ЕВРОПЕЙСКИЯТ БИОЛОГИЧЕН ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ

.

Според именитият антрополог Медисън Грант - американски адвокат, разработил най-известните произведения на научния расизъм. Имал е активна роля в изработването на закони за имиграцията и противозаконните действия към нея в САЩ. Създал е научна организация за проучване на имиграционните потоци в Америка и Европа.

И според антрополозите Евалд Бансе, Уилям Рипли, Карлтън Кун и Бертил Лундман, българите са народ сред който се срещат предимно средиземноморски, алпийски, динарски и нордически расови типове, отразени в научната статия Антропологичните и генетични изследвания на българите и карти към нея.

._____________________________________________________________                                                                                                                                         

_________________________________________________________________                                                                                                                                            

Карта на Европа (European_DNA_admixture)

Чрез текст по-ясно е отразен приносът на основни групи европейски предци. Българите са с 52% генетично наследство от близкоизточни неолитни земеделци, 33% от европейските палеолитни ловци събирачи, 13% от палеолитните ловци от северна Евразия и 1.5% от централноазиатски приноси. 

.

Според автозомен Световен атлас на генетичните смешения от 2014 г. при българите, около 40% от генетичния материал е европейски. А според комплексен тест на генетичния проект на National Geographic 47% от българските гени са със средиземноморски произход, а 20% са привнесени от Югозападна Азия, като тези две групи отразяват и силното влияние на неолитните земеделци от Плодородния полумесец в Близкия изток, проникнали в Европа преди 6-8,000 години. Съгласно изследването 31% от българските гени са от Северна Европа и вероятно са наследство от мезолитните ловци, заселили континента преди повече от 35,000 години, а 2% са от Североизточна Азия и показват проникване на малки групи носители на монголоидни гени в региона през Средните векове.

.

Други мащабни проучвания от 2014 г. на два екипа от генетици и археолози, които включват също анализ на древна ДНК, сравнявайки го с днешните европейци дава следните заключения: около 30% от гените на днешните българи са наследени от носителите на индоевропейските езици, дошли преди медната епоха от Евразийската степ, настанили се и в Добруджа.

.

.

Миграция на европейски народи, (притежаващи хипогрупата E_expansion 4000-10 000 г.пр.н.е), започнала от тяхната прародина - Черноморските и Каспийските територии.  А те, принудени от Черноморския потоп, са се преселили в Шумер, Индия, Иран и Памир. Там са създали нов генетичен генезис, наречен индоевропейски народи - 3000-2000 г. пр. н.е. (Повторение на картата и анализът е за да се подкрепи и тук тази историческа теза)

.

Европейците са носители на комбинирана ДНК, съдържаща две съставки. Първата е на сибирски мезолитни ловци-събирачи, а втората е на неоолитни земеделци от Кавказ. В много по-голяма степен българската популация е наследник на близкоизточни земеделски народи, които са дошли по тези земи през неолита и които формират около 55% от генофонда ни. Останалите 15% от гените са наследени от европейски мезолитни ловци – кроманьонци, които неолитните земеделци са заварили в Европа. Трябва да се има предвид, че самите неолитни фермери са също с комбинирана ДНК, която се състои от 60% мезолитни европейски ловци-събирачи и 40 близкоизточни земеделци.
И така реалните пропорции от генетичните съставки на съвременните българи са приблизително следните: около 55% европейски ловци-събирачи (които са смесица от източноевропейски мезолитни ловци и западноевропейски кроманьонци), 14% сибирски мезолитни ловци (които са трудно различими генетично от европейските), 30% ранни близкоизточни фермери (които освен близкоизтични носят и около 60% от гените на мезолитните европейски ловци) и около 1% азиатски степни номади (наследници на далекоизточни мезолитни ловци-събирачи).

.

Славяните в българския генофонд

Въпреки, че българите са част от славянската етно-езикова група, те както и повечето други южни славяни се характеризират с преобладаващ генетичен субстрат, който е различен от западните и източните славяни. Различията са видими и при цвета на кожата, очите и косите. Около 55% от генетичните съставки у българите, са предимно източносредиземноморски.

Според Журнал Генетика - Англия, анализ извършен в съответствие с три генни системи – Y-хромозома, митохондриална ДНК, и автозомна ДНК се подчертава, че южните славяни са обменили много повече генетичен материал с античното балканско население, отколкото източните и западните славяни със заварените популации и затова южните славяни се различават значително от тях.

.

Европа към 300 г. пр. н. е.(Origins_300BC)

.

 Славянските поселения са отбелязани в светлосиньо,

а тяхната прародина в тъмносиньо. Българските земи, именувани като Тракия, са в най-светъл зелен цвят, което обозначава минимално присъствие.

.

Въпреки, че българите са част от славянската етно-езикова група, те както и повечето други южни славяни се характеризират с преобладаващ генетичен субстрат, който е различен от западните и източните славяни. Различията са видими и при цвета на кожата, очите и косите. Около 55% от генетичните съставки у българите, са предимно източносредиземноморски.

Според Журнал Генетика - Англия, анализ извършен в съответствие с три генни системи – Y-хромозома, митохондриална ДНК, и автозомна ДНК се подчертава, че южните славяни са обменили много повече генетичен материал с античното балканско население, отколкото източните и западните славяни със заварените популации и затова южните славяни се различават значително от тях.

.

.

Карта (Racial_and_anthropological_types_in_Bulgaria)

Отразява разнообразието на антропологическите (расови) типове в България според антрополога д-р МН Петър Боев в посочената статия.

.

Всеки знак обозначава, че съответният расов тип обхваща повече от 50% от населението в географския район, в който е поставен. Знакът за монголоидни белези обозначава наличие на несъществен примес сред преобладаващите в района расови типове. Монголоидни белези има най-вече сред турците в Добруджа и Източните Родопи, но също така са представени и в Шоплука, където това са следи от печенежки заселвания, както и около старите столици Плиска, Преслав и Търново, където това са останки от прабългарската и куманската аристокрации.

Сред българите християни расовите типове са: алпийски 49%; динарски 22%; средиземноморски 20%, нордически 6%; източно-балтийски 3%; сред българите мюсюлмани: средиземноморски 25%; динарски 25%; алпийски 23%; нордически 17%; източно-балтийски 10%; сред българските турци: алпийски 75%; източно-балтийски 12.5%; средиземноморски 12.5%.

.

.

Дърво на родословието. Архив Паметта на българите от Нет

.

Публикацията подготви: Николай Увалиев

по данни на статията Антропологичните и генетични изследвания на българитеа

.

Към Раса и европийния вид на древните българи

.

.

..

Web Analytics