистите на древната история на Колин Мак Дейвид (1967) и C. George Boeree - американски професор в университета в Шпингсбург. Основание за това е и друга важна причина: в югоизточните български земи от най-дълбока древност е имало обширна област наречена Европа ( Херодот и Страбон) и тази земя е дала името на целия Стар континент.

.

Карта на Тракия от Абрахам Ортелиус - древен географ. Областта Европа е отбелязана, че обхваща част от Родопа, Странджа и Юго-западните черноморски брегове. В своята "История" и Херодат посочва там земята Европа.

Като имаме предвид по-горе посоченото и прочета на следващите основания в Българската книга на живота напълно нелогично и исторически неистинно е названието индоевропейски народи, езици и култури, защото новите научни открития отново показаха, че историята изпревари историците. И затова логично е и истинно е да се използва названието евроазиатски народи, езици и култури, когато се споменава произход, развитие и разпространение в древността. В последния ми разговор с члена на редакционния съвет на Паметта на българите проф. Георги Бакалов той по народному мъдро обобщи темата: "Не бива да поставяме каруцата пред коня". 

А според проф. Александър Фол оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. той защитава идеята, че траките са наследили от дълбока древност местно население. Всъщност Фол копира доказаната още от историка проф. Петър Детев теза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края наVІІ хил.пр.Хр. Траките са просто по-младите му поколения. След създаването на Дунавска България потомците на арийците и траките, заедно с останалото население, живеещо в нейните територии - славяни, формират българския етнос. От Уикипедия 

Учените откриват, че тук в местното население се развиват палеолитен-балкански тип хаплогрупи-I, които заселват Балканите около 30.000 год. пр.н.е., през ранния палеолит. Хаплогрупа R1а, от клоновете, които се срещат в България, се счита за централноевропейски ген. Тя се разделя на два големи клона, единият е в източна и северо-източна Европа, а другият по-късно населява днешна Северна Индия и народите от Таримската котловина. 

.

 убликациите в "Книгата на древния български народ" са съобразени
с последните фундаментални научни открития за произхода на българите, за приноса им в световната цивилизация и съвместен живот с други народи Основните използвани методи са от науките: Археология, Етногенетика, Антропология,  Лингвинистика, Палеогеография - топоними, Радиовъглеродно датиране и Доказани летописни сведения.

Към Първото човешко присъствие от преди 1.5 милиона години в България

.

.

Web Analytics