БЪЛГАРСКАТА СУРВАЧКА - РАСТИТЕЛНО ЖЕРТВО ПРИНОШЕНИЕ

.

 Сурвакари. Снимка: Мagicaura.com

Дряновата сурвачка е строго стилизирана до началния й старинен модел. Задължително е да е дрянова пръчка и нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на кирилското “Ф”, а най-отгоре да остане снопче от връхни клончета. Сурвачката  има магическо действие само в един ден от годината - 1 януари, по стар стил на Васильов ден.

.


.

Фиг. 1. Сурвачки от различниобласти на България. В ляво – сурвачка от Добруджа. В дясно – сурвачка от Пернишко в три последователни увеличения.

В Централна и Източна България, сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети
Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб, изричат благапожелания за здраве, благоденствие и сполука. Вярва се, че сурвачката носи магическа сила и правипожеланията по-реални.

 

Първи януари, когато се сурвака е Васильовден, ден на свети Василий. Този светец, един от тримата най-големи богослови на християнската църква, е роден в град Кесария, Мала Азия. Но обичаят сурвакане има нехристиянски характер и най-вероятно е наследство от по-ранни езически вярвания.

Името на обичая сурвакане и думите, които придружават магическото действие сурвакане "Сурва, сурва година!", са  основание  да се свърже този обичай с прабългарите, имайки предвид името на почитания от тях бог на Слънцето Сурья.

.

„ Сурва весела година, 
догодина по-весела. 
Зелен клас на нива, 
червена ябълка в градина, 
пълна къща със коприна, 
живо-здраво догодина, до амина “ 


Старинен текст от село Мраченик

.

Източник: http://protobulgarians.com  

 Автор: Проф. Иван Танев Иванов

 

 

.

Web Analytics